РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120102373 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. Н. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** против ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Й.Т. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 6702 лева обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 07.03.2019г. до 24.07.2019г., сумата от 1418.59 лева
лихва за забава от 07.03.2019г. до 06.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че с влязло в сила решение на БРС е било признато за незаконно и отменено
дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено от ВиК ЕАД, той е бил възстановен на
длъжност и му е присъдена сумата от 2040 лева обезщетение за оставане без работа за
периода от 24.01.2019г. до 07.03.2019г. Останалата част от обезщетението в размер на 6702
лева за периода от 07.03.2019г. до 24.07.2019г., ведно със законната лихва, не е платена,
поради което моли искът да се уважи. Искът е по чл.225, ал.1 КТ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
в който искът се оспорва. Прави се отвод за пресъдено нещо по отношение на претенцията,
тъй като обезщетение вече е присъдено с влязлото в сила съдебно решение. Ищецът е можел
да измени иска по размер, но не е предприел такива действия. Искът освен това е
неоснователен, тъй като ищецът за процесния период е работил на друга работа и е
получавал трудово възнаграждение. Той е бил кмет на с. ***. Оспорва се иска и по размер, с
аргумент, че размерът е изчислен неправилно. Моли се искът да се отхвърли.
В съдебно заседание исковете са изменени по размер, като претенцията за
главницата е увеличена на 7139.64 лева, а претенцията за лихвата е увеличена на 1511.34
лева.
1
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Ищецът е работел в ответното дружество и е заемал длъжността технически
ръководител. Бил е дисциплинарно уволнен със заповед № ***/24.01.2019г. на
изпълнителния директор на ВиК ЕАД. Уволнението е било отменено с решение №
2807/01.11.2019г. на БРС по гр.дело № 2035/2019г., като ищецът е бил възстановен на
длъжността си, а работодателят е бил осъден да му заплати сумата от 2040 лева обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за периода от 24.01.2019г. до 07.03.2019г.
Сегашното дело също има за предмет обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, но за
остатъка от законния 6-месечен период, а именно от 07.03.2019г. до 24.07.2019г. Не се
споделя възражението на ответника, че производството е недопустимо, тъй като съдът вече
бил разгледал такъв иск. Съдът е разгледал наистина иск по чл.225, ал.1 КТ, но за по-ранен
период, а именно до 07.03.2019г., а предмет на настоящия иск е периодът след 07.03.2019г.
Следователно не е налице отвод за пресъдено нещо и искът се явява допустим. По същество,
доколкото уволнението е признато за незаконно и е било отменено, сбъднало се е условието
на чл.225, ал.1 КТ и ищецът има правото на обезщетение за оставането си без работа. Не се
доказва възражението на ответника, че през този период ищецът е работил по друго ТПО. С.
наистина е бил назначен за кметски наместник на с. ***, но това е станало 02.01.2020г., т.е.
няколко месеца след процесния период. Ето защо следва да се приеме, че за периода от
07.03.2019г. до 24.07.2019г. се дължи обезщетение за оставането на ищеца без работа.
По отношение на размера на обезщетението, изготвената икономическа експертиза
е дала заключение, че за декември 2018г. /месеца преди уволнението/ е било начислено на
ищеца брутно трудово възнаграждение от 1924.06 лева. За този месец е начислена, като част
от БТВ, годишна премия от 950 лева. Експертизата е посочила, че БТВ, служещо за база за
определяне на обезщетението възлиза на 1541.17 лева, формирано от 950 лева сума за
работна заплата, 437 лева за професионален опит и стаж, 79.17 лева ДТВ /премия/ за
декември (1/12 част) и 75 лева намаление за храна. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че са давани допълнителни пари за храна и това плащане има постоянен характер.
Премията е начислена във фиша за декември 2018г. и от нея вещото лице е взело 1/12 част,
която съответства на един месец в годината. Според експертизата, обезщетението по чл.225
КТ за процесния период е 7139.64 лева.
БРС намира, че експертизата частично противоречи на закона и в тази си част не
следва да се кредитира. Според чл.228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
2
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В
случая следва да се вземе БТВ за декември 2018г., тъй като това е месецът, предхождащ
уволнението. Според чл.17, ал.1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне
на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228
от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата,
с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово
възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5.
възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението,
заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от
Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Следователно за определяне на обезщетението по чл.225 КТ, следва да се вземе предвид
БТВ, което да включва основната заплата, възнаграждението за клас, както и
допълнителните трудови възнаграждения, но само тези, които са с постоянен характер. В
случая премията, начислена във фиша, не спада към допълнителните възнаграждения с
постоянен характер, тъй като не се получава всеки месец /дадена е само през декември, явно
като годишна награда/, освен това самото й предназначение е да стимулира труда на
работника. Следователно, тя не спада към допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер /така решение № 847/14.01.2011г. на ВКС на гр.дело № 1558/2009г./.
Ето защо експертизата е частично неправилна. Сумата от 79.17 лева за премия
следва да се изключи от БТВ, служещо за база за определяне на обезщетението, като след
изваждането й остава размер на БТВ от 1462 лева. На тази база трябва да се определи и
обезщетението по чл.225 КТ. За процесния период се дължи общо 6772.87 лева,
разпределено по следния начин: 1242.70 лева за март 2019г., по 1462 лева за април, май и
юни 2019г. и 1144.17 лева за юли 2019г. /до 24.07.2019г./.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 6772.87 лева
обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането, като се отхвърли иска за горницата до 7139.64 лева.
По иска за мораторната лихва:
Според чл.228, ал.3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. Следователно, в конкретния случай ответникът е
изпаднал в забава на 01.03.2019г. За процесния период от 07.03.2019г. до 06.04.2021г. се
дължи мораторна лихва от 1433.59 лева, изчислена по реда на чл.162 ГПК от съда, върху
3
главницата от 6772.87 лева. Следва решение за осъждане на работодателя да заплати на
ищеца 1433.59 лева лихва за забава, като се отхвърли иска за горницата до 1511.34 лева.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 948.62 лева за
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на 12.85 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на БРС
такса за уважените искове от 328.26 лева, както и разноски за експертиза от 161.26 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Г.Й.Т. да заплати на Г. Н. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** сумата от 6772.87 лева /шест хиляди седемстотин седемдесет и два лева и
осемдесет и седем стотинки/ обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 07.03.2019г. до 24.07.2019г., сумата от 1433.59 лева
/хиляда четиристотин тридесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лихва за забава от
07.03.2019г. до 06.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 06.04.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 6772.87 лева главница до 7139.64 лева и за горницата над 1433.59 лева
лихва за забава до 1511.34 лева.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Г.Й.Т. да заплати на Г. Н. СТ., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** сумата от 948.62 лева /деветстотин четиридесет и осем лева и шестдесет
и две стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г. Н. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на
”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.Й.Т. сумата от 12.85 лева /дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки/
съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Г.Й.Т. да заплати по сметка на БРС сумата от 328.26
лева /триста двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ такса за уважените искове и
сумата от 161.26 лева /сто шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ разноски за
експертиза.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас:(П)
5