№ 677
гр. София, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600333 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3
от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура
гр. Перник срещу определение на Окръжен съд гр. Перник, постановено в
разпоредителна заседание на 03.02.2022 г., по НОХД № 272/2021г. по описа
на същия съд, който има следното основно съдържание:.
Прокурорът поддържа с протеста, че в чл.249, ал.4, т.1 от НПК
законодателят е дал изчерпателен списък на процесуалните нарушения, които
са съществени и отстраними, като неяснотата или непълнотата на
обвинителния акт, или неговото несъответствие с чл.246, ал.2 не е сред
посочените в закона предпоставки, които могат да доведат до връщане на
делото на прокурора.По съществото на определението прокурорът счита, че
обвинителният акт не страда от пороците, посочени от съда. Поради дългия
период на извършване на престъплението и повтарянето на фактури на едни и
същи фирми в няколко от данъчните периоди, в обвинителния акт
доказателствата относно фирмите и правните изводи от тях са изложени в
пункта, в който съответното дружество се появява за първи път. Във всеки
следващ пункт, в който фактури на същото дружество са били включени от
обвиняемите в справките - декларации по ЗДДС е посочено, че по тези
фактури не се признава данъчен кредит по съображения, вече изложени в
предходния пункт.Прокурорът изтъква, че липсата на реална сделка е
основанието, предвидено в ЗДДС, в следствие на което не се признава право
на приспадане на данъчен кредит. Отделно са посочени дружествата, за които
е установено, че фактурите, представени от подсъдимите, представляван
неистински документи, но неистинността на фактурата сама по себе си не е
основание да не се признае право на данъчен кредит, съгласно разпоредбите
на ЗДДС. Както в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми,
1
така и в диспозитива на обвинителния акт и в обстоятелствената му част,
конкретно за фактурите на всяка една фирма е посочено дали представляват
неистински документи или такива с невярно съдържание, поради което
оплакването, че едно изречение на стр.28 от обвинителния акт предизвиква
неяснота относно това в какво са обвинени подсъдимите, е явно
несъстоятелно. Прокурорът предлага определението в разпоредително
заседание на Окръжен съд гр. Перник от 03. 02. 2022 г. по НОХД №272/2021
г., с което съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато
на Окръжна прокуратура гр. Перник за отстраняване на съществени
процесуални нарушения да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като делото бъде върнато на СГС за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки
да бъде разгледан депозираният протест по същество. Атакуваното
определението е постановено в разпоредително заседание на 03. 02. 2022 г., а
протестът е постъпил в Окръжен съд гр. Перник преди да изтече 7 дневния
срок за атакуването му и от орган, който има правомощия по закон да го
атакува пред по - горна съдебна инстанция.
От делото е видно, че на 03. 02. 2022 год., в разпоредително заседание,
с участието на страните по делото, състав на Окръжен съд - Перник е
прекратил на основание чл. 249, ал. 1, във вр. 248, ал.1 т. 3 от НПК съдебното
производство за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила изразяващо се в ограничаване на правото на защита на двамата
обвиняеми. В определението е посочено, че направеното от защитата на
подсъдимите възражение е основателно. На страница № 28 от обвинителния
акт, в абзац № 3 не става ясно процесиите фактури, дали са с невярно
съдържание, или представляват неистински документи. Съображения за това
не са изложени.Основателно е и възражението на защитата на страница № 19
от обвинителния акт, тъй като там в пункт 3, 5 и 6 са вменени обвинения по
съображения изложени в пункт № 12, абзац № 6, по пункт № 7 и абзац 7, по
пункт № 13. В диспозитива на определението е посочено, че делото се връща
на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения, така
както са били обосновани от защитата на двамата подсъдими.
След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата
инстанция апелативният съд намери, че атакуваното определение е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради следните
причини:
Твърдението на прокурора, че несъответствие с чл. 246, ал. 2 НПК на
обвинителния акт не е сред посочените в закона предпоставки, които могат да
доведат до връщане на делото е неправилно. Действително не всички
нарушения на разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК задължително
представляват отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници, визирано в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Посоченото в чл. 249, ал.4, т. 1 НПК право на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество несъмнено се отнася и до
2
съдържанието на обвинителния акт. Поради това „в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти,
които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и
участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа
данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието;
наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на
съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както
и неговия подпис.“ /Тълкувателно решение № 2/07. 10. 2002 год. на ОСНК,
което е запазило своя смисъл и задължителност съгласно Тълкувателно
решение №6 от 19.02.2018 г.на ОСНК/.
По настоящето дело възраженията на прокурора в частния протест
относно съдържанието и законосъобразността на атакуваното определение са
основателни, като са налице и други нарушения на процесуалните правила
допуснати от състава на първоинстанционния съд, които не могат да бъдат
оставени коментар.
По същество атакуваното определение на Пернишкия окръжен съд е
адресирано не към толкова към съдържанието на обвинителния акт, колкото
към стила и начина на изразяване на неговия автор. Дали ще се извършва
препращане от една точка към друга или не, е въпрос, който е в
правомощията на автора на акта и не е предмет на преценка за
законосъобразността на процесуалния документ. Основното е в обвинителния
акт да е описана от фактическа страна деянието и съставомерните му
елементи, което описание в случая е налице. Това, че се препраща към
съдържание, което вече е налично по никакъв начин не прави неясно и
неразбираемо обвинението и не нарушава правото на защита на подсъдимите.
По делото е налице съотносимост и синхрон между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, като в последния разбираемо и ясно са
прецизирани обвиненията описани подробно в обстоятелствената част. Дали в
последната многократно ще се копира и изписва един и същи текст или ще се
препраща към вече написан такъв е без значение и не прави обвинението
негодно за разбиране. Поради това в този аспект обвинителният акт отговаря
на изискванията на закона и не нарушава правото на защита на подсъдимите,
а изявленията на защитата им е декларативно и очевидно не кореспондира с
обективната действителност.
По отношение твърдението, че не е изяснено кои документи са с
невярно съдържание и кои са неистински следва да се има предвид, че в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт са изброени и
посочени индивидуално всяка една от фактурите, записано е за всяка от тях,
дали прокурорът твърди, че е неистинска или с невярно съдържание, поради
което не е налице твърдяното объркване и невъзможност да бъде разбрана
обвинителната теза. Затова изваждането от контекста на целия обвинителен
акт на едно събирателно изречение по никакъв начин не прави липса на
легално предявено обвинение.
Освен изложеното , следва да се отбележи, че определението на съда
съдържа елементи, които са в разрез с изискванията на НПК. Съдът се е
солидаризирал с исканията на защитата като в без да изпълни изискванията на
3
чл. 14, ал. 1 НПК не е изложил собствен анализ на обстоятелствата, които е
обсъждал, което в някаква степен е предопределило и погрешния и
незаконосъобразен краен извод. В диспозитива на атакуваното определение и
в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 249, ал. 2 НПК съдът не
е посочил допуснатите нарушения, а се е ограничил да препрати към
обосновката на защитата на подсъдимите. Определението би следвало да
съдържа волята на съда, а не да препраща към изявление на някоя от страните
по делото и това обстоятелство също е допринесло до постановяването на
един незаконосъобразен акт. Това се набива на очи , защото в случая
първоинстанционният съд критикува препращането от един към друг пункт
на обвинителния акт, който е израз на волята на едно и също лице и
същевременно в диспозитива на своя акт препраща към заявлението на друг
участник в процеса.
Поради тези причини атакуваното определение на Окръжен съд гр.
Перник следва да бъде отменено, а делото изпратено на същия съд за по-
нататъшното му разглеждане.
Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.1 във вр. чл. 249, ал.3
от НПК ‚ Апелативен съд- София, НО, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд - Перник, постановено в
разпоредителна заседание на 03. 02. 2022 г., по НОХД № 272/2021 г. по описа
на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото.
Делото да се върне на Окръжен съд - Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4