Решение по дело №1680/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, против решение № 777/01.08.2023 година по н.а.х.д. № 1387/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № НП - 819/17.03.2023 година на заместник - кмет на Община Бургас (НП).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 94 ал. 3, предложение второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178е от ЗДвП във връзка с чл. 189 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

Касаторът оспорва решението като твърди, че то е неправилно и необосновано. Заявява, че съдът не е направил подробен и верен анализ на събраните гласни и писмени доказателства.

Иска отмяна на решението на РС и отмяна на НП.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Р.П. е санкциониран за това, че на 17.01.2023 година, около 09:16 часа, в град Бургас на улица „Васил Левски“ № 38, като собственик на МПС „Шевролет“ с регистрационен № А 0003 ВВ, е паркирал автомобила си върху тротоар, който е извън определените от администрацията места.

Съдът е изследвал обстоятелствата по констатиране на нарушението и налагането на наказанието, и е приел, че наказващият орган е доказал извършването на нарушението.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 167 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана.

В конкретния случай, в съответствие с чл. 167 ал. 2 т. 1 от ЗДвП, предвид обстоятелството, че деянието е извършено в град Бургас, нарушението е установено от служител на Община Бургас, за което е съставен протокол № Ф-5298 от 17.01.2023 година (лист 29 от н.а.х.д. № 1387/2023 година). В този протокол е описано мястото на разполагане на автомобила - на улица „Васил Левски“ № 38 в град Бургас, върху тротоар, който е извън определените за паркиране места. За установеното нарушение първоначално е издаден фиш, срещу който от страна на П. е подадено възражение с твърдение, че в този час и на тази дата му се е наложило да спре принудително по смисъла на чл. 97, ал. 3 и ал. 5 от ЗДвП, поради блокаж на ходовата част, като твърди, че автомобилът не бил с цялата си площ върху тротоара, а цялата му дясна страна е била върху пътното платно. Сочи, че дори и да се приеме, че е налице нарушение, то се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (лист 23 от н.а.х.д. № 1387/2023 година).

От съдържанието на АУАН се констатира, че той е съставен на базата на проверка, извършена по представения протокол, което е напълно допустимо и без наличието на каквито и да е свидетели – по аргумент от чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Конкретно в случая, свидетели са посочени.

Впоследствие, при съставянето на АУАН, П. е подал възражение срещу акта, в което отново е изложил същите възражения (лист 20 от н.а.х.д. № 1387/2023 година). На 17.03.2023 година е издадено процесното наказателно постановление, като възражението на П. е прието за неоснователно и са изложени доводи, че не е маловажен случай.

Настоящият състав приема, че РС обосновано е приел, че извършването на нарушението е доказано. Мотивите на съда на ясни, изчерпателни и логически издържани.

Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

От представените и неоспорени снимки на МПС, изготвени при извършване на проверката, се установява, че автомобилът е разположен изцяло върху тротоара, успоредно на оста на пътя, като единствено задна дясна гума е на уличното платно. Между страните не е налице спор, че това място не е било отредено за престой или паркиране, поради което се обезсмисля проверката относно липсата или наличието на второто условие по нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП – межди него и сградата да има необходимото по закон разстояние.

Доводите на РС за естеството на мястото, върху което се е намирал автомобила и начина на разположението, се споделят от касационния състав.

В момента на проверката водачът не е бил в превозното средство, което изключва възможността то да се е намирало в „престой“ по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, поради което автомобилът е бил „паркиран“, по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП. Теренът, върху който МПС е разположено, е „тротоар“ по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП и доколкото паркираният автомобил не е бил разположен върху тротоара, съобразно изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, касаторът П. законосъобразно е бил санкциониран.

Правилно РС е приел, че ако се приеме тезата на касатора, че е паркирал процесното МПС върху тротоара, тъй като същото се е повредило и не е имало свободни места, на които е разрешено паркирането, за да го премести, то тогава същият е бил длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от ЗДвП.

В конкретния случай касаторът не е сигнализирал, че паркираното МПС е повредено – не е бил поставен триъгълник, не е било обозначено и по друг подходящ начин. Както правилно РС е посочил, не може да се приеме, че поставянето на листче с телефонен номер на таблото на предното стъкло е достатъчно, за да се разбере, че МПС е повредено.

За конкретното нарушение е неприложим чл. 28 от ЗАНН предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 777/01.08.2023 година по н.а.х.д. № 1387/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: