РЕШЕНИЕ
№1744
гр. Пловдив, 27.09.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1161 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с
чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Г.“ ЕООД
с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.“Шести септември“
№ 223, ТК „Нордикс“ против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-96-0048363 от 19.03.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед,
издадена на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“
№ 47, складова база „Корал“, склад №7, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
както и забрана за достъп до търговския обект за срок от четиринадесет дни на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за
отмяна на заповедта, като се сочи, че същата е незаконосъобразна, като издадена
в нарушение на материалноправните разпоредби и при нарушение на процесуалните
правила за издаването ѝ. Сочи се, че нарушението, поради което е издадена
оспорената ЗНПАМ е отстранено незабавно, както и че е първо по ред, че не е съобразено
от издателя ѝ Тълкувателно решение №1/2007 г. на ВКС относно маловажния
случай на административно нарушение, както и че наложената принудителна
административна мярка не е съобразена с целите на ПАМ по чл.22 от ЗАНН. Моли се
присъждане на направените по делото разноски, като в тази връзка е представен
от пълномощник на дружеството списък на разноските. Процесуален представител на
жалбоподателя не се е явил в съдебното заседание.
Ответникът по жалбата Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП, с представено писмено
становище от главен юрисконсулт Д.,
излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната ЗНПАМ и моли
жалбата да се остави без уважение като неоснователна, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОП Пловдив, надлежно уведомена за
производството, не е изпратила прокурор за встъпване в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана по
електронен път в предвидения законов срок от датата на връчване на ЗНПАМ.
Жалбата изхожда и от лице, за което обжалваният административен акт е
неблагоприятен и за което съответно съществува правен интерес от обжалването.
Ето защо и съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на
„Г.“ ЕООД се явява неоснователна.
На базата на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Дружеството-жалбоподател
стопанисва търговски обект, съставляващ магазин, находяща се в гр. Бургас, на
ул.“Индустриална“ № 47 в складова база „Корал“. На 12.03.2021 г. в обекта била
извършена проверка от инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, за констатациите от която бил съставен протокол за извършена
проверка на обект сер.АА № 0048363. При проверката била осъществена контролна
покупка на 5 кг. тел за заваряване, 8 мм, на стойност 25,00 лева, която била
заплатена на продавача в магазина Я.и за която покупка не бил издаден фискален
бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни
касови бележки. След контролната покупка инспекторите по приходите се
легитимирали, като извършили проверка, включително и досежно касовата
наличност, за която се установила положителна разлика, а именно в размер на 31,02
лева между фактическата наличност и регистрираните във фискалното устройство
суми по дневен отчет, изведен от фискалното устройство за деня, който бил нулев.
Във въпросния обект се констатирало, че се продават и авточасти за товарни
автомобили на цени от 7,80 до 1000 лева. В попълнени от продавача в обекта
обяснения било посочено, че за покупката на стойност 25,00 лева фискален бон не
бил издаден, защото по принцип в търговския обект пазарували предимно фирми, на
които се издавали фактури. За установеното при проверката нарушение,
квалифицирано като такова по чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.
с чл.118, ал.1 от ЗДДС била издадена и обжалваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК –96-0048363 от 19.03.2021 г..
Като мотиви относно продължителността на определената принудителна
административна мярка се посочило в заповедта, че са взети предвид тежестта на
нарушението и неговите последици, вида и характера на осъществяваната търговска
дейност, стойността на неотчетената продажба, наличието на касова разлика,
средно-дневният оборот на обекта от 239,02 лева, наличието на непогасени
задължения към фиска на дружеството, стойността на декларираните финансови резултати
на дружеството по години, създадената организация на работата, която позволява
част от оборота да не се отчита на фискалното устройство, което водело до
невъзможност да се проследяват реализираните обороти, обосноваващо
необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес. Отразено било, че
последиците от установеното нарушение са свързани с неотчитането на приходи,
което се отразява на оборота, а така се намалява данъчната основа и се достига
до отклонение от данъчно облагане, като в тази връзка нарушението е определено
като такова с висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността
за многократното му проявление във времето. Отразено било също и че
установеното поведение е насочено срещу установената фискална дисциплина. В
тази връзка било заключено, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване нормална организация за отчитане дейността на
търговеца, като целта на срока е промяна в начина на извършване на дейностите в
конкретния обект, прекият резултат – правилното отразяване на оборота, спазване
на отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните
фискални касови бележки нормативно установени реквизити и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреди за фиска.
От правна страна, на базата на
събраните гласни и писмените доказателства по делото и при така установените
въз основа на тях факти съдът намира следното:
С оспорената ЗНПАМ е разпоредено прилагането
на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка. Обжалваната заповед е
издадена от компетентен за това административен орган, съгласно приложената към
материалите по делото Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, съобразно която началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е издателят на оспорената заповед,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата
черпи своите правомощия и директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
постановен в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта се съдържа информация за вида на
принудителната мярка, за нейния срок на действие и за адресата на правното
задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни, въз
основа на които е наложена административната мярка с отразяване на информация и
за дата, място на извършено нарушение, данни за търговския обект. Допълнителни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него.
От изложеното следва, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт. Видно е от съдържанието на
заповедта, че мотиви са изложени и конкретно по отношение на срока на ПАМ,
които са съобразени с конкретиката на случая.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според изричната
норма на чл.25, ал.1 от Наредбата пък независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата: по чл.3,
ал.1 –
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,
ал.1.
Съдът намира, че в конкретния
случай са били налице основанията за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, доколкото е било установено
при извършената проверка от органи по приходите нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, изразило се в неспазване на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В случая, не е
бил оспорен от страна на жалбоподателя протоколът от извършената проверка,
който е удостоверил надлежно неиздаването на фискална касова бележка по
отношение на закупената при контролната покупка стока и впрочем фактът на
извършеното нарушение е признат от дружеството, което е видно и от съдържанието
на самата жалба. Не е налице поради това и спор по отношение наличието на
действително осъществено нарушение. Поведението на дружеството категорично
съставлява нарушение във връзка с чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от цитираната
Наредба Н-18/2006 г. на МФ и правилно е било определено като такова в
заповедта. При установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажби чрез издаване на касова бележка, в условията на обвързана
компетентност, за административния орган е съществувало задължението да наложи
на търговеца-нарушител посочената ПАМ – запечатване на обекта, където именно е
установено нарушението, със забрана за достъп до него. Вече, с оглед на всички
факти и обстоятелства по случая и при условията на оперативна самостоятелност,
органът определя и конкретния срок на мярката, който не може да надвишава 30
дни. Съобразно с нормата на чл.169 от АПК актът му подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, който включва и преценката дали административният орган
не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото от него решение на целта на закона. В случая такова
закононарушение от издателя на заповедта не се установява да е било допуснато.
Твърди се от жалбоподателя, че
ПАМ не е съобразена с конкретиката на нарушението и целите на ПАМ по чл.22 от ЗАНН. В тази насока за изложеното от страна на жалбоподателя обстоятелство във
връзка с незабавното отстраняване на нарушението, въпреки указаната му
доказателствена тежест, не са били ангажирани доказателства. Твърдението, че
нарушението е допуснато поради неопитността на присъствалия продавач не могат
да бъдат възприети като основателни в насока снижаване степента на обществена
опасност на същото, доколкото в случая се касае до приложение на ПАМ спрямо юридическо
лице, а освен това се установява от приложената от продавача декларация, че
същият работи в магазина, обект на контрол, още от 2018 г., поради което и
твърдението за неопитност не може да бъде възприето като състоятелно.
Изложените от продавача обяснения при проверката за допуснатото нарушение не
сочат на извод за неволното му осъществяване, доколкото издаването на фактура
не освобождава търговеца при извършено плащане в брой в обекта да издаде
фискален бон.
Според съда, отчетеното от издателя на ЗНПАМ
обстоятелство относно стойността на неотчетената по надлежния ред продажба,
както и наличието на друго установено нарушение, за което е издаден и АУАН,
свързано с неотразяване на служебно въведени суми, както и самия характер на
нарушението, за което е приложена ПАМ, имат своето конкретно значение именно при преценката относно продължителността на
срока ѝ. Установява се, освен това, от приложения протокол за проверката
и приобщените към него доказателства, че търговският обект е със сравнително
голяма търговска площ с широк диапазон на цените на предлагания асортимент от
стоки. Видно е, че обектът е бил
проверен значително време след началото на работното време, когато отчетът на
ФУ е бил нулев и е била налична положителна касова разлика, което действително
показва липсата на въведена организация в обекта във връзка с регистриране на
съответните дейности на ФУ. Органът по приходите правилно е обосновал срока на
действие на ПАМ с тежестта на конкретното нарушение, което е и правилен подход,
доколкото суверенната преценка относно срока на мярката следва да е основана
именно на фактите и обстоятелствата, отнасящи се до конкретния случай на
установено нарушение. При определяне конкретния срок на действие на
принудителната мярка административният орган е съобразил и посочените изрично
от него цели на принудителните мерки, като е посочил и че срокът е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и
необходимото време за създаване на съответна организация за отчитане дейността
на търговеца. Според съда, в случая при определяне на срок от 14 дни, е
съобразен принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК, като така
наложената мярка с оглед на всички взети предвид при тази преценка от
административния орган обстоятелства не се явява прекомерен или несъответен на
конкретно установеното поведение на търговеца и конкретната обстановка по
неговото извършване, както и на целите на ПАМ, предвидени в чл.22 от ЗАНН,
съобразно с изискването на чл.4, ал.2 от АПК. Изложените мотиви на
административния орган дават достатъчно обосновано основание за крайния му
извод относно именно тази продължителност на срока, която според съда не засяга
в по-голяма от необходимата за постигане целите на заповедта степен интересите
и правата на жалбоподателя.
Неоснователни са в тази
насока и
доводите на жалбоподателя,
основани на търсеното приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон или указ. В случая специалният ред е този, визиран в чл.186 от ЗДДС, като
в закона не е предвидена възможност на органите по приходите, след като
установят извършено нарушение по смисъла на чл.186 от ЗДДС, да преценят дали да
наложат, или не ПАМ. Налагането на принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС е предвидено и независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции и в ЗДДС
няма изискване да е наложено административно наказание, за да е допустимо
налагането на принудителна административна мярка за установеното нарушение.
Въпросът относно приложението на чл.28 от ЗАНН и преценката за маловажност на
случая е такъв, който може да се постави единствено в производството по
издаване на наказателно постановление, съответно обжалване на същото по реда на
чл.59 от ЗАНН, като компетентен да вземе такова решение е административно-наказващият
орган, съответно съда, доколкото действително, съгласно цитираното и от
жалбоподателя ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, въпросът за приложението на чл.28
от ЗАНН е такъв относно законосъобразността на наказателното
постановление. Некоректно е цитирането на посоченото ТР от страна на
жалбоподателя, доколкото то е относимо единствено към налаганите наказания с наказателното
постановление, но не и към принудителната административна мярка, като се има
предвид, че в ТР никъде не се говори за принудителна административна мярка и
това е напълно в реда на нещата, защото въпросното решение коментира
правомощията на административно-наказващия орган, като сочи, че приложението на
чл.28 от ЗАНН се отнася за „особена компетентност на наказващия орган за произнасяне
по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.“ Подобна
компетентност за извършване на преценка не е предвидена за органите, налагащи
принудителна административна мярка, която не съставлява административно
наказание. Затова и преценката за приложението на чл.28 ЗАНН
не може да се прави и по повод оспорване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС. В тази насока е налице и съдебна практика на ВАС,
обективирана напр. в Решение № 4937/2015 г. по адм. дело № 8766/2014 г. и в
Решение № 14/19 г. по дело№ 8328/18 г. Като се каза, ПАМ - запечатване на търговски
обект, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така
чл.186, ал.1 от ЗДДС), т.е. ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, респ. свързаната с
това забрана по чл.187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен характер и
могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от налаганите
административни наказания (независимо от това
дали ще бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по реда
на ЗАНН) при констатирано нарушение на фискалната дисциплина от
вида на посочените в нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съставляващи
основания за прилагането на административната мярка, поради което и без
значение е това дали дружеството, респективно продавача в същото са наказани по
административен ред или само предупредени. Сиреч, преценката за
законосъобразността на ЗНПАМ не е обвързана с процедурата по издаване на
наказателно постановление, като нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС се отнася до
изпълнението на мярката, а изпълнението на
оспорената заповед, както многократно е посочвал ВАС в своите актове, е
неотносимо към преценката за нейната законосъобразност.
С оглед на всичко изложено и като намери, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при правилно приложение на
материалния закон и съобразно с неговата цел, както и при недопускане на
твърдените съществени по своя характер нарушения на
административнопроизводствените правила, съдът счете, че следва да отхвърли
жалбата „Г.“*** като неоснователна.
Във връзка с този
изход на делото следва на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, да се уважи претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото и факта, че е представено единствено
писмено становище, без участие на процесуален представител на ответника в
проведеното съдебно заседание, следва да е в размер от 100 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ № 223, ТК „Нордикс“ против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-96-0048363 от 19.03.2021
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.“Шести
септември“ № 223, ТК „Нордикс“, да заплати в полза на Национална агенция по приходите
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за осъществено
юрисконсултско представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: