Р Е
Ш Е Н
И Е
№261/ 31.08.2020 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас.
състав в открито съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на Окръжен прокурор РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к.
адм. д. № 228/2020 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на К.И.Д.
***, срещу Решение №52 от 04.02.2020 г. на Районен съд - Добрич по НАХД №1258/2019 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 28-0000202 от 09.07.2018 г., издадено от началника на Областен отдел "
Автомобилна администрация " Добрич.
С жалбата се настоява, че
решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно.
Основният
довод за неправилност на решението, изложен в касационната жалба е неправилните
изводи на съда за приложението на чл.28 от ЗАНН. Настоява се, че деянието е
маловажно, тъй като водачът е имал удостоверение за преминал курс, т.е. същият
има професионална компетентност за извършване на превоз, и това, че му липсва
„една пластмасова карта“, не води до извода, че представлява риск за себе си,
или за околните. Моли, да се отмени решението и да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът в касационното
производство - Областен отдел "Автомобилна администрация" Добрич в писмен отговор, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Изтъква се, че безспорно е установено по делото
извършеното нарушение, изразяващо се в това, че касаторът на 06.06.2018 г. е извършвал обществен превоз за товари с превозно средство, за чието управление се изисква категория С и карта за
квалификация на водача, каквато карта касаторът е нямал. Сочи се, нарушението
представлява противоправно поведение съобразно изискването на Директива
2003/59/ЕО и не следва да се приравнява на маловажен случай, а и като
отегчаващ отговорността обстоятелство следва да се приеме продължителния период
на бездействие по своевременното придобиване на документа. Иска се от съда да
остави в сила обжалваното решение.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи че,
районният съд правилно е приложил материалния закон. Подкрепя становището, че
деянието не е маловажно. Моли, да се потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Съдът, като прецени доводите на
страните, заключението на прокурора и фактите, установени от ДРС от събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал.
2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с
правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 28-0000202 от 09.07.2018 г. на началника на ОО"АА" Добрич, с което на касатора е наложен а глоба в размер на 2 000
лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр за извършено нарушение на чл. 2,
ал. 1 от Н аредба № 41/04.08.2008 г. на МТ и глоба в размер на 10 леда, на осн.
чл.183, ал.1, т.1 за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От фактическа страна ДРС е приел, че доказателствата по делото сочат на доказаност
на вмененото с наказателното постановление нарушение, а именно - на 06.06.2018 г., около 11,20 ч., по главен път от гр. Силистра за гр. Добрич, пред
Ловчанско ханче, Д. управлява товарен автомобил марка "Волво" с рег. № ***, кат. №3, с прикачено полуремарке с
рег. №А 8123 ЕЕ, кат 04, извършващ превоз на товари - празен в момента на проверката, без водачът
да притежава валидна "карта за квалификация на водача", издадена по
реда на Наредба №41 на МТИТС и не представя КТ към СУМПС. АУАН бил съставен към момента на проверката на 06.06.2018 г. в присъствието
на водача, който вписал в АУАН, че няма възражения, като в
3-дневния срок са подадени възражения срещу АУАН.
За да потвърди обжалваното
наказателно постановление, въззивният съде е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП съдържат всички реквизити,
посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че е реализирано описаното нарушение
и правилно е определил правната квалификация на нарушението - чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МН. Посочено е,
че в НП безспорно е индивидуализирано нарушението и същото правилно е
квалифицирано.
Отнасяйки установените факти към посочената от наказващия
орган нарушена и съответно санкционна норма, ДРС е стигнал до извод, че извършването на нарушението на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 11/2008 г. се установява безспорно по делото и правилно на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр е наложено административното наказание глоба в
размер на 2 000 лв. Прието е, че наказанието е законосъобразно определено като
вид и размер, както и че не са налице основания да се приеме деянието като
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение на ДРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите
правни норми.
Административният съд напълно
споделя изводите на му. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на
материалния закон, както и не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационните основания по чл.
348 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Правилно ДРС приема, че наказателното постановление не страда от
пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и
че правилно е определена квалификацията на нарушението. Правилен е изводът, че
безспорно е установено по делото, че К.Д. е извършил процесното нарушение /а и той не го оспорва/. Правилни са и изводите за законосъобразност на
наложеното наказание като вид и размер, както и за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, изведени от доказателствата по делото.
В подкрепа на приетото от
наказващия орган
и първоинстанционния съд, че случаят не
може да се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона
санкция за това нарушение. В началото на 2017 г. с изменение на ЗАПр,
обнародвано в ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г., с цел дисциплиниране на водачите,
санкцията е увеличена на 2000 лв., с което законодателят е изразил и
значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения.
Управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението - водачи, пътници и пешеходци. В тази светлина следва да се има
предвид и важността на документа, необходим за извършване на превоз на товари -
карта за квалификация на водача. При това положение, имайки предвид, че се
касае за документ, относим към годността на дадено лице да бъде водач,
извършващ обществен превоз на товари или превоз на товари за собствена сметка
(а не например документ, касаещ превозвания товар), съдът намира, че случаят не
може да се определи за маловажен. Касаторът и не сочи доводи, които да
обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед изложеното съдът намира
касационната жалба за неоснователна.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Обжалваното решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд Добрич, І кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52 от 04.02.2020 г., постановено по НАХД № 1258/2019 г. на Районен съд - Добрич.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.