Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6189/2019г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***
срещу С.Г. в условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД вр. чл.
86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както следва: 1./ за
сумата от 1 106, 20 лв.,
претендирана като неизплатена на падежа – 05.04.2017г. главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги CREX – 11223760/06.04.2015г., сключен между С.Г. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; 2./ сумата от 475,
64 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за периода от 06.10.2015г. до 09.12.2019г. /вкл./, които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 14.09.2018г. в полза на “А.К.П.З.” ЕООД и
след това прехвърлени н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г. , за
които суми е издадена заповед № 9488/13.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 20346/2019г. на Районен
съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
06.04.2015г. е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX – 11223760/06.04.2015г., по
силата на който кредиторът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е поел
задължение да изплати пряко на търговския си партньор сумата от 1 610 лв.
за закупване на преносим компютър от С.Г., а същият да я върне, ведно с
възнаграждение за ползваните пари на равни месечни 24 броя вноски, всяка в
размер на 72, 33 лв. в срок до 05.04.2017г.
Сумата
по кредита, явяваща се продажна цена на вещта е предадена на продавача на
стоката – преносим компютър, а движимата вещ на потребителя, който е заплатил
първоначална вноска от 210 лв. в дена на сключване на договора.
Поддържа
се, че вземанията по потребителския договор са станали изискуеми на падежа –
05.04.2017г., които и към настоящия момент не са погасени от ответника, който
наред с главницата и възнаградителната лихва дължи и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от деня, следващ падежа
на първата неплатена вноска по погасителния план.
Вземанията
по договора за кредит са придобити първоначално с договор за цесия от
14.09.2018г. от „А.К.П.З.“ ООД и прехвърлени н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД с цесионен договор от
03.05.2019г.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава
с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, с което длъжникът е
оспорил дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът С.Г. оспорва предявените искове по основание и размер.
Релевирано е
възражение за недействителност на договора, на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в редакцията му към деня на сключването му, тъй като не е съставен по ясен
и разбираем начин – съдържа уговорка за плащане на “такса ангажимент” срещу
която кредиторът фиксира лихвен процент за срока на догоовра, а в ал. 2 за
“надбавка, съставляваща печалба на кредитора”. Отделно, елементите на договора
не са представени
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Поддържа се още, че т. 13 от договора е
нищожна, в противоречие с чл. 143, т. 16 ЗЗП, тъй като в разрез със закона е
позволено прехвърлянето на вземания по правоотношението без предварителното
съгласие на потребителя.
Предвид изложеното се настоява за отхвърляне
на исковете, евентуално за уважаване на претенцията до размера на чистата сума
на кредита.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално
допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 9488/13.12.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 20346/2019г.
по описа на Районен съд – Варна и постъпване на възражение от длъжника по чл.
414, ал. 2 ГПК.
С протоколно определение, производството по
делото в частта по претенцията за установяване съществуване на вземане за възнаградителна лихва в размер на 266 лв. за времето от
05.10.2015г. до 04.04.2017г., е прекратено поради
отказ, на осн. чл. 233 ГПК.
Като
основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит
CREX – 11223760/31.03.2015г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ и С.Г..
Със
сключването на договора, кредиторът е поел задължение да предостави на С.Г.
сумата от 1 400 лв. за закупуване на преносим компютър марка „ASUS”, модел G551 на стойност 1 610 лв., а същият да върне сумата от
1 400 лв., включваща усвоената главница и възнаграждение за ползваните
пари на 24 броя месечни вноски, от които 23 броя в размер на 72, 33 лв., а
последната от 72, 41 лв. в срок до 05.04.2017г.
По
възражението за нищожност на договора за потребителски кредит
Разпоредбата
на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изисквания на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 11 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е нищожен.
Към
датата на сключване на договора за потребителски, редакцията на чл. 10, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая, твърденията на ищеца, че при
сключване на договора са спазени всички изисквания към формата и съдържанието
посочени в императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вкл. и тези касаещи
размера на шрифта, остават недоказани по делото, поради което договорът, следва
да се счита недействителен, на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В този случай, с оглед разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
|
|
В общите условие на договора, които са приети от г-н Г., е
обективирано съгласието на ответника предоставеният му кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощения търговски партньор /чл. 1/.
Във
връзка със сключения договор за продажба между търговския партньор „Ф.С.“ ООД и
С.Г., е издадена фактура на името на купувача – ответник на стойност 1 610
лв., чиято цена е заплатена от „Б.П.П.Ф.“, а
остатъкът от 210 лв. от купувача.
Факта
на предаване на сумата от кредитора на търговския партньор „Ф.С.“ ООД се
потвърждава и от заключението на допусната ССчЕ,
неоспорено от страните и кредитирано от съда.
Следователно
сумата от 1 400 лв. следва да се счита предадена от „Б.П.П.Ф.“ в полза на С.Г., която именно подлежи й на връщане.
Последното
плащане, извършено от ответника е на 14.09.2015г. След тази дата потребителят е
преустановил редовното обслужване на кредита. Дължимата, според експерта
главница към деня на настъпване на окончателния падеж – 05.04.2017г. възлиза на
1 050, 02 лв.
Именно
тази сума потребителят е следвало да върне на кредитора в срок до 05.04.2017г.,
което той не е сторил. Вземане за обезщетение за забава в полза на кредитора не
е възникнало с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
С
договор за цесия от 14.09.2018г. /л. 10/, „Б.П.П.Ф.“
ЕАД е прехвърлил на цесионера „А.К.П.З.“ ЕООД 3
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
обективирани в Приложение № 1, в което под № ЕX
11223760, са посочени и тези, произтичащи от договор за потребителски кредит от
31.03.2015г. с погрешно изписана дата на сключване – 06.04.2015г., която следва
окончателния падеж на правоотношението, вкл. главница в размер на 1 106,
02 лв.
Потребителят
не е уведомен за извършеното прехвърляне нито от стария, нито от новия
кредитор.
Доколкото
договорът за кредит от 31.03.2015г. е недействителен, съдът не дължи
произнасяне по действителността на клаузата от ОУ, даваща право на кредитора „Б.П.П.Ф.“ ЕАД да прехвърля вземанията си без съгласие на
потребителя.
Въз
основа на така представените доказателства, съдът приема, че цесионерът е придобил вземане в онзи размер, в който то е
съществувало в патримониума на цесионера или само сумата
от 1 050, 02 лв., представляваща чистата стойност на кредита.
С
последваща цесия, сключена на 03.05.2019г., „А.К.П.З.“ ЕООД е прехвърлила н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД всички свои вземания договори, вкл. и по договори за потребителски кредити,
които продавачът е придобил от банки и небанкови институции, вкл. и вземането
си за главница в размер на 1 106, 02 лв. от С.Г. възникнало по договор за
потребителски кредит от 31.03.2015г.
Уведомлението
за извършената цесия, изпратено от „А.К.П.З.“ ЕООД, чрез цесионера
не е достигнало до адресата, видно от отбелязването на известието за доставка.
Както
вече беше посочено, цедентът може да прехвърли само
онова на което е носител или в конкретния случай вземането си за главница в
размер на 1 050, 02 лв.
Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно
логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор /цедента/. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията
му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД.
В
конкретния случай, потребителят не е уведомен за извършеното прехвърляне.
Възражението за липсата на уведомяване би било релеватно,
само ако длъжникът твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на ВКС, IV г.о./, но в
настоящия случай, такива, не са изложени.
Отделно, с
връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на надлежно
упълномощения му представител, ответникът следва да се счита получил всички
документи касаещи прехвърленото вземане, вкл. и уведомлението за извършеното
прехвърляне.
Следователно,
претенцията на ищеца за установяване съществуване на вземане по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК следва да
бъде уважена до размера на сумата от 1 050, 02 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и отхвърлена до пълния претендиран
размер от 1 106, 20 лв.
Вземането
за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 475, 64
лв. също подлежи на отхвърляне по изложените по-горе съображения.
При
този изход на спора в полза на ищеца “А.З.С.Н.В.” ЕАД следва да се присъдят сторените по
деловто съдебно-деловодни разноски за уважената част от претенциите възлизащи
на 307, 36 лв., а за производството по ч.гр.д. № 20346/2019г. на ВРС сумата от
47, 78 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради
липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.С.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** 050, 02
лв. /хиляда и петдесет лева и две ст./,
представляваща чистата стойност на кредита по недействителен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги CREX – 11223760/06.04.2015г., сключен между С.Г. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.09.2018г.
в полза на “А.К.П.З.” ЕООД и след това прехвърлено н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД с
договор за цесия от 03.05.2019г., за която сума е издадена заповед №
9488/13.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 20346/2019г. на Районен съд – Варна по предявения
от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** срещу С.С.Г., ЕГН **********,***, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, *** срещу С.С.Г., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1 050, 02 лв. до претендираната
от 1 106, 20 лв., представляваща неизплатена на падежа – 05.04.2017г.
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX –
11223760/06.04.2015г., сключен между С.Г. и „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за установяване
съществуване на вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва в размер на 475, 64 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и четири ст./ за периода от
06.10.2015г. до 09.12.2019г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
14.09.2018г. в полза на “А.К.П.З.” ЕООД и след това прехвърлени н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., за които суми е издадена заповед №
9488/13.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 20346/2019г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С.С.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 355, 14 лв. /триста петдесет и пет
лева и четиринадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, от които за настоящото производство 307, 36 лв., а за производството по
ч.гр.д. № 20346/2019г. на ВРС сумата от 47, 78 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: