РЕШЕНИЕ
01.04.2014 г. СБ.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав
в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ИВАНОВА
при секретаря П. Петрова
при участието на прокурора
като разгледа т.д. № 8479 по описа за 2012, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение на искове , искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и
искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът "Н." ООД твърди, че доставя на
ответника "М.Е." АД разнообразни по асортимент и видове стоки, като
по този начин са установени трайни търговски отношения. Твърди, че поради
естеството на търговията на дребно, осъществявана от "М.Е." АД в
неговите търговски обекти, доставката се извършва в няколко търговеца, които са
и акционери в "М.Е." АД , а именно ЕТ "Щ.А." , РУМ "Д.",
"Б.С." АД, "М.****" ЕООД, "Д." ЕООД.ИМенно с тези
търговци ищецът имал договор за покупка на стоки № 528/29.9.2005 г. за покупка
на стоки за търговска верига "Е.". Впоследствие ищецът установява
трайни търговски отношения с "И.Г.Л." ЕООД - дружество, което също
осъществява търговска дейност в търговска верига "Е.". ОТ устава на
"М.Е." АД се установявало, че всички посочени търговци са в една и
съща търговска верига. Чрез този
документ се доказвало, че тези дружества са акционери в "М.Е." АД.
Договорът бил подписан при общи условия, а специфичните условия на същия са
установени с търговски условия от 26.9.2005 г.Според чл. 8 от анекса срокът за
плащане на доставените стоки е 60 дни след доставката като доставките се
извършват след заявка в писмена или друга форма (електронна). Първоначално
срокът на договора бил 1 година, считано от датата на подписване, а
впоследствие продължили да изпълняват задълженията по него, с което създали
едно безсрочно облигационно отношение, при така установените в договора
условия. ОТ началото на 2009 г. "М.Е." АД изцяло преустановява
плащанията на дължимите суми по издадените им фактури. Счита, че ответникът за
всички доставени и неплатени стоки от общо 104 броя фактури дължи 28 375,50 лв,
както и обезщетение за забава 9 564,53 лв.
Ответникът "М.Е." АД оспорва исковете.
Твърди, че не е страна по цитираните и приложени договори анекс. Фактурите
липсват доказателства за подписването им от представител на ответника.
Софийски
градски съд, на основание чл. 235 от ГПК след анализ на всички доказателства по
делото по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа
страна следното:
С договор за покупка на стоки за търговска верига
"Е." № 528/05 г. от 26.9.2005 г. ЕТ "Щ.А.", РУМ "Д."
АД, "Б. - СБ." АД, "М.**** " ЕООД, "Д." ЕООД и
"Н." ОД. Предмет на договора е преференциални условия на изкупуване
на продуктите, произвеждани то продавача "Н.” ООД. Договорът е със срок до
26.9.2006 Г., за 1 година. Всички условия се оформят по договора и анекси.
Доставните цени се формират от продавача и се указват в ценова листа, представляваща
част от договора.
На 26.9.2005 г., т.е. на същата дата е сключен
договор между същите страни, с които са конкретизирани цените, рабати и други
отстъпки, срокове на доставка, поръчки, начин на плащане и др. , неразделна
част от договора.
Приложени са общи условия за покупка на стоки за
търговска верига "Е." Посочено е, че те имат действие спрямо всички
договори за покупка на стоки за магазините от „ТВ Е. ", фирмите, които
могат да бъдат купувач по договорите за продажба на стоки в магазините на ТВ
"Е." са ЕТ "Щ.А." , РУМ Д." АД, "Б.С." ад,
"М.****" ЕООД, "Д." ЕООД.
Изпратена е и получена от ответника нотариална
покана за заплащане на сумата от 12 800,19 лв на ищеца.
Представени са фактури № № от **********/31.3.2009
г. до № 10000020500 от 29.5.2009 г. Фактурите са получени от ответника, "М.Е."
АД. Част от фактурите не са подписани.
От представените писмени доказателства копия от
електронни документи - разменена чрез електронна поща кореспонденция, не може
да се установи получаването на изявленията от едната до другата страна, първо
поради това, че не е известно от кого изхожда електронния документ, второ, от
това, че не е ясно, че страните в кореспонденцията си са използвали посочените
електронни документи и не на последно място, те не са подписани документи, нито
чрез обичайно използване на означение от страните, нито чрез специален ключ -
електронен подпис.
От заключение от вещото лице Р.В. се установява,
че всички представени фактури са включени в дневник за покупките- отчетен
регистър по ЗДДС при М.Е. АД. Фактурите с номер **********/25.2.2009 г. до
**********/27.3.2009 г. са включени в дневник за покупки за месец март 2009, тези
с номера от 100000186666/31.3.2009 г. до 10000019487/27.4.2009 г. в дневник за
месец април 2009 , а останалите от № 10000019736 от 8.5.2009 г. до **********/29.25.2009
г. са включени в дневника за месец май 2009 г.
От заключението на вещото лице се установява,че е
начислен и ползван ДДС по фактурите за м. март 1 753,84 лв, за месец април 1
421,70 лв и за месец май 1 553,73 лв.
При ищеца в неговото счетоводство фактурите са
отразени при дебитиране на сметка 410 клиенти, аналитична подсметка "М.Е."
АД. Всички фактури са включени в дневниците дза продажби . Като доставчик е
начисли ДДС .
Относно проверката при ответника се установява, че
фактура № **********/26.4.2012 г. с получател "Н." ООД на стойност 7
398,80 лв с ДДС. Във фактурата са описани услугите "Месечна такса
маркетинг 5-12-2010 г., билборд 6-10.2010 г 4 бр вътрешни ,маркетинг премия
6-10-.2010 . Тази фактура е отразена в счетоводните книги на ответника като
вземане срещу "Н." ООД. Чрез прихващане е погасено задължението о
процесните фактури със 7 227,55 лв. Съгласно счетоводните записвания при "М.Е."
АД са погасени всички задължения по фактури от **********/25.2.2009 г. до
10000018214/17.3.2009 г. на стойност 6 894,19 лв и частично по фактура №
**********/18.3.2009 г. на стойност 333,36 лв. Така по счетоводните регистри
при ответника, неговото задължение след прихващането е 21 147,95 лв към ищеца
"Н." ООД . НО фактура № ********** от 26.4.2012 г. на стойност 7
398,80 лв не е отразена в счетоводните
книги на ищеца, сметка 410 Клиенти, подсметка на ответника.
Стойността на издадените от ищеца фактури е 28
375,50 лв. Законната лихва е 10 0007,17 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че представеният договор,
установяващ съгласие между ищеца и други търговци, различни от ответника, не
установява основанието на иска - заплащане на неплатена цена по договора. Дори
да се приеме, че тези търговци са образували ответното дружество, то за тяхната
отговорност, ответникът няма основание да отговаря.
Но от представените фактури се установява
сключването на договори именно между ищеца и ответника "М.Е." АД за
посочения в констативната част периоди. Установява се, че са били налице трайни
търговски отношения между ищеца и ответника по доставка на стоки. С
подписването на фактурите, ответникът е удостоверявал получаването на стоките.
Същият не обори презумпцията на чл. 301 от ТЗ съгласно, която ако едно лице
действа от името на търговеца, то това действие обвързва търговеца.
Презумпцията е оборима, ако търговецът
установи, че едва при установяване на действието е разбрал за него и го оспорва.
В случая, обаче тази предпоставка не се установи. Напротив установи се, че още
към получаването на фактурите , макар и неподписани , те са включени в
дневниците за покупки на ответника, отразени са счетоводно от него и той е
включил в счетоводството си задължение към ищеца по всяка една фактура.
Не се установи основанието за извършеното
прихващане. В отговора ответникът не се позовава на него. След като няма
доказателства за това прихващане, съдът не може да го установи и да приеме, че
е извършено погасяване на задължението на ответника към ищеца.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът има
вземане от ответника на стойността на всички представени по делото фактури,
осчетоводени при ответника, което
съгласно заключението на вещото лице е на стойност 28 375,50 лв.
В същия смисъл е и трайната съдебна практика,
задължителна за съда , по решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. 991/09 г. ВКС,
II т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. 380/08 г, ВКС , 1 т.о.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане
на цената, на основание чл. 327 от ТЗ, ще следва ответникът да бъде осъден
ответникът да заплати претендираната сума.
ОТ момента на доставката ищецът счита, че забавата
настъпва 30 дни след получаване на стоката и фактурата. Ето защо така е
претендирал обезщетението за забава на неизпълнените задължения за плащане на
цената по всяка една фактура за доставени стоки. Лихвата следва да се
начисликакто е поискана и както е доказана от заключението на вещото лице В.
като се присъди поискания от ищеца размер от 9564,53 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 1 518 лв държавна такса, 6 000 лв
адвокатско възнаграждение, както е преведено от ищеца по сметка на адвокатско
дружество "Пенков , Марков и сие", 400 лв възнаграждение за вещо
лице, общо 7 918 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА "М.Е." АД, ***0, Индустриална
зона, "О." , ул. ****** № **, ет. * да заплати на "Н." ООД, ***, ЕИК ********* сумата
от 28 375,50 лв (Двадесет и осем хиляди триста седемдесет и пет лева и 50 ст),
на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за неизпълнение на задължението за заплащане
на цената за доставени стоки по фактури за месеците февруари, април и май 2009
г., ведно със законната лихва от 15.10.2012 г. до окончателното изпълнение на
задължението, както и сумата от 9 564,53 лв ( Девет хиляди петстотин шестдесет
и четири лв и 53 ст), на основание чл. 86 от ЗЗД, както и разноски в размер на
7 918 лв (Седем хиляди деветстотин и осемнадесет лева), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: