Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 229
гр. Сливен, 27. 10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
петнадесети октомври, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 183 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220, ал.
1 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба от „С. К.“ ЕООД с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, представлявано от у. С.И.Д.,
подадена против Решение към MRN 18BG002002H0015735 / 29.01.2018
г. с Рег. № 32-122037 от 27.04.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“, с което е решено следното: Отказано е приемане митническата стойност
на декларираната стока № 1 по МД с MRN 18BG002002H0015735/ 29.01.2018 г.;
Определена е митническата стойност на внасяната от „С. К.“ ЕООД стока № 1 по
митническа декларация с MRN 18BG002002H0015735/ 29.01.2018 г. – „Дамски
джапанки с ходила и горна част от пластмаси - 12000 чифта“ в размер на 16080,00
лева /1,34 лв./чифт/; Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN:
18BG002002H0015735 / 29.01.2018 г., както следва: Стока №1, - Стойността в кл. 43 „Код-МО“ вместо 1 да се чете: 3- Договорна стойност
на сходни стоки /чл. 74, параграф 2, буква б) от Кодекса/,-Стойността в кл. 46 „Статистическа стойност“ вместо 4936,59 да се чете:
16080,00 лева, - Стойностите в кл. 47 „Изчисляване на
вземанията“ да се четат: всичко сума 6549,21; Определени са дължими суми за
досъбиране: МИТО 1894,38 лева и ДДС 2607,56 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания; Определен е за длъжник „С. К.“ ЕООД.
В жалбата си оспорващото дружество твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: в решението
няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни
стоки и доказателства, че така наречените „справедливи цени“ касаят „сходни
стоки“; не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от МК, тъй като оспорващият е представил на митническите органи фактура,
платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните
разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност; в решението не се
съдържат данни, от които може да се направи обоснован извод, че определената от
митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да
може да бъде приложена; липсват доказателства, че стоките, внесени от третото
лице, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока
митническа стойност, отговарят на изискването за „сходни стоки“; определена е по-висока
стойност, без да се посочва как е изчислена и какво включва. Моли оспореното
решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага подробни съображения в подкрепа
на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Митническа декларация /МД/ с MRN 18BG002002H0015735 / 29.01.2018 г. „С. К.“ ЕООД е декларирало стока № 1 - „Дамски
джапанки с ходила и горна част от пластмаси - 12000 чифта“, код по ТАРИК
**********, 2063 кг нето тегло, условие
на доставка FOB Ксиямен, обща фактурна стойност
2760,00 USD, декларирана митническа стойност 4936,59 лева общо, 0,41 лева за 1
чифт, 2,39 лв./кг., държава на износ Китай, деклариран произход Китай. Към МД
са приложени: фактура № HD173022 от 10.12.2017 г. и опаковъчен лист към нея, коносамент MSCUXS220619 и SESSZX170893, както и фактура за
транспорт № 3771.
С Писмо Рег. № 32-46759 от 11.02.2020 г. по описа на Териториална
дирекция /ТД/ Северна морска в Агенция „Митници“, от „С. К.“ ЕООД са изискани
за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни документи в
подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В отговор на писмото,
дружеството е представило обяснение, че за закупуването на стоките не е
изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови листи и друга
бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура; представило
е извлечение от обслужващата банка за извършения превод по фактурата, приложена
към МД.
С Писмо Рег. № 32-86174 от 18.03.2020 г. по описа на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“, на оспорващото дружество е изпратено
съобщение по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, получено на 20.03.2020 г. С
писмото оспорващото дружество е уведомено за мотивите, на които ще се основава
решението на митническия орган относно процесната МД, и му е предоставена
възможност да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване
на уведомлението. Липсват данни по делото за изразено от оспорващото дружество
становище в определения срок.
На 27.04.2020 г. е издадено оспореното в настоящото
производство Решение към MRN
18BG002002H0015735 / 29.01.2018 г. с Рег. № 32-122037 от 27.04.2020 г., с което
на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, пар.
2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5,
т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС,
чл. 59 от АПК, е решено следното: Отказано е приемане митническата стойност на
декларираната стока № 1 по МД с MRN 18BG002002H0015735/ 29.01.2018 г.;
Определена е митническата стойност на внасяната от „С. К.“ ЕООД стока № 1 по МД
с MRN 18BG002002H0015735/ 29.01.2018 г. – „Дамски джапанки с ходила и горна
част от пластмаси - 12000 чифта“ в размер на 16080,00 лева /1,34 лв./чифт/;
Разпоредено е да се коригира МД MRN: 18BG002002H0015735 / 29.01.2018 г., както
следва: Стока № 1, - Стойността в кл. 43 „Код-МО“
вместо 1 да се чете: 3- Договорна стойност на сходни стоки /чл.74, параграф 2,
буква б) от Кодекса/,-Стойността в кл. 46
„Статистическа стойност“ вместо 4936,59 да се чете: 16080,00 лева, -
Стойностите в кл. 47 „Изчисляване на вземанията“ да
се четат: всичко сума 6549,21; Определени са дължими суми за досъбиране: МИТО
1894,38 лева и ДДС 2607,56 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания; Определен е за длъжник „С. К.“ ЕООД.
Оспореното решение е издадено за Директор на ТД Северна
морска в Агенция „Митници“ от З.-д. на ТД
Северна морска в Агенция „Митници“ В.Л. К.. Със Заповед № 0-2278 от 24.04.2020
г., издадена от Директора на Агенция „Митници“, на С. Н.Т. на длъжност Д. на ТД
Северна морска в Агенция „Митници“ е разрешено да ползва редовен платен годишен
отпуск, считано от 27.04.2020 г. до 08.05.2020 г. включително, и е разпоредено при отсъствието й, изпълнението на служебните
задължения да се осъществява от В.Л. К. – З.-д. на ТД Северна морска в Агенция
„Митници“.
В мотивите на оспореното решение е посочено че: декларираната
стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност, поради което
възникват съмнения относно декларираната митническа стойност; рисковата прагова
стойност може да бъде определена на базата на справедливи цени, които се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre); справедливата цена за ЕС за стоки със същия код по
КН е 9,84 лв./кг.; предвид че декларираната стойност на стоката по цитираната МД
е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база
извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната
митническа стойност; не са представени достатъчно допълнителни сведения в
потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява
действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ
за Съюза, поради което съмненията относно точността на декларираната митническа
стойност остават; от митническите органи е установено, че за стоки със същия
код по ТАРИК като стока № 1 по процесната МД, са декларирани по-високи
стойности, които съществено се различават от декларираната в конкретния случай
стойност; при наличие на разлика в декларираната цена и средностатистическата
митническа стойност възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за
отхвърляне на декларираната митническа стойност; при извършване на проверка на
декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със
справедливата цена, извлечена от информационната система „THESEUS“ на Joint Research Centre (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг; в конкретния
случай е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на
чл. 70 от МКС митническа стойност, в резултат на което следва да се определи
нова митническа стойност по един от вторичните методи; при изследване на метода,
регламентиран в чл. 74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, е достигнат
извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични
стоки, тъй като описанието на стоките в ЕД на митническите декларации,
регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно, поради което този метод
не може да бъде използван; при изследване на втория вторичен метод за
определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013, и след анализ в митническата информационна система
MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни
стоки със стоката по цитираната МД, са намерени резултати за декларирани и
приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски; същите
са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
на основание чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат база
за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната МД, а именно
нова митническа стойност 1,34 лв./чифт, база за определяне МД MRN
18BG005704H0002833 / 25.01.2018 г.
Оспореното решение е съобщено на оспорващото дружество
на 06.05.2020 г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на
административния орган на 14.05.2020 г.
Видно от представената в хода на съдебното дирене МД с
MRN 18BG005704H0002833 / 25.01.2018 г., послужила като база за определяне на
процесната нова митническа стойност, от трето лице са декларирани данни за
доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение:
Плажни чехли от пластмаси /джапанки/ с горна част от ленти, свързани към
ходилото чрез цапфи, код по ТАРИК **********, условие на доставка FOB, 5808 чифта, 1452 кг нето
тегло, средна митническа стойност за чифт 1.31 USD, държава на износ Китай.
По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени
от страните, две съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице П.Т.И.
със специалност – с. и к., чиито заключения съдът възприема като компетентни и
безпристрастни, тъй като са обосновани и мотивирани, и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. От заключенията на вещото лице е
установено, че: платената цена от оспорващото дружество за процесните стоки по
фактура № HD- 173022/ 10.12.2017 г., приложена към МД с MRN
18BG002002H0015735/29.01.2018 г., е в размер на 2760,00 щатски долари; сумата
по доставката е платена изцяло на 29.12.2017 г. с валутен превод с референтен №
*********, нареден от разплащателна сметка на оспорващия в „Прокредит
банк“ ЕАД в размер на 2760,00 USD в полза на OLICOM
QUANZHOU IMP. EXP. CO., LTD по сметка № 13530114040003442 BIC ***OICE
HD173 022; налице е съответствие между платената цена за доставката на
стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД; налице
са стоки със същия код по ТАРИК като стока № 1 по процесната МД, за които са
декларирани по-високи стойности, спрямо декларираната в процесния случай
стойност, като 58 записи в справката от
информационната система на Агенция „Митници“ са със средна митническа стойност
за чифт, по-голяма от декларираната в процесния ЕАД, а останалите 12 записи са
с еднаква или по-ниска средна митническа
стойност за чифт; налице е разлика между декларираната в процесния случай
митническа стойност 0,41 лева за чифт или 2,39 лева за килограм, в сравнение
със средностатистическата митническа стойност за процесния период, както
следва: съгласно данните от система THESEUS на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия, справедливата месечна цена за януари 2018 г.,
валидна за ЕС, за стоки с код 64022000 по Комбинираната номенклатура на ЕС и произход
Китай, е 4,54 евро за килограм или 8,88 лева за килограм, а изчислените от
вещото лице въз основа на анализираните данни от справката на Агенция „Митници“
средни стойности са 0,71 лева за чифт и 3,05 лева за килограм; от анализа на
данните от справката в графа описание на стоката се наблюдават записи идентични
или почти идентични с описанието на стоката в процесния ЕАД; видно от справката
на Агенция „Митници“, която съдържа данни от декларираните договорени стойности
през периода 01.12.2017 г. - 31.03.2018 г. в митнически подразделения на
територията на Република България, има декларирани 12 по-ниски стойности от
тези в процесния ЕАД, а само 17 записа от справката са с декларирана митническа
стойност равна или по-висока на определената с Решението; 53 митнически
декларации, подадени в приблизително същия период с процесния ЕАД за внесени в
България стоки, с държава на произход Китай и код по ТАРИК **********, са с
декларирана по-ниска митническа стойност от определената в оспореното решение
1,34 лева за чифт.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Следователно и с оглед фактите по делото, с горепосочената разпоредба
Директорът на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е оправомощен да издаде
решение по прилагане на митническото законодателство. В разглеждания случай
административният акт е издаден от Заместник директора на ТД Северна морска в
Агенция „Митници“ при условията на заместване. По делото са представени
доказателства, както за обективната невъзможност на титуляра
на правомощието – Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, да
изпълнява функциите си /ползване на редовен платен годишен отпуск през периода,
в който е издаден оспореният акт/, така и за надлежно упълномощаване при
условията на заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт, от което
следва че актът е издаден при наличие на компетентност.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в
установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен като постановен в
противоречие с материалния закон.
Митническата стойност е определената за митнически
цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при
представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база
за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид
значението на митническата стойност за определяне размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за
изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат редица правила и
мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите
към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2
от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70
от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК
при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет
да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, §1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят
декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи
за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, и в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
В разглеждания случай
с процесното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите
публични вземания по МД с MRN 18BG002002H0015735/ 29.01.2018 г. за режим
допускане за свободно обращение на стока № 1 – дамски
джапанки с произход Китай. Спорният въпрос по делото е налице ли са основанията
за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Видно от доказателствата по делото, оспорващото
дружество е представило на митническия орган фактурата, както и потвърждение за
плащане– банков документ, съставен от „Прокредит банк“ ЕАД, удостоверяващ, че на 29.12.2017 г. от
разплащателна сметка на дружеството в
щатски долари в „Прокредит Банк“
ЕАД в полза на OLICOM QUANZHOU IMP. EXP.
CO., LTD е извършен превод на 2760,00 USD
с основание на плащането INVOICE HD173022 по
MRN 18BG002002H0015735/ 29.01.2018 г. Въпреки
това, митническият орган е приел, че следва
да се приложи чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, съобразно която
разпоредба, ако съмненията на митническите органи след извършената проверка не
отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по
реда на чл. 70, § 1 от Кодекса.
Митническият орган е приложил вторичния метод за
определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013
г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на
вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно
и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на
договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват
определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на
внасяните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2,
буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Понятията „идентични
стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от
Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на митническата
стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им, като незначителните различия
във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В разглеждания случай административният орган е приел
в оспорения акт, че разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „а“ от МК не може да се
приложи, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация за
декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки. Но
този извод на административния орган не е подкрепен с доказателства по
административната преписка, поради което липсва надлежно обосноваване на
причините за прилагане на метода по чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 за „сходни“ стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че
законосъобразно е пристъпено към прилагане
разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „б“ от МК. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки,
когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че
декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от
задължение да мотивира решението си.
Наред с изложеното, при прилагане на чл. 74, § 2, б.
„б“ от МК, от административния орган е извършено позоваване на 1 брой ЕАД– MRN:18BG005704H0002833
/ 25.01.2018 г. за извършен внос на стоки, въз основа на което е увеличена
митническата стойност на процесните стоки, без да са посочени други данни за
анализ и без да са изложени мотиви защо именно стойността по посочения 1 брой
ЕАД следва да бъде база за определяне. По този начин, от документите в
административната преписка не е възможно да се извърши преценка за наличието
или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на сходни стоки. Подходът
на митническия орган по прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид
обстоятелството, че липсва анализ за сходството на стоките, съобразно легалната
дефиниция за „сходни стоки“ в чл. 1, § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. В
тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените
стоки със „сходни стоки“. Ето защо, съдът намира за необоснована причината,
поради която е приложен методът по чл. 74,§ 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 за „сходни стоки“.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за
стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не
може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки,
произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените
стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на
стоките, дисквалифицира съпоставените стоки
като сходни, поради което съдът приема, че определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е
процесният случай, противоречи на материалния закон.
Незаконосъобразното прилагане на използвания от митническия
орган вторичен метод за определяне на митническата стойност е установено и от
стойностите, посочени в заключенията на вещото лице. Установено е, че сумата по
процесната доставка е изплатена от
оспорващото дружество на доставчика изцяло и еднократно с валутен превод, като
е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и
декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. Посочените от
вещото лице стойности относно справедливата месечна цена за януари 2018 г.,
валидна за ЕС, за стоки с код 64022000 по Комбинираната номенклатура на ЕС и
произход Китай, съгласно данните от
система THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия,
са различни от посочените такива в оспорения акт. Установените различия в тези
стойности основателно налагат извод за неяснота относно начина, по който
административният орган е достигнал до отразената в акта справедлива цена за ЕС
за стоки със същия код по КН. От заключението на вещото лице е установено и че
12 записи в справката от информационната система на Агенция „Митници“ са с еднаква или по-ниска средна митническа стойност
за чифт спрямо декларираната в процесния случай стойност, като се наблюдават
записи идентични или почти идентични с описанието на стоката в процесния ЕАД.
От изчисленията на вещото лице е установено, че видно от справката на Агенция
„Митници“, която съдържа данни от декларираните договорени стойности през
периода 01.12.2017 г. - 31.03.2018 г. в митнически подразделения на територията
на Република България, има декларирани 12 по-ниски стойности от тези в
процесния ЕАД, както и че има 53 митнически декларации, подадени в
приблизително същия период с процесния ЕАД за внесени в България стоки, с
държава на произход Китай и код по ТАРИК **********, които са с декларирана
по-ниска митническа стойност от определената в оспореното решение 1,34 лева за
чифт. Въз основа на тези неоспорени от страните изчисления на вещото лице,
отново следва извод за необосновано и неправилно прилагане от административния
орган на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. „б“ от МК. Нарушено е и изискването
на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, съгласно което, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
От изложеното следва, че не са били налице
предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод,
установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за досъбиране за МИТО и
ДДС, както и лихва за забава.
По изложените съображения, оспореното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл е практиката на ВАС,
изразена в Решение № 5465 от 11.05.2020 г. по адм.
дело № 14188/2019 г., I о.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради
което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия
направените от него по делото разноски в размер на 954 лева, от които: 50 лева-
внесена държавна такса, 654 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение, и 250 лева - внесено възнаграждение за вещо лице. В тази връзка
неоснователно е възражението на административния орган за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото не надвишава минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „С. К.“ ЕООД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, представлявано от у. С.И.Д.,
Решение към MRN 18BG002002H0015735 / 29.01.2018 г. с Рег. № 32-122037 от
27.04.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на „С. К.“ ЕООД с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, представлявано от у. С.И.Д.,
сумата от 954 /деветстотин петдесет и четири/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.