ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 17.10.2022г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 1649 по описа за 2022 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от Д.А.К., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М.Н.,
с искане за обявяване на нищожност на Решение № РД1100(13) от 27.03.1995 г. на
Областния управител на област Варна, в частта, с която е отменено Решение № 166
от 02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна.
С жалбата се налагат доводи за нищожност на решението на областния
управител в обжалваната му част с твърдения за издаването му при наличие на
тежко нарушение на изискванията на тогава действащите разпоредби на чл. 160,
чл. 162 от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.) и чл.
320 от Правилника за приложение на ЗТСУ (ППЗТСУ) (отм.). В тази връзка си сочи,
че решението в оспорената част е издадено въз основа на неистински официални
документи – Протокол № 23/21.06.1989 г. на СТУСА при ОНС - Варна и виза за
проектиране № 380/16.08.1989 г. на ОНС - Варна. Налагат се твърдения, че това
обстоятелство се установява с Постановление от 04.12.2006 г. на Районна
прокуратура – Варна по сл. д. № 3093/2002 г. по описа на ОСС – Варна. Излагат
се доводи, че към момента на издаване на решението в оспорената му част,
извършеното в имот пл. 2566 строителство е незаконно и не е търпим строеж.
Набляга се на обстоятелството, че така областният управител е бил въведен в
заблуждение за наличието на изискващите се предпоставки за осъществен законен
строеж, а именно наличието на законен строеж го е мотивирало да отмени Решение
№ 166 от 02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна. Според оспорващата обжалваният
акт е издаден при пълна липса на правно основание, както и в непреодолимо
противоречие с целта на закона. Сочи се, че Община Варна е уведомила
жалбоподателя, че в архива на същата не се съхраняват в оригинал виза за
проектиране № 380/16.08.1989 г. на ОНС – Варна, одобрени проекти от 24.08.1989
г. и ситуация от 27.08.1989 г., а Протокол № 23/21.06.1989 г. е изпратен на ел.
поща на жалбоподателя, но същият не е разписан от членовете на съвета и няма
качеството на официален документ. Претендира се присъждането на разноски.
В отговора си по жалбата ответникът – Областен управител на област с административен
център гр. Варна, чрез процесуалния си представител - юрк. Василев оспорва жалбата, като
недопустима. Налага доводи, че с Решение № РД 1100(13)/27.03.1995г на областния
управител на област Варна, в частта, в която е отменено решение № 166/02.07.1992г
на кмета на Община Варна, е атакувано по съдебен ред в адм. д. 849/2022г на
Административен съд Варна от сина на жалбоподателката Д.К. - Огнян Костадинов.
По това дело, с определение № 1495/16.05.2022г, потвърдено с определение 6898/08.07.2022г
по адм. д, 5800/2022г. на ВАС съдът е оставил без разглеждане като недопустима
жалбата на Огнян Костадинов. Въз основа на това се налага довода, че в случая е
налице влязло в сила съдебно произнасяне за недопустимост на оспорването на Решение
№ РД 1100(13)/27.03.1995г на областния управител на област Варна, в частта, в
която е отменено решение № 166/02.07.1992г на кмета на Община Варна. Сочи се,
че решението е влязло в сила по отношение на лице, пряк роднина на настоящия
жалбоподател и че между жалбоподателката и Огнян Костадинов са налице условията
за директно правоприемство по смисъла на ЗН. Предвид което се сочи, че
произнасянето по адм. д. 849/2022г на Административен съд Варна, потвърдено от
ВАС, обвързва със сила на пресъдено нещо и жалбоподателката. Налага се довода,
че оспорващата се легитимира като наследник на Денчо Петков Костадинов. Приживе
последният е оспорил горепосоченото решение на областния управител, с което е
отменено решението на кмета на Община Варна № 166/02.07.1992г, с което е
отменено отчуждаването на дворно място в местността „Сотира” от 1200 кв. м (пл.
№ 2565) и е възстановена собствеността на Денчо Костадинов върху посочения
недвижим имот. Позовават се на Решение № 2655 от 12.05.1997 г. на ВАС по адм. д. № 2036/1995 г. и
Решение № 461 от 25.11.1997 г. по адм. д. № 512/1997г. на ВАС - 5 членен
състав, по които дела Денчо Костадинов - съпруг и наследодател на оспорващата
по настоящото дело е обжалвал процесното решение на областния управител и
жалбата му е отхвърлена. Сочи се, че по отношение на законосъобразността и
валидността на Решение № РД1100(13) от 27.03.1995г. на областния управител е
налице влязло в сила съдебно решение. При така изложените факти и обстоятелства
налага доводи за липса на правен интерес за жалбоподателката от оспорване на
административния акт и преклудиране на правото на оспорване, предвид наличие на
сила на пресъдено нещо спрямо жалбоподателката относно законосъобразността и
валидността на същия.
Въз основа преценката на събраните писмени доказателства - представени от
страните по делото и събрани служебно, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
От Удостоверение за наследници с изх. № АУ025783ОД/16.03.2022 г. (л. 10) се
установява, че жалбоподателката е съпруга на Денчо Петков Костадинов починал на
13.02.2000 г.
и негов наследник по закон.
С договор за продажба оформен с Нотариален акт № 120, том III, дело №
901/1967 г. (л. 106) на наследодателя Денчо Петков Костадинов е
прехвърлено право на собственост върху лозе от 1200 кв.м., (пл. № 2565),
находящо се в землището на гр. Варна, м-ст „Сотира“.
Видно от съдържанието на Решение № 166 от 02.07.1992 г. (л. 91) и Предложение
на комисия за реституция към Община Варна от 20.09.1993 г. (л. 92), със Заповед
№ 194 от 05.11.1969 г. на Председателя на ИК на ГНС по Протокол № 60/21.10.1970
г. е било извършено отчуждаване на имота описан в Нотариален акт № 120, том
III, дело № 901/1967 г. за изграждане на „Онкологично отделение към ВМИ –
Варна“.
С Решение № 166 от 02.07.1992 г. (л. 91) Кметът
на Община Варна е отменил отчуждаването на дворно място в местността „Сотира“
от 1200 кв.м. и пл. № 2565, възстановил е собствеността на Денчо Петков
Костадинов върху имота и е задължил същия да предаде владението на имота,
получен в обезщетение и да възстанови на Община Варна сумата от 120 лв., която
представлява получено обезщетение срещу имота.
Със Заповед № 221 от 12.10.1992 г. (л. 109), Областният управител на област
Варна, на основание чл. 154 и чл. 155 ЗТСУ (отм.) и чл. 72, ал. 2 ЗМСМА,
отменил Решение № 166 от 02.07.1992 г. по съображения, че същото не е съобразено
с разпоредбите на чл. 160 и чл. 162 ЗТСУ и чл. 302 ППЗТСУ, както и поради това
че мероприятието (проектиране, одобряване на проекти за гаражите и отпочване на
строителството) е започнало преди влизане в сила на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ.
Заповед № 221 от 12.10.1992 г. на Областния управител на
Област Варна, с която е отменено Решение № 164 от 14.07.1992 г. на
Кмета на Община Варна е обжалвана от наследодателя на жалбоподателката Денчо
Петков Костадинов, при което с Решение № 1286 от 20.06.1993 г. на Върховния съд
на РБ (л. 22) е прогласена нищожността на Заповед № 221 от 12.10.1992 г. на
Областния управител на Област Варна.
Със Заповед № 738 от 28.09.1993 г. (л. 93) на Кмета на Община Варна,
издадена на основание Решение на кмета № 166 от 02.07.1992 г. и Решение на
Върховния съд № 1286 от 20.07.1993г. е разпоредено: отписването от актовите
книги на дворното място с пл. № 2565 с площ 1200 кв.м., собственост на Денчо
Петков Костадинов по нот. акт № 120, том ІІІ, дело 901/1967 г., отчужден за
„Онкологично отделение“ към ВМИ - Варна; възстановяване на получената сума като
обезщетение за отчуждения имот, възлизащ на 2 070,41 лева.
Във връзка с постъпил протест № 3922/21.01.1994 г. от Окръжна прокуратура –
Варна против Решение № 166/02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна, със Заповед
№ Р-816 от 13.04.1994 г. Кметът на Община Варна е отменил същото като е приел,
че съществено е нарушен законът и са налице условията по чл. 231 ГПК (л. 94).
С Решение от 12.12.1995 г. по гр. д. № 838/1995 г. на Окръжен съд – Варна,
постановено по жалба на Денчо Петков, Заповед № Р-816 от 13.04.1994 г. на Кмета
на Община-Варна е същата е обявена за нищожна, по съображения, че кметът няма
право сам да отменя влезлите в сила свои решения (л. 74).
Последвало е постановяване на Решение № РД-1100(13) от 27.03.1995г.
на Областния управител на Област Варна (л. 15), с което по повод протеста на
Окръжна прокуратура – Варна, на основание чл. 154 и чл. 155 ЗТСУ (отм.) и чл.
72, ал. 2 ЗМСМА, областният управител отменил Решения № 161/02.07.1992г., №
164/14.07.1992 г., № 165/01.07.1992 г. и № 166/02.07.1992 г. на Кмета на Община
Варна, с които са отменени отчуждителните производства и е възстановена
собствеността на бившите собственици на имоти, попадащи в отредената площадка
за нуждите на Висш медицински институт – Варна.
По жалба на Денчо Петков Костадинов, срещу Решение №
РД-1100(13)/27.03.1995г. на областния управител е образувано адм. д. № 2036/1995 г. на ВАС по което с Решение на ВАС № 2655 от 12.05.1997 г. (л. 72) жалбата
е отхвърлена като неоснователна.
Така постановеното решение е оспорено от Денчо Петков Костадинов пред ВАС,
5-членен състав, при което с Решение № 461 от 25.11.1997 г. по адм. д. №
512/1997 г. (л. 76) жалбата му е отхвърлена като неоснователна.
По жалба на Огнян Денчев Костадинов
(син на наследодателя и негов наследник заедно с жалбоподателката), е
образувано адм. д. № 849/2022 г. по описа на АС Варна. Жалбата съдържа искане
за обявяване нищожността на Решение № РД1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния
управител на област Варна, в частта, с която е отменено Решение № 166 от
02.07.1992 г. на Кмета на Община Варна. С постановеното по същото дело Определение
№ 1495/16.5.2022г. жалбата на Огнян Денчев Костадинов е оставена без
разглеждане, като производството по адм. д. № 849/2022 г. на Административен
съд – Варна е прекратено (л. 79). Определение № 1495/16.5.2022г. е потвърдено с
Определение № 6898/08.07.2022г., постановено по адм. д. № 5800/2022 г. на ВАС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящото оспорване не е просрочено, тъй като съгласно чл.
149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 177,
ал. 7 АПК, поради което жалбата се явява недопустима, поради наличието на сила
на пресъдено нещо (СПН) с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл. 177,
ал. 3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание. Забраната е визирана в кодекс и следва да
бъде съблюдавана от всички съдилища и административни органи.
По жалба на наследодателя на оспорващия,
законосъобразността на обжалваното в настоящото производство Решение № Р1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния
управител на Област Варна е била вече предмет на преценка от Върховния
административен съд по адм. д. № 2036/1995 г., по което дело
с Решение
№ 2655 от 12.05.1997 г. жалбата е отхвърлена. С Решение №
461/25.11.1997 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав, по адм. д. № 512/1997 г. отхвърля жалбата на
наследодателя на оспорващата за отмяна по влязлото в сила Решение № 2655 от
12.05.1997 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2036/1995 г. Това
означава, че оспорваният в настоящото производство административен акт е
преминал през съдебен контрол за законосъобразност, в т.ч. и за нищожност.
Понеже в качеството си на наследник жалбоподателката се явява универсален
правоприемник на Денчо Костадинов, в случая е налице идентичност от обективна и субективна страна
между оспорването по настоящото дело и адм. дело №
2036/1995 г. на Върховния административен съд. По реда на наследственото
правоприемство СПН на Решение № 2655 от 12.05.1997 г. на ВАС преминава и върху жалбоподателката.
По същия начин СПН е прехвърлена и върху другия наследник на Денчо Костадинов -
Огнян Денчев Костадинов, по чиято жалба е било образувано адм. д. № 849/2022 г. на Административен съд
– Варна и която е оставена без разглеждане, като недопустима с Определение №
1495/16.5.2022г, потвърдено с Определение № 6898/08.07.2022г., постановено по
адм. д. № 5800/2022 г. на ВАС.
В случая е налице стабилитет на съдебно потвърдено правно положение, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК, правото на жалбоподателката по
чл. 149, ал. 5 АПК е преклудирано включително и относно възможността да се иска
обявяване нищожността на оспорвания акт без ограничение във времето.
Неоснователни са доводите на оспорващата, че към момента на
постановяване на цитираните решения в правния мир не е съществувало
постановление от 04.12.2006 г. на
прокурор при Районна прокуратура Варна, с което според твърденията на жалбоподателката
се установявало, че през 1995 г. длъжности лица са съставили неистински
документи. В конкретния случай не е налице съдебен акт, с който по надлежния
съдебен ред да се признава документ за неистински или подправен. Постановлението
от 04.12.2006 г. на прокурор при Районна прокуратура Варна е за прекратяване на
наказателното производство, а не за признаване на документ за неистински или
подправен.
По изложените съображения съдът счита, че след като решението, чиято
нищожност са претендира, е проверено от съда с оглед неговата валидност и
унищожаемост, то е налице законова забрана за повторна проверка на валидността
му. В случая не е налице съдебен акт за признаване на документ за неистински
или подправен. Дори такъв да е постановен, наличието на документ, който по
надлежния съдебен ред е признат за подправен и на който документ е основан
съдебният акт, е сред основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение по
реда на чл. 237 и сл. АПК, но не и за оспорването на административния акт с
искане за обявяването му за нищожен.
Съгласно чл. 159, т. 6 АПК, когато по оспорването има влязло в сила съдебно
решение, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано
съдебно производство, то се прекратява.
Предвид изложеното съдът следва да остави жалбата без
разглеждане и да прекрати производството по делото.
При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
На основание чл. 159, т. 6 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.К.,
с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М.Н., с искане за обявяване на
нищожност на Решение № РД1100(13) от 27.03.1995 г. на Областния управител на
област Варна, в частта, с която е отменено Решение № 166 от 02.07.1992 г. на
Кмета на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. д. № 1649/2022 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д.А.К., с ЕГН ********** *** да заплати на
Областния управител на област с административен център гр. Варна сумата в
размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение по адм. д. №
1649/2022 г. на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: