Решение по дело №243/2018 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 191
Дата: 8 ноември 2018 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20187220700243
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 188

 

гр. Сливен 08.11.2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети октомври,  две  хиляди  осемнадесета година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 243/2018 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е образувано по жалба на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д. С. З.“ ЕООД, ЕИК ………….., чрез а. Ж.Д. против Заповед за налагане на санкция № РД-09-629/09.07.2018 г. издадена от директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 395, ал. 1 от НРД за МД 2018, § 10 от ПЗР на НРД за МД 2018 на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д. С. З.“ ЕООД за извършени две нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, са наложени две на брой санкции в размер по 50 лв., всяка една от тях, или в общ размер 100,00 (сто) лева, на основание чл. 403, ал. 1 от НРД за МД 2017 г..

Оспорването намира правното си основание в чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на санкция на Директора на РЗОК - гр.Сливен е незаконосъобразна. Заявява, че не е извършила нарушенията, квалифицирани като такива по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 146, ал. 6 от НРД за МД 2017 г. Счита, че неспазването на ал. 6 от чл. 146 от НРД за МД 2017 г. не влече санкция за общопрактикуващия лекар, а до възстановяване на сумата по извършения и заплатен преглед, която сума в размер на 21 лева лечебното заведение е възстановило на РЗОК – Сливен. Твърди, че от посочената в Протокол № РД-13-01-57/26.03.2018 г. на РЗОК – Сливен справка, че ЗОЛ са били хоспитализирани по време на извършване на амбулаторните прегледи не означавало, че лечебното заведение е знаело за тези обстоятелства. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващата редовно призована не се явява. Представлява се от а. Ж.Д., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

 

 

 

 

Ответникът - Директорът на Районната здравноосигурителна каса Сливен, чрез п. си п. ю. Д. в откритото съдебно заседание оспорва жалбата, като счита, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материалния закон. В писмени бележки, депозирани по делото се иска от съда жалбата да бъде отхвърлена.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство приключило с издаване на оспорения акт е започнало със Заповед № РД-09-266/26.02.2018 г., издадена от Директора на РЗОК – Сливен на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 95 от НРД за МД 2017 г., с която е наредено извършване на тематична проверка на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д. С. З.“ ЕООД по изпълнението на индивидуален договор и НРД, в периода от 26.02 до 30.03.2018 г. и е определено и длъжностното лице на РЗОК, което да извърши проверката – Ю. Д. К. – к. в сектор „ДОКИИМПДПАОО”, отдел „ДОКИМПДПАИО” на РЗОК Сливен. Заповедта е връчена на оспорващата на 28.02.2018 г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № РД-13-01-57/26.03.2018 г. връчен на д. З. на същия ден. Съгласно протокола за извършена проверка, са констатирани следните нарушения относно спазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а именно : установено е, че д. З. е извършила амбулаторни профилактични прегледи по време на хоспитализация на следните ЗОЛ : извършен амбулаторен профилактичен преглед на ЗОЛ над 18 г. С. Й. С.  - издадена АЛ № 2322/24.04.2017 г., за което лице от направена справка в „База данни“ на ЕИС на НЗОК, респ. РЗОК - Сливен, съдържаща подробна информация за отчетените и заплатени от НЗОК медицински дейности се установило, че по време на извършване на посочения преглед ЗОЛ е било хоспитализирано в МБАЛ Сливен към ВМА-София от 20.04.2017 г. до 26.04.2017 г. по КП № 197 „ Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ и извършен амбулаторен профилактичен преглед детско здравеопазване на ЗОЛ М. И. Г. – издаден АЛ № 3290/12.06.2017 г., за което от направена справка в „База данни“ на ЕИС на НЗОК, респ. РЗОК - Сливен, съдържаща подробна информация за отчетените и заплатени от НЗОК медицински дейности се установило, че по време на извършване на посочения преглед ЗОЛ е било хоспитализирано в "МБАЛ Хаджи Димитър" ЕООД от 11.06.2017 г. до 14.06.2017 г. по КП № 5 „Раждане". Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.55, ал.2, т.2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 146, ал. 6 от НРД за МД 2017 г. Към делото са приложени копия на описаните в протокола амбулаторните листи, както и заверено копие от ИЗ № 997/2017 г. на ЗОЛ С. Й. С.  и ИЗ № 5857/2017 г. на ЗОЛ М. И. Г.  

По делото не са представени доказателства, като липсват и твърдения за подадени възражения срещу констатираните нарушения.

Въз основа на горното и на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО,  чл. 395, ал. 1 от НРД за МД 2018, § 10 от ПЗР на НРД за МД 2018г., е издадена Заповед за налагане на санкция № РД-09-629/09.07.2018 г., предмет на настоящия процес, с която на ЛЗ за извършени две нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, са наложени две на брой санкции в размер по 50 лв., всяка една от тях, или в общ размер 100,00 (сто) лева, на основание чл. 403, ал. 1 от НРД за МД 2017 г. В заповедта е посочено, че същата подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК.

Заповедта е връчена на ЛЗ адресат на 22.07.2018 г. , като жалбата срещу нея е депозирана до настоящия съд на 31.07.2018 г.

По делото са представени ИД № 200294/02.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ сключен между ЛЗ и РЗОК – Сливен и писмена покана изх. № 29-05-101/19.06.2018 г. на Директора на РЗОК – Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения законов ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок за оспорване, установен в чл. 149, ал.1 във вр. с чл. 140, ал.1 АПК, от легитимиран субект при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.  Обжалваната заповед е издадена от Директора на РЗОК гр. Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност по чл. 76 ал. 2 от ЗЗО.  

 

 

 

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. В акта са посочени фактическите основания за издаването му и съответните правни основания. Мотивите на административния орган се съдържат, както в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка, а именно: заповед за извършване на тематична проверка и протокол от извършената проверка и приложенията към него.

 

 

 

 

При издаване на процесната заповед са спазени всички съществени административнопроизводствени правила.

 

 

 

 

Съгласно § 10 от ПЗР на НРД за МД 2018 г.  в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.03.2018 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2017 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД.  

 В административното производство по проверка дейността на лечебното заведение, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съобразно правилото на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, оспореният административен акт е издаден след извършена проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО – длъжностни лица от РЗОК. За резултатите от проверката е съставен Протокол, който е връчен на оспорващото лечебно заведение, като в съответствие с чл. 74, ал. 4 от ЗЗО на лечебното заведение е предоставена възможност за писмено становище по направените констатации пред Директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчването на протокола. Такива не са депозирани.

 

 

 

 

В обобщение на изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При установена липса на процесуални нарушения водещи до отмяна на обжалвания акт предметът на правния спор се свежда до материалната законосъобразност и целенасочеността по закон на оспорената заповед на директора на РЗОК Сливен, с която за извършени две нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ е наложена санкция в общ размер на 100 лева.

Настоящият състав на съда намира, че процесната заповед е издадена при нарушение на приложимия материален закон. С оглед установените по делото факти, съдът счита, че от оспорващото лечебно заведение не са извършени нарушения на цитираните в заповедта разпоредби.

Като правно основание за налагане на двете санкции на ЛЗ в заповедта се посочва чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО във вр. с чл. 403, ал. 1 от НРД за 2017 г. Съгласно цитираното правило на НРД когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв.

 

 

 

 

В т.1 и т. 2 от процесната заповед се сочи нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващо се в извършване на амбулаторен профилактичен преглед на ЗОЛ, отразено в АЛ, по време в което ЗОЛ провежда болнично лечение. Жалбоподателката не оспорва факта, че е извършила преглед на ЗОЛ, за които твърди, че не са й съобщили, че са били на болнично лечение. Същата не е оспорила констатациите на проверяващите пред арбитражна комисия. Не са ангажирани доказателства за обратното и в съдебното производство. Съгласно изискването на чл. 146, ал. 6 от НРД за МД 2017 г. в случай на хоспитализиране на ЗОЛ и когато това е удостоверено с подписа му в амбулаторния лист, ОПЛ не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания, необходими за: профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба № 8 от 2016 г. и Наредба № 2 от 2016 г. и приложения № 9 и № 13; прегледи и изследвания, необходими за основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето; прегледи и изследвания, необходими за придружаващи заболявания по време на стационарното лечение.

Извън възможността на съответния лекар, съставящ амбулаторен лист, е да установи по несъмнен начин дали ЗОЛ е хоспитализирано по време на прегледа. Затова в цитираната разпоредба се изисква кумулативно удостоверяването на това обстоятелство с поставянето на подпис в съответната графа. Деклариране на това обстоятелство има единствено декларативен характер и е обвързано с отговорност за декларирането му от ЗОЛ. Видно от приетите по делото АЛ №,№ 2322/24.04.2017 г. и 3290/12.06.2017 г., че е положен подпис на ЗОЛ, с което те са декларирали, че към момента на прегледа не са хоспитализирани. Следователно невярното деклариране от страна на ЗОЛ не следва да води до вменяване на вина на лекаря и съответно до налагане на санкция. С оглед изложеното, в оспорената заповед неправилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 146, ал. 6 от НРД за МД 2017 г. във връзка с чл. 55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и незаконосъобразно е наложена санкция на лечебното заведение.

По изложените съображения, съдът намира, че проверяваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за валидността му от формална страна писмена форма, съдържаща минимално изискуемите реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което същият следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на разноски по делото е частично основателна - до размера на действително направените разноски, които са общо 50 лева платена държавна такса. Претенцията за присъждане на разноски в останалата й част - за сумата от 410 лева, представляваща разликата над 50 лева до общо заявената претенция от 460 лева, посочена в представения списък на разноските, е неоснователна. В списъка на разноските се претендира сумата от 460 лева, от които: 50 лева - държавна такса за образуване на административно дело, 360 лева - адвокатско възнаграждение и 50 лева пътни разходи. По делото са представени доказателства за платена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева. Липсват доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път. Неоснователна е и претенцията в частта относно сумата от 50 лева - представляваща пътни разходи, поради следното : При липсата на легално определение на понятието пътни разноски, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и др. не представляват такива разноски. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита, като заплащането на разходи за пътуване до седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че личното явяване на страните по делото и техните процесуални представители в открито съдебно заседание не е задължително.

По изложените съображения РЗОК Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата сумата от 50 лева - платена държавна такса.

 

 

 

 

 

 

 

 

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № РД-09-629/09.07.2018 г. издадена от директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 395, ал. 1 от НРД за МД 2018, § 10 от ПЗР на НРД за МД 2018 на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д. С. З.“ ЕООД за извършени две нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, са наложени две на брой санкции в размер по 50 лв., всяка една от тях, или в общ размер 100,00 (сто) лева, на основание чл. 403, ал. 1 от НРД за МД 2017 г..

 

 

 

 

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Сливен, да заплати на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д. С. З.“ ЕООД, ЕИК …………….. сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

  

 

 

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: