№ 5395
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110141041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 209840/24.07.2023 г. „., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ., чрез
юрисконсулт ., със съдебен адрес: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 51, електронен адрес:
**************@******.**, срещу . с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, представлявана
от кмета .. и Агенция „.“ – ОПУ – София, представлявана от Председателя на УС на А „ПИ“,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, съдебен адрес: гр.
София, бул. Цар Борис Трети № 215, ет. 5, чрез юрисконсулт ., с която е предявен иск с
правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ връзка с чл.49 вр. с чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД
за сумата 2936,66 лв. главница, представляваща регресно вземане по осъществено
застрахователно събитие – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС” по щета № ., с включени ликвидационни разноски от 10 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, и мораторна
лихва за забава в размер на 920.15 лв. за периода от 20.07.2020 г. до 23.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2018 г., около 23.00 часа, в гр.София на
пътното платно на ул. Филиповско шосе в посока квартал Суходол, е настъпило ПТП, като
при същото е пострадал лек автомобил марка „Волво ХС60“ с рег. № ., като е попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие на платното за движение с дълбочина 70 см.
(дупка). На автомобила са нанесени материални щети. Твърди, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие, увреденият автомобил е застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ с комбинирана застрахователна
1
полица, валидна към датата на произшествието. След подадено уведомление за щета от
23.10.2018 г. била образувана преписка по щета № ., извършен бил оглед на автомобила,
описани били повредите и с възлагателно писмо ремонтът на автомобила бил възложен на
официален сервиз „Мото Пфое“ ЕООД. След извършване на ремонта на автомобила е
издадена фактура, като е заплатена сума в общ размер от 2926.66 лв. с преводно нареждане
от 04.01.2019 г. Твърди, че ликвидационните разноски по щетата възлизат на 10 лв. Твърди,
че е поканил . за плащане, като собственик на пътя, но сумата не била възстановена. Моли
съда да уважи исковата претенция. При условията на евентуалност, в случай, че процесният
пътен участък не е общински път и не се поддържа от ., предявява иска си срещу Агенция
„.“ и моли последната да бъде осъдена да му заплати претендираните главница и лихви.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна . в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като
не било точно определено мястото на ПТП и липсвало описание на вида, размерите и
местоположението на твърдяната дупка. Счита, че исковата претенция е недоказана, като не
е доказан механизма на процесното произшествие, причините за щетите по автомобила,
нито, че водачът е преминал по този пътен участък. Счита, че не е доказано наличието на
препятствие на пътното платно, поддържано от .. Твърди, че от представените документи
било видно, че увреденият автомобил е претърпял на една и съща дата две увреждания.
Оспорва получаването на регресна покана. Оспорва изцяло исковата претенция, като счита,
че същата се обосновава единствено и само въз основа на твърденията на водача на
автомобила, които не следва да се кредитират от съда. Счита, че застрахователят не е
предприел никакви действия по лично установяване на фактическите обстоятелства по
застрахователната преписка, поради което фактическата обстановка не била установена.
Сочи, че липсват доказателства и за скоростта на движение на автомобила към момента на
настъпване на ПТП-то. Твърди, че липсват данни дали увреденото МПС е било в изправност
преди настъпване на твърдяното ПТП. Счита, че водачът на увредения автомобил е шофирал
не по правилата на ЗДвП. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Счита, че застрахователното обезщетение било изплатено без годно правно основание.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, евентуално да намали размера на
обезщетението като признае наличие на съпричиняване на вредите от водача на увредения
автомобил. Претендират се разноски по делото.
Ответникът Агенция „.“ е депозирал в срок отговор на исковата молба, като
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсват представени действащи към датата
на процесното ПТП застрахователен договор, общи условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“ на ищцовото дружество, липсвал протокол за ПТП. Счита, че
липсва пълно и ясно описание, както на вредите по автомобила, така и на мястото, където е
настъпило процесното произшествие. Твърди, че е налице съпричиняване на настъпилите
вреди от водача на МПС, тъй като същият се е движил със скорост, която е допринесла за
настъпването на произшествието. Моли съда да отхвърли иска и да им присъди разноски.
2
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените писмени доказателства се установява, че лек автомобил
марка „Волво ХС60“ с рег. № . е бил застрахован при ищцовото дружество с комбинирана
застрахователна полица с № 0306Х0380948 за застраховка „Каско и Злополука“, валидна от
11.05.2018 г. до 10.05.2019 г. и покрити рискове клауза „П“ и специални условия и
договорености: не се прилага изикването на т. 38.1. от Общите условия на застраховка
„Каско“ за наличие на функционираа сигнално-охранителна система със светлинна и/или
звукова сигнализация като задължително условие за покриване на рисковете „кражба“,
„грабеж“, „противозаконно отнемане на МПС с намерение за ползване“, „щети на открито и
върнато на собственика противозаконно отнето МПС“, както и случаите на кражба на
мултимедийно оборудване, за леки и товарни автомобили с общо тегло до 3.5 тона.
Представена е и регресна покана относно щета №10118030107331, ведно с писмо до кмета
на Столична община с №Л82728/28.01.2023 г. с отбелязан входящ номер на ..
Механизмът на процесното произшествие се установява от писмените документи,
гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля А., водач на увредения
автомобил, и от изслушаната САТЕ, която съдът приема като компетентно и обективно
изготвена и неоспорена от страните. Установява се, че на 22.10.2018 г. лек автомобил марка
„Волво ХС60“ с рег. № ., движейки се в гр. София по „Филиповско шосе“ с посока от кв.
Банкя, попада с предна дясна гума в пропадане на платното за движение с дълбочина около
30 см. Получените увреждания на предна дясна джанта и повредено окачване са в причинно-
следствена връзка с произшествието. Свидетелят А. обяснява, че цялото пътно платно в
съответния участък, където е настъпило произшествието, е било в много лошо състояние, а
именно: „Този участък беше изцяло разбит.“ (вж. Протокол от 28.11.2023 г.), като не е имало
обозначаване за наличие на препятствие на пътното платно. Свидетелят описва същото като
плитка яма с остри ръбове.
Изслушаната експертиза установява, че вредите са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие, а стойността, необходима за възстановяване на лекия
автомобил, възлиза на 2926.66 лв. по средни пазарни цени към датата на ПТП. Този размер
съответства на заплатеното обезщетение за ремонт на автомобила
Съгласно общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество,
„Клауза П – пълно каско“ включва риск „Авария, произлязла от сблъскване на МПС
помежду им или с подвижни и неподвижни предмети“.
От изискана от ОПУ „АПИ“ – София информация се установява, че собственик на
пътища III-189 ок.п. София – Банкя и II-18 Околовръстен път София, е Агенция „.“, като
съгласно Споразумителен протокол № РД‑15‑867/2023 г. за съвместно финансиране на
поддържането на републиканските пътища в чертите на . за 2023 г., локалното платно се
намира в района, който се поддържа от местната власт. Този споразумителен протокол обаче
3
не касае датата на настъпване на процесното ПТП на 22.10.2018 г., поради което и съдът не
го обсъжда.
Представен е Споразумителен протокол от 2018 г., подписан от . и Агенция „.“,
действал до края на същата година. Видно от този споразумителен протокол, Общината и
Агенция „.“ са постигнали договорености за поддръжката на републиканските пътища,
влизащи в чертите на ..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик
е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея; не се твърди описаните в
исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с
виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49 и 50 ЗЗД,
дадени с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3).
Съгласно чл.410, ал.1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:
1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
4
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва
да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка „Каско плюс”,
валидна към датата на ПТП, което се установява по делото по безспорен начин. Видно от
действащите между страните Общи условия на „ЗАД Армеец” по застраховка на моторни
превозни средства (”каско” на МПС, клауза П) отговорността на застрахователя покрива
щетите, произлезли от застрахователно събитие, представляващо авария на пътното
транспортно средство при сблъсък с неподвижен предмет.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че е настъпило процесното ПТП,
като това е установено от писмените доказателства и от гласните такива. Съдът приема
възраженията на ответника . относно наличието на разминавания в показанията на
свидетеля, който е и водач на увредения автомобил, с писмените документи, като отдава
това на значителния период от време, който е изтекъл от датата на ПТП на 22.10.2018 г. до
датата на разпита му в открито съдебно заседание на 28.11.2023 г., повече от пет години.
Свидетелят установява, че целият пътен участък на локалното платно, по което се е движел,
е бил в лошо състояние и препятствието, в което е пропаднал автомобила, е представлявало
плитка яма с остри ръбове. Вследствие на попадането в това препятствие, са били нанесени
вреди на автомобила, описани по-горе в мотивите.
Безспорно е също така, че настъпването на процесното произшествие е довело и до
описаните в уведомлението за щета. Свидетелят е потвърдил в съдебно заседание, че същият
е изготвил и подписал уведомление – декларация за щета, в което изрично е посочено, че
произшествието е настъпило към 23.00 часа, докато е шофирал автомобила по „Филиповско
шосе“ в посока кв. Суходол“. Установено е също, че автомобилът е отремонтиран в доверен
сервиз, като дължимата сума е заплатена с платежно нареждане от 04.01.2019 г. в полза на
„Мото Пфое“ ЕООД.
Съдът приема за основателно възражението на ., че същата не е отговорна за
поддръжката на посочения участък от пътното платно, доколкото същият е собственост на
Агенция „.“ и това се признава от този ответник. Ето защо, следва иска срещу . да бъде
отхвърлен, а да се уважи срещу евентуалния ответник Агенция „.“. Без значение е
постигането между двамата ответници споразумение за поддръжката на републиканските
пътища, които влизат в рамките на Общината, доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
безвиновна, гаранционна и е в тежест на собственика, на възложителя на една дейност, а не
5
на онзи, на когото е възложена тази дейност. За пълнота, следва да се отбележи, че
действието на императивните законови разпоредби не може да бъде отменяно с договори и
споразумения между субектите на правото, независимо дали тези субекти са държавни
органи, агенции или органи на местна власт. Тестът на чл. 49 от ЗЗД е точен и ясен – за
вреди, причинени от лице, на което е възложена някаква работа, отговаря възложителя за на
тази работа, ако вредите са настъпили при или по повод изпълнението на тази работа. Дори
да се приеме, че Агенция „.“ като собственик на съответния пътен участък е възложила на .
да извършва определена дейност по стопанисване и поддържане на пътния участък, влизащ
в границите на града, отговорността за изпълнението на задълженията по поддръжката не е
на . като изпълнител, а на собственика на пътя Агенция „.“.
Ответникът Агенция „.“ е навел възражение за съпричиняване от страна на водача на
увреденото МПС. Съдът счита, че това възражението е неоснователно. Доказателства за
установяването на евентуално съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил не са
ангажирани и не се установява съпричиняване. Предвид това, че към момента на настъпване
на произшествието не е имало данни за извършване на ремонтни дейности и такива не са
били обозначени, ответникът като собственик на съответния пътен участък, дължи
необходимата грижа за поддръжка изправността му, независимо дали чрез своите служители
или чрез трети лица, на които е възложил съответните дейности.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Агенция „.“ по отношение на застрахователя на основание чл. 410, ал. 1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. Доколкото в конкретния случай определената от изслушаната
автотехническа експертиза стойност на повредата по лекия автомобил възлиза на 2926,66
лв. по средни пазарни цени към датата на на стъпване на процесното произшествие,
регресната искова претенция следва да бъде уважена в пълния предявен размер, предвид
това, че е искът е в този размер и това е размерът на заплатеното обезщетение в полза на
увреденото лице. Следва да се присъдят и 10 лв. Направени разноски за ликвидиране на
щетата, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба (24.07.2023 г.) до
окончателното й изплащане. Претенцията за лихви върху главницата, считано от 20.07.2020
г. До датата на подаване на исковата молба, се явява основателна, доколкото от
представеното писмо до Кмета на . (л. 13 от делото) се установява, че регресната покана е
входирана в . на 29.01.2019 г. Сумата за дължимата лихва съдът изчисли чрез електронна
програма за лихви за забава, като същата възлиза на 923.33 лева. Предвид това, че сумата за
лихви, която се претендира е под този размер, следва същата да се присъди в цялост.
При този изход на спора, следва на ответника . да се присъдят разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в размер на 150 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно направените действителни разходи за
държавна такса в размер на 167.67 лв., депозит за вещо лице в размер на 350 лв., депозит за
свидетел в размер на 40 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл.78, ал. 8 от ГПК в размер на 150 лв. Тези разноски следва да се възложат на Агенция
„.“ с оглед изхода от делото.
6
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от ., чрез юрисконсулт ., със съдебен адрес: гр.
София, бул. Джеймс Баучер № 51, електронен адрес: **************@******.**, срещу . с
адрес: гр. София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета .., иск по чл. 410, ал.1, т.2
от КЗ връзка с чл.49 вр. с чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД за сумата 2936,66 лв. главница,
представляваща регресно вземане по осъществено застрахователно събитие – изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по щета № ., с включени
ликвидационни разноски от 10 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане, и мораторна лихва за забава в размер на 920.15
лв. за периода от 20.07.2020 г. до 23.07.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан
Караджа № 2, представлявано от . да заплати на . с адрес: гр. София, ул. Московска № 33,
представлявана от кмета .., сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „.“ – ОПУ – София, представлявана от Председателя на УС на А
„ПИ“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, съдебен адрес:
гр. София, бул. Цар Борис Трети № 215, ет. 5, чрез юрисконсулт . да заплати на „...” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№ 43, представлявано от Йоанна Цонева - Председател на Съвета на директорите и
Кристина Бетова – Изпълнителен директор, на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ връзка с
чл.49 вр. с чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД сумата 2936,66 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки) - главница, представляваща регресно вземане по
осъществено застрахователно събитие – изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС” по щета № ., с включени ликвидационни разноски от 10 лв.
(десет лева), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на
24.07.2023 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва за забава в размер на 920.15 лв.
(деветстотин и двадесет лева и петнадесет стотинки) за периода от 20.07.2020 г. до
23.07.2023 г., както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата 707.67 лв. (шестстотин и
седем лева и шестдесет и седем стотинки) за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7