Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317
гр. Троян, 17.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.С.
Секретар: Ц.Б.,
като разгледа
докладваното от съдията С.
гражданско дело № 13 по
описа на съда за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
чл.108 от Закона за собствеността, чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.537, ал.2 от ГПК
Съдът е сезиран с обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.537, ал.2 от ГПК от „Балкан” АД гр. Ловеч, представлявано от Изпълнителния
директор П.В.предявени против П.К.Т. ***, Т.Й..Й.
***, С.Й.С.от гр. Троян, В.Д.П.от с. Шипково, Ловешка област, Й.С.К.от с. Шипково, Ловешка област; М. ***,
П.Н.С. ***, Ловешка, С.Н.Г. ***, П.В.К. *** и М.Ц.Д. ***. Искът с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността е предявен само срещу
ответника П.Т..
Тъй като трима от ответниците са починали в хода на
първоначалното разглеждане на спора по гр.д. № 793/2012г. по описа на ТРС,
поради което постановеното решение е обезсилено от въззивната инстанция, по
настоящето дело починалите лица са заличени като страни. Това са С.Й.С.,
б.ж. на гр. Троян, починал на
30.03.2008г., В.Д.П., б.ж. на с. Шипково, Ловешка област, починал на 30.04.2008г., Т.Й..Й.,***,
починал на 05.03.2014г. и Й.С.К., б.ж. на с.Шипково, обл.Ловешка,
починала на 31.01.2015г., като на основание чл.227 от ГПК са
конституирани техните наследници по закон,
съответно на С.Й.С.- дъщеря му Т.С.И., ЕГН **********, на В.Д.П.- дъщеря му П.В.К., ЕГН **********, на Т.Й..Й. – съпругата му му Р.С.Й., ЕГН **********
и сина му Р.Т.Й., ЕГН ********** и
на Й.С.К., б.ж. на с.Шипково,
обл.Ловешка, починала на 31.01.2015г. ,
поради липса на наследници по закон е конституирана Община Троян,
представлявана от Кмета Донка Михайлова.
В ИМ се твърди, че с протокол от 12.06.1971 г. на
Изпълнителния комитет на Общински народен съвет с.
Бели Осъм, Ловешки окръг, е взето решение да се преотредят парцели І и ІІ
/първи и втори/ в квартал 21 по плана на Минерална баня с. Шипково за почивна
станция на О3 „Балкан" гр. Ловеч.
Със Заповед № 920/07.09.1971г. на Изпълнителния комитет на Окръжния народен
съвет - Ловеч е одобрено сливането на посочените парцели в парцел I /първи/ и
преотреждането им за „Профилакторици на Обединени заводи - Балкан" гр.
Ловеч. С протокол № 4/ 25.10.1971г. на делегатско събрание на ТКЗС
„Малина" с. Бели Осъм, обл.Ловешка,
е взето решение да се отпусне на О3 „Балкан" гр.Ловеч срещу
заплащане по съответна цена за подобренията и земята, съставляваща парцел I в
квартал 21 по плана на с. Шипково-Баните за построяване на профилакториум. С
протокол от 07.12.1971г. е извършена и оценка на посочения имот, като с
платежно нареждане от същата дата на ТКЗС „Малина" с. Бели Осъм е приведена
и сумата по оценката в размер на 3076 лева.
Ищецът излага, че с
протокол от 1971г. по чл. 85 от ППЗПНМ е извършено предаване на дворно място от
8 400 кв.м, находящо се в парцел I, от квартал 21 от ТКЗС „Малина" с. Бели
Осъм на О3 „Балкан" - Ловеч. С Решение от 08.02.1972г. на Троянския
районен съд по гр.д. № 2/1972г. оценката на имота е изменена, като е допуснато
увеличение на цената, която е изплатена с ф-ра № 1290/20.04.1971г., както и с
платежно нареждане от същата дата. Със Заповед № 1364/29.11.1973г. е одобрено
изменението на дворищната регулация на парцел I и VII в квартал 21 и отреждане
на новообразуван парцел I за „Профилакториум на О3 „Балкан" - Ловеч.
Твърди се, че посоченият
имот е включен в инвентарната книга /баланса/ на „Балкан" АД - Ловеч под №
9962 на 24.04.1972г., като впоследствие до 01.11.1982 г. в същата книга са
включени и последователно изградените сгради върху имота. В този период О3
„Балкан" -Ловеч е било стопанска организация - юридическо лице, основано
изцяло с държавна собственост и за придобиване на посочения имот е
съставен Акт за държавна собственост №
5386/24.04.1972г., издаден от Окръжен народен съвет - Ловеч. Посочено е и
основанието за одържавяване на имота - дворно място от 8400 кв.м, съставляващо
парцели I и II /първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на
Баните с. Шипково, ведно с подобренията. Отбелязано е така също, че имотът се
отстъпва за ползване на Завод „Балкан" за строеж на профилакториум.
Твърди се, че през
периода след 1960г., в резултат на действащото законодателство и промените в
нормативната уредба, „Балкан" АД - Ловеч е преминал през редица
трансформации и наименования. С Решение № 50/30.03.1989г. на Министерския съвет
на РБългария и на основание чл. 11, ал.3, т. 1, б. „а" от Указ № 56 за стопанска
дейност се образуват фирми с държавно имущество и прекратяват обединенията и
предприятията съгласно приложен списък. С решението е образувана фирма с
държавно имущество с наименование „Балмо" - Ловеч с имущество на
прекратените Завод за леки автомобили от състава на Технологичния комбинат
„Балкан" Ловеч от СО „Балканкар" и сервиза за леки автомобили
„Москвич" Ловеч, което включва съответната част от активите и пасивите по
баланса към 31.01.1989г., както и другите им права и задължения. Въз основа на
този акт на Министерския съвет и молба на временно управляващия фирмата е
постановено Решение № 19/04.04.1989г. на Ловешкия окръжен съд по ф.д. №
19/1989г., с което е регистрирана държавна фирма „Балмо". С Решение №
153/29.09.1989г. на Министерския съвет е прехвърлено безвъзмездно по реда на
чл. 13 от Указ № 56 за стопанска дейност Технологичен комбинат „Балкан" с
Института за възли и агрегати за транспортно машиностроене - Ловеч, от Фирма
„Балканкар" - София във Фирма „Балмо" - Ловеч и е допълнен предмета
на дейност. Със Заповед № РД-17-44/21.06.1991г. на Министерството на
индустрията, търговията и услугите, изменена със Заповед № РД-17-742/05.08.1991
г. ДФ „Балмо" - Ловеч е преобразувана в акционерна фирма с наименование
„Балкан-Ловеч" - гр. Ловеч, която поема активите и пасивите на фирма
„Балмо" - Ловеч по баланса й към 31.05.1991г. Промяната е вписана с
Решение от 15.08.1991г. на Ловешкия окръжен съд по ф.д. № 19/1989г. Със Заповед
№ РД-17-38/08.02.1994г. на Министерството на промишлеността е преобразувано
Еднолично акционерно дружество „Балкан" - Ловеч в Еднолично дружество с
ограничена отговорност „Балкан", което поема активите и пасивите на
преобразуваното дружество. Промяната е вписана с Решение от 17.03.1994г. на
Ловешкия окръжен съд. Впоследствие със Заповед № РД-17-184/28.08.1995г. на
Министерството на промишлеността дружеството е преобразувано в „Балкан"
ЕАД -Ловеч и вписано с Решение от 25.09.1995 г. по ф.д. № 19/1989г. на Ловешкия
окръжен съд. С Решение от 17.04.1997г. на Ловешкия окръжен съд по ф.д. №
19/1989г. е вписано преобразуване на „Балкан" ЕАД - Ловеч в „Балкан"
АД - Ловеч.Твърди се, че към момента на това преобразуване в капитала на
„Балкан" АД - Ловеч е включен имот, описан
като ДВОРНО МЯСТО от 8400 кв.м, съставляващо парцели I и II /първи и
втори/, в кв. 21 /двадесет и първи/ по плана на „Баните" с. Шипково, Ловешка област, за който имот е
съставен посочения Акт за държавна собственост на недвижим имот №
5386/24.04.1972г., в който е отразено, че имотът е оставен за ползване на завод
„Балкан" за строеж на профилакториум. С оглед на което се твърди, че
„Балкан" АД гр. Ловеч е собственик на описания имот.
В молбата се излага, че е издадена Заповед №
КА-14-11-1394/12.12.2011г. на Началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Ловеч, с която се одобрява изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Шипково, Ловешка област, ЕКАТТЕ 83212, одобрена
със Заповед № РД-18-33/07.04.2009 г. на Изп. Директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, представляващо нанасяне на нови имоти и промяна на
граници на съществуващи, съгласно Решение № 52/2008г. на Троянския районен съд
по гр.д. № 843/2007г. по описа на съда и Решение № 71/2009г. на Троянския
районен съд по гр.д. № 946/2007г. по описа на съда, Акт за частна държавна
собственост № 5386/24.04.1972г., издаден от Ловешкия окръжен съвет, Акт за
непълноти и грешки № 341/12.12.2011г. на СГКК - Ловеч, скица-проект №
44010/12.12.2011г. на СГКК - Ловеч, състоящо се в нанасяне на нови обекти в
КККР, а именно: поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 кв.м и начин на трайно ползване
„За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум" и имот с идентификатор № 83212.22.577 с
площ 3583 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум,профилакториум" - и двата собственост на „Балкан" АД
- Ловеч, както и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР - поземлен
имот с идентификатор № 83212.22.514.
Недоволен от
посочената заповед, ответникът П.К.Т. я обжалвал пред Ловешкия административен
съд. С Решение № 56/05.04.2012г. по адм.д. № 5/201 г. по описа на
Административен съд Ловеч е уважена жалбата на ответника, като е отменена
посочената по-горе заповед поради
наличие на спор за материално
право. Твърди се, че описаните в заповедта имоти с площ общо от 5473 кв.м. се
владеят от „Балкан" АД гр.Ловеч, а останалата част от имота до размер на
8400 кв.м с площ от 2927 кв.м се владее от ответника.
С допълнителна ИМ
ищецът е посочил, че в имот с идентификатор 83212.22.514, попадат следните имоти: имот № 022465,
ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 673 кв.м, описана в нот.
акт № 197/15.03.2007 г., като от този имот в парцел I от кв.21 /собствения на
ищеца имот/ попадат 1 700 кв.м; имот № 022466, ливада VII категория, местност „Крушево",
площ 1 882 кв.м, описана в нот. акт № 47/22.03.2007 г., като от този имот в
парцел I от кв. 21 попадат 1 625 кв.м; имот № 022394, овощна градина, VIII
категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м, описана в т. 1 на нот. акт
№ 89/22.07.2008 г., като от този имот в парцел I от кв. 21 попадат 785 кв.м;
имот № 022467, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 020 кв.м,
описана в т. 4 на нот. акт № 89/22.07.2008 г., като от този имот в парцел I от
кв. 21 попадат 2 020 кв.м; имот № 022512, ливада, VII категория, местност
„Крушево", площ 338 кв.м, описана в нот. акт № 88/22.07.2008 г., като от
този имот в парцел I от кв. 21 попадат 20 кв.м и имот № 022510, ливада VII
категория, местност „Крушево", площ 1 522 кв.м, описана в нот. акт №
91/22.07.2008 г., като от този имот в парцел I от кв. 21 попадат 60 км.м.
Посочено е, че в
имот с идентификатор 83212.22.514 попадат 6 210 кв.м, намиращи се в парцел I от
кв. 21, които са собствени на „Балкан" АД - Ловеч. Твърди се, че от
описаните по-горе имоти, този с № 022467, ливада, VII категория,
местност „Крушево", площ 2 020 кв.м, описана в т. 4 на нот. акт №
89/22.07.2008 г., не е собствен на ответника П.К.Т., тъй като не е бил собствен
на неговите праводатели - Й.С.К., с. Шипково, Ловешка област; М. ***, П.Н.С.,***
и С.Н.Г.,***. Твърди се, че сделката противоречи на закона, тъй като е
извършена при липса на съгласие от страна на собственика - продавачите не са
собственици.
За да бъдат
изповядани сделките /продажби на недвижими имоти/, материализирани в останалите
посочени по-горе нотариални актове, продавачите са се легитимирали като
собственици съгласно решения на Общинската служба по земеделие и гори гр.
Троян, с които им е била призната собствеността върху земеделски имоти, описани
в тях и станали предмет на тези продажби. Ищецът твърди, че това възстановяване
на собствеността е станало в противоречие със закона - върху имотите са били
проведени мероприятията, които не позволяват възстановяване правото на
собственост по чл. 10 ЗСПЗЗ. Върху същите имоти са били построени бунгала в
изпълнение на решението за изграждане на профилакториум на „Балкан" АД -
Ловеч, за което е бил отреден парцел I от кв. 21, т.е.
съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ имотите вече не са представлявали
земеделска земя, тъй като със застрояването им и с изградената инфраструктура е
било променено предназначението им. Сградите и съоръженията са били свързани функционално
в единен комплекс.
Ищецът прави искане да
бъде установено по отношение на ответниците, че „БАЛКАН" АД гр.Ловеч, ЕИК *********, представлявано от П.Б.В., ЕГН **********,
е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 6 210 кв.м, съставляващо част
от парцели I и II /първи и втори/
в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на с.Шипково - Баните, Ловешка област, целият от 8 400 кв. м., както и да бъде установено, че част от имота с
площ от 5473 кв.м, от които 1890 кв.м представляващи
поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ и начин на трайно ползване
„За санаториум, балнеосанаториум, профилакторйум" и 3583кв.м. от имот с идентификатор №
83212.22.577 и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум", описани
в Заповед № КА-14-11-1394/12.12.2011г. на Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Ловеч, се владеят
от „Балкан" АД гр.Ловеч, а останалата част от имота с площ от 2 190
кв.м., до размер на 6 210 кв. м., се
владее от ответника П.К.Т..
По
отношение на ответника П.К.Т. се прави искане да бъде осъден да предаде владението на посочената част от имота с площ от 2 190 кв.м.
Направено е искане да
бъде прогласена нищожността на сделките,
обективирани в нотариален акт № 197, рег. № 1450, т. I, н.д. № 152/15.03.2007г. на нотариус Димитър
Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465, ливада, VII
категория, местност
„Крушево", площ 2 673 кв.м, находящ се
в с. Шипково, Ловешка област, нотариален
акт № 47, рег. № 1636, т. П, н.д. № 185/22.03.2007 г. на нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната
камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII
категория, местност
„Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт № нотариален акт № 89, т.
IV, рег. № 5335, н.д. №
601/22.07.2008 г. на нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната
камара покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м,
находящ се в с. Шипково, Ловешка област в неговата точка 1; нотариален
акт № 89, т. IV,
рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на
Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII
категория, местност
„Крушево” в неговата точка 4; нотариален акт № 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. №
600/22.07.2008 г. на нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на нотариалната
камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м; нотариален акт № 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. №
603/22.07.2008 г. на нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната
камара за покупко-продажба
имот № 022510, ливада VII категория,
местност „Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка
област. Основанието за искането на ищеца е липса на съгласие-чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, което същият уточни в първото с.з. чрез своя процесуален представител.
На
основание чл. 537, ал.2 от ГПК е предявена акцесорна претенция да бъдат
отменени в посочените части следните нот. актове: нотариален акт № 197, рег. № 1450, т. I, н.д. № 152/15.03.2007г.
на Нотариус
Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465, ливада, VII
категория, местност
„Крушево", площ 2 673 кв.м., находящ
се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 700 кв.м, сключена между П.К.Т.,
ЕГН ********** *** - купувач и Т.Й..Й.,***, ЕГН ********** и С.Й.С., гр. Троян, ул. „Захарий Зограф" № 10 –
продавачи; Нотариален акт №
47, рег. № 1636, т. ІІ, н.д. № 185/22.03.2007 г. на нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната
камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII
категория, местност
„Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 625 кв.м, сключена между П.К.Т. - купувач и В.Д.П., с. Шипково, Ловешка
област, ЕГН ********** - продавач; Точка 1 на Нотариален
акт № № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на нотариус Маргарита Гладкова,
рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина,
VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м,
находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 785 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН **********
*** - купувач и Й.С.К., с. Шипково, Ловешка област, ул. „Г.
Димитров" № 132, ЕГН **********;
М. *** 56, ЕГН **********; П.Н.С.,***
З, ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН **********
- продавачи; Точка 4 на
Нотариален акт № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на
Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII
категория, местност
„Крушево", площ 2 020 кв.м, находящ
се в с. Шипково, Ловешка област, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Й.С.К., с. Шипково, Ловешка област, ул. „Г. Димитров" № 132, ЕГН **********;
М. *** 56, ЕГН **********; П.Н.С.,*** З, ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН ********** – продавачи; Нотариален акт № 88, т.
IV, рег. № 5334, н.д. №
600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната
камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м, в частта за
20 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и П.В.К.,***, ЕГН **********-продавач и Нотариален акт № 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008г. на Нотариус Маргарита
Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII
категория, местност
„Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в
частта за 60 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и М.Д.Д.,***, ЕГН ********** - продавач.
По делото са депозирани отговори от ответника П.Т. и П.К.,
и двамата чрез пълномощника им адв.В.А. ***. Ответниците оспорват предявените
искове като недопустими и неоснователни. В отговорите се твърди, че ищецът
не е собственик на имотите по исковата молба, тъй като той не
ги е придобил на валидно правно основание. Не е налице легитимиращ го
като собственик документ. Оспорват обстоятелството, че „Балкан" АД е
правоприемник на ОЗ „Балкан" и на „Обединени заводи - Балкан". Твърди
се, че не е налице нищожност на продажбите по исковата молба. Направили са
искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно
заседание за ищеца „Балкан“ АД се явява Изпълнителния директор П.Б.В. и се представлява от пълномощника си
адв.С.Г. ***, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени,
като бъдат присъдени направените по делото разноски. В представена по делото
писмена защита адв.Г. е развил подробни аргументи в подкрепа на искането си.
В съдебно заседание ответникът П.Т. се явява лично и с пълномощника
си адв.В.А. ***, който оспорва предявените искове и прави искане същите да
бъдат отхвърлени, като претендира присъждане на направените в производството
разноски. Отв.П.К. не се явява, представлява се от адв.А., който оспорва
предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора адв.А.
поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по
делото писмена защита адв.А. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени предявените
искове и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски.
Ответниците Р.С.Й., Р.Т.Й.,***, представлявана от Кмета Донка
Михайлова, М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г., М. Ц.Д.
и Т.С.И. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват в процеса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
За доказване на твърденията,
изложени в исковата молба, ищецът е ангажирал писмени доказателства, с които иска да установи, че към момента на
преобразуването на дружеството в капитала на „Балкан" АД - Ловеч е включен процесния имот, за който е съставен Акт за държавна собственост № 5386/24.04.1972г. , който е представен и от съдържанието на който се установява, че дворно
място парцели I и II в кв. 21 по плана на Баните, с. Шипково се отстъпва на
Завод „Балкан“ за строеж на профилакториум. По делото е приет като доказателство протокол от 12.06.1971г. на
Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет с. Бели Осъм, Ловешки окръг,
от който се установява, че е взето решение да се преотредят парцели I и II, в кв.
21 по плана на Минерална баня с. Шипково за почивна станция на ОЗ
„Балкан" гр. Ловеч.
От приложената Заповед № 920/07.09.1971г. на Изпълнителния комитет на
Окръжния народен съвет – Ловеч се установява, че е одобрено
сливането на посочените парцели в един общ парцел обозначен
като Парцел I и
преотреждането им за „Профилакториум на Обединени заводи - Балкан" гр. Ловеч.
От представения протокол № 4/25.10.1971г. се установява, че на Делегатско събрание на
ТКЗС „Малина" - с. Бели Осъм е взето
решение да се отпусне на ОЗ „Балкан" - Ловеч срещу заплащане по съответната цена за подобренията и земята, за построяване на профилакториум в парцел I в квартал 21 по плана
на с. Шипково-Баните. От приетия по делото протокол от 07.12.1971г. е видно, че е извършена оценка на посочения
имот, която е в размер на 3 076 лева и с платежно нареждане от
същата дата, също представено, е преведена
на ТКЗС „Малина" - Бели Осъм сумата
от 3070 лева.
От приложения протокол от 1971 г.
по чл. 85 от ППЗПНМ се установява, че е извършено предаване на дворно място от 8 400 кв.м,
находящо се в парцел I от квартал 21 от ТКЗС „Малина" - Бели Осъм на ОЗ „Балкан" - Ловеч. Приложено е Решение от 08.02.1972 г. на Троянския районен съд по гр.д. №
2/1972г., от който е видно, че оценката
на имота е изменена, като е допуснато увеличение на цената, която е изплатена по ф-ра 1290/20.04.1971г. с платежно нареждане от същата дата.
Представено е Решение № 19/04.04.1989 г. на Ловешкия окръжен
съд по ф.д. № 19/1989 г., от което се установява, че е регистрирана Държавна фирма „Балмо", като
въз основа на Решение № 153/29.09.1989
г. на Министерския съвет е прехвърлено безвъзмездно по реда на чл. 13 от Указ № 56
за стопанска дейност Технологичния комбинат „Балкан" с Института за възли
и агрегати за транспортно машиностроене -Ловеч от Фирма „Балканкар" - София във
Фирма „Балмо" - Ловеч и допълнен предмета на дейност и която
със Заповед № РД-17-44/21.06.1991 г. на Министерството на индустрията,
търговията и услугите, изменена със Заповед № РД-17-742/05.08.1991 г. е
преобразувана в акционерна фирма с наименование „Балкан-Ловеч" - гр. Ловеч,
която поема активите и пасивите на Фирма „Балмо" - Ловеч по баланса й към 31.05.1991
г., като промяната е вписана с Решение от 15.08.1991 г. на Ловешкия окръжен съд.
Със Заповед № РД-17-38/08.02.1994г. на Министерството на промишлеността
е преобразувано Еднолично акционерна дружество „Балкан" - Ловеч в
Еднолично дружество с ограничена отговорност „Балкан" - Ловеч,
което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество, като
промяната е вписана с Решение от 17.03.1994 г. на Ловешкия окръжен съд, а в
последствие със Заповед № РД-17-184/28.08.1995г. на Министерството
на промишлеността, дружеството е
преобразувано в „Балкан" ЕАД - Ловеч и вписано с Решение от 25.09.1995 г. по
ф.д. № 19/1989 г. на Ловешкия окръжен съд. С Решение от 17.04.1997 г. на Ловешкия
окръжен съд по ф.д. № 19/1989 г. е вписано преобразуване на „Балкан" ЕАД -
Ловеч в „Балкан" АД - Ловеч.
С Решение № 216 от 15.08.1991г. на фирмено отделение по ф.д. № 216/91
г. е регистрирано АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма „БАЛКАН-ЛОВЕЧ” /л.50/. С Решение
от 15.08.1991г. на фирмено отделение по
ф.д. №19/91г. е регистрирано
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма БАЛКАН-ЛОВЕЧ като приемник на ДФ ”Балмо” на основание
заповед МИТУ № РД 17-44/21.06.1991 г. и № РД 17-742/05.08.1991 г.
По искане на страните са
разпитани свидетелите М.Х.И., М.Х.М.Ц.М.Н.и Ц.С.Д.СВ.М.И. и М.М.- счетоводители
в дружеството, заявяват, че процесният имот се води по сметките на „Балкан“ АД
като дълготраен актив. До 2003-2005г. този имот, който ползвали като почивна
станция за работниците, функционирал и дружеството реализирало приходи. За
2015г. и 2016г. не са извършвали инвентаризация, тъй като всички вещи били
изнесени. След преустановяване ползването от дружеството назначили пазач, който
работил до 2013г.
От ищеца е представен
трудов договор № П-44/24.10.2007г., с
който е назначен С. Г. ***, на длъжност пазач-невъоръжена охрана. Представена е
и Заповед № У-З/31.01.2013г., с която е прекратено трудовото праоовтношение
между страните. В договора не е отбелязано работното място където работникът е
осъществявал своите трудови задължения, но е приложена молбата от С. Господинов
за назначаването му на работа, където е посочено, че моли да бъде назначен като
пазач в почивна база Шипково /л.93/.
Свидителите, ангажирани
от ответника П.Т.- Ц.М.Н.и Ц.С.Д., сочат в показанията си, че имотът, в който
са построени бунгала, бил ползван от завод „Балкан“ до преди около 20-ина
години и от тогава всичко запустяло. Към момента на места имало само части
от оградата, нямало ток, кабелите били отскубнати. Всичко
било обрасло с тръни и повет, а бунгалата рухнали.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е
допусната СТЕ, по която в.л. М.Ч. е изготвил основно и допълнително заключения,
приети по делото. От тях се устновява, че общата площ на заградената част от
процесния имот е 5 406 кв.м. Вещото лице е посочило в заградената част на имота
кои имоти, възстановени по КВС попадат и образуват ПИ с идентификатор
83212.22.514, със съответната част , която попадат в заградения имоти, както
следва: имот № 022410-60 кв.м., имот № 022465-1870 кв.м.; имот № 022466-1625 кв.м.;
имот № 022467-1827 кв.м. и имот № 022512-20 кв.м., общо 5 402 кв.м. Това
са имотите по нотариалните актове, с които отв.Т. ги е закупил.
По този начин се
установява, че имот № 022394,
овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490 кв.м,
описана в т. 1 на нот. акт № 89/22.07.2008 г., не попада в заградения имот, за
който се отнася претенцията на ищеца.
Според вещото лице оградения
имот на „Балкан” АД попада изцяло в процесния имот с № 514, който е нанесен в
КК.
Според
вещото лица, плана е изменен с две заповеди - Заповед № 920/1971 година и Заповед № 1364/73г., които са влезли в сила,
но към тях липсва графичен материал, от който да е видно какво точно е изменено, какви са площите на
новообразуваните парцели, както и не става ясно къде минава границата между
тези новообразувани парцели.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен
само срещу ответника П.К.Т.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС
/ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху част от
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението
върху тази част от имота. За уважаването на този иск, според трайно
установената съдебна практика, ищецът следва да се докаже предвидените в
закона, при условията на кумулативност предпоставки, а именно: 1. че е
собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или
държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание.
Спорно е по делото налице ли е правоприемство и спазен ли е законовия ред за придобиване
на собствеността върху имота. Ищецът твърди, че при
преобразуването, /посочвайки различните преобразувания в наименованието и
правната форма на дружеството – ищец/, в капитала на „Балкан" АД - Ловеч е включен процесният имот и по този начин той е станал собственост на дружеството по силата на закона.
Настоящият състав съобрази, че чрез
преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество се извършва
съществена промяна в статута на предприятието и в неговата собственост. То се приравнява
по статут с частните търговски дружества. С акта на преобразуването на
държавното предприятие в еднолично търговско дружество се прекратява правото на
държавна собственост върху вещите, които стават дружествена собственост. За
собствеността на търговското дружество се прилагат всички разпоредби, които се
отнасят за частната собственост. Така сделките на разпореждане от търговското
дружество с недвижими имоти трябва да се сключват в нотариална форма и да се
вписват при нотариуса, вещите на търговското дружество могат да се придобиват
по давност, изобщо няма разлика между вещите и правата и задълженията на
преобразуваното търговско дружество върху държавно или общинско имущество и
останалите търговски дружества.
Съгласно
чл.1, ал.2 от Закона за преобразуване на държавни и общински предпиятия /ЗППРОП
- отм./, преобразуването на държавни
предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в
дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. Преобразуването на
държавни предприятия
в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен
от него орган / чл.17, ал.1/. В
разпоредбата на чл.17а от посочения закон / отм./ е уредено, че при преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество, това
имущество, което е предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия, с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено
друго.
В практиката на ВКС по прилагането на чл.17а ЗППДОбП /отм./
се приема, че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество
актът на принципала има вещен прехвърлителен ефект. По силата на този ефект
имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавното
предприятие, се прехвърля в патримониума на търговското дружество. Ако в акта
за преобразуване не е посочено изрично имуществото, което се прехвърля, то се
приема, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, предоставено
за стопанисване и управление на държавното предприятие. Ако обаче волята на
принципала е изразена изрично чрез посочване на конкретно имущество или чрез
друг отграничаващ го белег, прехвърлянето се отнася само за имуществото, за което
това изрично е предвидено в акта за преобразуване – т.е. от значение е волята
на принципала.
Установено
е по делото, че държавна фирма „Балмо“ е придобила собственост върху процесния
имот от датата на регистрацията й на основание цитираното решение на МС №
50/30.03.1989 г. - на основание
включване на конкретния имот в баланса на прекратените предприятия.
Съгласно
§ 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно
имущество, издадените актове за
преобразуване на държавни фирми запазват действието си, като бъдат съобразени с
изискванията на Търговския закон и регистрацията се извършва съгласно
неговите разпоредби, като „Балкан Ловеч“ АД е регистрирано в ЛОС с
решение на ЛОС от 15.08.1991г., т.е.
след влизане в сила на ТЗ.
С посочените разпоредби преобразуването на държавни и
общински предприятия е установено като способ за придобиване право на собственост.
Фактическият състав за придобиване право на собственост на основание чл.17а
ЗППДОбП /отм./ включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на
държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното
имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3.
преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на новообразуваното
дружество имуществото следва да е заприходено, 4. в акта за преобразуването да
не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените
елементи от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП /отм./ правото на собственост
върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и
последното се легитимира като собственик./ напр. Решение № 144 от 03.09.2012г.
по гр.д. № 981/2011г. на ВКС, 2 г.о./. Въпросът относно елементите на
придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм./ е разрешен в множество решения
на ВКС, а именно : решение № 96/06.07.2010г. по т. дело № 886/2009г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 43/03.08.2010г. по т. дело № 506/2009г. на ВКС, ТК, І т.
о. и решение № 44/03.08.2010г. по т. дело № 678/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че ако на държавното
предприятие е предоставен недвижим имот за стопанисване и управление, с акта за
преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността върху имота
преминава в патримониума на търговското дружество.
Настоящият състав намира,
че е доказано от ищеца наличието на правоприемство въз основа на горепосочените
актове. Такъв извод е направен и от Ловешки окръжен съд при решаване на в.гр.д.
№ 296 от 2009г. по описа на съда с решение № 319/17.12.2009г., с което е
потвърдено първоинстанционното решение на ТРС, постановено по гр.д. № 964/2007.
При
учредяването на ДФ „Балмо“, което е извършено с решение на МС на НРБ №
50/30.03.1989г., е определен уставен фонд на фирмата – държавно имущество на прекратените организации, на
които фирмата е правоприемник, а именно: „Завод за леки автомобили“ от състава
на ТК „Балкан“ Ловеч и „сервиз за леки автомобили „Москвич“. В т. 2 на
цитираното решение е прието, че в състава на фирмата се включват „съответната част от активите и пасивите по баланса
към 31 януари 1989г.“
Установяването на правото на собственост на
търговското дружество изисква установяването на всички осъществени факти,
относими към фактическия състав в съотношение на кумулативност. /Решение
№218/2012г. по т.д.704/2010 второ т.д./ . В случая е установено по делото, че е
преобразувано държавно предприятие в еднолично търговско дружество, като
държавата е апортирала процесния имот в капитала на ищцовото търговско
дружество. Актът на принципала за преобразуване на държавното предприятие в
държавно дружество има вещно-прехвърлителен ефект при
наличие на сложния фактически състав на чл.17а от отменения вече закон, за
който съдът намира, че са осъществени всички елементи в условията на
кумулативност.
Разпоредбата
на чл. 17, ал. 3 ЗППДОП /отм./ изрично регламентира неприложимостта на чл. 72 и
чл. 73 ТЗ за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на
сто държавно или общинско участие. Поради което не е необходимо държавата да е
направила непарична апортна вноска в капитала на ищцовото дружество, за да е
налице вещно-прехвърлителния ефект, каквито са възраженията на адв.А. в
представената писмена защита по делото.
Чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост посочва, че не са
държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските
дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. В ТР № 3 от 27.06.2016г.
на ВАС е посочено, че чрез образуването на еднолични търговски дружества с
държавно участие се постигат няколко цели: - създават се еднакви условия за
извършване на стопанска дейност от всички търговски дружества; - променя се
носителят на правото на собственост, като обособеното държавно имущество се
превръща в собствено на юридическото лице; - управлението на търговското дружество
с държавно участие се осъществява от органи на този самостоятелен правен
субект.
Ищецът е представил писмо
№ Р-1039/20.06.2007г. на Областен управител гр. Ловеч, в което е отразено, че
на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС, недвижимият имот, актуван с посочения Акт за
държавна собственост, е отписан от актовите книги на държавата, като наред с
това в т. 7 на АДС 5386/24.04.1972 г. е отразено, че в актувания имот,
представляващ дворно място от 8400 кв.м в кв. 21 по плана на Баните с. Шипково,
е предоставен за ползване на Завод „Балкан" за строеж на профилакториум.
Предвид което съдът
приема по спорния въпрос, че е налице правоприемство на ищцовото дружество от ОЗ“Балкан“ –Ловеч.
Ищецът не претендира
частта от процесния имот, който се намира извън оградата. Претенцията му се
отнася до недвижим имот, представляващ дворно място от 6 210 кв.м, съставляващо част
от парцели I и II /първи и втори/
в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на с.Шипково - Баните, Ловешка област, целият от 8 400 кв. м., като бъде установено,
че част от имота с площ от 5473 кв.м, се владеят от „Балкан" АД гр.Ловеч, а останалата част от имота с площ
от 2 190 кв.м., до размер на 6 210 кв. м., се владее от ответника П.К.Т..
С
оглед формулирания петитум и признанието, направено от процесуалния
представител в с.з., че ищеца не претендира имота извън неговата заградена
част, то съдът намира, че претенцията му по иска по чл.108 ЗС касае само
заградения имот, който попада в парцели 1 и 2.
Видно
от заключението на СТЕ заграденият имот е с площ е 5 406 кв.м.В с.з вещото лице уточни, че частта на
оградения имот попада в отчуждените за изграждане на профилакториум парцели 1 и
2 по бившия план на с.Шипково. В парцели 1 и 2
площта на заградената част е 4 345
кв.м. Вещото лице сочи, че мероприятеието е осъществено в тази част на
имота, като е изграден профикалториум за нуждите на завод „Балкан“-Ловеч.
Заграденият имот попада изцяло в новообразувания имот . 514. В площта на
4 345 кв.м. на заградения имот, попадащ в парцел 1 и 2, са включени имоти,
възстановени по КВС, които попадат в загладената част със следните свои площи:
имот 510 – 14 кв.м.; имот 465 – 1190 кв.м.; имот 466 – 913 кв.м. ; имот 467 –
1 555кв.м. и имот 394 – 673 кв.м.
Предвид изложеното съдът
счита предявения иск по чл.124 ГПК за основателен до частта на 4 345 кв.м.,
а за разликата до 6200 кв.м. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По възражението на ответника П.К. за придобиване на имота по давност с
петгодишно владение след придобиване чрез покупко-продажба, съдът намира същото за неоснователно.
Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане
на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
За
придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде установено владение върху имота. Владението има два елемента: обективен
елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент
/animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който
трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че
владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките
на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да
е явно /да не е установено по скрит начин
и фактическата власт да
се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи
вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е
необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия
спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са
прекъсвани от действията на трети лица.
Видно е, че сделките с имотите са извършени през 2007г. и 2008г. , но
няма данни ответникът да е демонстрирал спрямо ищцовото дружество
собственическо отношение към спорния имот. От доказателствата по делото се
установи, че до 2013г. ищцовото дружество е владеело имота, като е имало
назначен пазач на трудов договор. От друга страна, на 06.07.2012г. е предявена
настоящата претенция, по която е образувано първоначално гр.д. № 793/2012г.,
като предявяването на иска прекъсва придобивната давност.
По направеното възражение за
недопустимост на установителния иск по отношение на ответника П.К.Т. поради
липса на правен интерес, тъй като по отношение на същия е предявен ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС, намира същото за неоснователно, тъй като установителната
претенция е част от иска с правно основание чл.108 ЗС.
По отношение на
предявения против ответника Т. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, съдът
намира, че същият се явява неоснователен
и недоказан. При формулиране на искането ищецът е посочил, че владее от
процесния имот с площ 6210кв.м., площ от 5473 кв.м., а останалата част се
владее от ищеца , която е посочил, че е с площ 2190 кв.м. и до която площ се
отнася осъдителната претенция за връщане на вещта. Съдът намира, че с оглед
заявеното, че ищецът владее 5473 кв.м., то от имота с площ 6210кв.м. остава площ
от 737 кв.м. По делото не е направено изменение на иска, поради което съдът
следва да се произнесе по така заявения петитум.
Настоящият състав намира, че не е доказано по
делото ответникът П.К.Т. да владее или държи именно тази част, за която се
отнася претенцията на ищеца. Отделно от това счита, че не е надлежно
индивидуализирана тази част от имота, за която е осъдителната претенция.
Предвид на което следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан искът
с правно основание чл.108 ЗС, макар съдът да приема за установено наличие на
правото на собственост на ищеца върху 4345 кв.м., но предвид липсата на една от
трите кумулативни предпоставки, искът следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за обявяване нищожност на посочените сделки, с които ответникът
П.Т. е закупил от останалите ответници придобитите от тях по реституция
земеделски земи, съдът намира за установено следното:
Ищецът иска да бъдат обявени за нищожени договорите за покупко-продажба, с
който ответникът е придобил имотите, без да е изложил фактически твърдения за
такова основание. Съдът му е дал указания в тази връзка. В първото с.з. пълномощникът-адв.Г.
уточни, че искането се основава на липса на съгласие- чл.26, ал.2 ЗЗД.
На посоченото правно основание се обявяват за нищожни договорите, при
които липсва съгласие и всеки заинтересуван може да се позове на нищожността
без ограничение във времето поради невъзможността да настъпи правния ефект на
сделката. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот има за цел прехвърляне
правото на собственост срещу определена цена, а особените изисквания на закона
и нотариалната форма гарантират сериозността на изявленията на участващите лица
в нотариалното производство. Ето защо волеизявленията на страните по
нотариалната сделка трябва да са обективирани по такъв начин, че при
тълкуването да няма съмнение, че одобряването и подписването на нотариалния акт
е израз на постигнато между тях съгласие да настъпят последиците на договор за
покупко-продажба. Несъвпадането на насрещните волеизявления по отношение на
цената на продаваната вещ, представлява липса на съгласие, съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, за сключването на сделка, която законът свързва с правните последици на
договор за покупко-продажба.
В случая обаче не може да се приеме, че съгласие между страните по
процесните договори не е постигнато,след като и двете страни по сделката са
одобрили и подписали нотариалния акт, с който купувачът е заявил, че е съгласен
и купува описания недвижим имот за посочената сума Когато волеизявленията на
продавача и купувача за сключване на договора са били дадени пред нотариалния
орган с намерението за обвързване от неговото съдържание, те са постигнали
съглашение да се създаде правна връзка между тях по чл.8 ЗЗД, а одобряването и
подписването на нотариалния акт обективира това съгласие.
Основанието
за нищожност поради липса на съгласие се свързва със случаи при които зад
външно обективирана воля не стои действителна воля, т.е волята и изявлението не
съвпадат.Липсата на воля следва да е съзнателна, за да доведе до нищожност на
договора. В противен случай договорът би бил унищожаем поради порок на волята.
Настоящия случай е съвършено различен – твърденията на ищеца е, че са продадени
чужди имоти, като продавачите са се легитимирали с решениея на ОСЗ-Троян.Ищецът
не е бил страна по сделката покупко-продажба, поради което и не е налице
хипотеза на липса на съгласие за продажба, т.е не е налице нищожност на това
основание.
Настоящия състав споделя
изцяло становището на адв.А., че продажбата на чужда вещ не е нищожна
независимо, че няма вещнотранслантивно действие, като в тази насока съдебна практика е непротиворечива.
Предвид изложеното съдът
намира, че следва да отхвърли иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД
като неоснователен и недоказан.
По иска с
правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК
Съгласно
ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК, на отмяна по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат констативните нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. В случая обаче се
иска отмяна на нотариални актове, удостоверяващи правни сделки.
Нотариалният
акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху
недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с
различни правни последици. В производството по издаване на т. н. конститутивен
нотариален акт се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването
на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен
нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на
правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако
той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката,
поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които
в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/-
по аргумент от чл. 21 ЗЗД.
Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между страните така,
както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва
да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от
неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. При
отмяна на т. н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на
договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност. На това
основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу
легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба,
както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.
По горните съображения акцесорния иск по чл.537, ал.2 от ГПК следва да се остави без разглеждане, а частта на производството по него по делото следва да бъде прекратено с настоящото решение, като недопустимо.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124 от ГПК по отношение на Р.С.Й., ЕГН **********, Р.Т.Й.,
ЕГН **********; Т.С.И., ЕГН **********; П.В.К.,
ЕГН **********;***, представлявана от Кмета Донка Михайлова, М. *** 56,
ЕГН **********; П.Н.С.,*** З, ЕГН **********; С.Н.Г.,***, ЕГН ********** и М.Ц.Д.,***,
ЕГН **********, че „БАЛКАН" АД , със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор П.Б.В., ЕГН **********, е собственик
на недвижим имот, представляващ дворно място от 4 345 кв.м, съставляващо, част парцели I и II
/първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на Баните с.
Шипково, Ловешка област - целият от 8 400 кв. м, като част от
него е описан в Заповед № КА—14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като поземлен имот с идентификатор
83212.22.576 с площ 1890 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум" и имот с идентификатор №
83212.22.577 с площ 3583 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум", като за разликата в претендираната площ
до 6200 кв.м. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
П.К.Т., ЕГН **********, че „БАЛКАН" АД , със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор П.Б.В., ЕГН **********, е собственик
на недвижим имот, представляващ дворно място от 4 345 кв.м, съставляващо, част парцели I и II
/първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и едно/ по плана на Баните с.
Шипково, Ловешка област - целият от 8 400 кв. м., като част от
него е описан в Заповед № КА—14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като поземлен имот с идентификатор
83212.22.576 с площ 1890 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум" и имот с идентификатор №
83212.22.577 с площ 3583 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум".
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.108 ЗС да бъде осъден П.К.Т., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на 2190 кв.м. от недвижим имот, представляващ дворно място от 6210 кв.м, съставляващо, част
парцели I и II /първи и втори/ в квартал 21 /двадесет и
едно/ по плана на Баните с. Шипково, Ловешка област - целият от 8 400
кв. м, като част от него е описан в Заповед № КА-14-11-1394/12.12.2011 г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като
поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 кв.м и начин на трайно
ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум" и имот с идентификатор
№ 83212.22.577 с площ 3583 кв.м и начин на трайно ползване „За санаториум,
балнеосанаториум, профилакториум", с общо с площ от 5473 кв.м, които се
владеят от „Балкан”АД гр.Ловеч, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД иск да бъде
прогласена нищожността на сделките, обективирани в: Нотариален акт № 197, рег. № 1450, т. I, н.д. № 152/15.03.2007 г. на Нотариус
Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022465,
ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 2 673 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт № 47, рег. № 1636, т. П, н.д. № 185/22.03.2007 г.
на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. №
525 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1
882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, Нотариален акт № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д.
№ 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната
камара покупко-продажба на имот № 022394, овощна градина, VIII категория, местност „Крушево" площ 1 490
кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област в неговата точка 1; Нотариален акт № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. №
601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на
Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII
категория,
местност „Крушево” в неговата точка 4; Нотариален акт № 88, т. IV, рег. №
5334, н.д. № 600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на
Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м; Нотариален акт № 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. №
603/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната
камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII категория, местност „Крушево", площ 1
522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, като неоснователен и
недоказан.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.537, ал. 2
от ГПК с искане да бъдат обезсилени
нотариален акт № 197, рег.
№ 1450, т. I, н.д. №
152/15.03.2007г. на Нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на
Нотариалната камара за покупко- продажба
на имот № 022465, ливада, VII категория,
местност „Крушево", площ 2 673 кв.м.,
находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 700 кв.м,
сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** -
купувач и Т.Й..Й.,***, ЕГН **********
и С.Й.С., гр. Троян, ул. „Захарий
Зограф" № 10 – продавачи; Нотариален
акт № 47, рег. № 1636, т. ІІ, н.д. № 185/22.03.2007 г. на нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на Нотариалната
камара за покупко-продажба на имот № 022466, ливада VII
категория, местност
„Крушево", площ 1 882 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в частта за 1 625 кв.м, сключена между П.К.Т. - купувач и В.Д.П., с. Шипково, Ловешка
област, ЕГН ********** - продавач; Точка 1 на Нотариален
акт № № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на нотариус Маргарита Гладкова,
рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба на имот № 022394, овощна
градина, VIII категория,
местност „Крушево" площ 1 490 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка
област, в частта за 785 кв.м,
сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** -
купувач и Й.С.К., с. Шипково, Ловешка
област, ул. „Г. Димитров" № 132, ЕГН
**********; М. *** 56, ЕГН **********; П.Н.С.,*** З, ЕГН **********; и С.Н.Г.,***,
ЕГН ********** - продавачи; Точка
4 на Нотариален акт № 89, т.
IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на
Нотариалната камара за покупко- продажба на имот № 022467, ливада, VII
категория, местност
„Крушево", площ 2 020 кв.м, находящ
се в с. Шипково, Ловешка област, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и Й.С.К., с. Шипково, Ловешка област, ул. „Г. Димитров" № 132, ЕГН **********;
М. *** 56, ЕГН **********; П.Н.С.,*** З, ЕГН **********; и С.Н.Г.,***, ЕГН ********** – продавачи; Нотариален акт № 88, т.
IV, рег. № 5334, н.д. №
600/22.07.2008 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната
камара за покупко- продажба на имот № 022512, ливада, VII категория, местност „Крушево", площ 338 кв.м, в частта за
20 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и П.В.К.,***, ЕГН **********-продавач и Нотариален акт № 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008г. на Нотариус Маргарита
Гладкова, рег. № 477 на Нотариалната камара за покупко-продажба имот № 022510, ливада VII
категория, местност
„Крушево", площ 1 522 кв.м, находящ се в с. Шипково, Ловешка област, в
частта за 60 кв.м, сключена между П.К.Т., ЕГН ********** *** - купувач и М.Д.Д.,***, ЕГН ********** – продавач, като
процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 13/2017 по
описа на РС-Троян в частта на предявения иск по чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта на
прекратяване на производството
решението има значение на определение, което подлежи на обжалване с частна
жалба пред ОС – Ловеч в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: