Определение по дело №126/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 52
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20231100600126
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600126 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 – 8 от НПК.

Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД чрез неговия управител Ц.К. срещу
определение от 26.07.2022 година, постановено по НЧД № 8935/2022 година
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав, с
което е оставена без разглеждане жалбата на същото дружество срещу
постановление на СРП от 27.06.2022 година за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 15268/19 година по описа на 04 РУ-СДВР, образувано
за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Поддържа се, че жалбата е оставена неоснователно
без разглеждане от първоинстанционния съд. Твърди се, че жалбоподателят
има качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74 ал.1 НПК. Излагат се
конкретни съображения. Иска се атакуваното определение да бъде отменено,
а делото върнато със задължителни указания по прилагането на закона.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и взе
впредвид становищата на страните, прие следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 15268/2019 година по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. пр. № 35424/2019 г. на СРП е образувано с постановление на прокурор от
02.10.2019 година за това, че на неустановена дата през 2017 година в гр.
София, в сградата на СГС, съзнателно се е ползвал по гр. дело № 4134/2017
1
година на СГС, ГО, 5 с-в, от неистински официален документ – нотариално
заверен договор от 05.12.2003 година и протокол с нотариална заверка от
01.06.2004 година, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК.

С постановление на СРП от 27.06.2022 година е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15268/2019
година по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 35424/2019 година на СРП.

Срещу постановлението е подадена жалба от „И.“ ЕООД.

С определение от 26.07.2022 година, постановено по НЧД № 8935/2022
година по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122
състав, предмет на обжалване в настоящото производство, жалбата на „И.“
ЕООД е била оставена без разглеждане. Съдът е приел, че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като изхожда от лице, което не е процесуално
легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.243 ал.4 НПК
посочва изчерпателно кръга от лица, които имат право да подадат жалба
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като
жалбоподателят не попада в никоя от тези категории лица - нито в лично
качество като пострадал, нито пък представляваното от него юридическо
лице има качеството на ощетено юридическо лице в производството.
Мотивирал е, че престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК, за
което е било образувано досъдебното производство, е формално, а не
резултатно увреждащо престъпление, като вредата не е обективен признак от
състава на престъпното посегателство. Районният съд е приел още и че
независимо от обстоятелството, че извършването на това престъпление
косвено би могло до доведе до настъпването на неблагоприятни последици в
правната сфера на дадено физическо или юридическо лице, то непосредствен
обект на престъпленията по чл.316 НК са обществените отношения, свързани
с реда и сигурността на документооборота. Предвид възприетото и с оглед на
формираното от СРС становище, че с осъществяването им се накърнява пряко
и непосредствено реда и сигурността именно на тези обществени отношения,
а не личността или обществените отношения, свързани с условията за
нормално упражняване на определени имуществени права, контролираният
съд е достигнал до извод, че от престъпленията по чл.316 НК не може да има
пострадало лице или ощетено юридическо лице по смисъла на НПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:

2
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл.243 ал.7 от НПК, в надлежна писмена форма,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав я намира
за допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на
съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 НПК препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на
пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице,
които могат да обжалват постановлението пред съответния
първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. От
сочената разпоредба следва, че процесуално легитимирани да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда са
само обвиняемият, пострадалият от престъплението или неговите
наследници, и ощетеното юридическо лице. Този кръг на активно
легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за
законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, е изчерпателно ограничен.

В конкретния случай въззивният съд споделя извода на първостепенния,
че „И.“ ЕООД няма качеството нито на пострадал, нито на ощетено
юридическо лице от престъплението, за което е водено досъдебното
производство и следователно не е включен в кръга от лица, които могат да
обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, визирани в чл.243 ал.4 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 НПК пострадал е лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
Според утвърдената съдебна практика такова е лицето, което би могло да се
конституира валидно в един съдебен наказателен процес като частен
обвинител и граждански ищец за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от престъплението. Жалбоподателят няма качеството на пострадал,
респ. ощетено юридическо лице по смисъла на НПК и следователно за него
липсва възможност да инициира съдебен контрол върху постановлението на
СРП за прекратяване на наказателното производство. Последното е
образувано и водено за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК,
специфичният обект на нарушаване при който изключва наличието на
"пострадал", тъй като при осъществяването на престъпния му състав не се
нарушават права на отделната личност и/или юридическо лице. От значение е
систематичното място на визираното престъпление - против
правоотношенията, гарантиращи и осигуряващи правилното документиране.
3

Престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК е документно
престъпление и има за обект на посегателство правилното осъществяване на
документооборота, поради което криминализацията защитава публичния ред
за безпрепятственото извършване на тази дейност и не отдава правно
значение на съпътстващите вреди, които евентуално са настъпили в
индивидуална правна сфера. Вредите, които биха обусловили легитимацията
на „И.“ ЕООД като ощетено юридическо лице, трябва да са пряко и
непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в
широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния
резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В конкретния
случай липсва причинно следствена верига, която да направи жалбоподателят
пострадал/ощетено юридическо лице по смисъла на чл.243 НПК и субект със
законно признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда. Това обаче
не означава, че обезщетение за тези вреди не може да се потърсят по
гражданскоправен ред от увредения или че лицето, което се приема за
засегнато в широк смисъл от деянието, няма право на достъп до горестоящата
прокуратура, защото нейна е компетентността да разшири обхвата на
разследваното престъпление и/или да добави нови престъпления.

По изложените съображения, Софийски градски съд намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба да
бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.07.2022 година, постановено по
НЧД № 8935/2022 година по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 122 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на „И.“
ЕООД срещу постановление на СРП от 27.06.2022 година за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 15268/19 година по описа на 04 РУ-
СДВР, образувано за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4