Р Е Ш Е Н
И Е
№ 122
гр.
Трявна, 17.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в публично заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№ 403 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
В исковата молба на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Д.И.Д. се твърди, че на
22.11.2016г. между „Вива кредит“ООД, като заемодател, и ответника, като
заемател, е сключен договор за паричен заем №5314994. По силата на него,
заемодателят предоставил на заемателя сума в размер на 500,00 лв., която
последният се задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 76,90 лв.,
на 18 равни погасителни вноски в размер на 32,05 лв. Падежната дата на първата
вноска била на 06.12.2016г., а падежът на последната вноска – на 01.08.2017г.
Поради забава в плащането на вноските и по силата на договора, на ответника
била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на
175,00 лв., която включвала суми за покриване на направените от заемодателя
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения. Начислена била и еднократна такса в размер на 70,00 лв.,
представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. Освен тези суми ответникът дължал и
неустойка по чл.4 от договора в размер на 206,10 лв. за непредоставено
обезпечение по договора, която сума била разсрочена на 18 равни вноски, всяка в
размер на 11,45 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем. Заемателят дължал и лихва за забава върху сумите по
погасителните вноски в размер на 42,48 лв., за периода от 07.12.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда. На 06.07.2017г. било подписано
приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г., с което вземането на „Вива кредит“ООД към ответника било
прехвърлено на ищеца, както и същият упълномощен, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника били изпратени
две уведомителни писма за извършената цесия, но и двете върнати обратно в
цялост, поради което към исковата молба ищецът прилагал уведомление за
извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение.
Претендира
се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500,00 лв. – главница
по договора, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението; 76,90 лв. – договорна лихва за периода
от 06.12.2016г. до 01.08.2017г.; 206,10 лв. – неустойка за периода от
06.12.2016г. до 01.08.2017г.; 175,00 лв. – такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 70,00 лв. – такса разходи за дейност на служител; 42,48
лв. – лихва за забава за периода от 07.12.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д. №156/2018г. по описа на Районен съд –
Трявна.
В срока по чл.131 ГПК
ответницата не е представила писмен отговор.
В
първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 16.05.2019г., ищецът,
чрез писмено становище на пълномощника си юрисконсулт Ц. П., прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответницата, редовно призована при условията на чл.41 ал.2 ГПК, не се
явява лично и не изпраща представител.
Въз основа на
направеното от ищеца искане, с протоколно определение от 16.05.2019г. е приета
за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответницата Д.И.Д. е
получила редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Получила
е редовно и съобщение, с което е уведомена относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания
срок и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да направи
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените
указания, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответницата не представя отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено
на 16.05.2019г., като не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. Същевременно
с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
доказателства /заверени копия на: договор за паричен заем Вивакредит План 14 и
30“ №5314994 от 21.11.2016г.; РКО №75/22.11.2016г.; Тарифа на „Вива Кредит“ООД
относима към договори за паричен заем „Вивакредит сега 14 и 30“; Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г. и приложение №3
към него; потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД; заключение
на съдебно счетоводна експертиза и обясненията на вещото лице от с.з. на 16.05.2019г./,
съдът счита предявеният по делото иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца следните суми: 500,00 лв. - главница по сключен договор за паричен заем №
5314994 от 22.11.2016 г. с „Вива кредит” ООД, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.04.2018г. до
изплащане на вземането; 76.90 лв.
– договорна лихва за периода 06.12.2016г. - 01.08.2017г.; 206.10 лв. – неустойка за периода 06.12.2016г. - 01.08.2017г. за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 175,00 лв. – такса разходи за събиране
на просрочени вземания; 70,00 лв. –
такса разходи за дейност на служител, който администрира дейността по събиране
на вземането; 42,48 лв. –
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 07.12.2016г. -
29.04.2018г., за
което е издадена заповед №96/30.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №156/2018г. по описа на
Районен съд – Трявна, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 75,00 лв. - направени разноски в заповедното
производство, от които: 25,00 лв. внесена ДТ и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответницата следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 425,00 лв. - направени разноски в настоящото
исково производство, от които 175,00 лв. внесена ДТ, 150,00 лв. –
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Юрисконсултското
възнаграждение е претендирано от ищеца в размер на 350,00 лв., докато съгласно чл.78
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв. С оглед
правната и фактическа сложност на делото и най-вече, че делото е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден в закона
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д., с ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С. /поотделно/, следните
суми: 500,00 лв. /петстотин лева и 00 ст./ - главница по сключен договор за паричен заем
№ 5314994 от 22.11.2016 г. с „Вива кредит” ООД, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.04.2018г.
до изплащане на вземането; 76.90
лв. /седемдесет и шест лева и 90 ст./ – договорна лихва за периода 06.12.2016г.
- 01.08.2017г.; 206.10 лв. /двеста и
шест лева и 10 ст./ – неустойка за периода 06.12.2016г. - 01.08.2017г. за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева и
00 ст./ – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лв. /седемдесет лева и 00 ст./–
такса разходи за дейност на служител, който администрира дейността по събиране
на вземането; 42,48 лв. /четиридесет
и два лева и 48 ст./ – обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода 07.12.2016г. - 29.04.2018г., за което е издадена заповед №96/30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №156/2018г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Д., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С. /поотделно/, сумата
от 75,00 лв. /седемдесет и пет лева и 00 ст./ - направени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.И.Д., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С. /поотделно/, сумата от 425,00 /четиристотин двадесет и пет
лева и 00 ст./- направени разноски в настоящото исково производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: