Решение по адм. дело №553/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на Ж. Ж. С. против Ревизионен акт № Р-16001624003447-091-001/03.02.2025 г., издаден от З. В. – Началник сектор, възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.19 ал.1 от ДОПК, потвърден с Решение № 132/28.04.2025 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ град Пловдив. РА е връчен на 18.02.2025 г. /лист 74-75, том І/, а жалбата против него е подадена на 27.02.2025 г. / в рамките на 14-дневния срок, лист 48, том І/. Преписката е постъпила при Решаващия орган на 11.03.2025 г. /лист.44, том І/, поради което Решение № 132/28.04.2025 г. е постановено в рамките на 60-дневния преклузивен срок за произнасяне. Решение № 132/28.04.2025 г. е връчено на РЛ на 05.05.2025 г. /лист 5, том І/, а жалбата е подадена на 08.05.2025 г., на третия ден от 14-дневния срок, поради което е допустима.

Ревизионното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 12.07.2024 г. /лист 32, т.І/, издадена от З. В. – Началник сектор, компетентен по силата на Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. и Заповед № РД-09-518/22.03.2024 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив /компетентната дирекция/, връчена на 29.07.2024 г. Със Заповедта за възлагане на ревизия е определено да бъде извършена от главен инспектор по приходите В. К. като ръководител на екипа и старши инспектор по приходите Д. Т., които са подписали съставения на 10.01.2025 г. ревизионен доклад. С РА е установена отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК на управителя на “ЖАЛВАНА-11“ ЕООД за непогасените задължения на дружеството в размер на 21 749,62 лв. главници и в размер на 18 399,56 лв. лихви, за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г., произтичащи от справки-декларации обр.6, СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО. РЛ е управител на дружеството, считано от 27.04.2011 г., и едноличен собственик на капитала. На 17.05.2021 г. с договор за продажба на дружествен дял, Ж. С. е продала на К. Г. Ж. един дял, като капиталът от 500,00 лв. е разпределен, както следва: на Ж. Ж. С. 4 (четири) дяла по 100 лв. (80%) и на К. Г. Ж. - 1 (един) дял 100 лв. (20%). На 17.01.2024 г. Ж. Ж. С. е прехвърлила дружествения си дял в размер на 400,00 лв. на К. Г. Ж. и дружеството е преобразувано в ЕООД. Ж. Ж. С. управлява и представлява дружеството до 22.05.2021 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 03.08.2012 г. и е дерегистрирано при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано от 15.01.2024 г. Основна дейност - Търговия на дребно в специализирани магазини с други хранителни продукти. Дружеството има несъбираеми задължения, формирани за периода от 01. 01.2017 г. до 31.05.2023 г., чийто размер към 05.07.2023 г. е 68 778.85 лв., в това число сумата от 21 749,62 лв. /главници/, формирани за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г., в който РЛ е управител на дружеството и в това си качество, чрез упълномощено лице е подавало СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 ЗКРО и Декларации обр.6, поради което е прието, че е налице първото условие по чл.19 ал.1 от ДОПК – управител на юридическо лице, което е носител на задължението за данъци и ЗОВ.

За второто условие от състава на чл.19 ал1 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които по силата на закон трябва да бъдат обявени пред орган по приходите или публичен изпълнител са посочени следните обстоятелства: несъбираемите публични задължения са декларирани със СД по ЗДДС, декларации обр.6 и ГДД по чл.92 от ЗКПО в периода 01.01.2017 г. - 30.04.2021 г., в който РЛ е управител и в това си качество е подавало посочените декларации, което означава съзнаване на изискуемостта им и на тяхното съществуване. Съзнаването на публичните задължения се доказва и от съставените и подписани от управителя ГФО на дружеството, в което тези задължения се съдържат. РЛ не е предприело никакви действия по погасяване на възникналите и декларирани публични задължения, въпреки реализираните обороти от извършваната търговска дейност. Имало е паричен оборот от продажби на стоки, който е укрита от органите по приходите информация и кумулативно РЛ не е предприело действия по погасяване на задълженията, въпреки подадените заявления от името на дружеството за погасяване на дълга .

