№ 107
гр. Варна, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000199 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на А. Н. П., чрез адв. К. Т., за изменение на решение №
361 от 29.11.2022 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 199/2022 г., в
частта му за разноските, с което молителят е осъден да заплати в полза на „Строителен
и технически флот“ АД разноски в размер на 3 400 лв. за двуинстанционно
разглеждане на спора.
В молбата се прави искане за изменение на решението, като се редуцира
присъденият размер на съдебно-деловодните разноски в полза на „Строителен и
технически флот“ АД и бъдат присъдени такива в полза на молителя в частта, в която
исковата му претенция се явява основателна, макар и уважена по силата на влязъл в
сила съдебен акт – решение № 65 от 08.07.2021 г. на Апелативен съд – Варна,
постановено по в. т. д № 195/2021 г.. Във връзка с последното се излагат доводи, че не
е било влязло в сила и че е неправилен изводът, че производството се явява, такова
постановено при недопустим иск. Сочи се, че същото е при отпаднал правен интерес, а
не при изначално липсващ такъв. Моли се за изменение на решението в частта за
разноските в полза на „Строителен и технически флот“ АД.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Строителен и технически
флот“ АД, чрез адв. С. Т., в който се излагат съображения за неоснователност на
депозираната молба. Оспорва се твърдението, че разноските са присъдени в тежест на
въззивника в пълен размер. Счита, че такива не са присъдени във връзка с исковете, по
които производството е било прекратено. По изложените доводи, моли съда да остави
1
искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК без уважение.
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима съобразно
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 361 от 29.11.2022 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.
т. д. № 199/2022 г. е потвърдено решение № 16 от 20.01.2022 г. на Варненския
окръжен съд, постановено по т. д. № 913/2020 г. в частта, с която съдът е отхврълил
предявения от А. Н. П. иск срещу „Строителен и технически флот“ АД, с правно
основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на взетото решение по т. 1, т. 5. 1, т. 5. 3, т. 7. 1,
т. 7. 3 и т. 7. 4 на проведеното на 26.06.2020 г. в гр. Варна ОСА и същото е обезсилено
в частта, с която е отменено решението, обективирано в т. 5.2 от протокола на ОСА на
„Строителен и технически флот“ АД, проведено на 26.06.2020 г. в гр. Варна, за
освобождаване от отговорност на члена на Съвета на директорите И.П.Д. за дейността
му през 2019 г., по иска, предявен от А. Н. П. срещу „Строителен и технически флот“
АД и в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. Н. П. срещу „Строителен и
технически флот“ АД иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на взетото
по т. 7.2 решение на проведено на 26.06.2020 г. ОСА на „Строителен и технически
флот“ АД- гр.Варна, като неоснователен, като постановено по недопустим иск и вместо
него е постановено прекратяване на производството по исковете с правно основание
чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявени от А. Н. П. за отмяна на решенията на проведено на
26.06.2020 г. ОСА на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 26.06.2020 г. в
гр. Варна, по т. 5.2 и т. 7. 2.
Предвид горния резултат обжалваното първоинстанционно решение е отменено
в частта за разноските и въззивната инстанция е присъдила такива в общ размер на
3 400 лв. в тежест на въззивника А. Н. П., за двуинстанционно разглеждане на спора.
За да достигне до този извод съдът е съобразил броя на предявените искове пред
окръжния съд, предметът на въззивен контрол, с оглед на оплакванията, наведени във
въззивните жалби и крайния резултат от проверката, извършена от въззивната
инстанция. В резултат на това е преценил, че за първоинстанционното производство се
дължат единствено в полза на ответника „Строителен и технически флот“ АД
направените по делото разноски, които съобразно приложените списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства за направата им /л. 262-264/, са в размер на 2 000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Липсва направено възражение от
насрещната страна за прекомерност на претендирания хонорар.
Съобразно изхода от спора в резултат на въззивния контрол, като всъщност
въззивната жалба на А. Н. П. се оказва неоснователна, са присъдени разноски в полза
на ответното дружество в размер на 1 400 лв., представляващи адвокатско
2
възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба, предвид представения
списък по чл. 80 от ГПК /л. 65/, в който изрично са разграничени разноските за
подадената въззивна жалба от „Строителен и технически флот“ АД, и за депозирания
от същото дружество отговор на въззивна жалба, подадена от А. Н. П.. Към него са
приложени съответно и доказателства за направените в рамките на въззивното
производство съдебно-деловодни разноски /л. 68-69/.
Неоснователни са оплакванията, че се дължат разноски за исковата претенция,
която се явява според жалбоподателя основателна, макар и уважена по силата на
влязло в сила решение № 65 от 08.07.2021 г. на Апелативен съд - Варна, постановено
по т.д. № 195/2021 г. Към момента на извършване на въззивен контрол съдът е
преценил недопустимостта на тези искове, с оглед наличието на влязъл в сила съдебен
акт във връзка със същите, поради което няма как да направи проверка за
основателността на претенциите, при наличието на която биха се дължали разноски.
Обратното би означавало съдът да присъди разноски за разгледани и уважени искове в
рамките на друго производство. Съгласно практиката на касационната инстанция
отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено
от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството
си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството,
направени от насрещната страна по делото и може да бъде реализирана само във висящ
исков процес. Вън от него може да бъде реализирана само отговорността при
злоупотреба с процесуални права. Страната, която е получила неблагоприятно за нея
решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл.
78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нев разноски по делото /решение
№ 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК/. Действително
отговорността на страните за разноски при прекратяване на производството по делото
е в зависимост от основанието за прекратяване, като в хипотезата на предявен
изначално недопустим иск, разноските за производството остават в тежест на самия
ищец, доколкото недопустимостта не е настъпила поради отпадане на интереса от
търсената защита, дължащо се на поведението на ответника /в този смисъл -
определение № 412 от 16.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1720/2015 г., II т. о., ТК;
определение № 455 от 12.11.2010 г. по гр. д. № 405/2010 г. на ВКС, II г. о. и
определение № 538 от 26.09.2011 г. по гр. д. № 438/2011 г. на ВКС, IV г. о./ В
настоящия случай дори да е налице отпаднал интерес от търсената защита по исковете,
които въззивната инстанция е приела за недопустими, то това не е поради поведението
на ответника в производството.
Ето защо, съдът намира, че молбата на А. Н. П., чрез адв. К. Т., за изменение на
решение № 361 от 29.11.2022 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. №
199/2022 г., в частта му за разноските, следва да се остави без уважение.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. П., чрез адв. К. Т., за изменение на
решение № 361 от 29.11.2022 г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. №
199/2022 г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4