№ 1472
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на СТ. Ж. СТ. в качеството му на собственик и управител на
ЕТ „Е.“ с ЕИК:********* срещу определение от 06.06.2022г., постановено по НЧД
№5500/2022г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, с което е потвърдено постановление на
СРП, с което е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
наказателното производство по ДП №15041/2020г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр.
№47348/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.172а, ал.1 от
НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като липсват мотиви. Изтъква се, че първостепенният съд бланкетно е посочил, че
обжалваното постановление на СРП е изготвено при необходимата изясненост на
фактическата обстановка в резултат на обективно, всестранно и пълно проведено
разследване и при достатъчна пълнота на доказателствения материал. Сочи се още, че съдът
е приел направения анализ на доказателствата от прокурора като обективен, безпристрастен
и добросъвестен, изведените от него правни изводи е приел за правилни и законосъобразни,
поради което не е счел да прави анализ на доказателствата, както и да мотивира решението
си, тъй като не било необходимо да ги преповтаря. Навежда се и че липсата на мотиви в
определението на съда прави невъзможно жалбоподателят да получи правно обяснение на
процесния казус, както и на въпроса, защо няма престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, с
оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, която прокурорът е приел по делото.
Въззивният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, с
атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:
Жалбата против определението от 06.06.2022г., постановено по НЧД
№5500/2022г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав, е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – лице, което се сочи като
пострадал от престъплението по чл.172а, ал.1 от НК, за което се води
1
разследването по посоченото досъдебно производство.
Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения:
В атакуваното определение съдът не е изложил фактическа обстановка, не е направил
анализ на събраните по делото доказателства, а е препратил към фактическата обстановка и
анализа на доказателствата, направени от прокурора в атакуваното постановление. Това по
принцип е допустимо и възможно, но от акта на съда трябва да става ясно какви са
съображенията, за да приеме, че доказателствения анализ на държавния обвинител е
обективен, безпристрастен, а направените от него изводи да оцени като правно обосновани,
правилни и законосъобразни.
Всеки съдебен акт трябва да съдържа мотиви и диспозитив, който трябва логически да
следва от мотивите към постановения акт. В конкретния случай атакуваното определение на
районния съд действително страда от липса на мотиви. Макар съдът да е посочил, че приема
фактическата обстановка, приета от прокурора и споделя напълно анализа на
доказателствата, направен в атакуваното прокурорско постановление, това е сторено с общи
фрази и изрази, които по никакъв начин не дават яснота поради какви причини съдът
намира, че изводите на прокурора по приложението на материалния и процесуалния закон са
правилни и законосъобразни. В обжалваното определение липсва отговор на наведените в
жалбата доводи, липсва каквато и да било яснота, защо съдът споделя съжденията и
изводите на прокурора. Не става ясно кои доказателства са били ценени с доверие от съда и
кои не са, както и причините за оценката на доказателствените източници.
В производството по чл.243, ал.5-6 НПК, първостепенният съд следва да направи
преценка по обосноваността на обжалваното постановление за прекратяване на
наказателното производство, която включва в себе си извършването на анализ и
произнасяне по въпросите: 1. Извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване,
съгласно стандартите на чл. 14, aл. 1 от НПК, т.е. съдържа ли се в делото потенциал за
събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай
вече са събрани и проверени; 2. От установените доказателства изведени ли са верните
фактически изводи, т.е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство
фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е
допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване,
превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното
обвинение; 3. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при
събирането и проверката) на доказателствата - игнориране на част от тях, респективно
необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени
източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не
са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
За горните обстоятелства трябва да следи и въззивната инстанция, като направи най-
напред преценка на акта на първостепенния съд, след което и на прокурорското
постановление.
2
За да бъде обаче, подложен на контрол акта на първата инстанция, е необходимо той да
не страда от липса на мотиви. Липсата на мотиви препятства въззивния съд да направи
преценка по какъв начин контролираният съдебен състав е стигнал до правните изводи,
които е обективирал в акта си, дали същите са резултат от правилен и логичен анализ на
доказателствата, дали са били преценени и обсъдени всички събрани по делото
доказателства, дали са правилно оценени. В конкретния случай тази преценка не може да
бъде направена, защото от акта на първостепенния съд не става ясно защо приема
прокурорския анализ на доказателствата за правилен и всеобхватен, защо счита, че делото
не разкрива потенциал за събиране на нови доказателства, защо намира, че правните изводи
на прокурора са правилни и законосъобразни. Единствено става ясно, че споделя анализа на
доказателствата, извършен от прокурора и приетата от него фактология. Именно поради тази
причина липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което винаги води до
отмяна на акта и връщането му за ново разглеждане.
Ето защо атакуваното определение на районния съд трябва да бъде отменено, а делото
да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд.
С оглед липсата на мотиви в атакуваното определение и невъзможността на
въззивния съд да осъществи контрол за правилност и законосъобразност на същото, няма
как да бъде даден отговор на горните въпроси, по които въззивната инстанция дължи
произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 06.06.2022г., постановено по НЧД №5500/2022г. по описа
на СРС, НО, 20-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП, с което е
прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното
производство по ДП №15041/2020г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр. №47348/2019г. по
описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.172а, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане от друг състав на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4