От друга страна реализираният оборот е укрит от РЛ като не е уведомяван своевременно публичният изпълнител и не е плащан декларирания размер по заявленията за погасяване на дълга. РЛ е уведомено за наложен запор върху постъпващи парични средства в брой от реализиран оборот, но този запор не е изпълняван. Паричните суми от продажби в търговския обект са използвани за придобиване на стоки и изплащане на текущи разходи в пълен обем, като по този начин системно се e увеличавал размера на публичните задължения, които се декларират, но не се погасяват. Не се спазва сключеното споразумение за разсрочване на изискуемите задължения. Не са възприети дадените от С. обяснения във връзка с връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001624003447-040-001/15.07.2024 г., че пазарът в селските райони е непредсказуем и че огромното й желание да изпълни обещаното от името на дружеството се оказало невъзможно. Получените в касата средства от продажби са изразходвани за закупуване на стоки и заплащане разходи за дейността на фирмата. Разходните документи за периода 01.01. 2017 г. до 30.04.2021 г. са отчетени в счетоводните регистри, отразени е Оборотната ведомост и Баланса на дружеството. Посочено е през периода 2019 г., 2020 г., 2021 г. динамиката на покупните цени на стоките била голяма. Покупателната способност на клиентите паднала. В този период благодарение на мерките за ковид, назначени от държавата, била реализирала реални загуби. Най-често сумите, постъпили от продажби в касата, не достигали да закупи отново същата стока и по тази причина не оставали пари в касата. Според ревизиращия екип, РЛ е запознато с направените проверки в търговските обекти и изземването на парични средства от оборота от касата на дружеството. Вместо да плати задълженията на дружеството, ревизираното лице се е разпоредило с наличните парични средства в брой за периода 01.12.2017 г. - 30.04.2021 г., от касата на "ЖАЛВАНА - 11" ЕООД, [ЕИК], като са изплатени в брой на Ж. Ж. С. суми с основание - връщане на допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ, а именно: 4500 лв. на 28.12.2018 г., 5000 лв. на 02.07.2019 г., 5000 лв. на 01.08.2019 г. и 2500 лв. на 27.12.2019 г. /съгласно представени протоколи от проведени общи събрания и РКО/. Следователно било налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя и не събирането на вземанията на дружеството за периода от 12.01.2017 г. до 30.04.2021 г., като това поведение било съзнателно и с цел да не се плащат установените задължения. Образувано е изпълнително дело от 2017 г. В тази връзка РЛ е подало до Директора на ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора уведомително писмо от 06.08.2020 г., съгласно което е предложен план за погасяване на задълженията и за плащане на текущите задължения: месец август 2020 г. – 3000 лв., месец септември 2020 г. – 3000 лв., месец октомври 2020 г. – 5000 лв., месец ноември 2020 г. – 5000 лв., месец декември 2020 г. – 8000 лв., месец януари 2021 – 16 000 лв. По тази причина в РА е посочено, че за дружеството е подадено и второ заявление от 23.08.2023 г., с което е заявено, че ще се плащат по 1000 лв. всеки месец от 15-то до 30-то число за покриване на задълженията на дружеството. Въпреки това не са платени суми за погасяване на задълженията. Прието е, че са правени частични плащания в минимални размери. Наложени са обезпечителни мерки с Постановление от 15.12.2022 г., от 05.03.2024 г., от 04.06.2024 г., 18.09.2024 г. и 13.12.2024 г. С тези обезпечителни мерки е наложен дългосрочен запор на парични средства в каси, находящи се в търговските обекти на дружеството в [населено място] и в [населено място] могили, което в конкретния случай означава, че постъпващите ежедневно парични средства от продадените от дружеството стоки в тези обекти, следвало да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публичните вземания. Безспорно се установява, че ревизираното лице не е разпоредило получените парични средства от оборота от търговските обекти на дружеството да бъдат внесени по сметката за публични вземания, с които да бъдат погасени натрупаните задължения. Паричните средства от реализирания оборот са използвани за придобиване на стока и изплащане на текущи разходи в пълен обем през целия ревизиран период, като по този начин системно е увеличаван размерът на дължимите публични задължения, чрез декларирането им, но не са погасявани. При наличието на реализирани приходи в такива размери, РЛ е следвало да предприеме действия, ревизираното лице се е разпоредило с наличните парични средства в брой за периода 01.12.2017 г. - 30.04.2021 г.

Не са предприети действия от РЛ в качеството му на управител на „ЖАЛВАНА-11“ ООД за погасяване на натрупаните задължения към НАП. Направена е справка за регистрираните ЕКАФП на дружество „Жалвана-11“ за периода, през който са натрупани неплатени задължения, при която се установява, че са регистрирани ЕКАФП в търговските обекти в [населено място] могили и [населено място]. За 2019 г. е регистриран оборот от 157 000 лв., за 2020 г. е регистриран оборот от 192 000 лв., за 2021 г. е регистриран оборот 592 000 лв., 2022 г. – 960 000 лв. и за 2023 г. - 1 173 000 лв. Въпреки че С. е заявила на 23.08.2023 г., че ще заплаща по 1000 лева месечно за покриване на задължението на фирмата, то в хода на ревизията било установено, че лицето не изпълнявало поетото задължение. Реализираните обороти от продажби са укривани, вместо да бъдат обявени и да бъдат погасявани публичните задължения в изпълнение на наложения запор върху постъпващите в касите на търговските обекти парични средства. Установените и дължими задължения представлявали минимален процент спрямо размера на реализираните приходи от дружеството за 2021 г. в размер на 592 147,77 лв. и за 2022 г. в размер на 960 374,13 лв., за 2023 г. - 1 173 339,83 лв., поради което действията на управителката са приети за съзнателни и целенасочени действия, избягващи погасяване на дължимите се данъчни и осигурителни задължения.

С това е причинена невъзможност да бъдат събрани публичните задължения, декларирани и възникнали в рамките на ревизирания период, в който РЛ е било управител на носителя на задълженията. Съгласно ТР № 5/29.03.2021 г. на ВАС, отговорността на управителя обхваща и лихвите върху несъбираемите по причина на неговото поведение публични задължения.

В Решението си Директора на ОДОП – Пловдив потвърждава тезата на ревизиращия екип и отхвърля жалбата против РА.

С жалбата пред съда се твърди, че не е осъществен състава на чл.19 ал.1 от ДОПК, защото при извършваните проверки в търговските обекти не са установени нито укриване на приходи, чрез неиздаване на фискални бележки, нито несъответствие между регистрираните приходи от продажби и касовата наличност. Не е доказан умисъл за укриване на приходи от продажби, което укриване да е пряката причина, без която задълженията биха били събираеми. Тежестта на установяване на всеки един елемент е на органите по приходите, а в РА не се съдържат факти, които управителят е длъжен по закон да обяви. Позовава се на съдебна практика на ВАС на РБ в потвърждение на искането за отмяна на РА.

Ответникът в писмен отговор поддържа правната теза, изложена в Решението му, а именно оборотите от продажбите, извършвани в търговските обекти, са укрити след като постъпващите парични суми не са послужили за плащане на задълженията по изпълнителното дело и на тези, които са декларирани текущо. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

РА е издаден от компетентни органи – възложилият ревизията Началник сектор, който е определен от компетентната ТД на НАП и от ръководителя на ревизията, но при неправилно приложение на чл.19 ал.1 от ДОПК.

Първите постановления за налагане на обезпечителни мерки са издадени на 16.07.2020 г., когато управител е жалбоподателката. Във връзка с този запор публичният изпълнител е иззел на 24.07.2020 г. сума в размер на 72 лв. Тя е подала надлежно уведомително писмо от 06.08.2020 г., съгласно което е предложен план за погасяване на задълженията и за плащане на текущите задължения: месец август 2020 г. – 3000 лв., месец септември 2020 г. – 3000 лв., месец октомври 2020 г. – 5000 лв., месец ноември 2020 г. – 5000 лв., месец декември 2020 г. – 8000 лв., месец януари 2021 – 16 000 лв. Във връзка с това заявление тя е внесла на 11.08.2020 г. 3000 лв., на 01.10.2020 г. 3000 лв., на 09.11.2020 г. – 500 лв., на 26.11.2020 г. – 500 лв., на 26.02.2021 г. – 297 лв., на 08.03.2021 – 297 лв., на 16.03.2021 г. – 295 лв., на 22.03.2021 – 297 лв., на 19.04.2021 – 1390 лв., на 13.05.2021 г. – 595 лв., на 21.06.2021 г. – 300 лв., на 19.07.2021 г. - 195 лв., на 02.08.2021 г. – 295 лв., на 13.08.2021 – 595 лв., на 25.01.2022 г. - 300 лв., на 14.01.2022 г. – 295 лв., на 22.02.2022 г. – 300 лв., на 28.03.2022 г. – 300 лв., на 27.04.2022 г. – 300 лв., на 27.05.2022 г. – 300 лв.

На 23.08.2023 г. лице, което вече не е управител на дружеството – Ж. Ж. С. е заявила, че ще плаща по 1000 лв. всеки месец за покриване на задълженията. Внесени са по сметка на публичния изпълнител следните суми за исковия период: на 30.08.2023 г. - 1000 лв., на 01.11.2023 г. - 1000 лв., на 01.12.2023 г. 501 лв., на 07.12.2023 г. – 1121,22 лв., на 12.12.2023 г. – 1091,86 лв., на 28.12.2023 г. – 1032,32 лв., на 06.02.2024 г. - 100 лв., на 06.03.2024 г. – 59,45 лв., на 21.03.2024 – 300 лв., на 29.04.2024 г. – 300 лв., на 05.06.2024 г. – 186 лв., на 01.07.2024 г. – 300 лв., на 01.08.2024 г. – 300 лв., на 02.09.2024 г. – 300 лв., на 19.09.2024 г. – 115,33 лв., на 01.11.2024 г. – 250 лв., на 02.12.2024 г. - 250 лв., на 16.12.2024 г. – 98,65 лв.

Имущество, чието обявяване е предмет на искането за предоставяне на документи и обяснения, не е установено от органите по приходите. Установен е, регистриран през ЕКАПФ, оборот от продажба на стоки в търговските обекти, който не подлежи на обявяване по силата на закон. Следователно този оборот не е укрито обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 от ДОПК. На 23.06.2022 г. на основание чл.204 вр. с чл.232 ал.5 от ДОПК е извършено изземване на парични средства в касата на търговския обект в [населено място] в размер на 644.20 лв. На 15.12.2022 г., когато лицето не е управител на дружеството, е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски обект Магазин хранителни стоки в [населено място], с регистриран ЕКАФП. Указано е на дружеството, че запорът има действие до погасяване на размера на изискуемо и установено публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените стоки и услуги, следва да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания. Установени фактически към 19.12.2022 г., когато е връчено постановлението и е направена проверка в търговския обект, са суми в размер на 1065 лв., които са иззети. На 15.12.2022 г. е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски обект Магазин в [населено място] могили с регистриран ЕКАФП. Тогава управител е друго лице. Установената фактическа наличност на 19.12.2022 г. в обекта е в размер на 198.70 лв., която е иззета. Постановленията за налагане на запор върху паричните суми в касите на търговските обекти са налагани от публичния изпълнител като способ за принудително изпълнение по чл.215 ал.1 т.2 вр. с ал.2 от ДОПК, но по силата на чл.204 вр. с чл. 232 ал.5 от ДОПК изпълнението върху парични средства на длъжника в национална и чужда валута се състои в тяхното описване и изземване по разпореждане на публичния изпълнител. Следва да се отбележи отново, че към 21.05.2021 година, когато са получени постановленията за налагане на обезпечителни мерки, описани в РА, жалбоподателката не е управител на дружеството, следователно не попада под състава на чл.19 ал.1 от ДОПК. Посоченото в РА и в Решението на ответника поведение на управителя на дружеството, състоящо се в непревеждане по изпълнителното дело на паричните средства, постъпващи от продажбите на стоки в търговските обекти, тяхното използване за търговската дейност на дружеството – според установеното с РА регистриране на продажбите през ЕКАПФ и обявяване на оборотите в ГФО, не е поведение по укриване на факти, които по силата на закон следва да бъдат обявени пред органите по приходите. Причината, поради която е издаден РА на основание чл.19 ал.1 от ДОПК срещу управителя на дружеството, е неизпълнение на запор на средствата на длъжника в каси в два броя търговски обекти в [населено място] и в [населено място] могили, за което публичният изпълнител е съставил Протокол за категоризиране на дълга като трудно събираем. За пълнота следва да се отбележи, че на 13.05.2020 г. дългът е бил категоризиран като частично събираем.

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК правилно е прието от ревизиращия екип, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже тези елементи, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, не като се твърди в писмената защита, че е в тежест на РЛ. Безспорно задълженията на дружеството не са събрани, но единствено презумпцията, че управителят носи отговорност за този резултат не е достатъчно за изясняване на причинно-следствената връзка в случая.

РА се основава именно и само на категоризиране на публичния дълг като трудно събираем, защото дружеството няма активи и имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Публичният изпълнител е прилагал способа – изпълнение върху парични средства на длъжника, налични по касите в търговските му обекти на всеки три месеца, чрез тяхното описване, изземване и разпределение за погасяване на публичните задължения. Запор върху налични парични средства на длъжника по изпълнителното дело се изпълнява, чрез тяхното изземване, а не както е посочено в Постановлението за налагане на запор върху сумите по касите в търговските обекти, чрез ежедневно превеждане по сметка на публичния изпълнител на постъпващите парични средства от продажби на стоки. Следователно тезата, на която се основава РА, че управителят на дружеството-длъжник укрива паричните средства от оборота, вместо да ги превежда на публичния изпълнител в изпълнение на наложения запор върху постъпващите суми по касата, е правно несъстоятелна. Отсъства главният елемент от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК – укриване на факти и обстоятелства, които управителят е длъжен да обяви по силата на закона. Отсъства и следващия елемент и това е причинно-следствената връзка между укриването, което означава недеклариране по силата на закона и за което умисъл не се изисква, защото се касае за неизпълнение на законово задължение, и следствието /резултат/ - да не могат да бъдат събрани публичните задължения. Резултатен е състава на чл.19 ал.1 от ДОПК, а резултатът е невъзможност за събиране на публичното задължение, чрез принудително изпълнение срещу лицето по чл.14 от ДОПК, което е негов носител. В настоящия случай е установено, че дългът е трудно събираем, поради липса на имущество на дружеството и единствено приложимият способ е чрез изземване на парични средства от касата на търговските обекти, което изисква активно действие на публичния изпълнител. Посоченото в РА обстоятелство, за което се твърди да е укрито от управителя, са оборотите от продажби на стоки, а като укриване е преценено бездействието на управителя да превежда постъпилите парични средства ежедневно по сметките на публичния изпълнител, който ги използва за търговската дейност на дружеството.

Ясно е посочено в РА, че дружеството е реализирало оборот, регистриран в ЕКАФП за 2018 – 71 960,80 лв., за 2019 г. – 168 978,48 лв., за 2020 г. – 243 034,25 лв., за 2021 г. – 716 510,18 лв., за 2022 г. – 1 150 468,68 лв. и до м. септември 2023 г. – 1 068 507,48 лв., или средно месечен оборот съответно 5996,73 лв., 14 081,54 лв., 20 252,85 лв., 59 709,18 лв., 95 872,39 лв. и 118 723,05 лв., но въпреки това не са платени публичните му задължения. Според ответника, укриването на тези обороти се състои в това, че управителят не е насочвал паричните средства от реализирания оборот към сметката за принудително събиране на публични вземания, без да се съобрази, че изпълнението върху налични парични средства се състои в тяхното описване и изземване. Те не се обявяват, а се регистрират през ЕКАФП, което е изпълнено. Въпреки подробното описване на всички елементи от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК, както бе посочено по-горе, ответникът не е приложил правилно материалния закон спрямо описаното в РА поведение на управителя на дружеството. Отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е предвидена за неизпълнение на законово задължение за обявяване на факти и възниква само, когато то е причината за настъпилата несъбираемост на публичните вземания. Отговорността за неизпълнение на наложен запор е уредена в чл. 211 от ДОПК . Освен изложеното, не е наложен запор върху стоки в оборот по чл.207 от ДОПК, за да се твърди, че управителят не е имал правото да използва паричните средства от тяхната продажба за заплащане на разходи, свързани с извършваната търговска дейност, както и че именно с тези парични средства е закупувана нова стока, която да бъде продадена. Използването на паричните средства от продажба на стоки за заплащане на разходи за дейността на дружеството, вместо с тях да се плащат публичните задължения не е укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон да е длъжен да обяви пред органите по приходите, нито е причината, поради която не са събрани публичните задължения, нито причинява невъзможност да бъдат погасени.

Заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е относимо, поради представен договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38 от ЗА, при които съдът определя минималния размер на възнаграждението, което ответникът да заплати на адвоката, когато жалбата е основателна и се дължат разноски по делото на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ РА № Р-16001624003447-091-001/03.02.2025 г., издаден от З. В.– Началник сектор, възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на основание чл.19 ал.1 от ДОПК е установена отговорност на Ж. Ж. С. за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2021 г. в размер на 21 749,62 лв. – главници и лихви в размер на 18 399,56 лв. в качеството й на управител на „ЖАЛВАНА-11“ ООД, [ЕИК].

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Ж. Ж. С. сумата от 10/десет/лв., представляваща държавна такса по адм. д. № 553/25 г. по описа на АС - Стара Загора.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат С. И. Р. АК Сливен сумата от 1143/хиляда сто четиридесет и три/лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя по адм. д. № 553/25 г. по описа на АС - Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.