Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260198 Година 14.10.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
тридесети септември Година 2020
в публично съдебно
заседА.е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2386 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основА.е
чл. 150 СК.
Ищцата А.Г.Д., като майка и законен представител на
малолетните деца К.Ж.Г. и Ж.П.Г., твърди в исковата си молба, че с
ответника нямали сключен граждански брак, но имали тези две деца. По гр.д. №
3254/2013 г. имали съдебно решение, с което й били предоставени родителските
права над тези им деца, а ответникът бил осъден да им плаща по 80 лева месечна
издръжка. За децата се грижила само тя, а ответникът плащал само издръжката,
която била определена. Преди вземал децата по-често, а от няколко години,
живеел с друга жена и съвсем престанал да ги вижда. Живеела сама с децата в
жилище, което било съсобствено с майка й. През тези седем години не била
увеличавала издръжката, но сега, в резултат на непрекъснато променяща се
инфлация, значително нараснали цените на стоките и услугите. Променили се
условията на живот в обществото ни. Променила се и възрастта на децата.
Големият й син бил в - клас, а малкият в
- клас. Бащата по никакъв начин не
участвал в живота им. Не купувал нищо извън издръжката. Не ги завел на почивка.
Не ги взел дори лятото. ОправдА.ята му все били, че нямал пари и не можел да им
купи нищо. Всичките им разходи плащала тя. Сега малкият им син щял да бъде в - клас. Щели да се наложат повече средства за
облекло и помагала за училище - униформи, учебни помагала, които родителите си
закупували сами. И двете деца учели в - С..
Нуждите им до момента задоволявала тя. Баща им не им бил купил дори и една
блузка. Всички тези нови обстоятелства довели и до увеличаване грижите за
децата. Съответно и техните нужди се увеличили. Вече не можела сама да ги
задоволява в пълен обем предвид малката издръжка, която й плащал. Работела във
фирма - като - и получавала минималната работна заплата.
Всяка година се увеличавала минималната работна заплата. Ответникът доброволно
не искал да увеличи издръжката им. Даже започнал да забавя и плащА.ята. Децата
били във възраст, в която растели много бързо. Дрехите им ставали малки за
следващата година. А цените на стоките и услугите се увеличили многократно.
Всеки сезон се нуждаели от подмяна на основни неща -дрехи, яке за зима, обувки
и др. Не можела да покрива сама нуждите им, като се имало предвид, че само тя
ги гледала и издържала. Искането е да се увеличи размера на присъдените
издръжки на децата по гр.д. № 3254 по описа за 2013 г. на Старозагорския
районен съд, като се осъди ответникът да заплаща на всяко от тях, чрез ищцата,
като тяхна майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 230
лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законни
основА.я, за тяхното изменение или прекратяване, и законна лихва върху всяка
просрочена вноска. Претендира разноски.
Ответникът Ж.П.Г. оспорва предявените искове над 100 лева
от претендираното с тях увеличение на издръжките на децата, с възражения и
доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена от пълномощника му писмена защита.
Дирекция
“Социално подпомагане” С. представя социален доклад, с който взема писмено
становище по закрила правата и интересите на малолетните деца на стрА.те в
настоящото производство.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с искА.ята и доводите на стрА.те, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Малолетното дете К.Ж.Г. е родено на *** г. и към датата на
приключване на съдебното дирене е на възраст - години, а малолетният му брат И.Ж.Г.
е роден на *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст -
години. Техни родителите са стрА.те по делото, които не са сключвали граждански
брак (л.
5-6). Родителските
права върху тези им деца са предоставени на ищцата за упражняване с одобрената
по приложеното гр.д. № 3254/2013 г. на СтРС съдебна спогодба, а ответникът е
осъден да плаща със същата издръжка на всяко от тези деца по 80 лева месечно,
считано от 09.07.2013 г. до настъпване на законни основА.я, за изменяване или
прекратяване на тези издръжки, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й (л. 8).
От присъждането на тези
издръжки до приключване на съдебното дирене по
делото е изминал значителен период от време от повече от седем години.
През същият е ноторно
известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство
за което е и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата
на присъждане на тези издръжки е била 310 лева (ПМС № 250/11.10.2012 г.), а към
датата на приключване на съдебното дирене е в размер на 610 лева (ПМС №
350/19.12.2019 г.). Нещо повече. Размерите на същите издръжки са понастоящем
и под установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум. Възражението на ответника, че последният
не се отнасял за размера на дължимите от
него, а от двамата родители на тези деца издръжки, са неоснователни. Нормата на
чл. 142, ал. 2 СК е аналогична на тази на чл. 85 СК (отм.),
а последната определяше минимален и максимален размер на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца (чл.
85, ал. 1 СК отм.). Това бе изрично посочено и в т. 1 на задължителното за
съдилищата ППВС № 5/1981 г. В този смисъл е и новата съдебна практика (Опр.
965-2015-IV
г.о. и Опр. 1041-2012-IV г.о.).
За посочения
период,
нуждата от по-висока по
размер месечна издръжка на същите деца, несъмнено е нарастнала и с нарастването
на възрастта им. От значение в тази насока са и обстоятелствата,
установени по делото от съвкупната преценка на социалния доклад, представените
удостоверения и показА.ята на свидетелката Д. (майка
на ищцата),
който съдът кредитира, тъй като са непосредствени и логични, и не противоречат
на останалите доказателства, че тези деца са ученици съответно в - и - клас на -, за
което несъмнено са необходими парични средства за учебници и помагала, като са
посещавали до обявяване на извънредното положение и посочените в социалния
доклад и показА.ята на свидетелката Д. извънкласни форми на обучение, за което
също са необходими посочените в същите парични средства за такси. А
всички
тези обстоятелства, въпреки неоснователните доводи за противното на
ответника в отговора и писмената защита на пълномощника му, са
достатъчно основА.е да се приеме, че предявените искове за
увеличение размерите на присъдените на
тези деца издръжки, са доказА.напълно в
своето основА.е (чл.
150 СК). Защото разпоредбата
на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката при
трайно и съществено изменение или на нуждите на издържА.я, какъвто е случая, или пък на
възможностите на дължащия издръжка родител (р. VIII от мотивите на ППВС №
5/1970 г.).
В случая нуждата
от издръжка на всяко от децата съдът определи с оглед обикновените условия на
живот за тях, като взе предвид възрастта им
и
обстоятелствата, че са ученици, тъй като по
делото липсват доказателства същите деца
да
имат изключителни нужди от издръжка. А
възможностите на родителите им да им осигуряват такава
съдът определи
от
техните доходи, имотно състояние, квалификация и работоспособност (т.
4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни обаче в тази
насока са обстоятелствата и представените от стрА.те в тяхна подкрепа
доказателства (включително
и свидетелски показА.я на свидетелите С.Г. и Г.Г.),
поради което и съдът не ги обсъжда в тази им част, дали и какви удръжки се
правят от доходите на стрА.те, и дали и какви други разходи за данъци, такси,
ел.енергия, вода, телефон, кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не само
защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат
предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които
получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси,
кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от
родителите облигационни задължения към - лица, включително и за погасяване на ежемесечни
наеми, плащане
на потребителски сметки и прочие, не могат да се противопоставят на
задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото
последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на делото са
и доводите на стрА.те за минималния размер на получавА.те от тях доходи
от трудови възнаграждения, и липсата на други, и представените в тяхна
подкрепа доказателства, защото в задължителната си практика ВКС приема, че не
се освобождават от задължението за издръжка на децата си трудоспособни родители
(каквито несъмнено са и двете стрА.по делото, включително и ответника), които
сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от
техните родители, роднини или съпрузи (т. 11 и 12 от ППВС №
5/1970 г.). Неоснователно е и възражението на ответника, че поради
влошеното му здравословно състояние, бил с трайно намалена работоспособност и
не можел поради това да упражнява тежък физически труд, защото от малък - ,
поради което не можел да си намери (и) друга, по-добре платена работа, освен тази на непълно
работно време, която в момента работел, а получаването от същата трудово
възнаграждение не му позволявало да плаща по-големи издръжки на децата си от
100 лева месечно за всяко от тях. Трайна е задължителната практика на ВКС, че
възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да
установи причините извън неговата воля (т.
11 ППВС 5/1970 г.). А в случая ответникът, чиято е тук с оглед изложеното доказателствената
тежест, не представи и по делото няма годни и допустими доказателства, които да
доказват пълно и главно, тоест несъмнено, тези му възражения. Според
императивните норми на чл. 101, ал. 1 и 7 ЗЗ (Обн.
ДВ, бр. 70/2004 г.), доказването на трайно намалената работоспособност поради
заболяване и противопоказА.те условия на труд се извършва само с медицинска
експертиза, редът и условията за извършване на която се определят в НМЕ (Обн.
ДВ, бр. 51/2017 г.), а според последната, тази експертиза се извършва от
ТЕЛК и НЕЛК в писмени експертни решения по образец, със съдържА.ето по чл. 61,
ал. 1 НМЕ, каквито ответникът не е представил и липсват по делото (чл.
3, ал. 2, чл. 4 и чл. 61, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 НМЕ). Не
представляват такива представените с отговора му амбулаторен лист и епикризи,
още повече, че две от тях се отнасят за периоди от време през 2003 г. и 2004 г.,
когато е бил на 12 години, а последната е издадена на 02.05.2017 г., далеч
преди образуване на настоящото дело (л. 24-27). Нещо
повече. Пред изготвилите представения на 07.10.2013 г. по приложеното гр.д. №
3254 по описа за 2013 г. на Старозагорския районен съд доклад социални
работници (л.
22 от последното), ответникът сам е признал неизгодния за него факт, че е
в добро здравословно състояние и не е съобщил да страда от наличието на
хронични, наследствени и други заболявА.я, като твърдените сега по делото, от
които твърди, че страдал от малък и за доказване на които представя посочените
две епикризи от 2003 г. и 2004 г., които са били изготвени далеч преди
посочения доклад от 2013 г. (л. 25 и 27). А
показА.ята в тази насока на посочените от него свидетели С.Г. (негова
съпруга) и
Г.Г. (негова
сестра),
съдът не може да вземе предвид, поради което и не ги обсъжда в настоящото
решение, защото са недопустими според нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК, която не допуска със свидетелски показА.ята да се установяват такива
обстоятелства (трайно
намалена работоспособност поради заболяване и противопоказА.те условия на труд),
защото за установяването им законът изисква писмен акт - експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК (чл.
101, ал. 1 и 7 ЗЗ, във вр. с чл. 3, ал. 2, чл. 4 и чл. 61, ал. 1 и чл. 78, ал.
1 НМЕ).
А тъй като ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил такива
решения на ТЕЛК/НЕЛК в подкрепа на горепосочените си възражения, че поради
посочените в отговора му заболявА.я и противопоказА.условия на труд, бил с
трайно намалена работоспособност, която обективно не му позволявала да си
намери (и)
друга работа на пълно работно време с по-високо възнаграждение, а получаваното такова
не му позволявало да плаща по-големи издръжки на децата си от 100 лева месечно
за всяко от тях, съдът ги намери за недоказА., защото именно негова е тук
тежестта да ги докаже пълно и главно по делото тези твърдени от него причини
извън неговата воля, които могат да бъдат доказА.по делото само с такива решения
на ТЕЛК/НЕЛК (чл.
154, ал. 1 ГПК и т. 11 ППВС 5/1970 г.).
По
делото няма и данни никоя от стрА.те да има и друго ненавършило пълнолетие дете
от реда на малолетните им деца, на което също така безусловно да е задължена да
осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 СК). От съвкупната преценка
на социалния доклад и представените от ищцата удостоверение, трудов договор и декларация
за СИС се установява още, че същата има - образовА.е и е работила по безсрочно трудово
правоотношение на длъжност „- “ в - , от което е получила в периода от август 2019
г. до май 2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 5695.22 лева
или - месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 569.52 лева, като
на 24.09.2020 г., в хода на делото, е започнала нова работа по сключен с О.
срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, с уговорен в него срок за
изпитване по чл. 70 КТ, по силата на който заема длъжността -, с уговорено в
същия договор основно месечно трудово възнаграждение от 610 лева, с
допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % за всяка година придобит трудов
стаж и професионален опит, а в декларацията си за СИС е декларирала, че не
получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и притежава ¼
идеална част от два апартамента в С. (л. 9, 12, 49 и 53-55). От
съвкупната преценка на представените от ответника декларация за СИС, служебна
бележка, трудов договор и допълнителни споразумения към него се установява още,
че и ответникът има - образовА.е и работи по безсрочно трудово правоотношение в
- на длъжност: - в - , на непълно работно време от 4 часа, от което
правоотношение е получил за периода от март 2020 г. до август 2020 г. брутно
трудово възнаграждение в общ размер от 1849.75 лева или - месечно брутно
трудово възнаграждение за същия период от 308.29 лева, като в представената декларация
за СИС е декларирал, че не получава други доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, и не притежава имоти и МПС (л. 22-23, 29-31 и 48). По делото обаче
няма с оглед изложеното и годни доказателства да е неработоспособен или с
намалена работоспособност. При това положение възможностите му следва да се
преценяват с оглед -месечния осигурителен доход за страната на трудоспособния
български граждА.н, който за юли 2020 г. е 1058.71 лева по данни на НСИ,
публикувА. в интернет, тъй като е работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.).
Поради това съдът намери, че въпреки неоснователните му доводи за противното,
той разполага с необходимите възможности да осигурява издръжка на всяко от
своите малолетни деца в грА.ците на дължимата се от него такава, обусловени от
нуждите на тези му деца, защото е работоспособен и работи (т. 11 от
ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по
делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на
малолетното дете К.Ж.Г., с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане
и възпитА.е, и обстоятелството, че е ученик, е необходима и достатъчна общо
сумата от 381 лева месечно, от която ответникът, с оглед обстоятелството, че е
работоспособен и работи, може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за
това си дете в размер на 228 лева месечно, а останалата част от сумата, до
необходимите за същото дете общо 381 лева месечно, следва да се поемат от
ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитА.е (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение, този предявен
иск за увеличение размера на присъдената на това дете издръжка, следва да бъде
уважен, като основателен, до сумата от 228 лева месечна издръжка, като
увеличението й се постанови от датата на подаване на исковата молба в съда, в
какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл.
146, ал. 1 СК). В останалата му част, над тази сума, до претендираната с този
иск по-голяма от 230 лева, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
А за задоволяване на нуждите от издръжка
на малолетното дете И.Ж.Г., с оглед възрастта му, правилното му развитие,
отглеждане и възпитА.е, и обстоятелството, че е ученик, е необходима и
достатъчна общо сумата от 330 лева месечно, от която ответникът, с оглед
обстоятелството, че е работоспособен и работи, може да поеме изплащането на
ежемесечна издръжка за това си дете в размер на 198 лева, а останалата част от
сумата, до необходимите за същото дете общо 330 лева месечно, следва да се
поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи
по неговото отглеждане и възпитА.е (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това
положение, този предявен иск за увеличение размера на присъдената на това дете
издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 198 лева
месечна издръжка, като увеличението й се постанови от датата на подаване на
исковата молба в съда, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС №
5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). В останалата му част, над тази сума,
до претендираната и с този иск по-голяма от 230 лева, същият следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Тъй
като ищците не дължат държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал.
1, т. 2 ГПК), дължимата се за същото държавна такса в размер на общо 383.04
лева, върху увеличените размери на издръжките на двете деца, следва да бъдат възложена
в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, сторените
от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лева, следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 177.33 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото,
ответникът също има право да му се присъдят, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева
(чл. 78, ал. 3 ГПК). В тази насока обаче съдът намери за основателно
възражението на пълномощника на ищцата в съдебно заседА.е за прекомерност на това
възнаграждение. Настоящото дело не разкрива никаква фактическа и правна
сложност в сравнение с други такива дела от същия вид. Нещо повече. Повечето
спорни въпроси по него са разрешени с горепосочената задължителна съдебна
практика, което обуславя ниска негова степен на фактическа и правна сложност (т. 3 ТР 6/2012 ОСГТК). При това положение платеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 400 лева за защитата му по това дело, се
явява прекомерно и на ответника следва да се присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част - минималното адвокатско възнаграждение от 300 лева
по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК). От последното на ответника
следва да се присъдят, съразмерно с отхвърлената част от исковете, разноски в
размер на 34 лева, които да се възложат в тежест на ищцата (чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК).
В
заседА.ето за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по
делото на 14.10.2020 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315,
ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдените издръжки по
гражданско дело номер 3254 по описа за 2013 г. на Старозагорския районен съд,
като:
ОСЪЖДА Ж.П.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното
си дете К.Ж.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.
Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 228 лева,
считано от 13.07.2020 г., до настъпване на законни основА.я, за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, този предявен иск
за увеличаване на размера на тази присъдена издръжка на това дете В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, над сумата от 228 лева месечно до претендирА.те 230 лева месечно.
ОСЪЖДА Ж.П.Г. с
п.с., да заплаща
на малолетното си дете И.Ж.Г., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител А. Г.Д. с п.с., ежемесечна
издръжка в размер на 198 лева, считано от 13.07.2020 г., до настъпване
на законни основА.я, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, този предявен иск за увеличаване на размера на тази
присъдена издръжка на това дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 198 лева
месечно до претендирА.те 230 лева месечно.
ОСЪЖДА Ж.П.Г.
с п.с., да заплати на А. Г.Д. с п.с., сумата от 177.33 лева за
разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Г.Д.
с п.с., да заплати на Ж.П.Г. с п.с., сумата от 34 лева за
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж.П.Г.
с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 383.04 лева за
дължима се за производството държавна такса върху увеличения размер на издръжките
на децата.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от стрА.те пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от 14.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: