Решение по дело №175/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20207190700175
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 128

 

Гр. Разград, 18 ноември 2020 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                   

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …………..  разгледа докладваното от съдията дело №175 по описа за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.197, ал.2 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Джъмп фрут“АД, гр.Лозница, обл.Разград  против Решение №191/21.08.2020г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено оспореното пред него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. №С200017-023-0002461/ 11.08.2020г.

Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като издадени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.  С оглед на това моли да ги отмени, ведно със следващите от това последици.

          Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което  заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

           Събраните писмени доказателства установяват, че срещу жалбоподателя има висящо ревизионно производство във връзка с установяване на задължения по ЗКПО, възложено със ЗВР №Р-03000320004143-020-001/10.07.2020г. (л.46). Ръководителят на ревизията е депозирал Искане за предварително обезпечение на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03000320004143-039-001/10.08.2020г. до публичния изпълнител (л.24). Като мотиви е посочил, че ревизионното производство е възложено след отмяна по административен ред на РА №Р-03001719004464-091-01/02.03.2020г., по който дружеството е внесло авансово определените задължения (главница и лихва) общо в размер на 79 582, 15 лв. След отмяната на този РА данъчно задълженото лице (ДЗЛ)  е депозирало искане за прихващане по реда на чл.129, ал.1 от ДОПК с внесените суми на задължения по ЗДДС и авансова вноска за корпоративен данък, което вероятно ще бъде уважено. С оглед на това се иска да бъде наложена обезпечителна мярка „запор“ на банковата сметка, като се сочи, че очаквания размер на задължението е 55 671, 08 лв. корпоративен данък и 24 637, 94 лв. лихви. Публичният изпълнител е извършил анализ на събираемостта на очакваното публично задължение (л.22), в който е посочил, че ДЗЛ лице няма просрочени публични задължения, разполага с недвижими имоти и друго имущество/активи, което предполага, че дългът е събираем. Независимо от това, с ПНПОМ изх. №С200017-023-0002461/ 11.08.2020г. е наложил запор върху наличните и постъпващи суми по банковата сметка на лицето за сумата от 80 309, 02 лв. Това ПНПОМ е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП, който със свое Решение №191/21.08.2020г. е оставил жалбата без уважение. Това решение и потвърденото с него ПНПОМ са предмет на съдебен контрол в настоящето производство.  

Съдът намира, че оспорените актове са валидни, като издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на закона. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.

Процесните актове обаче са постановени в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.  Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл. 195, ал.5 ДОПК.

Предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Следователно законодателят въвежда изискването  налагането на предварителни обезпечителни мерки да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде невъзможно или сериозно затруднено. Както в процесното ПНПОМ, така и в решението на Директора на ТД на НАП не са посочени фактическите обстоятелства, които обуславят конкретната обезпечителна нужда, а единствено формално е прието, че ще се затрудни събирането на вземанията по бъдещи публични задължения. Обезпечителната нужда не може да се преценява хипотетично и общо, а изисква самостоятелна, ясна и конкретна преценка. В случая такава преценка не е направена и липсва обоснована и мотивирана обезпечителна нужда за налагане на предварителните обезпечителни мерки. В тази връзка следва да се посочи, че при извършения анализ на имущественото и финансово състояние на ДЗЛ е установено, че бъдещият дълг е събираем. Наред с това жалбоподателят е демонстрирал добросъвестно поведение и е внесъл авансово и в пълен размер определените задължения по отменения РА. Въз основа на така изложените съображения съдът намира за необоснован и неправилен изводът, че събирането на бъдещото публично задължение ще бъде невъзможно или значително затруднено. С оглед на това оспореният акт и наложените обезпечителните мерки следва да бъдат отменени.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №191/21.08.2020г. на Директора на ТД на НАП Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ обезпечителните мерки, наложени с  Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №С200017-023-0002461/11.08.2020г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

СЪДИЯ : /п/