Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
Ботевград, 12.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 494 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
„БНП П. П. Ф.“ С.А. П.
Ф., ЕИК: ********, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
клон Б., със седалище и адрес на управление гр.С., община „М.”, ж.к.”М. 4“, „Б.
п. С.”, сграда *, с ЕИК:********, чрез пълномощник юрисконсулт В. В. Г. моли да
бъде осъден П.Т.П. ***, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница от 8358.44лв.,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта P.-******* от 19.09.2016г., както да заплати и сумата от 10924.36лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.09.2022г., както да заплати и сумата от 2296.11лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.07.2017г. до
13.03.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
датата на предявяване на иска на 11.05.2020г. до окончателното заплащане, както
да заплати и направените по делото разноски, съгласно приложен списък за
разноски по чл.80 от ГПК /л.31/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник
юрисконсулт П. П./ пълномощно на л.38/ е депозирал писмена молба- становище с
вх.№265630 от 12.10.2020г., с която заявява, че поддържа така предявените
искове.
Ответникът-П.Т.П.
***, не е направил възражение по исковете и не е представил писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът заявява, че се е разболял, пенсионирал се е по
болест с пенсия от 268 лева и е спрял да плаща по договора за кредит.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта P.-******* от 19.09.2016г., се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД с ЕИК:********, чрез
оторизирано от него лице Г. В. Г. е отпуснало на ответника П.Т.П. потребителски кредит в размер на 8300лв. и
закупуване на застраховка, а той се е задължил да върне тази сума ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора или обща
стойност на плащанията от 24673.68лв. при 72 броя месечни погасителни вноски от
по 342.69лв., дължими на 20-то число от месеца, при годишен процент на
разходите от 47.71% и лихвен процент от 38.33%, за периода от 20.10.2016г. до 20.07.2022г.
Описаният
по-горе договор за кредит не е оспорен от ответника.
„БНП П. П. Ф.“ ЕАД е финансова институция с основна
дейност отпускане на потребителски кредити по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от
ЗКИ, която дейност се регулира от Наредба №26 на БНБ от 23.04.2009г.
При справка в Търговския регистър се установява, че от
01.02.2018г. „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е приключил процеса по вливане в БНП П. П. Ф.
С.А.-Франция и упражнява дейността си
чрез клона на чуждестранен търговец БНП
П. П. Ф. С.А. клон Б., с ЕИК:********, който е и ищец по настоящето гражданско
дело, за това, че исковата молба е депозирана на 11.05.2020г.
Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – Garamond 12.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с
вх.№ 265337 от 29.09.2020г., изготвена от вещото лице М.П.Б., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че с подписването на Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта P.-******* от 19.09.2016г., кредитът е
усвоен на същата дата в размер на 8300лв. Ответникът е погасил осем погасителни
вноски или за периода от 20.10.2016г. до 20.05.2017г. в общ размер от 2741.52лв
и е спрял да плаща. Вещото лице Б. е посочила в два варианти размера на
договорната лихва с оглед на датата, на която се приема, че е настъпила
предсрочна изискуемост, както следва: за периода от 20.06.2017г. до 20.09.2022г.
е в размер на 10924.36лв.; за периода от 20.06.2017г. до 19.06.2020г. е в
размер на 8232.07лв.; законната лихва за забава върху сума-главница от
8358.44лв. за периода от 20.07.2017г. до 13.03.2020г. е в размер на 2245.17лв.
Според заключението на ССчЕ размерът на дължимата сума-главница към момента на
подаване на исковата молба е в размер на 8358.44лв.
От горното заключение се установява, че
ответникът не е извършил плащане на месечната вноска на 20.06.2017г. и на 20.07.2017г.,
т.е. налице е неплащане на две последователни месечни вноски от ответника.
Съгласно чл.5 от Договора за кредит от 19.09.2016г.,
подписан от страните, се установява, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска/в случая
от 20.07.2017г./, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер.
Съгласно чл.9 от Договора за кредит от 19.09.2016г.,
се установява, че същите са се съгласили всички изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя, да се считат узнати от кредитополучателя, ако
бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до адрес на
електронна поща, или съобщени по телефон, посочени в този документ, в
съответните полета, посочени от кредиполучателя при кандидатстване/усвояване на
кредита.
В случая няма данни и твърдения от ищеца, че
преди подаване на исковата молба на 11.05.2020г., ответникът е уведомен, че е
обявен кредита за предсрочно изискуем поради просрочие на две или повече
месечни вноски. Ищецът е направил изрично искане в исковата молба, че прави волеизявление
до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е станало на
19.06.2020г., когато ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея по настоящето дело.
Няма данни и твърдения от ответника, че същият
е извършил плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени между
надлежни страни.
Разгледани по същество главният
иск за сумата-главница от 8358.44лв. е изцяло основателен, а акцесорните искове
за договорна лихва и лихва за забава са частично основателни или следва да
бъдат уважени за сумата от 8232.07лв., представляваща договорна лихва за
периода от 20.06.2017г. до 19.06.2020г., както и за сумата от 2245.17лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.07.2017г. до
13.03.2020г., по следните правни съображения:
Съдът счита, че от така
събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства и приетата ССчЕ,
изготвена от вещото М.Б., която съдът кредитира като компетентна и обоснована,
се установява, че между страните е сключен валиден договор за заем, по който ответникът-длъжник
не е погасил задълженията си, произтичащи от уговорените клаузи, вземанията са
станали предсрочно изискуеми на 19.06.2020г., тъй като кредитодателят е
уведомил валидно ответника за предсрочната изискуемост с направеното за това волеизявление в
исковата молба по настоящето дело, която същият е получил на 19.06.2020г.
Съдът намира, че процесният договор за
потребителски паричен кредит е действителен, тъй като са спазени изискванията
за форма и съдържание съгласно Закона за потребителски кредит/ЗПК/, затова, че
не е нарушен чл.10 от ЗПК, тъй като договорът е написан по ясен и разбираем начин, размерът на шрифта е 12. Клаузите
на договора са ясно изразени и достатъчно конкретни, същите не противоречат на
императивни разпоредби и на добрите нрави.
Съдът счита,
че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт.
Действително ищецът не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, а процесният договор не е договор за банков кредит. Даденото в т.18
от Тълкувателно решение № 4/201Зг. на ОСГТК на ВКС разрешение за
необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на кредитора е принципно,
поради което следва да се прилага не само за настъпване на предсрочна
изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по отношение
настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора не е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. В
съдебната практика е прието, че и при вземания по договор за потребителски
кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявление кредиторът да е уведомил длъжника за
възползването му от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление да е достигнало до длъжника.
Срокът
за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора
за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на
договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от
това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката, съответно финансовата институция изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/20* г. на II т. отд. на
ВКС.
В
настоящия случай се установява, че в подписания между страните договор за кредит на 19.09.2016г.
в чл.5 от същия са уговорили предсрочна изискуемост при неплащане две и повече
месечни вноски и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
ответникът-длъжник не е платил дължимите месечни вноски на 20.06.2017г. и на 20.07.2017г.,
за което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 19.06.2020г.,
на която дата ответникът е получил исковата молба, в която се съдържа волеизявлението
на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Поради гореизложеното и съдът имайки предвид размера
на дължимата сума-главница, посочен в приетата по делото ССчЕ, намира, че
главният иск за сумата-главница от 8358.44лв. е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан.
По отношение на акцесорният иск за заплащане
на договорна лихва намира, че искът е основателен само за сумата от 8232.07лв.
за периода от 20.06.2017г. до 19.06.2020г./датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/, тъй като този размер е определен от приетата ССчЕ и периода от
време е съобразен с датата на последното плащане от ответника/20.05.2017г./ и
първа неплатена вноска на 20.06.2017г., както и датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, за което съдът се съобрази с ТР №3/2017г. от 27.03.2019г.
по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК или т. 2, според която: размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му.
Искът за договорна лихва за разликата
над сумата от 8232.07лв. до пълния предявен размер от сумата от 10924.36лв. за
периода от 20.06.2017г. до 20.09.2022г. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД или
за заплащане на законната лихва за забава върху сумата-главница от 8358.44лв.
за периода от 20.07.2017г. до 13.03.2020г. следва да се уважи за сумата от
2245.17лв. съгласно приетата ССчЕ, тъй като се установи, че ищецът е изпаднал в
забава да плаща парично задължение по процесния договор за заем към дата
20.07.2020г. и до момента.
Искът за мораторна лихва за забава за
разликата над сумата от 2245.17лв. до пълния предявен размер от 2296.11лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора
и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените разноски по настоящето гражданско дело или да му заплати сумата от
общо 1053.42лв., включващи платена държавна такса /753.42лв./, депозит за вещо
лице/200лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./ съразмерно с уважената
част от исковете.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Т.П. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „БНП П. П. Ф.“ С.А. П.
Ф., ЕИК: ********, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
клон Б., със седалище и адрес на управление гр.С., община „М.”, ж.к.”М. 4“, „Б.
п. С.”, сграда *, с ЕИК:******** сумата-главница от 8358.44лв./ осем хиляди триста петдесет и осем лева и 44 стотинки/,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта P.-******* от 19.09.2016г., както да заплати и сумата от 8232.07лв./осем хиляди двеста тридесет
и два лева и 7 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
20.06.2017г. до 19.06.2020г., както да
заплати и сумата от 2245.17лв./две
хиляди двеста четиридесет и пет лева и 17 стотинки/, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.07.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 11.05.2020г.
до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
горните искове за заплащане на договорна лихва за сумата над 8232.07лв. до
пълния предявен размер от 10924.36лв., представляваща договорна лихва за
периода от 20.06.2017г. до 20.09.2022г., както и за заплащане на мораторна
лихва за забава за сумата над 2245.17лв. до пълния предявен размер от 2296.11лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.07.2017г. до
13.03.2020г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА П.Т.П. ***, с ЕГН: ********** да заплати на „БНП П. П. Ф.“ С.А. П. Ф.,
ЕИК: ********, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
клон Б., със седалище и адрес на управление гр.С., община „М.”, ж.к.”М. 4“, „Б.
п. С.”, сграда *, с ЕИК:******** сумата от 1053.42лв./хиляда и петдесет и три лева и
42 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.
Ц./