Решение по дело №4462/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260352
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330204462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260352

гр. Пловдив, 09.10.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                                                                                        

                                                                                                            при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД4462/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 507361-F533069 от 22.04.2020 г. на М.К.Л.директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  „Анитекс Гроу” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.К.М.ЕГН ********** на основание чл. 179, ал.1, от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 125, ал.5 вр.ал.1 от ЗДДС.

 Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като се излагат аргументи за маловажност на случая и се сочи, че неправилно не е прието наличието на такава от наказващия орган. В съдебно заседание не се представлява.

 Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от гл.юрк. М.С., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

                Дружеството жалбоподател „Анитекс Гроу” ЕООД било регистрирано по ЗДДС, поради което и съгласно изискванията на чл.125, ал.5 вр. ал.1  от ЗДДС в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят следвало да се подадат справка-декларация по чл.125 от ЗДДС. В законоустановения срок до 14 октомври 2019 г. включително „Анитекс Гроу” ЕООД не подало изискуемата справка-декларация за данъчен период 01.09.2019 – 30.09.2019 г. Справката декларация за периода не била подадена и към 04.09.2020 г. За констатираното на 07.01.2020 г. спрямо „Анитекс Гроу” ЕООД бил съставен АУАН за административно нарушение по чл. 125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС.

 НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта В.Б., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да подаде в срок справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните доказателства по делото – НП, резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение от 11.12.2019 г., АУАН от 07.01.2020 г., възражение срещу АУАН от 07.01.2020 г., писмо от ТД НАП Пловдив,  оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на актосъставителя В.Б..

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай, дружеството жалбоподател е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като не е подало в законоустановения срок дължимата справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за отчетния период 01.09.2019 – 30.09.2019 г.

С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, в същия се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити.

В конкретния случай не може да се направи извод, че случаят е маловажен, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на такива нарушения. Освен това следва да се посочи, че наказващия орган е прилагал при идентично предходно нарушение от жалбоподателят разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Ето защо и съдът счита, че в конкретния случай следва да се приеме, че нарушението не е инцидентна проява и макар дължимата декларация да е такава за липса на извършена дейност, то обществената опасност е завишена с оглед на предходно допуснато идентично нарушение.

Същевременно наказващия орган е съобразил всички обстоятелства по преписката, като правилно е индивидуализирал наказанието налагайки минималното такова, което според съда е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретното нарушение.

С оглед на горепосоченото обаче съдът приема, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт и предвид направеното в тази посока искане.  Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 507361-F533069 от 22.04.2020 г. на М.К.Л.директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  „Анитекс Гроу” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.К.М.ЕГН ********** на основание чл. 179, ал.1, от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв. /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 125, ал.5 вр.ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА "„Анитекс Гроу” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.К.М.ЕГН ********** да заплати на ЦУ на НАП, БУЛСТАТ *********  сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.