№ 43880
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110144487 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда
на чл. 140, ал. 3 ГПК:
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е предявило срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: Живот и
Здраве“ осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от
3630,03 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 14.11.2023 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че
щетите са на стойност 9414,23 лв., като в този размер е заплатил
застрахователно обезщетение (чрез прихващане на дължимата от
застрахованото лице вноска от застрахователната премия в размер 787,44 лв. и
превод към застрахованото лице на сумата от 8680,79 лв.) по образуваната
преписка за щета с № 5015-1261-23-451162, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение и обичайните разноски. Твърди, че към деня на ПТП
делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след
покана ответникът е заплатил само част от регресния дълг (5853,20 лв.),
поради което претендира непогасения остатък от последния в размер от
1
3630,03 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът навежда доводи за
нередовност на исковата молба, признава твърдяното от ищеца наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на водача, управлявал в твърдяното време и място
лекият автомобил, участвал в посоченото от ищеца ПТП, платената от ищеца
към застрахованото лице сума от 8680,79 лв., както и заплатената от ответника
към ищеца сума в размер на 5853,20 лв. Оспорва застрахования от него водач
да е причинил твърдяното ПТП, както и вследствие последното да са
причинени претендираните за обезщетяване вреди. Излага доводи относно
правната природа на двустранния констативен протокол за ПТП и
невъзможността последния да се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение вината на единия от водачите. Твърди, че
поведението на застрахования от него водач при възникване на ПТП е
разкривало признаците на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва
механизма на ПТП. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва размера на твърдените от ищеца вреди с твърдения, че
страната е заплатила обезщетение в завишен размер, както и че повреденият
автомобил е можел да бъде отремонтиран на по – ниска цена.
Съдът намира, че исковата молба не е нередовна, доколкото ищецът е
описал обстоятелствата по настъпване на твърдяното ПТП разбираемо и в
необходимата степен, а изброяването на вида и размера на вредите по пера,
респ. посочване на всеки повреден детайл от автомобила, застрахован от
ищеца, се явява ненужно, доколкото от ищцовата страна са изложени
твърдения за възникнало събитие, вследствие което са възникнали повреди на
застраховано имущество, в твърдян размер, който подлежи на доказване от
ищцовата страна.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411,
изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
2
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за
наличие на обстоятелства, изключващи вината на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника, както и по
възражението за съпричиняване, в тежест на ответника е да установи
твърдяното от него обстоятелство, изключващо вината на водача, чиято
гражданска отговорност е застраховал, както и поведение на водача на
увредения автомобил, застрахован от ищеца, което да е допринесло за
настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че на твърдяната от ищеца дата на ПТП гражданската
отговорност на водача на автомобил РА4156КМ, посочен от ищеца като
участник в ПТП, е била застрахована от ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че ищецът е заплатил на застрахованото
лице сумата от 8680,79 лв., като след отправена към ответника покана по щета
с № 5015-1261-23-451162 ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5853,20
лв.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор. Следва да бъде допуснато изслушването
на съдебна автотехническа експертиза със задачите, поставени в исковата
молба. Съдът намира, че ответникът не е навел конкретни твърдения за
настъпили факти, които да следва да доказва по правилата на разпределената
доказателствена тежест и затова няма как съдът да прецени допустимостта на
доказателствените искания, без да са изложени конкретни твърдения,
свързани с предмета на доказване по конкретното дело, които страната иска да
установи. Затова и исканията на ответника за поставяне на въпроси към
вещото лице за допълване на експертизата – за това каква е била
маркировката, причината за възникване на ПТП – технически или субективни
и др., следва да бъдат оставени без уважение, доколкото няма как ответникът
да доказва обстоятелства, които не е посочил като настъпили, въвеждайки
твърдения за това.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.12.2025 г. от 13:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба, при депозит от ищец в размер на 300
лв., вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., адрес: /адрес/, тел. /номер/,
специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника за поставяне на въпроси към вещото
лице.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
4
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5