П Р О Т О К О Л
Гр. Луковит, 19.06. 2018 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА
ЦАРИГРАДСКА
Съдебни заседатели:1. И.Д.
2.
М.Г.
при участието на секретаря М.
Д.
и
прокурора В. Д.
сложи за разглеждане Н.О.Х.Д. №114 по описа на съда за 2018 год.,
докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.
На именното повикване в 10:30
часа се явиха:
За
Районна прокуратура гр. Луковит – редовно призована, за нея се явява прокурор В.
Д..
ПОДСЪДИМИЯТ И.Р.С. – редовно призован, доведен от органите на ОЗ „Охрана“
Ловеч, получил съобщение по чл. 247б на 06.06.2018г. явява се лично.
И.П.П. – редовно призван – явява се лично.
ПОСТРАДАЛАТА А.А.В. – редовно призована чрез законните си представители
М.П.Т. и А.В.Т. от съдебно заседание на 21.05.2018г. не се представлява.
ЯВЯВА СЕ защитникът адв. Р.М. -
редовно уведомен от предходно съдебно заседание.
СЪДЪТ проверява връчването на препис от ОА на
подсъдимия и
разяснява правата му в наказателното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ – Получил съм препис от ОА и от съобщението за
разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Получил съм всичко, дойде
господина и ми донесоха всичко.
И.П. – През м.май, когато получих съобщенията за И. на 09. май 2018г. всичко съм му предал.
Тогава ходеше частно по Ловеч. Аз тогава
по телефона му предадох. Не знам защо не се яви. След това втори път
донесоха за него документи и аз му се обадих и отидох на Ловеч. Той ми е син,
но не се води на моето име, не съм го припознавал.
ПОДСЪДИМИЯТ - Предишният път не
се явих на делото, защото нямах пари. Знам, че са 7 лева, но нямах пари. Нямаше кой да ми помогне, за
да ми даде пари за рейса от Ловеч.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Р. М. –Да се даде ход на разпоредиглното засдание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че не са налице
пречки за разглеждане на делото , изпълнено е изискването за своевременно
връчване на съобщенията по чл. 247 б от НПК до подсъдимия. Поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
ПРОВЕРЯВА самоличността на подсъдимия по представена лична карта №*********
изд. от МВР Ловеч на 13.08.2008г.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Р.С. ЕГН **********, роден на ***г***, български
гражданин, българин, с начално образование- завършен 7 клас, неженен, работи
като сметосъбирач, неосъждан.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени
в чл. 248, ал. 1 от НПК, като им РАЗЯСНЯВА преклузията по чл. 248, ал. 3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ- Аз считам, че делото е подсъдно на РС Луковит, както
и, че няма основание
за прекратяване или спиране на ДП. Според мен няма съществено нарушение на процесуалните
правила. Преди започване на съдебното заседание от страна на защита беше
отправено предложение за решаване на делото със споразумение считаме, че са
налице предпоставките за преминаване разглеждане на делото по реда на Глава 29.
Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати, няма основание за
изменение на мярката за процесуална принуда. Няма искане за събиране на нови
доказателства. На основание чл. 252 от НПК след приключване на разпоредителното
заседание да бъде пристъпено към разглеждане
на делото по Глава 29.
АДВ.Р.М.- Също смятам, че делото е подсъдно на РС Луковит,
като не са налице основания за прекратяване
или спиране. Също смятам, че не са налице отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила допуснати на ДП, като потвърждавам заявеното от нас
желание след разговор с подсъдимия и разясняване възможността наказателното
производството да приключи със споразумение между нас страните. Смятаме, че са
налице и процесуалните предпоставки за това. Възстановен е предмета на
престъплението. Има заявено желание за неучастие от законните представители на
пострадалото дете. Смятаме, че са налице основанията за разглеждане на делото по
реда на Глава 29, не са налице предпоставките за разглеждане на делото при закрити врати, нямаме искане за събиране
на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ- Разбрах какво казаха прокурора и адвоката за това, което
се е случило. Не бях на себе си, бях объркан, не мажех да се успокоя от това
нещо, което е станало. В полицията ме питаха искаш ли адвокат. Не ми се е случило
преди такива работи да минавам през дело, защото сам не можех да се оправям, не
се оплаквам, всичко е било в полицията наред. Това, което казаха прокурора и адвоката ми, това искам и
аз. Аз искам да се реши със споразумение делото, без да разпитваме хората,
детето. Не бях добре, когато се случи това с телефона в този момент аз не исках
да го направя и отидох в този момент да го предам. Целия бях уплашен и объркан.
Отивах да го предам телефона. Признавам, че съм извършил това нещо, че съм взел
телефона от детето. Осъзнавам своята
вина, съжалявам много.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и сам извърши
служебна проверка на въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, взе предвид
следното:
Съгласно обстоятелствата и квалификацията на обвинението делото е родово и местно подсъдно на РС Луковит. Не
са налице основания за спиране или прекратяване на производството. В съответствие
със становищата на страните съдът прие,
че на ДП не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до
накърняване на правата на обвиняемия, или на пострадалото лице.
Искането на страните за разглеждане на делото по особения ред за решаването му със
споразумение по правилата на Глава 29
следва да бъде уважено, като съгласно чл. 252 ал.1 от НПК разглеждането на делото по този ред следва да бъде проведено незабавно след
приключване на разпоредителното заседание.
Не са налице основания за обезпечаване на съдебното заседание с
допълнителни участници от посочените в чл. 248 ал.1 т.5 от НПК.
Мярката за процесуална принуда следва да бъде обсъдена в предстоящото
производство.
Поради това, СЪДЪТ
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание.
ПРОДЪЛЖАВА на основание чл. 252, ал.1 от НПК разглеждане
на делото по реда на Глава 29
ПОДСЪДИМИЯТ- Искам да се реши делото със споразумение. Признавам се за
виновен. Аз не смятам, че са ми нарушени правата в досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ - Уважаема Г-жо Съдия, докладвам
ви постигнатото между страните съгласие
за приключване на делото със споразумение по реда на чл. 384 от НПК. Подсъдимия
И.Р.С. се признава за виновен в това, че: на 08.12.2017г., около 16:00 часа в гр.
Луковит, обл.Ловеч, ул.“Васил левски“, отнел чужда движима вещ- мобилен телефон
марка „Айфон“ модел „4“ бял на цвят с IMEI 013055005804058 на стойност
324.00лв., от владението на А.А.В. *** с намерение противозаконно да я присвои,
като употребил за това сила- издърпал телефона от ръката и - престъпление по
чл.198,ал.1 от НК.
За така извършеното от него престъпление постигнахме съгласие да му
бъде наложено наказание при условията чл. 381 ал. 4 от НПК вр. чл. 55, ал.1 т.1
от НК, а именно наказание лишаване от свобода
за срок от 1/една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от 3/три/ години.
Направените в хода на ДП разноски по
делото в размер на 867.83 лева за
експертизи да се заплатят от подсъдимият
в полза на ОД МВР Ловеч.
Считам, че така постигнатото споразумение не противоречи на закона и
морала и са налице всички законови предпоставки споразумението в този вид да
бъде одобрено. Причинената с престъплението имуществена вреда в размер на
324.00 лева е възстановена. Наказанието също е определено в предвидените от
закона параметри. Считам, че същото следва да бъде одобрено.
АДВ.Р.М. – Поддържаме докладваното
споразумение от представителя на районна прокуратура Луковит, за чиито клаузи
ние страните дадохме доброволно съгласието си. Обсъдили сме всички въпроси, включително
за вида и размера на наказанието, като сме съобразили самото изпълнително деяние,
както и личността на подсъдимия и настъпилите промени започване не неговата трудова
ангажираност. Считаме, че споразумението отговаря на закона и морала и моля да
бъде одобрено.
ПОДСЪДИМИЯ – Така, както беше казано от прокурора и от адвоката ми искам да бъде одобрено споразумението.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Р.С. - Декларирам, че се
отказвам делото да се разглежда по общия ред за провеждане на съдебно
следствие. Съгласен съм със споразумението, както го предложиха прокурора и
адвоката. Признавам се за виновен по това обвинение. Наясно съм с последиците
от споразумението, съгласявам се с тях. Доброволно искам да подпиша споразумението.
Бях безработен, не бях добре, имах нужда да звънна един телефон, това го
направих и взех го и в този момент осъзнах грешката си и го върнах. Аз не исках
да го взема, уплашен бях. Като взех телефона много се уплаших. Аз помолих
момичето да ми даде телефона, аз вземам телефона и после го връщам. В този
момент исках да и го дам. Шефовете ми много са доволни от мен. Аз попитах момичето:
„колко е часа“ и след това и казах: „ще може ли да ми дадеш телефона“. Спомням
си, че тя ми отказа и аз в този момент и го взимам и после и го давам. В този
момент идва баща и и аз отивам към тях и го давам телефона. Аз бях вече на
съседната улица, а бащата на момичето идваше, аз знам, че той и е баща. След
като се отдалечих се изплаших много и тръгнах да и го върна. В къщи казах на
майка ми и на баща ми. Те ми казаха, че
съм виновен, че не съм такъв човек. Признавам си грешката, какво съм направил.
Наказанието за което се разбрахме смятам че е справедливо. Работя вече от 3 месеца.
СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните промяна
в наказанието, като през изпитателния срок да бъдат провеждани
възпитателни грижи.
ПОДСЪДИМИЯТ- Съгласен съм през изпитателния срок да има човек, който да ми казва какво трябва
да правя. Смятам, че подходящ човек е шефа ми, но сега мога да кажа само малкото
му име М.. Шефа ми и М. която ми е
директор знаят за делото.
ПРОКУРОРА – Нямам възражение относно това през изпитателния срок спрямо подсъдимия да се полагат възпитателни грижи.
АДВ. Р. М. – Уважаема Г-жо Председател и съдебни заседатели също даваме съгласието си за полагане на възпитателни
грижи по време на изпитателния срок, особено след заявеното от него съгласие.
СЪДЪТ на основание чл.384, ал.1 във вр.
с чл.382, ал.6 от НПК вписва съдържанието на споразумението в съдебния
протокол:
ПОДСЪДИМИЯТ И.Р.С. ЕГН **********,
роден на ***г***, български гражданин, българин, с начално образование-
завършен 7 клас, неженен, работи като сметосъбирач, неосъждан., се признава за ВИНОВЕН в това, че: на 08.12.2017г.,
около 16:00 часа в гр. Луковит, обл.Ловеч, ул.“Васил Левски“, отнел чужда
движима вещ- мобилен телефон марка „Айфон“ модел „4“ бял на цвят с IMEI 013055005804058 на стойност 324.00лв., от
владението на А.А.В. *** с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила- издърпал телефона от ръката и
- престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
За това престъпление на И.Р.С. ЕГН
**********, ДА СЕ НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ
при условията на чл. 381 ал. 4 от НПК
вр. чл. 55, ал.1 т.1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година, чието изпълнение
на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от 3/три/ години.
На основание чл. 67 от НК през
изпитателния срок спрямо И.Р.С. да се
полагат възпитателни грижи.
Разноските по делото в размер на 867.83 лева за експертизи
да се заплатят от подсъдимият в полза на ОД МВР Ловеч
С П О Р А З У М Е Л И С Е :
ПРОКУРОР: ………….. ЗАЩИТНИК:………………
/В.Д./ /адв.Р.М.
/
ПОДСЪДИМ:
/И.Р.С./:…………
СЪДЪТ намира, че така постигнатото в съдебна фаза писмено споразумение
между страните не противоречи на закона и морала, изпълнени са изискванията
на чл. 381 ал.5 от НПК относно формата и съдържанието на споразумението.
Причинените имуществени вреди - отнетата вещ е върната на собственика.
Уговореното наказание съответства на целите на закона, като в случая
следва да бъде съобразено поведението на подсъдимия непосредствено след
извършване на деянието, който е върнал отнетата вещ. За преценка
съставомерността на деянието съдът съобрази, че същото е било завършено към
момента, когато И. С. е решил да върне
отнетия телефон. При преценка смекчаващите отговорността обстоятелства са оценени
чистото съдебно минало на дееца и разкаянието му за извършеното.
Отлагане изпълнението на наказанието съдът прие, че е приложимо към
конкретния случай, като поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без
да изтърпи определеното наказание от 1/една/ година лишаване от свобода. След
приемане на предложението на съда в изпитателния срок да се включат и
възпитателни мерки може да бъде
постигната и превантивната цел на наказанието. Доколкото в чл. 67 от НК
са предвидени две възможности относно лицата, на които може да се възложи полагане на възпитателни грижи, а именно на
трудовия колектив или обществена организация или на определено от съда лице, като
в първия случай е необходимо съгласието на трудовия колектив. В случая както
подсъдимия заяви представител на работодателя му и друго лице ангажирано с
трудовия процес биха били подходящи ментори на лицето, за което следва допълнително да се изиска тяхното съгласие
преди да им бъдат възложени съответните задължения. Тези въпроси могат да бъдат
решени в последствие от съда и същите не са основание за отлагане на
производството по одобряване на споразумението.
Поради горното и на основание чл. 384 вр. чл. 382 , ал.7 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА:
постигнатото споразумение по н.о.х.д. №114/2018г.
по описа на съда, с което И.Р.С. ЕГН
**********, роден на ***г***, български гражданин, българин, с начално
образование- завършен 7 клас, неженен, работи като сметосъбирач, неосъждан, се
признава за ВИНОВЕН в това, че: на
08.12.2017г., около 16:00 часа в гр. Луковит, обл.Ловеч, ул.“Васил Левски“,
отнел чужда движима вещ- мобилен телефон марка „Айфон“ модел „4“ бял на цвят с
IMEI 013055005804058 на стойност 324.00лв., от владението на А.А.В. *** с
намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила- издърпал
телефона от ръката и
- престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
За това престъпление НАЛАГА
на И.Р.С. ЕГН **********, НАКАЗАНИЕ при условията на чл. 381 ал. 4 от НПК вр. чл. 55, ал.1 т.1
от НК, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 1/една/ година, чието изпълнение на
основание чл. 66 ал.1 от НК СЕ ОТЛАГА за изпитателен срок от 3/три/ години.
На основание чл. 67 от НК през
изпитателния срок спрямо И.Р.С. ДА СЕ ПОЛАГАТ възпитателни грижи.
Разноските по делото в размер на 867.83 лева за експертизи
ДА СЕ ЗАПЛАТЯТ от подсъдимият
в полза на ОД МВР Ловеч.
Определението, с което е одобрено споразумението на основание чл. 382
ал.9 НПК е окончателно.
На основание чл. 382 , ал. 10 от НПК
за Определението ДА СЕ СЪОБЩИ
на пострадалата чрез законните представители с указание, че може да предяви
граждански иск за неимуществени вреди пред граждански съд.
ПРЕДОСТАВЯ 7-дневен срок на защитата да посочи
самоличност и данни за контакт с лицата от трудовия колектив на осъдения.
СЪДЪТ като съобрази, че споразумението
има значението на влязла в сила присъда и предвид определеното наказание
намира, че наложената мярка за неотклонение “подписка“ следва да бъде отменена,
затова и на основание чл. 309, ал. НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение
“ПОДПИСКА”, взета по отношение на И.Р.С..
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 3 НПК наказателното производство по
НОХД №114/2018г.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред Окръжен съд Ловеч.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:42 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
СЕКРЕТАР: