Решение по дело №611/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №28/22.05.2024 г. на Районен съд-Кнежа постановено по АНД № 61/2024 г. по описа на съда, е изменено Наказателно постановление № 753011-F749032/31.01.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ММ Миракъл шоу“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], №17, ет.8, ап.8.2, представлявано от М. Н. А., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин, като е намален размерът на наложената имуществена санкция на 500 лв. (петстотин лв.).

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „ММ Миракъл шоу“ ЕООД чрез адв. К. Т..

Твърди се, че решението е неправилно , незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Правят се твърдения, че има вероятност да бъде издадено и друго НП и може да се стигне до нарушаване на принципа да не се налагат две наказания за едно нарушение. Твърди се, че в НП липсват реквизити – няма описание на нарушението и нарушените разпоредби, не е направена правилна правна квалификация на нарушението, няма доказателства, че е проверяван търговски обект по смисъла на закона, тъй като се касаело за читалище, а не за сграда, предназначена за търговска дейност, не било посочено дали нарушението водело до неотразяване на приходи и липсвали двама свидетели, посочени в АУАН.

В заключение моли съда да отмени оспореното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Началник отдел "Оперативни дейности " Велико Търново в ГД "Фискален контрол" се представлява от юрисконсулт Г.. Моли да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 185, ал.2, пр.последно от ЗДДС, в приложимата редакция на нормата от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г., действала към момента на установяване на нарушението и на издаването на НП, на юридическите лица и едноличните търговци, които извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 от същия закон или на нормативен акт по неговото прилагане, извън хипотезите по ал.1 на същия член, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция по ал.1 в размер от 500 до 2000 лв.

Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министър на финансите (Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ), извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Съгласно §1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

С оспореното решение РС Кнежа е приел за установено, че е доказано описаното в НП и АУАН нарушение.

АУАН № F 749032/16.12.2023 г. е съставен за това, че при извършена проверка на 16.12.2023 г. в 15,29 ч. в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – цирк на сцена „Миракъл“, стопанисван от „ММ Миракъл шоу“ ЕООД , извършващ представление в Читалище „Борба“ в гр. Кнежа, е установено, че всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажба, не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми от касата.

Преди легитимацията си проверяващите са направили контролна покупка на стойност 40 лв. При проверката е установена фактическа наличност в касата на 1415 лв., а в дневния отчет, разпечатан от функциониращото фискално устройство, ползвано в обекта, отразената касова наличност е била 0 лв. Т.е. фактическата наличност е превишавала отчетената наличност с 1415 лв. Не са били извършвани операции „служебно въведени суми“ в касата, въпреки фактическото наличие на сума, превишаваща отчетената с ФУ.

Въз основа на тези обстоятелства е установено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ. За нарушението е съставен АУАН № F 749032/16.12.2023 г., в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.на МФ.

В АУАН е посочен един свидетел, който е положил подпис. Връчен е срещу подпис на управителя на дружеството същия ден.

По делото са приложени писмени доказателства – протокол за извършена проверка в обект, декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение, схема на места за зрители в Зала читалище „Борба“, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, обяснение от управителя на дружеството, дневен отчет от ФУ.

Районният съд е изложил анализ на събраните доказателства и мотиви, защо счита, че нарушението е доказано.

Касационната инстанция счита, че следва да добави следното:

На първо място безспорно е доказано, че в касата на дружеството е имало 1415 лв. в момента на проверката, а в дневния отчет от функциониращото ФУ са отчетени 0 лв., без тази сума от 1415 лв. да е въведена с операция “служебно въведени суми“, съгласно императивното изискване на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.на МФ. Всяка разлика в касовата наличност, която не се дължи на продажби или сторниране, следва да се отразява с операция „служебно въведена“ или „служебно изведена“ сума.

На следващо място, възраженията, че нарушението не е описано в АУАН и НП, съдът намира за неоснователни.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, ясно и конкретно с всички фактически елементи. Правната квалификация е правилна – посочена е правилната санкционна норма от ЗДДС и нарушената материално-правна норма от наредбата. Изрично е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, следователно е хипотезата на нарушение, което не води до неотразяване на приходи. Не е необходимо този отрицателен факт да се посочва изрично и в АУАН и НП, щом в тях е посочена изрично приложимата правна норма, съдържаща описание на състава на нарушението.

Мястото на проверката правилно е определено като търговски обект, видно от разпоредбата на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – дори и помещението да служи за други цели, фактът, че в него се извършва продажба на услуги в този момент го прави търговки обект. Дори и да се касае за място на открито, ако се извършва търговска дейност – продажба на услуги или стоки, то това място се явява търговски обект по смисъла на закона.

Относно хипотетичните твърдения за възможно налагане на две наказания за едно нарушение по делото не са представени никакви доказателства – няма данни за същото нарушение, извършено на същата дата, на дружеството да е наложено вече наказание.

Възражението, че не са посочени двама свидетели при съставянето на АУАН, е също неоснователно.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Няма законово изискване за минимален или максимален брой свидетели.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН в АУАН се посочват имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите. Но не е предвиден задължителен минимален брой свидетели, тъй като това дали ще има или не свидетели нарушението и колко ще бъдат те на брой, не е обстоятелство, което може да се предвиди и да бъде сигурно в такава степен, че да бъде регламентирано в закона. Затова и е налице възможност АУАН да се състави в присъствие на други двама свидетели, които не са очевидци на нарушението или установяването, а свидетели на съставянето на АУАН (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН).

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. Т.е. достатъчно е един свидетел да бъде посочен и да подпише АУАН, за да отговаря той на изискванията за форма и реквизити. Такава е и житейската логика – не винаги всяко нарушение се осъществява в присъствието на поне двама свидетели, нито винаги е сигурно присъствието на определен минимален брой свидетели при установяване на нарушението, в случая двама свидетели, както се твърди в касационната жалба, при съставянето на АУАН. Затова и няма законово изискване за посочване на поне двама свидетели и подписване от поне двама свидетели на АУАН.

Касационният състав счита, че не са налице посочените в касационната жалба недостатъци на постановеното от РС – Кнежа решение.

Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние.

Мотивите на РС за законосъобразност на обжалваното пред него НП и мотивите защо счита, че размерът на наложената санкция не съответства на тежестта на нарушението и защо го изменя на 500 лв., което е минималният предвиден от закона размер, се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

При този изход от спора се явява основателна претенцията на процесуални представител на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсулт.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъдят разноски в размер на 100 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед осъщественото представителство по делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28/22.05.2024 г. постановено по АНД № 61/2024 г. по описа на Районен съд Кнежа.

ОСЪЖДА „ММ Миракъл шоу“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], №17, ет.8, ап.8.2, представлявано от М. Н. А., да заплати в полза на Национална агенция по приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.