Определение по дело №273/2023 на Административен съд - Варна

С молба с. д. № 6169/24.04.2023 г. пълномощникът на заинтересованото лице „Миген“ ЕООД адвокат В.Д. е поискал от съда да измени в частта за разноските постановеното по делото определение № 843/23.03.2023 г. като увеличи до пълния претендиран от дружеството размер от 900 лв. присъдените му с осъдителния диспозитив на определението разноски от 600 лв. Като съображение да поиска изменението адвокат Д. е посочил, че жалбоподателят Р.В.К. не е направил по делото възражение за прекомерност на заплатеното конкретно от „Миген“ ЕООД адвокатско възнаграждение, а в случай, че съдът приеме, че направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност относно разноските на ответника е относимо и към направените от „Миген“ ЕООД, то това възражение е бланкетно, поради което не следвало да се взима предвид от съда при произнасянето му.

В указания от съда с разпореждане № 5280/25.04.2023 г. срок по чл. 248 ал. 2 ГПК, жалбоподателят Р.В.К. е подал чрез пълномощника си адвокат М.М. становище с. д. № 7136/11.05.2023 г., с което при позоваване на своевременно направеното по делото възражение за прекомерност, относимо според него до всички насрещни страни, е оспорил поисканото по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК изменение в частта за разноските на определение № 843/23.03.2023 г.

Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е предявено от процесуално легитимирано лице в разписания в същата разпоредба преклузивен срок и при наличието на представен от „Миген“ ЕООД списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, обективиран в съдържанието на подаденото от дружеството становище с. д. № 4078/16.03.2023 г. по подадената от Р.В.К. жалба срещу разпореждане № 5104-03-240/20.12.2022 г. Съвкупно преценено, това сочи на процесуалната допустимост на заявеното от „Миген“ ЕООД искане по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

По основателността му съдът намира следното:

С постановено по делото определение № 843/23.03.2023 г. съдът е отхвърлил жалбата на Р.В.К. срещу разпореждане № 5104-03-240/20.12.2022 г. на длъжностното лице от ТП на НОИ – Варна като на основание чл. 143 ал. 4 АПК е осъдил жалбоподателя да заплати на заинтересованата страна по делото „Миген“ ЕООД направените разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Съгласно приложените на л. 32 – л. 37 от делото документи договорените и заплатени от „Миген“ ЕООД разноски за адвокатска защита са в общ размер на 900 лв., от които 750 лв. - адвокатско възнаграждение и 150 лв. – начислено върху него ДДС.

За да намали при това положение присъдените на дружеството разноски до нормативно установения минимум от 500 лв. по чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, върху която сума на основание §2а ДР на наредбата е прибавено и дължимото ДДС в размер на 100 лв., съдът се е позовал в мотивите на определението на направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност, което е приел за основателно, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото.

Неоснователно е твърдението на пълномощника на „Миген“ ЕООД в подаденото искане по чл. 248 ал. 1 ГПК, че жалбоподателят не бил предявил възражение за прекомерност относно направените от дружеството разноски за адвокат.

Действително, принципно правилно адвокат Д. се позова на чл. 78 ал. 5 ГПК, според който ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

От това следва, че само по направено възражение съдът може да намали размера на заплатеното от насрещната страна по делото възнаграждение за адвокатска защита. В случая обаче такова възражение жалбоподателят е заявил още с жалбата си до съда, в която буквално е написано: “Моля в случай на отхвърляне на жалбата като неоснователна, на ответника да бъдат присъдени разноски, съобразно минимума“.

Неоснователно и лишено от правна логика е стеснителното тълкуване на възражението, което прави пълномощникът на „Миген“ ЕООД, свеждайки го единствено и само до ответната по делото страна. Според чл. 143 ал. 4 АПК в случаите на отхвърляне на оспорването право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, тоест тези страни, които в процеса заемат процесуална позиция и имат процесуално качество, сходно с това на ответника. Поради това, следва да се приеме, че жалбоподателят е имал предвид всички насрещни страни по делото, когато с жалбата до съда е завил искане при евентуално отхвърляне на оспорването, на ответника да се присъдят разноски, съгласно минимума.

Съдът не споделя и застъпеното в искането по чл. 248 ал. 1 ГПК становище, че страната трябвало да обоснове възражението си за прекомерност. Подобно волеизявление имплицитно съдържа и разбирането за несъответствие между размера на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение и сложността на делото. А доколко то е основателно е в правомощието на съда да прецени, което в случая той е направил.

Поради това искането по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от „Миген“ ЕООД чрез пълномощника му адвокат Д. искане с. д. № 6169/24.04.2023 г. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 843/23.03.2023 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: