Решение по дело №878/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№

 

 

гр. София, 30.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА К. - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 878 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на ответника С.Д.М., чрез надлежно упълномощен представител, срещу съдебно решение № 278615 от 19.11.2019г., постановено по гр. дело № 62161/2018г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, в частта, с която е уважена молбата на Н.С.М., и е издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН. Жалбоподателят иска да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН. Не сочи нови доказателства.

В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Излага съображения за отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита.

В открито съдебно заседание въззивникът С.Д.М., чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страни Н.С.М. (след образуване на производството с променено фамилно име - К.), е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.  

В открито съдебно заседание въззиваемата лично поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за оставяне без уважение на въззивната жалба. Не претендира разноски.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното решение, в обжалваната част, е правилно.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Н.С.М., действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните деца А.С.М.и К.С.М. срещу С.Д.М. – за защита от домашно насилие, за извършени актове на домашно насилие на 20/21.08.2018г. и на 24.08.2018г. в жилище в с. М., община Попово, двете в присъствието на децата, подробно описани в молбата до съда.

Съдебното решение на първата инстанция, по отношение на двете деца А.С.М.и К.С.М., е влязло в сила, като необжалвано.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

С оглед на изложените твърдения във въззивната жалба и за пълнота следва да се добави, че възраженията на въззивника са неоснователни. Възраженията касаят неправилна преценка на събраните доказателства от районния съд, респ. необоснованост на решението и неправилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, че молителката Н.С.М. е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника С.Д.М., който е баща на малолетните деца на страните.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: Н.Н.М., С. Б.Р.и Д.Х.Д.– без дела и родство със страните, както и Н.Т.И.– майка на въззиваемата страна. От показанията на разпитаните свидетели, които не са очевидци на инцидентите между страните от 20/21.08.2018г. и на 24.08.2018г., нито на актовете на насилие, се установява, че още преди процесните дати страните са били във влошени отношения.

Доколкото не се установява да е имало очевидци на твърдените актове на домашно насилие, то следва да се обсъди декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е, че тя представлява доказателствено средство, което е изрично предвидено със закон и може да служи за установяване на факти свързани с осъщественото домашно насилие само в хипотезата, ако не са налице други доказателства. При всички случаи изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие.

В настоящия случай се установи, че молителката Н.С.М. е представила пред съда декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Тази декларация е допустимо доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН). Декларацията съдържа всички индивидуализиращи белези на насилническите актове, включващи вербална агресия, изразяваща се в обида, а също физическо и сексуално насилие, представляващи по своето естество различни форми на домашно насилие, поради което същата представлява годно доказателствено средство за правнорелевантните факти. Декларацията притежава, както формална, така и материална доказателствена сила, които макар да са своевременно оспорени, не са оборени от ответника нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство. Въззивникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят декларацията на молителката за извършените на 20/21.08.2018г. и на 24.08.2018г. актове домашно насилие.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Дали случилото се на 20/21.08.2018г. и на 24.08.2018г. между страните е било провокирано, инсценирано или очаквано действие поради трайно влошените лични отношения между страните, е без правно значение за спора. Релевантно е, че спрямо молителката са осъществени деяния, които попадат в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а техен извършител е въззивника С.Д.М.. Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).

По разноските съдът приема следното:

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът С.Д.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в общ размер от 12.50 лв.

Искането на въззивника за присъждане на разноски по делото е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Въззиваемата страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 278615 от 19.11.2019г., постановено по гражданско дело № 62161/2018г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 37 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА С.Д.М. с ЕГН ********** и постоянен адрес:***0, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 878/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Д.М. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 878/2020г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                           2.