РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
09.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 10 февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6607 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Р.Г., в качеството му на баща и законен представител на
Р. Д.Г. с ЕГН:********** твърди, че на
09.08.2019г., малолетната му
дъщеря пътувала на задната лява седалка на лек
автомобил „БМВ 320" с рег. № Р4417КВ,
който бил управляван от И.Н.Н.. Твърди, че на кръстовището,
образувано с второкласен път II-23 Червена вода - Средна кула
(кръстовището пред магазин „Джъмбо"), ответницата С.Т.Н. управлявайки л.а.
Тойота „Ярис“ с рег.N:Р1058АН, нарушила правилата за предимство
и виновно причинила ПТП с автомобила управляван от И.Н.Н.. Поддържа, че вследствие на ПТП
малолетната Р. Д.Г. получила множество телесни увреждания.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да заплати на Р. Д.Г., чрез нейния баща и законен представител Д.Р.Г.
сумата от 3000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 40,00 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира направените
деловодни разноски.
На основание чл.38, ал.2 ЗА моли съда да осъди ответницата да заплати на адвокат К.Х., оказал безплатна правна помощ на ищеца адвокатско
възнаграждение, изчислено по Наредба №1 /09.07.2004г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Р.Б., е депозирал писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност
на предявения иск.
В срока по чл.219 от ГПК моли в процеса
да бъде привлечено, като трето лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“
с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София.
С Определение N:7465 /23.12.2019г. на основание чл.220 от ГПК съдът е
конституирал ЗАД „Алианц България“ с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София в качеството на трето лице, помагач на страната на
ответника – С.Т.Н..
ЗАД „Алианц България“ в качеството си
на трето лице, помагач на страната на ответника е депозирало становище, с което
развива съображения за неоснователност на иска.
Съдът след като анализира събрания по
делото доказателствен материал по реда на чл.235, ал.2 вр. с чл.12 от ГПК, намира за установено следното:
Установено е и не се спори, че на 09.08.2019г., около 19:25ч. малолетната
Р. Д.Г. пътувала на задната лява седалка на
лек автомобил „БМВ 320" с рег. №
Р4417КВ, който бил управляван от И.Н.Н. от
гр.Русе към кв.„ДЗС“.
Автомобилът се движел по главен път 1-2 Русе - Варна, когато на кръстовището,
образувано с второкласен път II-23 Червена вода - Средна кула
(кръстовището пред магазин ,Джъмбо"), ответницата, управлявайки лек
автомобил „Тойота Ярис" с рег. №
Р1058АН, нарушила правилата за предимство, като не спазила пътен знак Б-1, не
пропуснала движещия се по път с предимство лек автомобил „БМВ 320" с рег.№
Р 4417 КВ и виновно причинила ПТП, при което пострадали водачът и пътниците в
него.
Произшествието било посетено на място
от служители на „Пътна полиция", които съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали № 554/09.08.2019г. и АУАН № 378039/09.08.2019г. на ответницата
за виновно причиненото от нея произшествие.
Ударът бил силен, което причинило на пътуващите в л.а.
БМВ телесни увреждания. Бил извикан екип
на ЦСМП, който оказал първа помощ на пострадалата Р.
Д.Г., след което я
откарал за преглед в УМБАЛ „Канев" АД.
Не се спори и от представеното СМУ N:9102 е установено, че детето страда от заболяване „Наследствена
дистрофична булозна епидермолиза", което се характеризирало с лесна ранимост
на кожата и липса на епидермис. Установено е по категоричен начин, че в резултат на произшествието,
състоянието му било влошено. На множество места по тялото кожата била покрита с
охлузвания и одрасквания - брадичка, лява предмишница, лява предкитка, гърба,
лява тазобедрена става, лява ингвинална област, лява поясно-кръстна област,
ляво коляно, лява подбедрица, гръбна повърхност на дясно ходило. Вроденото
заболяване на детето налагало провеждане на лечение на раните със специални
скъпоструващи медицински изделия. Невъзможно било уврежданията по кожата да се
третират и превързват с други, обикновени превръзки. Това правело и невъзможно
хоспитализирането на детето в болнично заведение, където не са осигурени тези
специфични медицински превръзки.
На 13.08.2019г. детето било освидетелствано от съдебен лекар, който
установил точните размери на охлузванията и одраскванията по кожата на цялото
тяло. За изготвяне на СМУ, доверителят ми направил разход и заплатил сума в
размер на 40,00 лева.
Получените в резултат на произшествието рани, одрасквания и
охлузвания заздравявали изключително бавно. Освен описаните множество
охлузвания и одрасквания по тялото, които били съпроводени с болки, детето
преживяло и силна уплаха от произшествието. Това довело до смущения в съня и в
контактите с близките, липса на желание за игри и други занимания.
От приетото заключение на вещото лице
по назначената СМЕ се установява, че Р.
Д.Г. е получила
охлузвания по лицето, гърба, лява предмишница, лява предкитка, лява тазобедрена
област, ляво коляно, лява подбедрица и дясно ходило. Констатирани са
кръвонасядания по лява предмишница и дясно ходило.
Експертът твърди, че установените
увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат
получени при ПТП на 09.08.2019г. по начина описан в исковата молба.
Експертът твърди, че при такива
увреждания каквити са установени при Р. Григорова, обичайният възстановителен
период е около две седмици, но в конкретния случай предвид заболяването на
детето „Наследствена
дистрофична булозна епидермолиза", този период е значително по-дълъг, което зависи от
прилагането на специфично лечение. В заключение експертът твърди, че така
установените телесни увреждания, следва да се преценят по медико-биологичен
признак , като разстройство на здравето неопасно за жИта.
От показанията на св.И.Х. се установява, че на 09.08.2019г. пътувала в автомобила БМВ заедно с детето Р. към кв.“ДЗС“. Твърди, че при навлизане в кръстовището на магазин „Джъмбо“, в дясно имало кола, която им отнела предимството и двете коли се сблъскаха. Установява, че те се движели по
пътя Русе – Варна напред в посока към Варна. Установява, че техният автомобил се управлявал от И Н., а тя била седнала на предната седалка до него, а отзад били детето - Р. Д.Г. и неговата баба. Твърди, че детето било седнало зад
шофъора и без поставен предпазен колан, тъй като имало заболяване на кожата, вследствие на което при всеки по-силен
допир, се получавали рани или мехури. Установява, че детето винаги се возило
в автомобилите без колан заради
заболяването си. Свидетелката установява, че след произшествието шофъорът на техния автомобил - И се обадил на тел.112, а тя се обадила веднага на бащата на детето - Р.. Твърди, че след 5-10 минути пристигнали линейка и полиция, както и бащата на Р. - Д.Г.. Свидетелката
установява, че детето имало наранявания на гърдичката, на лявата ръка, на лявото краче и по гърба. Била много разстроена, плачела и дори
крещяла от болките. Твърди, че когато дошла линейката детето започнало да трепери от стрес, но при появата на баща й се успокоило.
Свидетелката установява, че преди да тръгнат към кв.“ДЗС“
детето нямало никакви рани по
себе си. Твърди, че след произшествието ходили да я посещават
в дома й. Установява, че до
края на м.август ходихме около 4-5 пъти, а Р. била с превръзки и не искала да
контактува и да играе, била
затворена в себе си, държала се по
различен начин от обичайното.
Съдът кредитира показанията на св. И.Х., тъй като същите са последователни, логични и
кореспондират със събрания
доказателствен материал по делото.
От показанията на св.В.Г. (майка на пострадалата) се установява, че на 09.08.2019г. около 19:25 часа приключила работа
и звъннала на съпруга си да дойде да я прибере. Тогава от него разбрала, че
е станала катастрофа и Р. е пострадала и че тръгват
с линейка към Бърза помощ. Твърди, че веднага след разговора тръгнала към болницата и там видяла Р., която била с доста наранявания, обезобразена и в шок, говорела несвързано. Установява, че първата рана, която видяла е на лявата ръка - от китката до лакътя кожата била напълно обелена. После видяла другите
рани - по краката, по ходилата, по колената и една доста голяма на гръбчето.
Свидетелката потвърждава, че детето й е родена с рядко генетично заболяване „Епидермолизис булоза“. Кожата й била много фина и нежна, тъй като не съдържала колаген 7, вследствие на което при най-малкото търкане, нараняване и удряне се причинявали мехури по кожата, които се пукали и се образували рани.
Заболяването имало периоди на затишие. Твърди, че преди процесното пътуване Р. била в
добър период и доста добро състояние. Установява, че от Бърза помощ имали желание да я хоспитализират,
но обяснили, че няма
да могат да се погрижат адекватно за раните, не могат да ги обработят и нямат медикаменти. Ползваме
специални незалепващи превръзки и антибиотични кремове. Установява, че детето й се нуждаело от специфични превръзки, които се отпускали по здравна каса само за десет дни , а останалите ги купували от чужбина. В пъвите дни след катастрофата
детето загубило
тонус, било като прекършено. Твърди, че физическите наранявания зараснали за около 2-3 месеца. Белезите личали и днес.
Съдът кредитира показанията на св. В.Г., тъй като същите са последователни, логични и
кореспондират със събрания
доказателствен материал по делото.
В задължителната съдебна практика е
изяснено, че понятието справедлИст по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно,
а изисква съобразяване на редица конкретни обстоятелства. Анализа на събраните по делото
доказателства дава основание на съда да формулира извод, че искът за неимуществените
вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер. Ето защо при съобразяване на преживените болки, страдания и
неудобства, от една страна, както и на размера на присъжданите при подобен вид
случаи обезщетения, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 3000,00 лева.
Според указанията по т.7 от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение
за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна и пр.,
следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер. В случая претендираните
имуществени вреди са подробно описани в исковата молба, като са представени доказателства за направени разходи за медицински
услуги в размер на 40,00 лева.
Посочените разходи са в периода непосредствено след датата на инцидента – 09.08.2019г., т.е. по времето на своето извършване
те съвпадат с периода на извършените
медицински изследвания и
възстановителния период след уврежданията. По
тези съображения съдът намира, че искът за имуществените вреди е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД
предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. По тази причина законната лихва върху обезщетението за
неимуществените вреди следва да бъде присъдено от датата на деликта – 09.08.2019г. Не така стои въпросът обаче с имуществените вреди,
представляващи направени разходи за медицински услуги. Лихвата върху тях ще се дължи от датата, от която са
направени – 14.08.2019г.
(вж. фактура N:********** / 14.08.2019г.)
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в тежест на ответницата следва да се присъди
възнаграждение в размер на 440,50 лева на адв.К.Х. от РАК.
На основание чл.78, ал.1 от
ГПК, в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски по платена държавна
такса в размер на 170,00 лева и за възнаграждение
на вещото лице в размер на 300,00
лева, които суми
следва да бъдат заплатени по сметка на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН:********** *** да заплати на Р. Д.Г. с ЕГН:**********, чрез нейния баща и законен представител Д.Р.Г.
с ЕГН:********** сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП на 09.08.2019г. на кръстовището, образувано
от главен път 1-2 Русе - Варна с второкласен път II-23 Червена вода - Средна кула (кръстовището пред магазин
,Джъмбо"), както и сумата от 40,00 лева –
обезщетение за имуществени вреди -
такса за извършване на съдебномедицинското й освидетелстване, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта – 09.08.2019г.
по отношение на обезщетението за неимуществените вреди и от 14.08.2019г.
по отношение на обезщетението за имуществените вреди.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН:********** да заплати на Р. Д.Г. с ЕГН:**********, чрез нейния баща и законен представител Д.Р.Г.
с ЕГН:********** сумата от 470,00 лева за направени
разноски по държавна такса и заплатеното от възнаграждение
на вещото лице.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН:********** да заплати на адв.К.Х. с ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия сумата от 440,50
лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на ЗАД „Алианц България“ с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София, привлечено, като трето лице помагач на страната на
ответника – С.Т.Н. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: