Решение по дело №267/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20211320100267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И Е № 285

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                     гр. Видин, 25.06.2020 г.

       

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

                                                                

при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 267 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. от ГПК, образувано по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за развод, обективно съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК - за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете В. В. И. и иск по чл. 127а СК, във връзка с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД – за заместващо съгласие на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на същото от Република Германия /където е местоживеенето му/ в Република България.

Образувано е по исковата молба на С.Р.М., ЕГН ********** с адрес по лична карта – гр. Видин, ул. „Княз Борис I № 12 и адрес по местоживеене:***, „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421 против В. В.И., ЕГН ********** с адрес: ***.

Твърди се от ищцата, че с ответника са сключили брак на 30.08.2017 г., като от брака имат родено едно малолетно дете – В. В.ов И., роден на *** г.

Сочи се, че през годините на съвместното им съжителство ответникът много се променил, употребявал системно алкохол и бил изключително агресивен след това, като ставал груб, предизвиквал скандали и налитал на бой. Ищцата твърди, че през годините била обект и на физическо, и на психическо малтретиране от негова страна. Излага, че детето е било свидетел на чести скандали и побой.

В исковата молба се посочва, че през последните години страните се разделяли над 10 пъти, като на практика общото им съжителство е не повече от 3 – 4 месеца в годината.

Поддържа се, че от 2017 г. страните живеят в Германия. Ищцата сочи, че тя работи, тя плаща наема за квартирата, като и тя, и детето имат осигурителни права и осигурителни номера в Германия. Посочва, че местоживеенето й и това на детето в Германия е в квартирата им в град Иннеберг „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421.

Излага, че ответникът през повечето време живее на друго място, като работил в строителството работа, каквато намери, но без осигурителни права.

Твърди се, че и в Германия се е случвало да звъни в полицията след предизвикани скандали от ответника, като същият е предупреждаван.

Сочи, че след скандали в Германия ответникът два пъти й е чупил стъклата на колата, капаците, фаровете и огледалата.

Излага, че детето учи към настоящия момент в трети клас в немско училище. Перфектно говори немски, чете и пише, като ищцата сочи, че тя го учи да чете и пише и на български.

В края на 2020 г. ищцата твърди, че се прибрали от Германия при родителите й, които живеят в гр. Видин на ул. „Марин Дринов“ № 22. Поддържа, че на 08.02.2021 г. ответникът дошъл в дома на родителите й в гр. Видин употребил алкохол и отново посегнал да се бие, но те извикали полиция.

Ищцата излага, че многократно правела компромиси и давала шанс на ответника, събирали се, но не само, че няма положителна промяна, но отношението му към ищцата и близките й ставало все по-агресивно. Имало вечери, в които той бил толкова агресивен и гневен, че я било страх и за детето.

Посочва се, че през годините изключителни грижи по отглеждането на детето е упражнявала ищцата. Твърди, че тя се грижела за детето, тя го водела и го прибирала от училище, подсигурявала всичко необходимо.

Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да прекрати с развод сключеният между страните граждански брак без да се произнася по въпроса за вината; да предостави родителските права по отглеждането и възпитанието на детето В. В. И., роден на *** г. на ищцата С.Р.М., като определи и местоживеенето на детето по фактическото им местоживеене; да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с бащата; да се осъди ответника В. В.И. да заплаща месечна издръжка на детето В. В. И. чрез неговата майка и законен представител С.Р.М. в размер на 250.00 лева месечно, считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва за забавата при просрочие до изменение или прекратяване на обстоятелствата за това.

Не се претендира промяна на фамилното име на ищцата, тъй като същата не го  е променяла

Ищцата не претендира лична издръжка.

Иска се на основание чл. 127а от СК съда да разреши на ищцата да извежда по един месец през лятната, 5 дни през зимната ваканция, за Коледа, Нова година и Великден детето в България и обратно да го връща по местоживеенето им в Германия, в периода, когато детето не е при бащата, ако ответникът не даде съгласие за това, както и да се разреши на детето да бъде издаден паспорт, срокът на издаване на който изтича и трябва да се поднови след 6 месеца, ако ответникът не даде съгласие за това.

Претендират се и направените по делото разноски.

От ответника в законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба, като същият не се явява и в съдебното заседание.

Воден от събраните по делото доказателства Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение, съпрузите са сключили брак с акт за гр. брак № 0056/30.08.2017 г. на Община - Тутракан, като имат родено едно малолетно дете – В. В. И., ЕГН **********, родено на *** г. видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0141/02.04.2012 г. на Община – Тутракан.

По делото е депозирано становище от Д „СП“ - Видин, във връзка с назначения социален доклад, в което се сочи, че след проведен разговор с майката на детето по телефона се е установило, че ищцата се намира в Република Германия, където се намира и малолетното дете В., за което тя полага грижи. Посочва се в становището, че ищцата работи в Република Германия като управител във фирма за опаковане на стоки в куриерски услуги и съобщава за месечен доход от 2000 евро, че жилището, в което се отглежда детето представлява двустаен тухлен апартамент, който наем е поет от социалните служби в град Иннеберг, Германия, детето има предвидена детска стая с всичко необходимо за пола и възрастта му. По информация на майката, детето е записано в трети клас в училище „Грунд Шуле“ в гр. Иннеберг, Германия. Излага се в становището, че по данни на ищцата ответникът също живее в Германия, но няма постоянен адрес, на който да пребивава, както и че постоянно сменял работното си място.

По делото е разпитана свидетелката Р. М. Х. - майка на ищцата, която заявява, че дъщеря й живеела във фактическо съжителство с ответника В. И., от което съжителство се родило детето им В. през 2012 г., като през 2017 г. страните сключили граждански брак. Свидетелката сочи, че детето е родено в България, но когато навършило четири години отишли да живеят в Германия и че в момента дъщеря й и ответника са във фактическа раздяла от февруари месец тази година, като излага че преди това са живели около шест месеца в годината заедно и шест месеца разделени. Сочи, че ответникът В. И. има проблем с алкохола и това е причината за проблемните отношения между страните, поддържа, че същият в следствие употребата на алкохол става агресивен и неконтролируем. Свидетелката твърди, че детето В. живее при ищцата в Германия, като тя полага грижи за него и го води на училище.

Гласните доказателства не противоречат на писмените такива, поради което Съдът им дава вяра, като ги кредитира.

При така установените по делото факти и обстоятелства, Съдът намира че са налице условията на чл. 49, ал. 1 от СК. В брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, довела до отчуждение. Бракът е изчерпан от съдържание и запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите и обществото.

По изложените съображения, които Съдът прецени като важни обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.

За в бъдеще ищцата ще продължи да носи фамилното име М., тъй като същото не е променяно при сключване на брака.

От данните по делото се налага извод, че майката, полага изключителната грижа за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето.

В тази връзка упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето В. В.ов И. бъде определено съобразно този факт.

С оглед  обстоятелството, че родителските права върху детето се предоставят за упражняване на майката, на бащата ще следва да се определи режим на лични контакти с детето, като същият ще има право да вижда и взима при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да връща детето на майката по местоживеене.

Имайки предвид изложеното, включително и обстоятелството, че майката е поела отглеждането на детето, съдът счита, че искът за издръжка е основателен, но недоказан по размер. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Безспорно се доказа, че ответникът е баща на малолетното дете и не осигурява доброволна издръжка за задоволяване нуждите му. Ето защо съдът следва да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете, като размерът се определя съобразно критериите и рамките, визирани в чл. 142 от СК, а именно съобразно нуждите на децата и възможностите на дължащите издръжка родители, както и, че минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна заплата.

С оглед изложеното, съобразявайки липсата на доказателства,касаещи възможността за даване на издръжка и конкретните нужди на детето, което към момента е на 9 години, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 162.50 лева, считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска/размера на издръжката е съобразен и с общата разпоредба на чл. 142, ал. 1 от СК вр. ПМС № 331/26.11.2020 г. ,регламентиращи   нов размер на минималната работна заплата за страната,както и че минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,която е 650 лв./.

 

По иска по чл. 127а СК, във връзка с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД :

Съгласно чл. 127а от СК разногласията между родителите за пътуването на детето в чужбина се решават от районния съд по настоящия адрес на детето.

По делото безспорно се установява, че фактическото местопребиваване на детето е в Република Германия, град Иннеберг „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421.

При обичайно местопребиваване на дете в друга държава членка на ЕС приложим за определяне на международно компетентния съд да разгледа съединените с брачния иск искове е Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Чл. 3 от Регламента обуславя компетентността на българския съд да се произнесе по молбата за развод. Такава в случая не е налице спрямо искането по чл. 127а СК, тъй като случаят не попада в приложното поле на чл. 12 от Регламента и компетентността на българския съд не е изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите /определение № 404/30.09.2019 по дело №3331/2019 на ВКС, ГК, III г.о./.

По делото е безспорно установено, че ищцата и ответникът са български граждани, поради което сезираният съд – РС - Видин, е компетентен да се произнесе по иска за развод,с оглед чл. 3 ал. 1 б. б Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд, обаче не е компетентен да се произнесе по искането по чл. 127а от СК, тъй като детето на страните по делото има обичайно местопребиваване в Република Германия и съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. делата по такива спорове са подведомствени на съдилищата в тази държава - членка.

По иска по чл. 127а от СК, меродавно е фактическото местопребиваване на детето, което е в Република Германия, град Иннеберг „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421.

С оглед на горното съдът намира, че не е компетентен да се произнася по иска по чл. 127а от СК, във връзка с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД за заместващо съгласие на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на същото от Република Германия /където е местоживеенето му/ в Република България, а следва да прекрати производството в тази част, тъй като компетентен съд е съдът по обичайното местопребиваване на детето в Република Германия, където следва да се предяви горецитирания иск.

По разноските:

В съдебно заседание на 27.05.2021 г. процесуалният представител на ищцата е заявил, че не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Във връзка с изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а именно сумата в размер от 234.00 лв.

Окончателната държавна такса, която Съдът определя на 40.00 лева, следва да се заплати от двете страни съразмерно.

 Водим от горните съображения, Съдът

                                          

                                         Р       Е      Ш      И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между С.Р.М., ЕГН ********** с адрес по лична карта – гр. Видин, ул. „Княз Борис I № 12 и адрес по местоживеене:***, „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421 и В. В.И., ЕГН ********** с адрес: ***, сключен с акт за гр. брак № 0056/30.08.2017 г. на Община - Тутракан, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- В. В. И., ЕГН **********, на майката С.Р.М., ЕГН **********, с адрес по лична карта – гр. Видин, ул. „Княз Борис I № 12 и адрес по местоживеене:***, „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421, като определя местоживеенето на детето по адреса на майката,като бащата В. В.И., ЕГН ********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа в съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да връща детето на майката по местоживеенето й.  

 

ОСЪЖДА В. В.И., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на детето си В. В. И., ЕГН **********, родено на *** г., чрез неговата майка и законен представител С.Р.М., ЕГН **********, издръжка  в размер на 162.50 /сто шестдесет и два лева и петдесет ст./ лева месечно, считано от предявяване на иска-12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 162.50 лева до пълния предявен размер от 250.00 лева, като недоказан.

 

   ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск по чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД  от С.Р.М., ЕГН ********** с адрес по лична карта – гр. Видин, ул. „Княз Борис I № 12 и адрес по местоживеене:***, „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421 срещу В. В.И., ЕГН ********** с адрес: *** за заместващо съгласие на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на същото от Република Германия /където е местоживеенето му/ в Република България.

 

ОСЪЖДА В. В.И., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Видин окончателна държавна такса в размер на 20.00 /двадесет/ лева, държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер от 234.00 /двеста тридесет и четири/ лева, както и 5.00 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН ********** с адрес по лична карта – гр. Видин, ул. „Княз Борис I № 12 и адрес по местоживеене:***, „Шауенбургерщрасе“ № 33, п.к. 25421 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Видин окончателна държавна такса в размер на 20.00 /двадесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

След влизане в сила на решението за прекратяване на брака жената ще продължи да  носи фамилно си име М..

 

Решението може да бъде обжалвано пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на обжалване  пред Окръжен съд-Видин в седмодневен срок от съобщаването  на страните.          

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: