РЕШЕНИЕ
АРДИНО, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-
Ардино, в публичното заседание на 17.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при
секретаря НЕШЕ ИСМАИЛ,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело N
129 по описа за 2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обективно съединени към главния иск акцесорни искове по чл. 344, ал. 1, т.
2, и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата сочи, че е работила като „Старши учител“-
начален курс в Основно училище „Христо Смирненски”- с. Бял Извор, община Ардино
от 25.10.2000 год., съгласно срочен Трудов договор № 0050 от същата дата,
безсрочен Трудов договор № 0067/01.09.2001 год. и Допълнително споразумение към
Трудов договор 0067/2001 г- № 111/05.03.2019 г. до 08.07.2019 година, като към
тази дата съобразно наведените обстоятелства и приложените писмени
доказателства ищцата е имала общ трудов стаж по специалността като учител в
това и в предишни учебни заведения в размер на 33 г. и 5 м.
Твърди, че от 01.07.2019 година й е било разрешено от
работодателя- Директора на ОУ „Христо Смирненски“- с. Бял извор, община Ардино,
да ползва платения си годишен отпуск за 2019 г. Навежда доводи, че по време на
ползването на платения й годишен отпуск, на 08.07.2019 год. отпускът й бил
прекратен за същия ден поради провеждането на педагогически съвет в училището.
Твърди, че преди започване на педагогическият съвет, Директорът на училището й
е връчил Заповед № 173/05.07.2019 година, за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ във връзка с чл.
69в от КСО, която отказала да подпише, поради несъгласие със същата.
Твърди се от ищцата, че не и било връчено предизвестие
за прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя преди издаване на
процесната Заповед с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, както
и че в мотивите си към процесната заповед Директорът на училището е вписал само
„Придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
69в от КСО”. Преди издаването на заповедта за уволнение се посочва от ищцата
Себда Х., че не е била запозната с намерението на Директора на ОУ „Христо
Смирненски“- с. Бял извор, община Ардино, да прекрати с нея трудовото й
правоотношение на това основание, както и че не е вземано нейното съгласие за
прекратяване на трудовото й правоотношение поради „ранно” пенсиониране на
учител на основание чл. 69в от КСО.
Навежда доводи, че желаела да работи до навършване на
нормалната възраст за пенсиониране по чл. 68 от КСО. До момента на внасяне на
настоящата искова молба в съда не била започнала работа никъде, както и не била
подала документи пред НОИ за пенсиониране при условията на чл. 69в от КСО и не
се е пенсионирала на това правно основание. Ищцата не оспорва констатацията на
ответника в процесната заповед, че към датата на издаване на процесната заповед
за уволнение била придобила право за „ранно” пенсиониране на основание чл. 69в
от КСО съобразно длъжността, която е заемала „Старши учител“- начален курс.
Счита издадената Заповед № 173/05.07.2019 год. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10,
пр. 1 от КТ във връзка с чл. 69в от КСО, за незаконосъобразна, издадена в противоречие
с материалния закон- чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като излага подробни
съображения в тази насока и цитира съдебна практика.
Предвид горното моли съдът, да призове на съд страните
и след като докаже твърденията си, да постанови решение, с което:
1. Ha основание чл. 344, ал. 1 от КТ да признае за
незаконно и да отмени уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10, пр. 1 от КТ във връзка с чл. 69в от КСО със Заповед № 173/05.07.2019
год. на Директора на Основно училище „Христо Смирненски”- с. Бял Извор, община
Ардино, област Кърджали;
2. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да я възстанови
на длъжността, която е заемала преди уволнението - „старши учител” в начален
етап на образование в Основно училище „Христо Смирненски” - с. Бял Извор,
община Ардино, област Кърджали;
3. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ, да се осъди ответника Основно училище „Христо
Смирненски”- с. Бял Извор, община Ардино, област Кърджали, да й заплати
обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 09.07.2019
год. (датата на уволнението й) до дата19.09.2019 г. ( при изменен петитум на ИМ
в ОСЗ), когато е започнала работа на ново работно място, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 25.07.2019 год., до
окончателното изплащане на вземането.
4. Да осъди ответника да й заплати разноските по
делото- адвокатско възнаграждение в общ размер на 750,00 лева- 350,00 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 200,00 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ и 200,00 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
В ОСЗ ищцата не се явява, представлява се
от адвокат В.Х. ***. Поддържа иска по основание и по размер на обещетенията.
Сочи като основание за незаконното уволнение наличието на разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 10а от КТ (липсваща като основание за прекратяване на трудовото
провотношение), като предпоставка и основание за отмяна на уволнението на
ищцата и възствановяването й на предишната работа, както и уважаване на
обективно съединените акцесорни искове, следващи главния иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ. Претендират се направените по делото деловодни разноски представени
в писмен вид по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна по делото- Основно училище „Христо Смирненски”-
с. Бял Извор, община Ардино, област Кърджали, чрез
процесуален представител.
Ответната страна намира исковата молба, с така предявените
в нея главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обективно съединени акцесорни искове
за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Оспорва изцяло
обстоятелствата, на които се основават предявените искове. Счита, че същите са
неверни и не отговарят на фактическото положение. Излага в отговора
обстоятелства в насока доводите си за неоснователност на депозираната ИМ. Навеждат
доводи, че уволнението е било извършено заканосъобразно, предвид наличието на
всички предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, вр. чл. 69в от КСО, като
работодателят и ответник в настоящото производство е спазил изцяло изискванията
на закона в тази насока при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Взема
отношение по направените от ищеца доказателствени искания. Сочат доказателства
и молят съда за прилагането им към делото. Моли се както основния, така и
обективно съединените акцесорни искове на ищеца да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани. В ОСЗ ответникът не се явява, представлява се от
адвокат Д. ***, който в ход по същество и представена в срок писмена защита
поддържа изцяло наведените обстоятелства относно неоснователност ни
недоказаност на исковата молба и моли съдът за отхвърли искът изцяло. Претендират
се деловдни разноски отразени в представен списък на разноските от страна по
чл. 80 от ГПК.
Районен съд- Ардино, като обсъди доказателствата по
делото и доводите на страните, приема
за установено от правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В съдебно заседание съдът допълни доклада по делото като
призна за безспорно между страните, че прекратяването на процесното трудово
правоотношение е от дата 09.07.2019 г., до дата 19.09.2019 г. за което са били
предявени и обективно съединените акцесорни искове, с оглед представените в ОСЗ писмени
доказателстра в тази насока и съвпадащите изявления на страните.
Безспорните обстоятелства по делото са следните:
Ответникът ОУ „Христо Смирненски“- с. Бял извор, община
Ардино, представлявано от Директора на Н.А.С., към дата 08.07.2019 г. се явява
работодател на ищцата С.Ж.Х., която е работила на безсрочен трудов договор №
0067/01.09.2001 г., и Допълнително споразумение към този Трудов договор №
111/05.03.2019 г., на длъжност „Начален учител“, с шифър по класификатова на
длъжносттите: 23415003, при общ педагогически стаж към дата 08.07.2019 г.- 33
години и 5 месеца и навършени 58 години.
От писмено доказателство представено от ищеца и неоспорено от ответника по делото- Заповед №
173/05.07.2019 г. на Директора на ОУ „Христо Смирненски“- с. Бял извор, община
Ардино, която е била предявена от ответника на ищеца по делото при условията на
отказ за подписване след запознаване със съдържанието и, се установява, че считано
от 09.07.2019 г., Н.А.С.- Директор към дата 08.07.2019 г. на ОУ „Христо
Смирненски“- с. Бял извор, община Ардино, е прекратила на основание чл. 328, ал.
1, т. 10, предложение първо от КТ, с оглед наличие на предпоставките по чл.
69в, ал. 1 от КСО посочени в заповедта като „Придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст“ трудовото правоотношение с ищцата по делото С.Ж.Х.,
която към дата 08.07.2019 г. е заемала длъжността „Старши учител“- начално
обучение в посоченото по- горе основно училище.
Пак съгласно посоченото писмено доказателство Заповед №
173/05.07.2019 г. се установявеа, че във връзка с обстоятелствата по чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ, вр. чл.69в, ал. 1 от КСО, основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят е заповядал да се изплатят на работника
и следните обезщетения:
-
По чл. 220, ал. 1, вр. чл. 326, ал. 2 от КТ- за неспазен
срок на предизвестие;
-
По чл. 222, ал. 3 от КТ- обезщетение за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на БТВ за срок от десе и
половина месеца;
-
По чл. 224, ал. 1 от КТ- за неползван платен годишен
отпуск в размер на 23 работни дни за
2019 г;
От всички останали писмени доказателства по делото
представени от ищцата както при депозиране на ИМ в съда, като и от тези
представени в ОСЗ проведено по делото се установяват неоспорените от ответната
страна обстоятелства, а именно: Че ищцата към дата 08.07.2019 г. е заемала
длъжност „Сатрши учител“- начален курс в ОУ „Христо Смирненски- с. Бял извор,
община Ардино, че е била с общ педагогически стаж 33 години и пет месеца, както
и какво е било брутното й трудово възнаграждение през месеца, предхождащ месеца
на прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя.
По делото е била допусната и назначена ССчЕ по искане на
ищцовата страна.
Представеното от ВЛ заключение по тази счетоводна
ексретиза установява, какво е било брутното трудово възнаграждение на ищцата
към м. Юни 2019 г. при включени в изчисляването на размера на възнаграждението
й по основния трудов договор с последно допълнително споразумение №
111/05.03.2019 г. и Допълнително споразумение № 151/14.05.2019 г., както и е
бил изчислен размерът на обезщетението което би следвало да се заплати на
ищцата за претендираният период, за който тя е останала без работа, ако
уволнението бъде признато за незаконно и възстановена на работа 09.07.2019 г.
до 18.09.2019 г., включително, с оглед представени доказателства, че на
19.09.2019 г. ищцата е започнала работа с ново работно място.
Не е спорно по делото обстоятелството дали Заповед №
173/2019 г. е била надлежно връчена на ищцата при условията на отказ,
удостоверен с двама свидетели.
Спорно се явява обстоятелството (за което и двете страни
сочат съдебна практика), дали работодателят е спазил законовите предпоставки
преди издаването на процесната заповед, касаещи задължително връчване на
предизвестие преди прекратяване на трудовото правоотношение.
При тази установена по делото фактическа обстановка,
съдът формира ледните правни изводи:
Предявеният от
ищцата С.Ж.Х. *** против ОУ „Христо Смирненски“- с. Бял извор, община
Ардино, представлявано от Директора Н.А.С. иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ и обективно съединени към главния иск акцесорни искове по чл.
344, ал. 1, т. 2, и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, се явява допустим за
разглеждане от този съд, съобразно местната подсъдност по ГПК, но разтледан по
същество, се явява неоснователен и недоказан.
Възражението на ищеца, че уволнението е незаконно поради
неспазване на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, вр. чл. 69в, ал. 1 от КСО, не намира
опора в закона.
Съгласно така посочения текст работодателят при наличие на
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, при настъпили обстоятелства
съобразно посочената в чл. 69в, ал. 1 от КСО професия, може, а не е длъжен да
отправи предизвестие, тъй като чл. 220, ал. 1 от КТ дава право на страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да
прекрати същото и без да спазва срока на предизвестие, в която хипотеза ще
дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие, което в
настоящият случай е било извършено и със Заповед № 173/05.07.2019 г. на ищцата
е било разпоредено изплащането на обещетение на основание чл. 220, ал. 1, вр.
чл. 326, ал. 2 от КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от
два месеца.
Неспазване срока на предизвестие при прекратяване на
трудовия договор не опорочава уволнението. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК- Решение N 275 от
7.11.2013 г. на ВКС по гр. д. N
2221/2013 г., III г. о., ГК и цитираните в същото Решение
N 573 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. N 5163/2008 г., II г. о., ГК, Решение N
873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. N 1757/2009 г., IV г. о., ГК и Решение
N 72 от 5.02.2010 г. на ВКС по гр. д. N 2356/2008 г., IV г. о., ГК, съгласно които, когато трудовият договор подлежи на прекратяване с
предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на
предизвестието, а при неспазване на срока- с изтичане на съответна част от
него, и когато по силата на закона предизвестието се дължи и страната, поискала
прекратяването на трудовия договор не желае срокът да бъде спазен, трудовото
правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата
страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на
трудовото правоотношение, в които случаи тя дължи заплащане на обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ.
Правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото
изявление до адресата (в конкретния случай датата на връчване на Заповед №
173/05.07.2019 г.- 08.07.2019 г.), и това е правнорелевантният момент към който
следва да се преценява законността на изявлението. В заповедта за уволнение е
посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от датата, следваща датата
на връчване на заповедта- 09.07.2019 г.. Заповедта е връчена на 08.07.2019 г.,
като следващата я дата е работен ден, т. е., денят на уволнение предопределя и последния
ден на трудовия договор.
От друга страна, относно другото спорно обстоятелство,
дали са били налице към дата 08.07.2019 г. по отношение на ищцата по делото
предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10, вр. чл. 69в, ал. 1 от КСО, отговорът
по това спорно обстоятелство e даден в практиката на ВКС,
обективирана в решения по чл. 290 ГПК
/Решение № 58 от 29.05.18 г. по Гр. дело № 1544/17 г.,
ІV г.о.; Решение № 22/23.02.2010 г. по Гр.д.
№ 3810/2008 г., III г.о., Решение №
321/03.05.2010 г. по Гр.д. № 377/2009 г., III г.о., Решение
№ 33/09.03.2010 г. по Гр.д. № 2280/2008 г., Решение
№ 220/20.04.2010 г. по Гр.д. № 4691/2008 г., Решение
№ 656/26.10.2010 г. по Гр.д. № 1912/2009 г., III г.о., Решение
№ 396/20.03.2010 г. по Гр.д. № 1324/2009 г., III г.о., Решение
№ 90/15.02.2008 г. по Гр.д. № 337/2010 г., IV г.о., Решение
№ 584/02.11.2010 г. по Гр.д. № 1679/2009 г., IV г.о., Решение
№ 373/23.07.2014 г. по Гр.д. № 3003/2013 г., IV г.о., Решение
№ 222/01.07.2011 г. по Гр.д. № 258/2010 г., IV г.о., Решение
№ 152/27.04.2011 г. по Гр.д. № 957/10, III г.о. , Решение
по Гр.д. № 2280/2008 г., III г.о., Решение
по Гр.д. № 1169/2009 г., III г.о., Решение
№ 408/11.10.2011 г. по Гр.д. № 1657/2010 г., IV г.о., Решение
№ 712/21.12.2010 г. по Гр.д. № 1132/2009 г., IV г.о., Решение
по Гр.д. № 1847/2009 г., III г.о./, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав разгледал делото по същество, а
именно:
При
прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ,
изискването за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
може да се съобрази както с общата разпоредба на чл. 68 КСО, така и със
специалната норма на чл. 69в КСО /нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г./, като право на работодателя е да прецени, коя от двете норми да
приложи. Това негово право не подлежи на съдебен контрол.
Придобиването
на правото на пълна пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези.
Първата– Право
на пълна пенсия, за която се изисква
навършването на определена възраст за мъжете и жените, както и достигането на
определен осигурителен стаж– 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава.
Втората–
намалена пенсия при условията на чл. 68, ал. 4
КСО. По отношение на учителите е предвидена
специална хипотеза в чл. 69в КСО /нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от
01.01.2016 г./, според която учителите придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст 57 години и
10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8
месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. С
влизане на новата разпоредба чл. 69в КСО в сила се отменя § 5 от ПЗР на КСО,
който уреждаше по сходен начин специалната хипотеза за придобиване право на
осигурителен стаж и възраст от учителите.
С
изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, обн. с ДВ бр. 25 от 16.03.2001 г.,
законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от
работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и
старост /както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и
включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани
по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното
обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10, се
извършва по преценка на работодателя, дава основание на настоящия състав да
приеме, че работодателят разполага с правото да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с учител при придобито от последния право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в КСО /в сила от 01.01.2016
г./.
Преценката
за прекратяване на трудовото правоотношение поради упражняване правото на
пенсия е предоставена не само на учителя, но и на съответния работодател при
наличие на предпоставките в чл. 69в КСО, независимо, че лицето не е придобило
право на пълна пенсия.
Право
на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи- тази по чл.
68 КСО или специалната по чл. 69в КСО и това негово право не
подлежи на съдебен контрол.
В
обхвата на съдебната проверка е единствено фактът дали са спазени изискванията
/налице ли са предпоставките/, предвидени в общата или в специалната норма.
Предвид горното съдът констатира, че в процесния казус
към дата 08.07.2019 г. , дата на връчване на Заповед № 173/05.07.2019 г. на
ищцата С.Ж.Х., същата съобразно изложените в ИМ лични данни и писмени
доказателства, е била навършила възраст 58 години и пет месеца, а като общ стаж
по специалността „Учител“- 33 години и пет месеца. Тези обстоятелства попадат
изцяло в хипотезата на чл. 69в, ал. 1, вр. 68, ал. 4 от КСО, за настъпването на
правото на работодателя да приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ,
поради наличие на основанията за придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от ищцата, съобразно нейната възраст и трудов стаж по професията,
която е упражнявала.
Неоснователни се явяват доводите на ищцата изложени от
процесуалния й представител в ход по същество, че неправилно е бил приложен
материалният закон (чл. 328, ал. 1, т. 10, а не т. 10а от КТ), но с оглед
посочените по- горе правни изводи и цитираната съдебна практика, съдът не
намира за нужно да коментира това наведено твърдение.
С оглед на горното, уволнението на ищцата С.Ж.Х., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, вр. чл. 69в, ал. 1 от КСО, извършено със
Заповед № 173/05.07.2019 г. на Директора на ОУ „Христо Смирненски“- с. Бял
извор, община Ардино, се явява законно, при спазване изцяло на изискванията на
чл. 69в, ал. 1, вр. чл. 68, ал. 4 от КСО и чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Фактическите обстоятелства, на които се основава
упражненото от работодателя волеизявление, са установени и не се спорят по
делото. Заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ са достигнали до уволнения,
същият се е заполнал със съдаржанието на тази Заповед и е отказал да я подпише,
при което уволнението е произвело своето действие съгласно чл. 335, вр. чл. 220,
ал. 1 от КТ и уволнението не противоречи на чл. 33 от КТД от 19.06.2016 г. по
аргумент от чл. 50, ал. 1 от КТ.
Признаването от този съдебен състав разгледал делото по
същество на законността на уволнението обуславя отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ, също така отхвърляне и на акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ, и възлагане в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на направените по делото от ответника разноски в размер на 1 380.00
(хиляда триста и осемдесет) лева, подробно посочени в представен списък на
разпоските направе от страната на основание чл. 80 от ГПК.
Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на
Районен съд- Ардино разгледал делото по същество,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ж.Х.,***, ЕГН: **********,***, против ОУ „Христо
Смирненски“- с. Бял извор, община Ардино, представлявано от Директора Н.А.С.,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обективно съединени към
главния иск акцесорни искове по чл. 344, ал. 1, т. 2, и т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ, за признаване на уволнението й със Заповед № 173/05.07.2019 г. за незаконно,
за възстановяване на С.Ж.Х. на заеманата преди уволнението длъжност „Старжи
учител”- начален курс в ОУ „Христо Смирненски“- с. Бял извор, община Ардино,
както и за изплащане на обезщетение за оставане без работа, като неоснователни
и недоказани;
ОСЪЖДА С.Ж.Х.,***, ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ОУ „Христо Смирненски“- с.
Бял извор, община Ардино, представлявано от Директора Н.А.С., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените по делото от страната разноски за процеесуално
представителство в размер на 1 380.00 (хиляда триста и осемдесет) лева;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали
в двуседмичен отсъобщаването му на страните, че е изготвено;