№ 525
гр. София, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110111107 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.128, т.2 КТ и по чл.224 ал.1 КТ.
Ищецът М.Т.Д. моли за осъждането на ответника ДИМИРОМА ЕООД да
му плати следните суми: на осн. чл.128, т.2 КТ - 1132,33 лв. представляваща
трудови възнаграждения по трудов договор от 14.8.2019 г. и анекс към него от
1.5.2020 и 14.8.2020 г. за период от 10 работни дни през месец ноември 2020 г.,
заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 2.3.2022 г., до
изплащане на сумата; на осн. чл.224, ал.1 КТ – 2042,94 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по трудов договор от 14.8.2019 г. и анекс
към него от 1.5.2020 и 14.8.2020 г., заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 2.3.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.245, ал.2 КТ,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – 143,75 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата
по чл.128, т.1 КТ за периода 1-12-2020 – 2.3.2022 г. на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 259,34 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.224, ал.1 КТ за периода 1.12.2020 – 2.3.2022 г. осн. чл.78, ал.1
ГПК – 700,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете.
1
Ответникът ДИМИРОМА ЕООД представя отговор на исковата молба с
който оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е изпълнявал пълноценно
трудовите си задължения.
Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Относно иска по чл.128, т.2 КТ. Основното задължение на работодателя
по трудовия договор е да плаща на работника или служителя трудовото му
възнаграждение. Този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на
трудовия договор и доколкото според презумпцията по чл.8 КТ следва да се
предполага, че работникът добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения, то тежестта за опровергаването и доказването, че работникът не е
работил или е работил непълноценно, както се възразява, е в тежест на
ответника-работодател, а в противен случай носи тежестта, че е платил
трудовото възнаграждение на ищеца за исковия период.
По делото е безспорно, че през исковия период стрА.те са обвързА. от
трудов договор от 14.8.2019 г., който е изменен с допълнителни споразумения
от 1.5.2020 и от 14.8.2020 г. Ищецът се е задължил и е работил в
предприятието на ответника на длъжност „програмист, софтуерни
приложения“ срещу насрещното задължение на дружеството да му плаща
трудово възнаграждение.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на
ответника ищецът да не е работил или да е работил непълноценно през
исковия период. Напротив, от показА.ята на разпитА.я по делото свидетел се
установява точно обратното – че е работил съвестно.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
задължението на ответника за трудови възнаграждения за исковия период се
равнява нетно (след приспадане на дължимите данъци и осигуровки) на
1132,33 лв. Ето защо в тази част искът е основателен и следва да се уважи и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1805,42 лв.
Относно иска по чл.224, ал.1 КТ. Съгласно този текст при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
обезщетение за неизползвА.я платен годишен отпуск, правото за който не е
2
погасено по давност. Ето защо, това право е обусловено от доказването от
страна на ищеца на трудовият договор, полагането на труд от ищеца за период
съразмерен на твърдяното количество платен годишен отпуск, прекратяването
на трудовия договор и размерът на среднодвеното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащо месеца на
прекратяване на трудовото му правоотношение.
В случая твърденията на ищеца за трудовия договор, прекратяването му
със зап.№56/30.11.2020 по 326, ал.1 КТ са безспорни. Според ССчЕ размерът
на обезщетението за неизползване платен годишен отпуск от ищеца по
процесния трудов договор е равно на 2042,94 лв. Ето защо, основателен и
следва да се уважи в тази част и да се отхвърли за разликата над този размер
до пълния предявен размер от 2270,69 лв.
Относно исковете по чл.245, ал.2 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на обезщетение за забава е функция от главно вземане, което не е
изпълнено на падежа за определен период от време, през който длъжникът е в
забава. Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже фактите по главните искове,
периодите на забавата и размерите на обезщетенията за забава, които се
равняват на законната лихва увеличена с 10 пункта за исковия период. В
тежест на ответника е да докаже твърдените правоизключващи факти – в
случая – възраженията си срещу главните искове.
В разглеждА.я случай ищецът доказа фактите по главните искове в
посочените части. По отношение на иска по чл.245, ал.2 ГПК доказа и периода
на забавата, тъй като същият е функция на осн. чл.84, ал.2 ЗЗД на договорения
с трудовия договор падеж на изпълнението на задължението на работодателя
за плащане на трудовото възнаграждение. Този иск е доказан и по размер,
който по реда на осн. чл.162 ЗЗД се установи, че за исковия период 1.12.2020 –
2.3.2022 г. се равнява на 143,75 лв.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с главното вземане по чл.224, ал.1 КТ
е следва да се отхвърли, тъй като по делото не се събраха доказателства
ищецът да е покА.л ответникът да плати задължението си – чл.84, ал.2 ЗЗД
Относно направените по делото разноски: Ответникът на осн. чл.78,
ал.1 ГПК е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
3
съразмерно на уважените части от исковете – 77,26 % от 700,00 лв., т.е. 540,82
лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 132,76 лв. и обезщетение за направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 270,37 лв., съразмерно
на уважените части от исковете (77,25 % от предявените искове).
На осн.чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта по чл.128, ал.1, т.2 КТ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ДИМИРОМА ЕООД с ЕИК ********* да плати на
ищеца С. В. И. с ЕГН ********** следните суми:
- на осн. чл.128, т.2 КТ - 1132,33 лв. представляваща трудови
възнаграждения по трудов договор от 14.8.2019 г. и анекс към него от 1.5.2020
и 14.8.2020 г. за период от 10 работни дни през месец ноември 2020 г., заедно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 2.3.2022 г., до изплащане
на сумата;
- на осн. чл.224, ал.1 КТ – 2042,94 лв. – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по трудов договор от 14.8.2019 г. и анекс към него от
1.5.2020 и 14.8.2020 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 2.3.2022 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.245, ал.2 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - 143,75 лв. – обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.128, т.1 КТ за периода 1.12.2020 – 2.3.2022
г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 540,82 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.128, т.2 КТ – само за разликата над
уважената част до пълни предявен размер от 1622,00 лв., както – и частично
иска по чл.224, ал.1 КТ – само за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 2270,69 лв. и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
259,34 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.224, ал.1 КТ за периода 1.12.2020 – 2.3.2022 г.
4
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника ДИМИРОМА ЕООД с ЕИК
*********, да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните
суми: 132,76 лв. – за държавна такса и 239,79 лв. – за възнаграждение на вещо
лице, съразмерно на уважените части от исковете
ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
настоящото решение само в частта касаеща сумата по чл.128, т.2 КТ от
1132,33 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета ГПК –
с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те. В частта по чл.242, ал.1 ГПК съдебният акт
представлява определение и обжалването му е възможно по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК – с частна жалба пред СГС в едноседмичен срокът
съобщението.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5