Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 29.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет
и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Мария
Ранкова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2156
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 200 ал. 1 КТ за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди.
Ищцата основава исковите си претенции на твърдения, че
от 09.11.2016г. на основание трудов договор е работила в ответното дружество на
длъжността "***". Сочи, че на 01.04. срещу 02.04.2017г. била на смяна
и изпълнявала трудовата си функция за производство на вафли на поточна линия.
Твърди, че поради подмяна на артикулите временно преустановила работа по тази
линия, но около 02:00 ч. при предвижването си към нея, без да е наясно, че
преди това пода е бил измит с препарат, се подхлъзнала и паднала. Сочи, че
вследствие на падането получила фрактура на дясна тазобедредна става,
установено при рентгеново изследване в МОБАЛ гр. В. Търново. Твърди, че поради
тежкото и сложно по своя медико - биологичен характер счупване е била оперирана
в МБАЛ ***" гр. Плевен, където й поставили окончателна диагноза
"счупване на бедрена шийка - закрито" и е подменена тазобедрената й
става. Ищцата сочи, че с Разпореждане от 19.04.2017г. на ТП на НОИ В. Търново
процесната злополука е призната за трудова. Твърди, че в резултат на същата е
изпитвала силни болки, страдания и дискомфорт и е била напълно обездвижена за
периода около два месеца, което наложило да се обслужвана с помощта на друг
човек. Сочи, че поради подмяната на тазобедрената й става десния крак ще остане
завинаги по - къс от левия, както и че понастоящем още изпитва болки в този
крак, не може да стъпва на него и се предвижва с патерици. Твърди, че
претърпяната трудова злополука е дала отражение на психиката й, тъй като има
нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, изпитва страх и страда от
посттравматично стресово разстройство. Ищцата сочи, че е претърпяла имуществени
вреди в общ размер на 4236 лв., свързани със закупуването на тазобедрена става,
остриета на осцилиращ нож, такса избор на екип и за медикаменти. Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди от процесната трудова злополука в размер
на горепосочената сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба,
както и сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху него от датата на деликта до
окончателното му изплащане. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът заема
становище за неоснователност на предявените искове. Признава, че между него и
ищцата е било налице трудово правоотношение и че не е обжалвал Разпореждането
на ТП на НОИ от 19.04.2017г. за приемане на трудовата злополука. Оспорва да е
налице връзка между увреждането и твърдените от ищцата имуществени вреди.
Оспорва размера на същите, както и факта на заплащането им от пострадалата.
Възразява да е налице причинна връзка между настъпилия инцидент и постъпването
на ищцата за лечение в болницата в гр. Плевен, поради което смята, че не следва
да понесе разноските за същото. Обосновава недължимостта на същите с
обстоятелството, че ищцата като здравноосигурена е имала право на доболнична и
болнична помощ, както и на медикаменти, платими от НЗОК. Ответникът прави
възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение по реда на чл. 200
ал. 4 КТ с получените от ищцата застрахователни суми. Във връзка с последното
сочи, че е сключил с "ДЗИ - Общо застраховане" задължителна
застраховка "Трудова злополука" със застрахователна полица от
07.07.2016г., със срок на действие до 17.07.2017г. Релевира възражение за
съпричиняване на увреждането от страна на работника, поради негова груба
небрежност. В тази връзка изтъква, че на ищцата са проведени всички видове
инструктаж в предприятието, че е получила работни обувки, които да подсигурят
безопасното й предвижване в цеха, както и че към момента на инцидента пода в
помещението не е бил мокър, а тя се е затичала към поточната линия. По
отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ответникът
оспорва наличието на причинна връзка между увреждането и тези вреди. Оспорва по
делото да е доказана намалена в каквато и да е степен работоспособност на
ищцата, както и възразява да носи отговорност за претърпените от пострадалата
болки и страдания вследствие оперативната намеса и твърдяното скъсяване на
долния крайник. Оспорва ищцата да е получила посттравматично стресово
разстройство вследствие на процесния инцидент. Възразява срещу размера на
обезщетение за неимуществени вреди и счита същия за прекомерен по аргумент от
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на ответника - "ДЗИ – Общо
Застраховане" ЕАД, конституирано по реда на чл. 219 ал. 1 ГПК, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище, с което оспорва
по основание и размер предявените искове, като поддържа всички възражения и
оспорвания направени от ответната страна. Посочва, че процесната трудова
злополука е покрит риск по смисъла на раздел III, т.3.3 от застрахователна полица №
711516271000025/17.05.2016г., поради което за 40 дни временна неработоспособност
на ищцата е заплатил обезщетение от 79 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Ответникът признава, а и от представения трудов
договор № 210/09.11.2016г. се установява, че ищцата е заемала в предприятието
му длъжността "***". При постъпването си на работа същата е получила
екземпляр от длъжностната характеристика, в която детайлно са разписани
задълженията, които трябва да спазва при изпълнение на заеманата длъжност /лист
43-50/. На 15.11.2016г. на ищцата е проведен начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана и същата е положила подпис в книгата
за начален инструктаж под № 1234. От заверения препис от личния картон на
работника за получено работно облекло и лични предпазни средства е видно, че на
същата дата е получил работни обувки, отговарящи на европейските стандарти
/листи 68-70/. На 10.01.2017г. на ищцата е проведен периодичен инструктаж за
безопасност и здраве при работа, което е удостоверено с подписа й в книгата за
този вид инструктаж. Липсва спор по делото, че ищцата е работила на сменен
режим, както и че по график на 01.04.2017г. срещу 02.04.2017г. за времето от
22:00 ч. до 06:00 ч. е била на смяна. От декларация за трудово злополука № 4 от
04.04.2017г. съставена от служител на ответника се установява, че на
02.04.2017г. в 00:20 ч., при предвижването си към работното място ищцата пада
на земята, без видима причина и счупва тазобедрената става на десния си крак. С
Разпореждане № 5104-04-55/19.04.2017г. на ТП на НОИ В. Търново декларираната
злополука е призната за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО. Ответникът
признава по делото, че не обжалвал пред съда горепосочения индивидуален
административен акт.
От представената по реда на чл. 192 ГПК медицинска
документация от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” гр. В. Търново /листи 223 – 246/ се
установява, че пострадалата е транспортирана от екип на Бърза помощ в
ортопедичното отделение на болницата, където е приета в 01:35ч. на 02.04.2017г.
Оплакала се от слаби болки в областта на тазобедрената става, както и от болки
в дясната ингвинална гънка при палпация. В резултат на образните изследвания е установено,
че същата има закрито счупване на бедрената шийка на десния крак. Ищцата е
изписана по нейно желание на 02.04.2017г. в 07:00 ч., което е видно и от писмо с
изх. № 11-173/09.10.2017г. на МОБАЛ гр. В. Търново.
От наличната по делото медицинска документация от ***”
ООД гр. Плевен /листи 167 – 195/ се установява, че ищцата е постъпила в
лечебното заведение на 03.04.2017г. със силни болки в областта на дясната
тазобедрена става и невъзможни движения /активни и пасивни/ в същата. Насочена
е към отделението за оперативно лечение, като на 05.04.2017г. е извършена оперативна
интервенция /алопластика/, при която й е поставена изкуствена тазобедрена става.
Стойността на импланта, видно от формуляра за вложени медицински изделия /лист
170/, е 4300 лв., от които 1080 лв. се покриват от НЗОК, а остатъка от 3220 лв.
е доплатен от ищцата, което се установява от фактура № 5411 от 11.04.2017г. и
касова бележка към нея от същата дата /лист 17/. От фактури № 366 от
05.04.2017г., № 5414 от 11.04.2017г. и № 5413 от 11.04.2017г., ведно със
съответните фискални бонове към тях, се установява, че ищцата е заплатила
допълнително като консуматив за операцията и остриета за осцилиращ нож на
стойност 60 лв., потребителски такси в размер на 46, 40 лв. /общо 106, 40 лв./
и такса за избор на екип в размер на 700 лв. Постоперативният период е протекъл
гладко, ищцата е изписана на 11.04.2017г. с подобрения, като е вертикализирана
и мобилизирана с 2 помощни средства /епикриза от ***” ООД/. Предписана й е
антитромбозна профилактика със „Зибор 3500” за период от 30 дни /рецептурна
бланка – лист 22/, чиято стойност е 210 лв. и е заплатена от пациента, съгласно
фактура и фискален бон от 12.04.2017г. /лист 21/.
По делото не е спорно, а и от болнични листи от
11.04.2017г., 12.05.2017г., 13.06.2017г., 14.08.2017г., 17.08.2017г. и
19.09.2017г. /листи 14-16 и листи 199-202/ се установява, че за периода от 03.04.2017г.
до 29.09.2017г. ищцата е била в болнични, поради временна неработоспособност,
вследствие претърпяната трудова злополука. От епикриза на СБПЛР „Минерални бани
– П. Тръмбеш” ЕООД се установява, че за периода от 07.08.2017г. до 14.08.2017г.
ищцата е провела рехабилитационен курс на лечение. При постъпването си е имала
дифузен оток на десния крак и хипотония на мускулатурата на дясното бедро, с
възможност за самостоятелна походка. В резултат на лечението е увеличила
лекотата при изпълнение обема на движение в десния крак, стабилизирала е походката
и е изписана с подобрения по отношение на ставно – дегеративния синдром. От
протокол за медицинска комисия /ортопедична/ № 505/19.09.2017г. е видно, че
ищцата няма скъсяване на десния крайник, но е с ограничен обем на движението му
– флексия до 70 гр. и ротация до 5 гр. Същата е изпратена на ТЕЛК с оглед
продължаване срока на временната неработоспособност над 180 дни. От ЕР на ТЕЛК
№ 1917 от 10.10.2017г. се установява, че е разрешено на ЛКК да продължи
болничните на пострадалата с 2 месеца, считано от 29.09.2017г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че вследствие на злополуката ищцата е получила вътреставно счупване
на шийката на дясното бедро към основата на бедрената глава, което е с
разместване на фрагментите. Пострадалата не е можела да движи десния си крак в
тазобедрена става, да стъпва и да ходи. Вещото лице е категорично, че причината
за оперативната интервенция е процесното счупване на десния крак, както и че
при такава фрактура имплантирането на двуполюсната тазобедрена става е било
наложително. Според вещото лице за в бъдеще не предстоят други оперативни
намеси, но след продължителен период от време /20 и повече години/ е възможна
замяна на имплантираната става. Смята, че здравословното състояние на ищцата ще
се възстанови напълно за около 6 месеца, както и че през този период тя е била
неработоспособна. При прегледа на същата извършен на 02.10.2017г. вещото лице е
установило загатната бедрена хипотрофия в дясно /трудно забележимо отслабване
на мускулатурата на оперираното бедро спрямо здравото/ и възстановяване на
движенията в значителна степен. Флексията /сгъването/ и външната ротация на
десния крак в областта на тазобедрената става са били субтотален обем т.е.
движенията са почти близки до нормата, но вътрешната ротация има около 20-30
градуса дефицит. Посочва, че не използвал уред, за да измери дефицита в
движението на крайника. Констатирал е възстановена походка, без накуцване и
предвижване без помощни средства. Не е установил скъсяване на оперирания
крайник спрямо здравия. Дава заключение, че към момента работоспособността на
ищцата е възстановена почти напълно.
От заключението на изслушаната по делото съдебно –
психиатрична експертиза се установява, че ищцата страда от продължителна
/протрахирана/ депресивна реакция, която е възникнала в резултат на трудовата злополука
и последствията от нея. Същата се изразява в потиснатост, тревожност,
затруднение при ежедневните дейности и чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдеще. Ищцата продължава да преживява емоционално
обстоятелствата около трудовата злополука и макар с времето симптомите да
намаляват, в момента на прегледа са налице данни за остатъчен депресивитет. Според
вещото лице това депресивно състояние е нарушило социалното функциониране на
пострадалата, като за пълното възстановяване на психичното й състояние е
необходим период от около шест месеца. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че към момента няма данни за психично разстройство на ищцата и няма
вероятност депресивното й състояние да прерасне в по – тежко или да доведе до
личностната й промяна.
От показанията на свид. ***– съпруг на ищцата се
установява, че веднага след инцидента същата изпитвала силни болки в десния
крак, който не можела да движи, била разстроена и плачела. Купил й
болкоуспокояващи. По нейни думи след пренастройка на поточната линия, на която
работила, следвало да се върне бързо на нея и при предвижването си стъпила на
мокър под и паднала. След операцията съпругата му продължавала да има болки и
един месец лежала на легло като не й разрешавали да си свива крака повече от 90
градуса и да се върти настрани. През този период не можела да става сама от
леглото и не можела да се обслужва, поради което имала нужда от неговата помощ.
Будила се нощно време от болки. През втория месец започнала раздвижването,
наложило се да ходи на рехабилитация, където констатирали, че има оток в
коляното и болки в кръста, поради което ходила с патерици 6 месеца, а не три,
каквито били първоначалните предписания на лекарите. Към момента ищцата ходи с
бастун и само на близки разстояние може да се предвижва без него. Може да стои
права около два часа, след което отново се появяват болки и оперирания крак
отича. Понастоящем, ако стои или лежи съпругата му не изпитва болки, като през
първите месеци. Посочва, че няколко дена след инцидента ищцата била много
уплашена, плачела постоянно няколко дена и смятала, че ще прекара живота си в
инвалидна количка. Извършили операцията в клиника в гр. Плевен, тъй като му
казали, че такава операция не може да бъде извършена в болницата в гр. В.
Търново.
От показанията на свидетелите ***, доведени от
ответника, се установява, че на процесната дата били на смяна с ищцата и че тя
се била отдалечила от линията, на която работела, тъй като сменяли формата на
изделието. Конкретните й трудови задължения се изразявали във взимане на
готовата продукция от лентата и преместването й на лентата на пакетиращата
машина. Ищцата излизала от тоалетната, когато линията с продукцията /вафли/ била
пусната отново, затичала се към мястото си, но изведнъж паднала на пода. Свидетелите
нямат спомен подът да е бил мокър и да е бил мит преди това. Подът бил чист
/изметен от свид. Кюркчиев/ и по него нямало препятствия. Когато отишли при
ищцата, тя лежала настрани и се държала вдясно в горната част на крака. Стенела
тихо и казала да не я пипат и вдигат.
По делото не е спорно, а и от представените от третото
лице – помагач писмени доказателства се установява, че между него и ответника била
сключена задължителна застраховка „трудова злополука” със застрахователна
полица № 711516271000025/17.05.2016г. Предвид настъпилия покрит застрахователен
риск и с оглед на отправената от ищцата претенция й било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 79 лв. за 40 дни временна
неработоспособност /листи 112 – 135/.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 200 ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов служител има вина за настъпването им. Уредената в чл. 200 КТ отговорност на работодателя е обективна и безвиновна и има гаранционно -
обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя е
причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали
виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за
обезщетяването и то единствено относно размера му, но не и относно изключването
на отговорността на работодателя, е евентуално наличието на съпричиняване от
страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна.
Съгласно чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Следователно предпоставките за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ са наличието на трудово
правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, същата да е
настъпила при или по повод изпълнение на трудовите задължения или на работа без
възлагане, но в интерес на работодателя, увреждане на работника, изразяващо се
в неблагоприятни за здравето последици - временна или трайна нетрудоспособност
респ. смърт, настъпването на имуществени и неимуществени вреди, причинна връзка
между тях и увреждането т.е. вредите да са пряко следствие от внезапното
увреждане на здравето, а не от други обстоятелства.
По делото категорично се установява, че между страните
по делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 210/09.11.2016г.,
като ищецът е заемал длъжността "***" в предприятието на ответника. Като
негов работодател ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по
предявените искове.
От събраните гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че на 02.04.2017г. около 00:20 часа, докато е била на смяна, ищцата
е претърпяла злополука, която е настъпила във връзка с изпълнение на
задълженията й, произтичащи от длъжностната характеристика /лист 48/. При
предвижването й към лентата за готова продукция, за да я премести на лентата на
пакетиращата машина, ищцата пада на пода и чупи тазобедрената става на десния
си крак. По предвидения за това административен ред, уреден в КСО и НУРРОТЗ, този
инцидент е признат за трудова злополука. Издадено е разпореждане от ТП на НОИ –
В. Търново по чл. 60 КСО, имащо правната характеристика на индивидуален
административен акт. Същият има обвързваща за гражданския съд сила относно
характера на злополуката. Това разпореждане на ТП на НОИ е задължителен елемент
от фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. По делото
не е бил спорен въпроса за влизането в сила на това разпореждане, напротив
изрично се признава от ответника, че не го е обжалвал.
Установеното по делото травматично увреждане -
счупване на шийката на дясното бедро към основата на бедрената глава е
причинило времена неработоспособност за ищцата от датата на инцидента, която
продължава и към датата на приключване на съдебното дирене, доколкото
последният болничен е до 29.11.2017г. Причиняването на временна
неработоспособност на ищцата в резултат на трудовата злополука е достатъчно, за
да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Категорично се
доказа по делото, че от настъпилата злополука ищцата е претърпяла вреди от
имуществен и неимуществен характер. Безспорно в резултат на полученото
увреждане на здравето пострадалата е търпяла физически болки и страдания, както
и негативни психически изживявания, свързани с преживения стрес от случилото се
и от развилата се в последствие депресивна реакция. Всички тези морални вреди
категорично са вследствие на уреждането на здравето на ищеца от претърпяната
трудова злополука, поради което е налице изискуемата за фактическия състав на
чл. 200 КТ причинна връзка между деянието и вредите. Възражението на ответника
в тази насока е напълно неоснователно. Установените по делото неимуществени
вреди са в пряка и непосредствена последица от внезапно настъпилото травматично
увреждане, станало по време на работа при изпълнение на трудовите задължения на
ищцата. Същите не биха настъпили, ако не бе се случила процесната трудова
злополука.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
всички предвидени в материалния закон предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя, за причинените на пострадалия
работник неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като дължимото за тях
обезщетение се определя глобално по справедливост, в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителната и трайната съдебна практика понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдът, при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да прецени характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. В тази
връзка съдът прецени, че на ищцата е причинено макар и едно, но значително по
тежест, травматично увреждане, изразяващо се във вътреставно счупване на
шийката на дясното бедро към основата на бедрената глава, което е с разместване
на фрагментите. То е предизвикало непрекъснати физически болки и страдания,
както към момента на получаването си, така и в дните след инцидента. В този
период се е наложило ищцата да приема болкоуспокояващи, поради наличните болки
и страдания /показания на свид. ***/. Извършената оперативна намеса, която с
оглед вида на травматичното увреждане е била неизбежна, е предизвикала у
пострадалата допълнителни болки и дискомфорт. В периода на първоначалното
оздравяване ищцата е продължила да изпитва силни болки, особено нощем. Била
обездвижена, нуждаела се е от чужда помощ при извършване на ежедневните
дейности - хранене, обличане, тоалет и т.н., което неминуемо й е причинило
значителни неудобства и притеснения. За няколко месеца ищцата се е предвиждала
с помощни средства, а в хода на оздравителния процес се наложило да проведе рехабилитационно
лечение. Предвид на изложеното съдът намира, че в резултата на трудовата
злополука е настъпила значителна промяна в начина й живот, която е свързана и с
продължителния период на временна неработоспособност. Ищцата продължава да бъде
в болнични повече от седем месеца /от 03.04.2017г. до 29.11.2017г./. Въпреки,
че вещото лице изготвило съдебно медицинската експертиза е дало заключение, че
пълното й възстановяване ще настъпи в период от 6 месеца и към момента ищцата
продължава да не е възстановила напълно движенията си в областта на
тазобедрената става. Установен е дефицит, най - вече при вътрешната ротация от
20-30 градуса. При няколкото часово стоене в изправено положение, ищцата все
още чувства последствията от травмата като оперирания крак отича и се появяват
болки. Вследствие на инцидента ищцата е претърпяла значителен психически стрес
и са се появили притеснения за бъдещето й, най - вече с евентуалната й
инвалидизация. В резултат на трудовата злополука у нея се породила депресивна реакция,
чиито симптоми, макар и да затихват с времето, все още се забелязват у нея. Според
заключението на изслушаната по делото СПЕ, което съдът изцяло кредитира, това
депресивно състояние е нарушило социалното функциониране на пострадалата. От
друга страна механизма на получаване на травмата не се отличава със значителна
тежест и продължителност. Ищцата е в сравнително млада възраст /53 г./, в която
оздравителните процеси протичат по - бързо и към настоящият момент в значителна
степен е възстановила първоначалната си двигателна активност. Същата е
възстановила походката си, може да предвижва без помощни средства и няма
скъсяване на десния крайник. Предвид на това и с оглед становището на
експертите, че тя напълно ще възстанови физическото и психическото си състояние
и то в период от няколко месеца, съдът намира, че справедливият паричен
еквивалент на обезщетението по чл. 52 ЗЗД възлиза на 30 000 лв.
Работодателят своевремнно, в срока за отговор на
исковата молба, е въвел в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ. Съгласно тази разпоредба отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. По правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК
в тежест на работодателя е да докаже релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника и то в условията
на груба небрежност. Следователно наличието на груба небрежност не може да се
предполага, а работодателят в условията на пълно и главно доказване следва да
установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание, при пренебрегване на основни технологични правила и мерки
за безопасност. В този смисъл Решение № 499/09.01.2012г. по гр.д. № 1577/2010г.
на IV г.о., ВКС. На плоскостта на гражданското право
грубата небрежност е неполагането на дължимата грижа, която би положил и най - небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Ще е налице груба
небрежност и когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати - Решение № 1026/2009г.
по гр.д. № 4001/2008г. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен – грижата, която би
положил и най – небрежният човек, зает с подобна дейност. При проявена груба
небрежност е необходимо съдът да прецени конкретно кои действия са извършени
при липса на елементарно внимание и в зависимост от това да определи размера,
до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
В случая се установи, че на процесната дата ищцата се
е била отдалечила от работното си място, поради смяна на артикула и при
задействане на лентата се затичала да пренасочва, идващата продукция, но при предвижването
си към машината пада на пода и получава процесната травматична увреда. По
делото точната причина за падането остана недоказана. От показанията на
разпитаните свидетели - очевидци не се установява по пътя на ищцата да е имало
препятствие или пода да е бил мокър. Обстоятелството, че ищцата се е
предвижвала на бърз ход /тичайки/, по равна повърхност /без стъпала и отвори/ и
то на кратко разстояние /няколко метра според свидетелите/ не може да се
разглежда, като поведение несъответно на установените правила за безопасност в
предприятието. Вярно е, че съгласно т. 34 от периодичния инструктаж при
движението в цеха работниците трябва да внимават да не се спънат, наранят или
подхлъзнат. При липсата на препятствие и видима опасност, в случая не може да
се приеме, че този начин на предвижване е отнел или ограничил вниманието на
работника. Това действие на ищцата не може да се разглежда като съществено
отклонение от дължимата грижа, която следва да полага при извършване на
работата си. Доказателства по делото не установяват, че опасността от станалото
падане е била предвидима дори и от най - небрежния индивид с нормална интелектуална
и мисловна дейност, с оглед начина на предвижване на ищцата /затичване/ и
липсата на препятствия на пътя й. В случая е без значение, че ответникът е
осигурил подходящи работни обувки за ищцата, тъй като за отговорността по чл.
200 КТ, неговото поведение е ирелевантно, доколкото тя е обективна и
безвиновна.
Предвид на изложеното настоящия състав на ВТРС намира,
че по делото не се доказа увреждането на работника да е съпричинено, поради
проявена от него груба небрежност. Следователно определеното му обезщетение за
репариране на търпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. не
следва да се редуцира.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
налага категоричния извод, че ищцата е претърпяла от трудовата злополука и
имуществени вреди, изразяващи се в сторените от нея разходи за лечение, чийто
общ размер възлиза на 4236 лв. Същите са пряко свързани с оперативното лечение
на полученото от злополуката счупване на тазобедрената става, което е налагало
поставянето на имплант. Във връзка с последното съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице изготвило СМЕ, както и дадените от него обяснения в
съдебно заседание. Експертът е категоричен, че при такова счупване смяната на
ставата с изкуствена е било задължително, като поставянето на по - скъп и
същевременно по качествен имплант е следвало от относително младата възраст на
ищцата и е свързано с по - дългия му експлоатационен срок /над 20 години/. Видно
от доказателствата по делото здравната каса покрива само частично стойността на
изкуствената става /1080 лв./, поради което доплащането на остатъка от пълната
й стойност е следвало да се понесе от пострадалата. От представените по делото
фактури и фискални бонове пряко се доказва, че тя е доплатила за поставения й
имплант 3220 лв., за остриета за осцилиращ нож и потребителски такси 106,
40лв., както и за избор на екип за извършване на операцията 700 лв.
Закупуването на консумативите за операцията /изкуствена става и остриета за
осцилиращ нож/ от болничното заведение след постъпването на пострадалата в него
и заплащането на същите от нея в деня на изписването й /11.04.2017г./ несъмнено
налагат извод, че тези разходи са извършени във връзка с претърпяната от ищцата
оперативна интервенция. Закупуването на антикоагуланти /"Зибор 3500"/
същото е пряко свързано с претърпяната от ищцата операция и е насочено към преодоляване
на евентуалните негативните последици от нея /образуването на тромбове/.
Постъпването на ищцата в болницата в гр. Плевен, която
е профилирана за извършването на операции като процесната, изборът на
квалифициран медицински екип за осъществяването й и поставянето на качествен,
но скъпоструващ имплант, сочат на положена от нея дължима грижа за ограничаване
на вредоносните последици от злополуката. По този начин пострадалата е заела
поведение за осигуряването на по - ефективен лечебен процес, а оттам и по - краткотраен
оздравителен период, което води до намаляване на риска от инвалидизация.
Последното е не само в неин интерес, но и в интерес на работодателя предвид
имуществената отговорност, която носи по чл. 200 КТ. Извън горно по делото не
се доказа, че процесната интервенция е възможно да бъде извършена в болницата в
гр. В. Търново, че здравната каса покрива изцяло стойността на даден вид
имплант, както и че изобщо оперативната намеса и последващото лечение се
заплащат на пълно от НЗОК, доколкото ищцата е здравноосигурено лице. Напротив
доказателствата сочат, че касата покрива само частично този вид дейности и тази
стойност е приспадната от разходите свързани с оперативното лечение на
пострадалата. По тези съображения наведените от ответника възражения в тази
насока относно дължимостта на претендираното от него имуществено обезщетение са
изцяло неоснователни.
Работодателят е релевирал по делото възражение по чл.
200 ал. 4 КТ за намаляване размера на претендираното от ищцата обезщетение с
получените от нея застрахователни суми. Съгласно константната практика на ВКС
/Решение № 211/29.03.2010г. по гр.д. № 719/2009г. на IV г.о./ приспадането на полученото застрахователно
обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя обезщетение
за неимуществени вреди, така и от това за имуществени. При направено от него
възражение по чл. 200 ал. 4 КТ, той сам може да избере от кое от неговите
задължения да се извърши приспадането. В случая ответното дружество изрично е
посочило, че желае да се намали първо размер на имуществените вреди. По делото
безспорно се доказа, че ищцата е получила застрахователно обезщетение в размер
на 79 лв. по сключения между ответника и трето по делото лице застрахователен
договор по застраховка трудова злополука. Предвид искането на ответника тази
сума следва да се приспадне от доказания размер на имуществените вреди 4236
лв., поради което предявения иск за заплащането ми ще се яви основателен и
доказан за сумата от 4157 лв.
В обобщения настоящият състав на ВТРС намира, че предявения
иск с правно основание чл. 200 КТ следва да се уважи до размера на 30 0000 лв.,
представляващ справедливия размер на паричния еквивалент на подлежащите на
обезвреда неимуществени вреди, ведно с законната лихва за забава върху този размер
от деня на настъпване на събитието - 02.04.2017г., доколкото и в случай на
трудова злополука са приложими общите принципи по чл. 84 ал. 3 и чл. 86 ЗЗД, в
който смисъл е Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. на IV г.о., ВКС. Над уважения размер до пълния си предявен
размер от 80 000 лв. т.е. за разликата от 50 000 лв. иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът за имуществени вреди следва да
бъде уважен до размера на 4157 лв., предвид на полученото от ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 79 лв., за която сума искът подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка от страните има право на разноски съразмерно на
уважената респ. на отхвърлената част от иска. Ищецът не е доказал извършването
на разноски по делото и такива не следва да му се присъждат. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, с който ищецът е възложил на
адв. Демирева от САК осъществяването на процесуално представителство и защита
по настоящото дело. Страните са договорили възнаграждение в размер на 3300 лв.,
но са се съгласили същото да не се заплаща от клиента, тъй като е материално
затруднено лице и на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА е освободен от заплащането
на адвокатски хонорар. Съдът намира, че подписания между страните договор за
правна защита и съдействие има за предмет безвъзмездното осъществяване на
процесуално представителство по делото. Волята на страните е ясна и не се
променя от наличието на уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
38 ал. 1 ЗА адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ на материално затруднени
лица, както е в случая и ако ответната страна е осъдена за разноски, има право
на адвокатско възнаграждение /чл. 38 ал. 2 ЗА/. Според тази норма следващото се
на адвоката възнаграждение се определя от съда в размер не по – нисък от
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г., като другата страна се осъжда да го
заплати. Следователно съдът не е обвързан от посочения в договора за правна
защита и съдействие размер. Предвид уважения размер на исковете, минималния праг
на адвокатския хонорар по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. възлиза
на 1554, 71 лв. С оглед проведените по делото три съдебни заседания и обема на
събраните доказателства и установените факти, съдът намира, че адекватния
размер на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство следва
да надвишава минималната граница и да е в размер на 2000 лв. На основание чл.
38 ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца тази сума. Ответникът е доказал заплащането на адвокатски
хонорар в размер на 4000 лв., като съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на него му се следва сумата от 2378, 03 лв. По правилото на чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът
дължи държавна такса върху уважения размер на иска, която възлиза на 1366, 28
лв., както и 350 лв. – разноски за вещи лица.
В съответствие с чл. 127 ал. 4 ГПК,
макар и след приключване на съдебното дирене по делото, ищцата е посочила
банкова сметка, *** суми. Същата следва да бъде отразена в решението на съда,
тъй като е част от съдържанието му, съгласно чл. 239 ал. 1 т. 7 ГПК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПРЕСТИЖ
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.К.Р., ЕГН: ********** *** против
ПРЕСТИЖ
ОСЪЖДА ПРЕСТИЖ
ОСЪЖДА ПРЕСТИЖ
ОСЪЖДА Л.К.Р., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРЕСТИЖ
БАНКОВА СМЕТКА, ***а ищцата суми - IBAN: ***, разкрита в "Банка ДСК" ЕАД.
Решението е постановено при участието на "ДЗИ –
Общо Застраховане" ЕАД - трето лице - помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: