№ 520
гр. Сливен, 13.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230103095 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се по пълномощие от адв. С.
К., надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.
Ответната община, редовно призована, се представлява по пълномощие от адв. Ю. К.,
надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
За изясняване на фактическата по делото обстановка съдията-докладчик излага, че то
е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск за правото на
собственост върху недвижим имот, насочен срещу община Сливен. Ищците твърдят, че са
собственици на процесния поземлен имот, който понастоящем се индивидуализира с
идентификатор 67338.435.143, с площ 1152 кв.метра, в м. „Башчардак” -гр. Сливен. В
исковата молба е наведено и твърдение, че преди това имота е бил собственост на бащата на
ищцата. Все пак, иска е основан на осъществено от тях самите-ищците, давностно владение,
в хипотезата на недобросъвестно владение.
Този иск, както се спомена, е установителен за правото на собственост, поради което
следва да се квалифицира по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79 ЗС. Твърдението на ищците
1
е, че ответната община, с действия на свои служители, отрича правото им на собственост.
Поради това иска е насочен именно срещу общината. Това оспорване се потвърждава от
съдържанието на своевременно депозирания писмен отговор, в който община Сливен отрича
правата на ищците, излагайки подробни аргументи в подкрепа на тезата си вкл. и за това
защо според ответника ищците не са успяли да осъществят владение върху имота с
необходимата продължителност.
Според съда, може да се направи извод, че е налице признание на факт, а именно – че
по-рано във времето, между същите страни и за същия имот, както и за същото придобивно
основание, се е развило исково производство, приключило с влязло в сила решение.
Не е налице обаче признание на право.
Съдът указва, че не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Съдът УКАЗВА на ищците, че в тяхна тежест е да установят фактите, твърдяни в
исковата молба, в резултат на които съда да може да направи правния извод, че те са
собственици на имота с ид. 67338.435.143, с площ 1152 кв. в м. „Башчардак ”. Предвид
коментара на съда по-горе, те трябва да установят конкретно, че са владяли, ползвали,
обработвали, имота в продължение на поне десет, пълни, години, като това им владение
следва да е явно, несмущавано и непрекъснато. Трябва да докажат и че са своили имота- т.е.,
че са го ползвали с намерение да го придобият за себе си, да станат негови собственици.
Съдът констатира, че ищците са направили доказателствени искания в тази връзка -
представили са за приемане, като писмени доказателства, няколко документа; направили са
и доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на
две лица като свидетели.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да
вземат становище по иска и в съдебно заседание, по доклада на съда и дадените указания.
Приканва страните към сключването на спогодба.
АДВ. К.: Г-н председател, поддържам изцяло исковата молба. Нямам възражения по
доклада. Поддържаме доказателственото си искане за разпит на двама свидетели, които вие
сте допуснали вече с доклада си. Осигурили сме присъствието им за днешното съдебно
заседание.
АДВ. К.: Уважаеми г-н съдия, поддържам становището, изразено в отговора на
исковата молба. Оспорвам иска на основанията, които са изложени в отговора. Аз също
нямам възражения по доклада. Освен искането за приобщаване на писмените доказателства,
които са представени с отговора, нямам други доказателствени искания.
2
Становището на съда, дължимо на осн.чл.148 от ГПК, по доказателствените
искания на страните е следното:
С постановено в закрито съдебно заседание определение № 1072 от 31.03.2023г. съда
е допуснал за събиране като писмени по делото доказателства приложенията на исковата
молба и писмения отговор. Становището на съда и към момента е, че тези документи са
допустими и относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства документите,
приложени с:
- исковата молба документи – удостоверение с изх. № 9400-12607/1/ от 30.06.2022г.
на община Сливен; удостоверение за наследници с изх. № 9400-13113/01.07.22г. на община
Сливен; разписен лист; скица на поземлен имот № 15-680172/23.06.2021г.на СГКК-Сливен;
удостоверение за данъчна оценка №**********/03.05.22г. на община Сливен; декларация по
чл.14 от ЗМДТ.
- писмения отговор – молба с вх. №3176/29.06.1992г. с декларация; извлечение от
регистър на имотите по плана на новообразуваните имоти; данъчна декларация с вх. №
4645/28.06.2021г.; данъчна декларация с вх. № 104381/31.05.1998г.; заповед № РД-15-
824/17.06.2009г.; писмо с изх. № ОРД- 04-804/23.07.2021г.
В исковата си молба ищците са направили доказателствено искане за събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпита на две лица като свидетели, а с депозирана в
хода на делото молба посочват имената им. Така доказателстгвеното им искане е пълно.
Това са М. Х.а Н. и Е.Д.Ф.. Както става ясно, днес те са осигурили присъствието им, поради
което съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да разпит, в качеството на свидетел, лицето М. Х.а Н.. ВЪВЕДЕ я в
залата и на осн.чл.170 от ГПК СНЕ самоличността й, както следва:
М. Х.А Н. – ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, омъжена, сестра на
ищеца К. Г..
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
3
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля М. Н..
На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори :
Вие сте била свидетелка по предходно дело за същия имот. Разкажете на съда каквото
знаете; брат ви заедно със съпругата си от кога владеят този имот; владеят ли го; грижат ли
се за него; ползват ли го; от кога?
СВИДЕТЕЛ: Имота се намира след „17-ти януари“, площада, в ляво по пътя, след
това пак свиваме в ляво и там се намира. Местността е преди поделенията, мисля, че се
казваше „Батмиш“. След като се ожениха брат ми и снаха ми, а това беше- датата е днес, но
годината е 1987, сватанака- тъста на брат ми, им подари това място и те започнаха да гледат
там едър добитък -телета. Не знам от къде тъста на брат ми е имал този имот, нямам тази
информация. Преди да започнат да гледат телета брат ми и снаха ми, баща ми беше още жив
и аз го карах с колата до там, за да помага на брат ми, защото той изграждаше навеси за
животните. Там си бяха си направили градинка, мястото беше оградено с мрежа, за да не
влизат животни. Имаше засети зарзавати. Мисля, че като площ имота е към декар, декар и
половина. Това го зная, защото съм ходила там. Водих сина си като малък там и той за първи
път там видя такива животни. Тогава беше на 3-4 години, роден е 1985г.
АДВ. К.: Знаете ли, дали К. и Р. са правили опити за узаконяване на този имот; да
получат документ за него и ако знаете, кога са правили опити, ако си спомняте коя година?
СВИДЕТЕЛ: Не зная да имат документи, но когато излезе закона за деклариране на
имотите, отидохме двамата с брат ми, понеже имаме един общ имот в Младово, за да
попълним документите. Тогава служителите го попитаха, дали има други имоти и той им
каза за този имот.
СЪДЪТ: Това къде е, в общината ли?
СВИДЕТЕЛ: Мисля, че беше в данъчното. Там попълнихме документите за общия ни
имот и тогава попитаха брат ми за други имоти и той декларира този процесен имот. Зная,
че след това са ходили някъде, но не зная с подробности къде. Правили са опити, за да
получат документ за мястото. Това беше към 1998г.
АДВ. К.: Казвате, че са ползвали имота. Към момента те продължават ли да го
ползват; от този период, който казвате до настоящия момент те ли единствено ползват този
имот?
СВИДЕТЕЛ: Да, ползват го, но вече не гледат едър добитък, а само зайци и кокошки.
Никой не ги е притеснявал. Не се живее там, само е приспособено за животни.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел и ВЪВЕДЕ в залата свидетеля Е.Ф.. На
осн.170 от ГПК СНЕ самоличността му, както следва:
4
Е.Д.Ф. – ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, несемеен, без родство
или по- особена връзка със страните, приятел със сина на ищците.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Е.Ф..
На въпроси, формулирани от адв. К., свидетеля отговори:
Вие също бяхте свидетел в предходно дело отнасящо се за този имот, който е предмет
по настоящото дело; знаете ли, да кажете на съда, този имот какво представлява и къде се
намира?
СВИДЕТЕЛ: Имотът се намира до „Батмиш“, има един автосервиз – на Славей. В
мястото има голям навес, има черешови дървета, бадеми и се гледаха животни там.
АДВ. К.: Мястото с каква площ е?
СВИДЕТЕЛ: Декар, декар и нещо, не зная точно колко е.
СЪДЪТ: Вие кога за първи път сте ходил там?
СВИДЕТЕЛ: Мисля, че 2003-2004г.; тогава бяхме деца. Ходили сме там да берем
череши, бадеми, заедно с Ц..
СЪДЪТ: Когато ходихте там, имаше ли врата; как влизахте?
СВИДЕТЕЛ: Мястото е заградено и имаше врата. Ц. отключваше вратата.
СЪДЪТ: Майка му и баща му идваха ли там?
СВИДЕТЕЛ: Идва ли са, да, заедно сме ходили там.
АДВ. К.: Кой използва имота по принцип?
СВИДЕТЕЛ: Майка му и баща му на Ц.- К. и Р.ина Г.и, ползват мястото.
АДВ. К.: Вие казахте, че за първи път 2003-2004г. сте ходили там, от тогава до сега
ходили ли сте пак?
СВИДЕТЕЛ: В периода 2010-2017 г. съм живял там в близост- в една вила под наем и
редовно се събирахме на това място.
АДВ. К.: След тази 2017г. продължавате ли да посещавате това място заедно със сина
на ищците?
СВИДЕТЕЛ: Да, ходим да косим тревата, поддържаме мястото. Там си е мястото.
СЪДЪТ: Някой друг да е имал претенции, да е влизал в имота?
СВИДЕТЕЛ: Няма друг, който да има претенции към имота. Доколкото знам, само те
стопанисват мястото и си го поддържат.
АДВ. К.: Към момента продължават ли те да го поддържат?
СВИДЕТЕЛ: Да, продължават да го поддържат, ползват си го, гледат си кокошчици.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
5
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. К.: Аз също нямам други искания.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, а и тъй като не се правят
доказателствени и/или други искания, съда
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.: Уважаеми г-н председател, с оглед събраните по делото доказателства
считам, че така предявения иск от моите доверители е основателен и доказан. В исковата
молба сме изложили подробно аргументи в тази посока. Представили сме съответно
относимите към спора писмени доказателства. В днешно съдебно заседание бяха разпитани
и двама свидетели, които установиха по безспорен начин, че владението на ищците е
продължило и е осъществено повече от 10 години, което е било необезпокоявано през този
период от време. Същите са демонстрирали пред ответника- община Сливен, намерението
си да своят имота като собствен. Грижили са се за имота, като са изградили в него
съответните сгради, отглеждали са животни, както и са го облагородявали чрез засаждане на
овощни дръвчета. В този смисъл считам, че давностния период, който следва да бъде
доказан по отношение на давностното владение на ищците, който следва да бъде 10 години,
е доказан. Освен това, в кориците на делото се намира и влязло в сила решение по
предходен спор за същия имот, в мотивите на което е видно, че ищците още тогава са
доказали по категоричен начин владение в продължение на десет години без един ден. Това
е станало по силата на законови разпоредби, които са действали към този момент. В случая
аз съм посочил в исковата молба постановеното и влязлото в сила решение на
Конституционния съд, с което е отменен въведения мораториум за придобивна давност при
такива имоти. От тогава до сега са изминали вече няколко месеца, което всъщност е
основанието ние да твърдим, че вече, и по законов начин и ред, моите доверители са
придобили този имот по давност, а именно- владеейки го повече от 10 години. В този
смисъл Ви моля да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение
на община Сливен, че доверителите ми са собственици на процесния имот на основание
давностно владение, което е изтекло в тяхна полза в предвидената в разпоредбата на чл.79
от ЗС по давност 10 години. Претендираме да ни бъдат заплатени разноските по делото.
ЮРИСК. К.: Уважаеми г-н съдия, представям списък с разноски. Моля да отхвърлите
иска като неоснователен при съображенията, които са изложени в отговора и към които
нямам какво по-особено да добавя. Общината като ответник по това дело няма претенции да
6
оспорва обстоятелството, че имота е ползван от ищците и това се установява и от
свидетелските показания, които няма никакво основание да се съмняваме в тяхната
достоверност. Считам, че тук случая е по-скоро в липсата на субективния елемент на
владението, което е годно да направи един владелец собственик, а именно- анимуса за
владение. През годините ищците са демонстрирали най-различни желания за придобиване
на този имот, като се започне от молба до общината за закупуване; минали са през
декларирането през 1998г. на имота като свой. После имаме едно писмено доказателство,
което е свързано с наследяването на този имот. Ищцата е поискала и е декларирала имота
като наследствен със сестра си. Всичко това са разнопосочни изявления, които по никакъв
начин не могат да обосноват твърдението, че ищците са считали имота за свой и са го
владяли като свой. Самото дарение от страна на бащата на ищцата е условно наречено така,
той просто е предоставил този имот да го ползват, но какво точно е дарил няма никакво
писмено доказателство, за да установим това. Във всички случаи тоя дарствен акт, ако става
въпрос за собственост или за друго вещно право, е нищожен, защото не е в установената от
закона форма. Така, че аз и в отговора съм записала, ако разсъждаваме в полза на ищците,
защото общината няма никакъв правен интерес нарочно да пречи, стига да е спазен закона,
можем да разсъждаваме в тяхна полза от момента, в който те са го декларирали като свой,
т.е. през 1998г., но ако от тогава се приеме, че е демонстрирано такова намерение и те са
демонстрирали намерението си пред общински орган, защото те са го декларирали в местни
данъци и такси, което е подразделение на общината, давностния срок не е изтекъл.
Давностния срок би изтекъл, ако се счита, че от 1996г. до 2006г., когато е приет
мораториума са изтекли 10 години без един ден и сега този един ден е настъпил след отмяна
на мораториума, с който се спира давностния срок.
Това са основанията да считам, че точно в настоящия момент този давностен срок все
още не е изтекъл. Като се вземат предвид и другите възражения, които съм направила,
отново моля да отхвърлите иска, като неоснователен.
Съдът СЪОБЩИ на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде
ОБЯВЕНО на 12.05.2023г.
Съдът указва, че постановените от него днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:05 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7