РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Враца, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 729/04.02.2022 г., депозирана от Г. Ц. И. с
ЕГН **********, с адрес: гр. *** – длъжник по изп. дело № 110/2021г. по
описа ДСИ при РС-Мездра И. И., чрез адвокат Р. Г. от АК-Ловеч, срещу отказ
на съдебния изпълнител да вдигне възбрана наложена върху собствените й
недвижими имоти, обективиран в постановление от 17.12.2021г.
Жалбоподателката твърди, че има текуща издръжка, а възбраната, която
е вписана, е при наличие на задължение по делото. Поддържа, че в качеството
й на длъжник по изпълнителното дело, на 09.12.2021г. е получила от ДСИ
покана за доброволно изпълнение на задължението й по изпълнителното дело
за сумата 3 220.29 лв. ведно с уведомително писмо от ДСИ за наложена
възбрана /вписана на 06.12.2021г./ върху притежаваните от нея седем на брой
недвижими имоти - пет сгради и два поземлени имота. Посочва, че в срока за
доброволно изпълнение, на 15.12.2021 г., е внесла изцяло задължението си по
делото в размера, посочен й от съдия-изпълнителя - 3 386.00 лева. Въпреки
погасяване на горното задължение, както и декларирането й в молбата до
ДСИ за вдигане на възбраната, че добросъвестно ще внася месечната
издръжка занапред, същият отказал да вдигне възбраната. На второ място
изтъква, че ДСИ не е мотивирал своя отказ за вдигане на възбраната, а
1
единствено е посочил като причина затова обезпечаване на вземането по
изпълнителното дело. На трето място твърди, че възбраненото имущество е
на много висока цена в сравненние с размера на вземането, т.е. не е спазен
законовият принцип, залегнал в разпоредбата на чл.441, ал.2 от ГПК за
съразмерност на обезпечаването и размера на вземането. Накрая поддържа, че
задължението й е за издръжка на пълнолетно лице, което продължава
средното си образование, като същото е завършило 12-ти клас през м. юни на
2021 г., когато е следвало и изпълнителното дело да бъде прекратено; че в
отделно исково производство съдът следва да се произнесе по въпросите дали
детето продължава да учи висше образование и съответно може да получава
издръжка от родителя си и едва след това съдия-изпълнителя може на база на
представен изпълнителен лист по това решение да продължи издръжката,
както и че ДСИ без каквото и да е правно основание е продължил с
действията си, които са незаконосъобразни, събиране на сума по
изпълнителното дело, след отпадане на основанието за това - завършено
средно образование, налагайки възбрана на имотите й.
Моли съда да отмени постановлението на ДСИ И. И. при СИС при РС-
Мездра по изп. дело № 110/2021г., с което е отказано вдигане на наложените
възбрани върху имотите й: Поземлен имот с пл. номер 1424, парцел II, площ
по док. - 385 кв.м., на ***; Сграда пл. номер 1424, предназначение - жил.
сграда, парцел II, площ 97 кв.м., на ***; Сграда - хангар, депо, гараж, с площ
15 кв.м., на ***; Сграда пл. номер 1424 - селскостопанска сграда, парцел II,
площ 5 кв.м., на ***; Поземлен имот пл.номер 1444 , парцела XXX , площ 315
кв.м., на ***; Сграда пл. номер 1444 - жилищна сграда еднофамилна, парцел
XXX, площ 52 кв.м., двуетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП 51 кв.м.,
на ***, като укаже на ДСИ да заличи наложените върху тези имоти възбрани,
както и да постанови прекратяване на производството по горното
изпълнително дело. Претендира и разноските по делото за държавна такса в
размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
В законоустановения срок взискателката М. М. А., ЕГН **********,
чрез адв. Т.Т. – АК-Враца, е подала писмени възражения по подадената
жалба. Същата твърди, че от изложеното в жалбата не ставало ясно какво
точно се обжалва: дали отказа на ДСИ да вдигне възбраните, дали действията
му по налагане на тези възбрани или отказът му да вдигне обезпечителните
мерки, поради несъразмерност на наложените обезпечения по смисъла на чл.
442а, ал.2 от ГПК, но счита, че и в трите случая жалбата е процесуално
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати. На първо място намира жалбата
срещу действията на ДСИ при РС-Мездра по налагане на възбрана върху
недвижими имоти на длъжника за недопустима от една страна, тъй като е
подадена срещу действие на ДСИ, което изрично не е посочено в изброените
в чл. 435, ал. 2 от ГПК действия подлежащи на обжалване, а от друга страна -
за неоснователна. Поддържа, че наложената възбрана обезпечава вземане с
периодично плащане - месечна издръжка на пълнолетно дете, което учи
2
редовно във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, но не
повече от навършване на двадесет и пет годишна възраст или до отпадане на
основанието за заплащането й. С оглед на това, твърдението на длъжника, че
е изплатила изцяло задължението си по изпълнителното дело и редовно
изпълнява периодичните плащания е несъстоятелно, тъй като нуждата от
обезпечаване на вземането не е отпаднала. Посочва, че длъжникът е лишен от
възможността, предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, да обжалва
насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо
по чл. 444, т. 7 от ГПК, поради отпадането й, предвидена в разпоредбата на
чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК за длъжниците по задължения за издръжка, какъвто
е настоящия случай. Изтъква, че възможността на длъжника да обжалва
наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи поради несъразмерност с размера на задължението,
предвидена в чл. 442а от ГПК, е ограничена единствено с възражение до
съдебния изпълнител, като нито в чл. 442а от ГПК, нито в чл. 435, ал. 2 от
ГПК е предвидено отказът му по възражението на длъжника за
несъразмерност да подлежи на обжалване. Твърди, че действията на ДСИ по
събиране на суми по изпълнителното дело имат правно основание, тъй като е
на 19 г. и учи редовно във висше учебно заведение ВУСИ Пловдив по
специалност „Национална сигурност", 4 годишен курс на обучение, като на
основание чл. 144 от СК, длъжницата е осъдена да й заплаща, като
пълнолетното дете, месечна издръжка, за което е издаден изпълнителен лист.
Поддържа, че вземането й е периодично, не е отпаднало и няма как да бъде
изпълнено предварително, тъй като предвидения срок на обучението й във
ВУСИ Пловдив е 4 годишен, като може да продължи до навършването на 25
годишна възраст или до отпадане на основанието за заплащането й. Счита
жалбата за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото - прекратено. В случай, че жалбата
бъде допусната до разглеждане, намира изложените твърдения в нея за
неоснователни, поради което следва да се остави без уважение, а действията
на ДСИ по налагане на обезпечителните мерки - потвърдени като правилни и
законосъобразни. Претендира деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение по изготвяне и подаване на писмените възражения, а в
случай, че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение на адвоката на длъжника, който следва бъде
редуциран от 500,00 лева на 200,00 лв., съобразно чл. 10, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваните действия. Същият твърди, че се обжалва както
налагането на самата възбрана, така и отказът да се вдигне наложената
възбрана на имоти, собственост на длъжника, а също се коментира и
несъразмерност на наложените обезпечения по смисъла на чл. 442а, ал.2 от
ГПК. Намира жалбата относно налагането на възбраната върху недвижимите
3
имоти на длъжника за недопустима, тъй като предмет на жалбата са действия
на ДСИ извън категорията лимитативно и изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК изпълнителни действия, които
длъжникът може да атакува. Наред с това, счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че наложената възбрана цели да обезпечи вземанията на взискателя
срещу длъжника, който е отчуждил голяма част от останалите си недвижими
имоти в предходно изпълнително производство /изпълнително дело №
94/2017 г. по описа на СИС при PC-Мездра/, като по този начин цели да
съхрани имотите в патримониума на длъжника. Счита същата за
законосъобразна като обезпечителна мярка в рамките на изпълнителния
процес и не е извършван опис на възбраненото имущество. Наред с това се
касае за вземания на взискателя, които са с периодични плащания - месечна
издръжка на пълнолетно дете, което учи редовно обучение във висше
училище, която е дължима за предвидения срок на обучение, но не повече от
навършване на двадесет и пет годишна възраст или до отпадане на
основанието за плащането й. Твърди, че нуждата от обезпечаване на
вземането не е отпаднала и погасяването на дължимото до момента
задължение, както и редовността на периодичните плащания, не водят след
себе си до отпадане на нуждата от обезпечаване. На следващо място
поддържа, че длъжникът не разполага с предвидената в чл. 435, ал.2, т.2 от
ГПК възможност за обжалване на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо по чл. 444, т.7 от ГПК, поради отпадането й,
предвидена в разпоредбата на чл. 445, ал.2, т.1 от ГПК за длъжниците по
задължения за издръжка, както е в случая. Изтъква, че обжалваните действия
са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал.2 от ГПК действия, които
подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното
производство, както и че за длъжника съществува възможност да подаде
възражение пред съдебния изпълнител, съгласно предвиденото в ал.2 на чл.
442а от ГПК. Твърди, че действията на ДСИ по събиране на суми по
изпълнителното дело имат правно основание, тъй като взискателката е
навършила 19 години и е продължила обучението си във висше учебно
заведение с 4 годишен курс на обучение; че на осн. чл. 144 от СК, длъжникът
Г. Ц. И. е осъдена да заплаща на пълнолетното си дете М. - М. А. месечна
издръжка, за което е издаден изпълнителен лист, че взискателката
продължава обучението си. В случая се касае за периодично вземане, което не
4
е отпаднало поради обстоятелството, че същата е записана на 09.07.2021 г.
във висше учебно заведение и може да продължи до навършване на 25
годишна възраст или до отпадане на основанието за заплащането й. Счита
подадената жалба от длъжника за недопустима, поради което същата следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В
случай, че бъде допусната до разглеждане, намира изложените твърдения в
нея за неоснователни, поради което жалбата следва да се остави без
уважение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От изпратеното копие на изпълнително дело № 110/2021г. по описа на
ДСИ при РС-Мездра се установява, че с Решение № 56/03.08.2021 г. по в.гр.
д. № 302/2021 г., влязло в сила на 28.09.2021г., Окръжен съд – Враца е
отменил Решение № 260046/25.03.2021г. на PC – Мездра и вместо него е
постановил друго, с което на осн. чл. 144 от СК е осъдил Г. Ц. И., ЕГН
********** да заплаща на пълнолетното си дете М. - М. М. А., ЕГН
********** от гр.Мездра месечна издръжка по 162.50 лв., считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда - 29.01.2021 г., до настъпване на
причини за изменението й или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка забавена вноска, както и направените деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции в размер 812.49 лв. Въз основа на решението е
издаден изпълнителен лист от 06.10.2021 г. Въз основа на молба вх. № 1573
от 26.11.2021г., подадена от М. - М. М. А., с приложени към нея изпълнителен
лист и доказателства удостоверяващи продължаващото обучение - заверено
копие от студентска книжка, е образувано изпълнителното дело №
20211450400110 по описа на СИС при РС-Мездра.
Със запорни съобщения от 29.11.2021г. ДСИ при РС-Мездра е наложил
запори на сметките на длъжницата Г. Ц. И., открити в „ЦКБ” АД и „Изипей”
АД до размера на дължимата сума.
На 29.11.2021г. ДСИ при РС-Мездра е изпратил ПДИ до длъжницата Г.
Ц. И., получена лично от нея на 08.12.2021г.
5
На 30.11.2021 г. ДСИ при РС-Мездра е наложил възбрана върху
собствените на длъжницата Г. Ц. И. недвижими имоти: Поземлен имот пл.
номер 1424 с идентификатор 72343.500.1424 по КККР на гр.Тетевен, парцел
II, площ по док. - 385 кв.м., ведно с попадащите в този имот сгради: Сграда с
идентификатор 72343.500.1424.1 с адрес гр.Тетевен, ***, жилищна,
еднофамилна; Сграда с идентификатор 72343.500.1424.2 - хангар, депо, гараж,
с площ 15 кв.м.; Сграда с идентификатор 72343.500.1424.3, селскостопанска
сграда, с площ 11 кв.м., Сграда с идентификатор 72343.500.1424.4,
селскостопанска сграда, с площ 5 кв.м.; УПИ пл.номер 1444 , парцела XXX, с
идентификатор 72343.500.1444 с площ 315 кв.м., на ***; Сграда с
идентификатор 72343.500.1444.1, пл. номер 1444 - жилищна сграда
еднофамилна, парцел XXX, с площ 52 кв.м., двуетажна полумасивна
жилищна сграда със ЗП 51 кв.м., за обезпечение вземането на М. - М. М. А. по
изпълнителното дело.
На 15.12.2021 г. длъжницата Г. Ц. И. е представила преводно
нареждане/вносна бележка за внесена сума в размер 3386, 00 лв. по сметката
на ДСИ при РС-Мездра по изп. дело № 110/2021г. с основание издръжка за
м.11, вкл. месец 12/2, разноски и адв. възнаграждение и на 16.12.2021г.
съдебният изпълнител е разпределил сумата.
С молба вх. № 1672/17.12.2021г. длъжницата Г. Ц. И. е поискала от
ДСИ при РС-Мездра по изп. дело № 110/2021г. да вдигне наложените
възбрани върху всичките й имоти, тъй като е погасила изцяло задължението
си до този момент и е отпаднало основанието за налагане на обезпечение на
вземането. В молбата е посочено, че е незаконосъобразно и неправомерно
възбраната да остане като обезпечителна мярка на едно бъдещо нейно
задължение за издръжка, както и че налагането на възбрана върху
недвижимите й имоти е несъразмерна с размера на задължението й месечно
от 162, 50 лв., което добросъвестно ще внася занапред.
С постановление от 17.12.2021г., обективирано върху молбата на
длъжницата, ДСИ при РС-Мездра е отказал вдигане на възбраната върху
възбранените имоти по изп. дело № 110/2021г., тъй като обезпечават вземане
с периодични плащания, касаещи издръжка на взискателката М. - М. М. А.,
дължима от датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.01.2021г., до
настъпване на причина за изменението й или прекратяването й. За
6
постановеното разпореждане на ДСИ при РС-Мездра длъжницата Г. Ц. И. е
уведомена със съобщение, получено на 31.12.2021г. от адв. Р. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок от деня на съобщението,
съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по
изпълнението. Жалбата, в частта за отмяна на отказа на ДСИ при РС-Мездра
да вдигне наложената възбрана, е недопустима, доколкото е срещу акт на
съдебен изпълнител, неподлежащ на обжалване.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на
съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица,
така и по отношение на действията, които могат да се обжалват и основанията
за обжалване. Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и
разширителното им тълкуване е недопустимо. В нормата на чл. 435, ал. 2 от
ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани (такава
възможност длъжника има, когато обжалва насочването на изпълнението
върху конкретно вземане, само с твърдение, за неговата несеквестируемост).
Такава възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от
ГПК, на която се позовава жалбоподателката.
Въпреки това, невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни
действия, непопадащи в обхвата на чл. 435 от ГПК, не е пречка да се
извършва преценка относно тяхната законосъобразност в други производства,
включително и в производства по иск за вреди от действия на съдебния
изпълнител.
Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и с приетата
нова разпоредба на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за
съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на
принудителното изпълнение с това изискване води до неговата
незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК.
7
С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност, като на
същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира
несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при
установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът
може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение поради явна
несъразмерност на наложените обезпечения с размера на задължението по
изпълнителното дело, съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК.
Следователно, процесуалното средство за защита, с което разполага
длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, е да отнесе несъразмерността чрез
възражение до съдебния изпълнител, като при евентуален отказ по така
релевираното възражение, длъжникът би могъл да ангажира отговорността на
съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред по глава XXXII, раздел II
от ГПК. В този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019 г. по в. гр. д. №
4176/2019 г. на САС; Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019
г. на САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС;
Определение № 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС;
Определение № 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на ПАС;
Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на ОС – Шумен,
Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на ОС – Русе,
Определение 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на ОС – Смолян,
Решение 423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на ОС – Варна, Решение
319/25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1357/2018 г. на ОС – Стара Загора.
Нормата на чл. 442а от ГПК предвижда защита на длъжника срещу
несъразмерно предприети от съдебния изпълнител действия, но тази защита
следва да се осъществи по исков ред съобразно чл. 441, ал. 2 от ГПК. Това
следва както от систематичното място на нормата в раздел II – "Защита по
исков ред", така и от самия текст на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба, наличието на несъразмерност на изпълнителните
действия се преценява след като бъдат отчетени всички данни и
обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено, а за извършването на
такава преценка е необходимо спорът да бъде решен по същество след
събиране на съответните доказателства и при съобразяване с интереса на
8
взискателя, който е водещ в изпълнителното производство, а това не може да
стане в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Останалите възражения на жалбоподателката – за внасяне изцяло на
задължението си по делото и декларирането й, че добросъвестно ще внася
месечната издръжка занапред; за немотивиране на отказа за вдигане на
възбраната от ДСИ; за липса на изпълнителен титул за изплащане на
издръжка на пълнолетно лице, което продължава да учи висше образование и
за събиране на сума по изпълнителното дело, след отпадане на основанието за
това - завършено средно образование, не са от естество да обосноват
допустимост на жалбата, поради което не следва да се разглеждат в
настоящото производство.
По така изложените съображения, съдът намира жалбата за
недопустима в частта, в която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да
вдигне наложената възбрана върху недвижими имоти на длъжницата.
Предвид това, същата следва да се остави без разглеждане, а производството
в тази му част се прекрати.
С жалбата е направено и искане за прекратяване на производството по
изпълнителното дело, без да е посочено основанието за прекратяване.
Хипотезите, в които изпълнителното производство се прекратява
изчерпателно са посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, а в
настоящият случай безспорно не е налице нито една от тези хипотези. По тази
причина в тази й част съдът намира жалбата за неоснователна и следва да се
остави без уважение.
По разноските в настоящото производство:
Налице е акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който приключва делото в
настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ДСИ при РС-
Мездра в една част е оставена без разглеждане, а в друга част е оставена без
уважение. Следователно отговорността за разноски по настоящето дело
следва да се понесе от жалбоподателката. Ответницата по жалбата е
представлявана в настоящото производство от адвокат, който е подал
писмени възражения, с които своевременно е направил искане за присъждане
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Към възраженията е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
страните са договорили адвокатско възнаграждение от 200 лева, което
взискателката е заплатила в брой при сключване на договора. С оглед
действителната фактическа и правна сложност на спора и липсата на
9
проведено открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата, при
съобразяване минималния размер на адвокатско възнаграждение, изчислен по
реда на чл. 11 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да
бъде уважено в претендирания размер от 200, 00 лева.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 729/04.02.2022 г.,
депозирана от Г. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. *** – длъжник по изп.
дело № 110/2021г. по описа на ДСИ при РС-Мездра И. И., чрез адвокат Р. Г.
от АК-Ловеч, в частта, с която се иска отмяна на постановлението на
съдебния изпълнител, с което е отказано вдигане на наложените възбрани
върху имотите й, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.
д. № 54 по описа за 2022 г. на ОС-Враца в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 729/04.02.2022 г., депозирана
от Г. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. *** – длъжник по изп. дело №
110/2021г. по описа на ДСИ при РС-Мездра И. И., чрез адвокат Р. Г. от АК-
Ловеч, в частта, с която се иска прекратяване на производството по
изпълнително дело № 110/2021г. по описа на ДСИ при РС-Мездра И. И..
ОСЪЖДА Г. Ц. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
М. - М. М. А., ЕГН ********** от гр.***, сумата 200, 00 /двеста/ лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението в прекратителната част има характер на определение и
като такова подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Решението в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
10
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати за
сведение на ДСИ при РС-Мездра И. И. по изпълнително дело № 110/2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11