№ 4441
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:н.п.л.
при участието на секретаря ц.б.т
като разгледа докладваното от н.п.л. Гражданско дело № 20211110129781 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ЗАД „а.б“ твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско”
заплатил на застрахования сума в размер на 3 857.62 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 25.01.2020г. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка „в“, с рег. №
***********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при
ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение за сумата 3 872.62 лева, от които 15 лева –
ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да му присъди сумата 3 872.62 лева
(увеличение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з.на 12.11.2021г.),
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.05.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
Ответникът ЗД “б.и“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че не оспорва, че към датата на ПТП бил застраховател на
гражданската отговорност за л.а. марка „в“, с рег. № ***********. Твърди, че л.а.
марка „ф“, модел „ ф с рег. № *********, имал увреди към сключването на
имуществената застраховка „Каско“. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на
1
л.а. марка „в“, с рег. № ***********, като твърди вина на водача на л.а. „ф“ – чл. 25,
ал. 1 ЗДвП. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и ПТП, както и
размера на претенцията, в т.ч. надписани били ремонтни дейности, часова ставка, боя,
части, оспорва ликвидационните разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № 17-0300/302/5002044, допълнение към същата, общи и специални условия се
установява, че ищецът и „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, сключили в
законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка “Каско” за
л.а. марка „ф“, модел „ф, с рама № ************, с клауза „Пълно Каско – Валутна
клауза“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните
по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 11 633 евро и
период на покритие на застраховката от 18.04.2019г. до 17.04.2020г. От представеното
по делото свидетелство за регистрация част II съдът приема за установено, че същият
автомобил бил регистриран с рег. № *********.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за
ПТП от 25.01.2020г., уведомление за щети по МПС, депозирано пред застрахователя на
27.01.2020г., опис на щета, фактури, неоспореното заключение на изслушаната по
делото САТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. М., се установява,
че в срока на застрахователното покритие, на 25.01.2020г., около 15.40 часа, в гр.
София, л.а. марка „ф“, модел „ф, с рег. № *********, управляван от св. М., се движил
по бул. „България“, посока – център, в първата лента за движение на автомобили,
находяща се непосредствено до бус лентата. Св. М. имал намерение да завие надясно
по ул. „Петко Каравелов“, предвид на което предварително и отдалеч включил десен
пътепоказател. В дясното странично огледало възприел как движещ се зад него в бул
лентата автомобил се прибрал в лентата за движение за автомобили, зад него.
Свидетелят започнал да завива надясно по ул. „Петко Каравелов“, когато бил ударен от
друг движещ се в бус лентата автомобил, а именно л.а. марка „в“, с рег. №
***********, с водач Ив З..
Предвид нормата на чл. 15, ал. 6 ЗДвП, редакция към датата на ПТП, когато
пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни
превозни средства. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП вменява на участниците в
движението с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не
поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени
2
вреди. С поведението си водачът З. нарушил упоменатите норми и причинил щети на
застрахования автомобил. Поради това поведението на водача З. било противоправно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
вина за настъпилото ПТП имал св. М.. От събраните по делото доказателства, в т.ч.
двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства и заключение на
САТЕ, възражението на ответника не се установява.
Страните не спорят и от представената справка от сайта на ГФ съдът приема за
установено, че към датата на ПТП застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност” на делинквента бил ответникът по делото.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. полицата за имуществена
застраховка Каско, видно от съдържанието на която при сключването й не са
констатирани неизправности на процесния л.а. и от приетото заключение по
изслушаната автотехническа експертиза се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „ф“, модел „Фокус“, с рег. № *********,
отговарят на установения механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП
вреди по застрахования автомобил се установяват и от писмените доказателства по
делото – двустранен констативен протокол за ПТП, опис по образуваната при ищеца
щета, фактури и доклад по щетата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по
делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно
поведение на водача З., са настъпили и описаните в двустранния констативен протокол
за ПТП вреди на л.а. марка „ф“, модел „Фокус“, с рег. № *********, конкретизирани в
представената преписка по щета на ищеца. Видно от представената по делото справка
за плащанията, а и безспорно между страните, на 21.02.2020г. по същата щета
застрахователят-ищец заплатил на отремонтиралия увреденото МПС автосервиз сума в
общ размер на 3 857.63 лева, представляваща цена на извършения ремонт за
възстановяване на лекия автомобил.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. При носена от ответника тежест по чл.
3
154, ал. 1 ГПК възраженията му за надписани ремонтно-възстановителни дейности и
завишени ставки на труд не се установяват. Действителният размер на щетите,
съобразно заключението на САТЕ, възлиза в размер на 3 857.63 лева. Същият съвпада
с размера на заплатеното от ищеца застраховател обезщетение. Ето защо правото на
регрес на ищеца възникнало за заплатената сума и 15 лева – ликвидационни разноски,
т.е. за сумата 3 872.63 лева.
При носена от ответника тежест на доказване не се установява погасяване на
дълга. Ето защо искът по чл. 411, ал. 1 КЗ се явява основателен и с оглед на
диспозитивното начало следва да бъде изцяло уважен в предявения от ищеца размер от
3 872.62 лева. На ищеца следва да се присъди и законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба в съда – 27.05.2021г. до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва сторени по делото разноски в общ размер на 1 086.10 лева, от които 154.90
лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза, 30 лева за свидетел и 601.20 лева за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски пред СРС в размер на 1 086.10 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “б.и“ АД, ЕИК ************, да заплати на ЗАД „а.б“, ЕИК
************, на основание чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата 3 872.62 лева,
представляваща обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „ф“, модел
„Фокус“, с рег. № *********, настъпили в резултат на реализирано на 25.01.2020г.
ПТП, в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното
погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 086.10 лева – разноски по
делото, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4