Р Е
Ш Е Н
И Е № 112
гр. Видин, 13.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен
съд, в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Тодор Попиванов
при участието на
секретаря П. Каменова, като разгледа докладваното от съдията Попиванов
гр. дело № 329 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК от
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес:*** против Г.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът
сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.П.С. е образувано
ч.гр.д. № 2000/2020 г. по описа на РС –Видин и била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за сумите от 160.18 /сто и шестдесет лв. и осемнадесет ст./
лева - просрочена главница, представляваща неизпълнено задължение за периода от
08.11.2017г. до 07.02.2018г., по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 14.10.2017г., сключен между Г.П.С., ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, правата по който са прехвърлени на „С.Г.Груп”
ООД, което от своя страна е прехвърлило правата на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, с
Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 01.10.2019г. и 42.82
/четиридесет и два лв. и осемдесет и две ст./ лева – мораторна лихва за периода
от 24.02.2018г. до 13.10.2020г., както и да заплати сумите: 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена дължима се държавна такса и
180.00 /сто и осемдесет / лева за платено адвокатско възнаграждение. Срещу
заповедта било подадено възражение от длъжника, поради което в
законоустановения срок и на основание чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК
ищецът предявил настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане срещу ответника.
Ищецът
излага, че за него не представлява интерес признаването на установено по
отношение на ответника, че дължи част от вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: за сумата в размер на 134.99 лева,
представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги за
периода 08.01.2018 г. – 07.02.2018 г., както и присъдената с издадената заповед
за изпълнение мораторна лихва за забава в размер на 42.82 лева, с оглед на което
прави отказ за тази част от претенцията за дължими суми за незаплатени
електронни съобщителни услуги и мораторна лихва за забава по ч.гр.д. №
2000/2020 г. по описа на РС – Видин. Предвид гореизложеното в настоящото
производство е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 25.19
лева - дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
08.12.2017 г. – 0701.2018 г. по договор с клиентски номер 16320700001.
Ищецът посочва, че ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019
г., с прехвърлител на вземанията ”С. Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД.
Твърди се от ищеца, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16320700001 от дата
14.10.2017. г. за ползване на интернет услуга при условията на тарифен план VIVACOM FiberNet 50 с месечен абонамент 21.80 лева, както и цифрова телевизионна услуга при
условията на тарифен план VIVACOM TV L+ с месечен абонамент
24.99 лева. Срокът на договора бил за 24 месеца до дата 14.10.2019 г. Въз
основа на горецитирания договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги били
издадени фактури № **********/08.12.2017 г., **********/08.01.2018 г.,
**********/08.02.2018 г., за периода от 08.11.2017 г. до 07.02.2018 г. на обща
стойност 160.18 лв. (Сто и шестдесет лв. и 18 ст.), от които в настоящото
производство с оглед направения отказ, ищецът претендира стойността на фактура
№ **********/08.12.2017 г., издадена за периода 08.12,2017 - 07.01.2018 на стойност
25.19 лева, а именно:
- фактура № **********/08.12.2017 г. с начислена
за периода от 08.12.2017 до 07.01.2018 г. сума в размер на 25.19 лв. /с ДДС/, от които:
- за интернет услуга VIVACOM
FiberNet 50 — 8.17 лева
-
за цифрова телевизионна услуга VIVACOM TV L+ - 12.82 лева
-
ДДС ставка 20% - 4.20 лв.
Дължимата сума била платима в срок до 25.12.2017 г., като
към фактурата е приложено извлечение.
Излагат се доводи от ищеца, че ответникът е потребил и не
е заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месеци
12/2017 г., 01/2018 и 02/2018 г., като към всяка от фактурите било приложено
извлечение - детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 25.19 лв. – дължими суми за незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 08.12.2017 г. – 07.01.2018 г. по договор с
клиентски номер 16320700001 от дата 14.10.2017 г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена
фактура № **********/08.12.2017 г.
Претендират се и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските,
направени в заповедното производство.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът е депозирал отговор, ведно с Разписка № 0200013365699520 от
28.06.2021 г., от която е видно, че е
заплатил сумата от 25.19 лева по сметка на ищеца. Оспорва разноските и в
заповедното и в настоящото производство и твърди, че са неоснователни и
недоказани, като прави възражение за прекомерност на разноските по настоящото
дело.
С молба-становище с вх. №
260425/02.03.2022 г. ищецът е заявил, че поддържа исковата молба, като предвид
направеното плащане на главницата от страна на ответника, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК моли същото да се счита като своеобразно признание на иска. С
оглед на това, че ответникът не е заплатил присъдените в полза на заявителя със
заповедта за изпълнение разноски, които остават дължими към момента, моли да се
постанови решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска и
да му се присъдят разноските както в заповедното производство, така и в
настоящото исково дело.
С оглед данните по делото, съдът намира за
установено следното:
Ищцовото дружество е предявило иск за
установяване на твърдяното вземане в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с
молбата иск е допустим.
Не
се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства:
заявление/договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16320700001, сключен на 14.10.2017 г. и декларация от същата дата, че между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Г.П.С., е било налице
облигационно правоотношение, ведно с Общи условия /ОУ/ към договора, които
представляват неразделна част от него и се приемат с подписването на
декларацията. По силата на горецитирания договор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД e предоставила на ответника за ползване интернет
услуга при условията на тарифен план VIVACOM FiberNet 50 с месечен абонамент 21.80 лева, както и цифрова телевизионна услуга при
условията на тарифен план VIVACOM TV L+ с месечен абонамент
24.99 лева.
По делото е приложена фактура № **********/08.12.2017 г., от която е видно, че
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25.19 лева със срок на плащане
– 25.12.2017 г.
От
представения договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № **********/16.10.2018
г. се установява, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила
на „С.Г. Груп“ ООД вземането си срещу ответника, което дружество от своя страна
е прехвърлило на ищеца вземането срещу ответника с Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
Ответникът не оспорва съобщаването за цесиите,
а поддържа от своя страна и представя доказателство – Разписка № 0200013365699520, от
която е видно, че е заплатил главницата в размер на 25.19 лева по сметка на
ищеца на 28.06.2021 г., т.е. след образуване на настоящото дело и след връчване
на препис от исковата молба, която му е връчена на 15.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В писмена молба-становище по
делото с вх. № 260425 от 02.03.2022 г. ищецът прави признание на неизгоден
факт, а именно, че е извършено плащане от страна на ответника, с което е погасено
изцяло задължението за главница. Това ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като
следва да се приеме, че след депозиране на исковата молба ответникът е погасил
изцяло задължението си към ищеца за исковата сума в размер на 25.19 лв. -
главница, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявения иск като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
Спорът
остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноски.
Ищецът
поддържа искането си за присъждане на разноски, като претендира сумата в размер
на 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение по исковото производство, съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г.
на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство. Ищецът е претендирал разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
С
отговора на исковата молба от ответника е направено възражение за прекомерност
на претендираните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая искът се отхвърля като
погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради което следва да
се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски.
По разноските в заповедното производство: Исковата
претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 2000/2020 г., вкл.
и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане. В случая в исковото производство ищецът претендира
част от сумата за главница и не претендира мораторната лихва по заповедното
производство, т.е. претендира сумата от 25.19 лева за незаплатена главница,
която сума е заплатена от ответника след депозирането на заявлението и издаването
на заповедта за изпълнение. Длъжникът е заявил възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Поддържал е възражението си, като
едва в срока по чл. 131 ГПК
е извършил плащане на вземането за главница в размер на 25.19 лева. Разноските
обаче, посочени в заповедта за изпълнение не са заплатени. Поради това в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство.
По възражението за прекомерност по см. на
чл. 78, ал. 5 от ГПК:
С посочената разпоредба законодателят е предвидил възможност, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна да бъде
присъден по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, съдът
намира, че възражението на ответника е неоснователно. Делото не е с голяма
фактическа и правна сложност, но от друга страна общият материален интерес в
хода на исковото производство е в размер на 25.19 лв., а в заповедното такова 203.00
лв. По правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатското
възнаграждение за заповедното производство следва да се изчисли на базата на
половината от стойностите на претендираните суми, или върху сумата от 101.15
лв. Така минималното възнаграждение за него е в размер на 300.00 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за
процесуално представителство по исковото производство за една инстанция е в
размер на 300 лв. Ищецът е заплатил на адвоката си за исковото производство
сумата от 180.00 лв. хонорар и за заповедното 180.00 лв., който, доколкото е
съобразен с минимума по Наредбата, не следва да бъде намаляван.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 205.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна такса и
180.00 лева – адвокатско възнаграждение/ и разноските по исковото производство
също в общ размер на 205.00 лева /25.00 лева – заплатена държавна такса и
180.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 вр.
чл.415, ал.1 ГПК от „ЮБЦ" ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адвокат В.Г., САК, със съдебен
адрес:***, против Г.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 25.19 лв. – дължими суми за
незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от 08.12.2017 г. –
07.01.2018 г. по договор с клиентски номер 16320700001 от дата 14.10.2017 г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/08.12.2017 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 201612-РЗ по ч.гр.д. № 2000/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА Г.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес:***, направените от ищеца разноски
по делото за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 205.00 лева и в
заповедното производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 2000/2020 г. по описа на
РС – Видин - за дължима се държавна такса и адвокатско възнаграждение - общо в размер на 205.00 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: