№ 4263
гр. София , 08.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110138828 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ГПК
Образувано е по искова молба вх.№22031/02.07.2021 г. от ЕЛ. М. Б., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес-гр.Р. АДРЕС, с предявени отрицателни установителни искове
по чл.439 ГПК срещу ФИРМА ЕООД.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Според §13, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) „Потребител” е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност”.
Съгласно чл.113 ГПК „Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния“, като според чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че от
26.05.1998 г. настоящият (както и постоянният) адрес на ищцовата страна е в гр.ХХХХХ,
включително и към датата на подаване на подаване на исковата молба-02.07.2021 г., както и
към датата на извършване на справката-22.07.2021 г.
Предявеният иск се основава на твърдения за липса на задължения към ответника по
договор за кредит-предмет на посочения в исковата молба изпълнителен лист и изп.дело.
1
Ищцовата страна е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП.
Ответникът е търговско дружество.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е форма на защита на
потребителя срещу неоснователно провеждано принудително изпълнение за отричано от
него задължение.
Никога не е имало спор в съдебната практика, че и отрицателните установителни искове
са форма на защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци-не се
спори, че отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения
попадат в приложното поле на чл.113 ГПК: както отрицателните установителни искове за
нищожност на договор поради противоречие със закона (за тази хипотеза-Определение
№408/24.06.2014 г. по ч.т.д.№1206/2014 г. на ВКС-ІІ т.о.), така и поради липса на съгласие
(така-Определение №323/04.02.2015 г. по ч.гр.д.№3397/2014 г. на САС, ГК-2 с-в,
постановено в производство по чл.122 ГПК). Няма никаква логика и смисъл същото да не се
отнася и за отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения
на други основания: нарушения на нормативни актове, на индивидуални договори или
действащи общи условия; например изрично е прието в съдебната практика, че
отрицателният установителен иск за липса на задължения към доставчик на ел.енергия
попада в приложното поле на чл.113 ГПК (в този смисъл изрично-Определение
№574/13.11.2012 г. по ч.гр.д.№427/2012 г. на ВКС-І г.о., и мн.др.).
Подсъдността по чл.113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по
ЗЗПотр., а за всички спорове между търговци и потребители (Определение №241/05.04.2013
г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.
№783/2012 г. на ВКС-II т.о.).
Специалната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима и за исковете по чл.439 ГПК
(Определение №18/16.01.2020 г. по ч.т.д.№2502/2019 г. на ВКС-II т.о., Определение
№1565/29.06.2020 г. по ч.гр.д.№1928/2020 г. на САС, ГО-8 гр.с-в.).
За предявените искове по чл.439 ГПК са приложими правилата за родова и местна
подсъдност на чл.103-117 ГПК, като подсъдността на заповедното производство (по което е
издаден изпълнителния лист) или на изпълнителното дело е без значение за подсъдността на
исковото производство.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела; за тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119,
ал.3 ГПК.
2
Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило
на чл.105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без
значение за местната подсъдност на настоящото дело; без значение е и мястото на
изпълнението.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд
по настоящия адрес на ищцовата страна.
По изложените мотиви и на основание чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело №38828/2021 г. на СРС-161 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-ХХХХХ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3