Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 379 08.03.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на осми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 2363 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на Х.Г.И. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, против Заповед с рег. № 434зз-537 от 22.11.2016 г. за
задържане на лице, издадена от В.Н. Г. на длъжност „Младши полицейски
инспектор“ във Второ РУ- ОДМВР Бургас.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли
за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ответникът В.Н. Г.- мл. полицейски инспектор
при Второ РУ на МВР- Бургас оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли
за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е насочена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С оспорената Заповед за полицейско
задържане е разпоредено на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за
срок до 24 часа на жалбоподателката Х.Г.И. в помещение за временно задържане на
ОДМВР- Бургас. В нея като фактическо основание за задържането се сочи
образувано досъдебно производство № 434ЗМ-973/16 г. за престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК- кражба на златни накити от санаториум на Бургаски минерални бани.
Заповедта е надлежно връчена на И., която е заявила с декларация, че е запозната
с правата си по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР. При задържането е извършен на
същата личен обиск, за което е съставен съответният протокол. На 23.11.2016 г.
в 10.00 часа тя е освободена.
От данните по делото е видно, че на
29.09.2016 г. в Специализирана болница за рехабилитация в гр. Бургас, кв.
Ветрен, е била извършена кражба на вещи- дамско портмоне, съдържащо златна
гривна, сребърен пръстен, златен пръстен, 500 турски лири, 100 долара и 250
лева. За установяване извършителя на престъплението било извършено на
22.11.2016 г. изследване с полиграф на жалбоподателката Х.И. и лицето Е.М.- санитари
в същата болница. При обобщаване на резултатите от изследването било прието, че
И. не казва истината по въпроси, свързани с престъплението, поради което същата
била задържана за срок от 24 часа с обжалваната заповед.
С оглед така установеното от фактическа
страна съдът намира, жалбата за основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Издадена е в предвидената от
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Материалноправните предпоставки за
издаване на заповед за задържане на лице за срок до 24 часа са установени в
нормата на чл. 72, т.1 - т.7 от ЗМВР. В обжалваната заповед правното основание
за задържането не е конкретизирано, но изложените в съобразителната част
обстоятелства сочат хипотезата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице въз основа на данни за извършено от
него престъпление. Задържането на жалбоподателката е обосновано с резултатите
от проведено изследване с полиграф. В приложената по делото докладна записка №
434р-16008 от 23.11.2016 г. е отбелязано, че според психолозите, извършили
изследването, при задаване на конкретни въпроси, свързани с извършеното
престъпление, И. не казва истината. Тези констатации не сочат съпричастност на
последната към извършено съставомерно деяние, а и тестът с полиграф е ненадежден
доказателствен способ, поради което резултатите от проведеното изследване не удовлетворяват
изискването за наличие на обективни данни за извършено престъпление. Други
данни за участие на жалбоподателката в извършването на съставомерно деяние не
са установени. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена при липсващо фактическо
основание, което от своя страна съставлява нарушение на материалния закон и обуславя
нейната отмяна.
Задържането е принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се прилага с цел предотвратяване и
преустановяване на противоправно деяние, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от него. Процесната заповед е издадена около
два месеца след извършване на престъплението в Специализираната болница за
рехабилитация, след доброволно явяване на жалбоподателката в полицейското
управление за извършване на изследването с полиграф. Тези обстоятелства сочат
отсъствие на приетата от органа необходимост от задържането- то не би могло да
спомогне за предотвратяване или преустановяване на вече извършеното
престъпление, нито за отстраняване на вредните последици от него, поради което
съдът счита, че заповедта има противоречаща на закона цел.
С оглед формирания извод за основателност
на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК
следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ
размер 410 лева, съобразно приложения списък на разноските. Същите следва да се
възложат върху юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, а
именно ОДМВР- Бургас.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед с
рег. № 434зз-537 от 22.11.2016 г. за задържане на лице, издадена от В.Н. Г. на
длъжност „Младши полицейски инспектор“ във Второ РУ- ОДМВР Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да
заплати на Х.Г.И. с ЕГН ********** сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: