Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 312 по описа за
2021 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба „Е.Д.Е.м.“
ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-0001183 от 18.12.2020 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на въззивното дружество
на основание чл.105, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200,00
лв. за
нарушение на чл. 57, ал.
6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията.
Във въззивната
жалба са изложени съображения за незаконосъборазност на издаденото наказателно
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон,
изразяващи се в непосочване на вида и количеството на превозвания товар и ППС,
с което същият би могъл да бъде превозен. Наред с това се позовава на наличието на по-благоприятен за жалбоподателя
закон, а именно разпоредбата на чл.181, т.1 ЗДвП. Сочи, че отсъстват данни за
продължителността и сроковете за започване и приключване на проверката, което
на практика да направи проверимо спазването на
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Позовава се и на
наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на издаденото НП и присъждане на направените
по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна чрез адв. И.Г. поддържа жалбата
и излага доводи за допуснато нарушение
на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на сторените в
производството разноски.
В проведеното
открито съдебно заседание въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призована, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира
за установено от
фактическа страна следното:
На 05.05.2020
г. „Е.Д.Е.м.“ ЕООД, притежаващо лиценз
на Общността за превоз на
товари № 10276, извършило обществен международен превоз на товари
с водач Г.З.З., който е управлявал влекач марка "Скания" от кат. N3,
с peг. № CВ 3839 КМ, за което моторно превозно
средство е нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност.
На 15.10.2020 г. е извършена тематична проверка на въззивното
дружество, при която св. К.К. установил извършването
на посочения превоз, както и обстоятелството, че в периода от 03.05.2020 г. до 18.05.2020 г. моторното
превозно средство е било без валиден
периодичен преглед.
Предвид установеното
на 15.10.2020 г. св.
К.К. съставил срещу въззивното дружество акт за установяване
на административно нарушение, който бил връчен на
упълномощения представител Св.А.Г.,
която го подписала без възражения.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
18.12.2020 г. директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. К.Н.К., и писмени доказателства: копие на заповед
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; справка за технически прегледи;
копие на СРМПС, част I;
копия на CMR
и 1 бр. товарителница;
информация от дигитален тахограф; копия от трудов
договор и документи на водача; копие
на пълномощно и справка за нарушител.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. К.Н.К.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и по-конкретно на представените справка за технически
прегледи, CMR и информация от дигитален тахограф.
Съдът кредитира
посочените писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото
същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз
основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление
е подадена в установения в чл. 59, ал.
2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна
страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките
на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен
по реда на
чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени в сроковете по чл. 34
ЗАНН. Видно от показанията на св. К. проверката е била
тематична и е била извършена на 15.10.2020г., като именно тогава е установено
извършеното на 05.05.2020г. нарушение и на тази
именно дата е бил съставен процесният АУАН, като НП е издадено на 18.12.2020 г., т.е. в шестмесечния срок по 34, ал. 3
ЗАНН.
От
доказателствата по делото се установява,
че на процесната дата въззивното дружество е осъществило с МПС с рег. № СВ 3839 КМ международен
превоз на товари. За моторното превозно
средство не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед
за проверка на техническата изправност,
което обстоятелство е документално установено и практически неоспорено от
страна на дружеството-жалбоподател.
При анализа
на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че
е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57,
ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията, съгласно която превозите на пътници
или товари се извършва само
с превозни средства, на които е извършен
предпътен преглед за проверка на
техническата изправност, и за които има
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност.
Обстоятелството, че в
наказателното постановление не е описано вида и количеството на превозвания
товар или ППС, с което същият е следвало да бъде извършен, според настоящия
съдебен състав не представлява съществено процесуално нарушение, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на въззивното
дружество, доколкото в наказателното постановление недвусмислено е посочено, че
дружеството на процесната дата е осъществило международен превоз на товари със
съответното МПС (за което има представени доказателства), без да е бил налице
валиден периодичен преглед за техническа изправност за същото. Това описание
включва всички съставомерни признаци, които въззивното дружество е могло да оспори и да представи
съответните опровергаващи доказателства.
В случая е неприложима се явява разпоредбата на чл. 181,
т. 1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда различен състав на нарушение, а именно
непредставяне без уважителни причини в определения срок превозно средство за
технически преглед, докато в конкретния случай се касае за извършване на
международен превоз на товари без издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност.
Действително в наказателното постановление е посочено, че
дружеството виновно е нарушило разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Въпреки че наказващият орган
не следва да прави преценка за наличието на вина, съдът намира, че направената
констатация, макар и да не е била необходима, не е довела до ограничаване на
правото на защита на санкционираното юридическо лице, тъй нарушението е описано
пълно и ясно по отношение на неговата обективна страна.
В случая е възникнала т.нар. обективна
отговорност на юридическите лица, при която без
значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер
задължение на въззивното дружество да осигури спазването
на законодателството в областта на международния
превоз на товари.
Съдът намира,
че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението
като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид.
Напротив касае се за
типично нарушение от съответния вид, което не следва да се
толерира с оглед сериозността на извършваната дейност – международен превоз на
товари.
Приложима
в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр,
съгласно която за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията
за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв.
Поради
това, че размерът на предвиденото
административно наказание е
фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
По
изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
право на разноски се поражда
само за въззиваемата
страна, но поради това, че
същата не е представлявана и не е взела становище по съществото
на спора в съдебно заседание, съдът не дължи произнасяне
в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 23-0001183 от 18.12.2020
г., издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Е.Д.Е.м.“ ЕООД
на основание чл.105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 200,00
лв. за
нарушение на чл. 57, ал.
6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: