МОТИВИ към присъда № 104
по НОХД № 253/201 год.
Подсъдимият
М. ***, е предаден на съд за това, че на 24.11.2016 г. в местността „Блатото“,
в землището на 05.12.2017 г. от държавен горски фонд, стопанисван от ТП „ДГС”
Тутракан, находящ се в землището на с. Сокол, обл. Силистра, от отдел 119е, без
редовно писмено позволително, изсякъл и извозил 4 пр.куб.м. дърва за огрев от
дървесен вид „мухалебка” и 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид
”гледичия” на обща стойност 195 лв. /сто деветдесет и пет лв./, като случаят е
маловажен - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.
Граждански
иск в наказателното производство не е предявен.
В
съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане за разглеждане
на делото по правилата на глава XXVII от НПК. Представителят на Районна
прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за разглеждане на делото по този
ред. Съдът се произнесе с определение наказателното производство по делото да
продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание по вид „глоба” в размер на 300 лв., което да бъде редуцирано с една
трета на основание чл. 58а от НК.
Подсъдимият
заявява, че напълно признава вината си и съжалява за извършеното от него. Защитникът
му адв. Н.Д. моли съдът да му наложи наказание „глоба“ в размер на минимума.
С
определение в съдебно заседание, след направеното от подсъдимия признание на
фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт и след като съдът
констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата си ще се
позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди становището на страните, съдът прие за установено с обвинителния акт от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.А.М. е роден на *** г. с ЕГН **********.
На
05.12.2017 год. св. И.И.- горски стражар към ТП „ДГС“ Тутракан, изпълнявайки
служебните си задължения в района на с. Сокол, констатирал, че в отдел 119е на
това землище в ДГФ имало отрязани дървета от дървесен вид „гледичия“ и
„мухалебка“. За този пояс знаел, че не
било издавано на клиенти позволително за сеч. За констатираното уведомил
веднага св. Р.С., началник на участъка. Със съдействието на полицейските
служители от РУ на МВР Тутракан - Е.А.и А.А., те посетили дома на лицето М. ***,
за което имали сигнал, че може да е извършител на това деяние. След като били
допуснати в същия, зад къщата действително били установени прясно отрязани
дърва за огрев от гореспоменатите дървесни видове. Св. И.измерил дърветата от
дървесен вид „мухалебка“ и същите се оказали 4 пр.куб. м., а тези от дървесен
вид „гледичия“ 1 пр.куб.м. Било установено също така, че същите са без налична
контролна горска марка. За установеното нарушение на М.М. бил съставен
АУАН.
След
образуваното досъдебно производство и привличането му в качеството на обвиняемо
лице М.М. е направил пълни самопризнания, които се подкрепят от събраните в
хода на разследването доказателства. Заявил е, че е изсякъл и извозил процесните
дърва от землището на с. Сокол от горския пояс, като е нямал разрешение за
това. Заявил е, че е изгорил дървата впоследствие, тъй като същите били
оставени в дома му.
В
хода на разследването в досъдебното производство била назначена назначената
съдебно-ценова експертиза. От заключението по същата е видно, че пазарната цена
на дървата за огрев възлиза на 195 лв.
В
хода на досъдебното производство е била приложена и справка на Директора на РДГ
гр. Русе, от която е видно, че на подсъдимия М. са били налагани и други
наказания за констатирани нарушения по Закона за горите.
На
инкриминираната дата на подсъдимия не са издавани разрешителни за добив и
транспортиране на дървесина в района, обслужван от ДГС Тутракан, като не са
налице и извършени плащания в касата на стопанството от страна на подсъдимия за
добив и превоз на дървесина.
От
така установената от съда, фактическа обстановка, се налага извода, че
подсъдимият М.А.М. от обективна страна е осъществил престъпление по смисъла на
чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК. Той реално е добил и извозил от
горския фонд, стопанисван от ТП „ДГС“ гр. Тутракан, с намерението да извози до
дома си, съответното количество дърва за огрев, при което не е имал
позволително, издадено по съответния ред съгласно Закона за горите. С оглед
стойността на добитите и извозени дърва, следва да се приеме, че случаят е
маловажен.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението с пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасните последици на деянието си, желаел е тяхното
настъпване и е извършил всичко, зависещо от него, за да настъпят те.
Предвид
горното, съдът призна подсъдимия М.А.М. за виновен в извършване от обективна и
субективна страна на 05.12.2017 г. в държавен горски фонд, стопанисван от ТП
„ДГС” Тутракан, находящ се в землището на с. Сокол, обл. Силистра, отдел 119е,
на престъпление по смисъла на чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.
Определяйки
размера на предвиденото от закона наказание, съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства липсата на съпътстващи деянието други вредни последици,
оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина и критичното
му отношение към извършеното, демонстрирано в досъдебното производство, а като
отегчаващи обремененото му съдебно минало и наличието на други, налагани в
миналото административни наказания за нарушение на Закона за горите.
Причини
за извършване на деянието се явяват незачитането от страна на подсъдимия на
установения в страната правов ред.
Воден
от горното, съдът наложи на подсъдимия М.А.М., по правилата на чл. 54,
наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице 3 пъти седмично” за срок от една година;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
Съдът
намира, че така наложеното по вид и размер наказание съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и с изтърпяването му ще бъдат
постигнати целите на генералната и индивидуална превенция.
На
основание чл. 53, ал. 2, б. “б“ от НК съдът отне в полза на държавата левовата
равностойност на предмета на престъпление, а именно 195 лв.
Предвид
изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.А.М.
да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 105.57 лв. /сто и пет
лв. и петдесет и седем ст./ и по сметка на Районен съд гр. Тутракан, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 5.00
/пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид
наложеното наказание съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: