О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1134
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и трети юни
през
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като
разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 649 по описа
за
2016 година.
Производството
отново е висящо пред ОС-Бургас, след като с определение № 206/ 14.06.2017г.
постановено по ч.гр.д.№ 186/ 2017г., състав на Апелативен съд – Бургас отмени
определение № 649/ 13.04.2017г. с указания, за произнасяне по молбата на В.С.
за изменение на постановеното по делото решение чрез намаляване на присъдените
разноски.
Делото приключи с решение № 366/
10.08.2016г., като на основание чл.135 от ЗЗД съдът обяви за относително недействителен
спрямо Д.И.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез
адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от АК-Бургас,
издадения от В.Б.С.с ЕГН **********, с адрес: *** в полза на И.А.С.с ЕГН
**********, с адрес: *** и посочен съдебен адрес:***, адв.С.Ц. *** запис на
заповед от 30.07.2012г. за сумата от 100 000 лв., с падеж на 30.07.2013г.,
въз основа на който са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 2102/
05.06.2015г. и изпълнителен лист № 3005/
05.06.2015г. по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас. На основание чл.78
ал.1 от ГПК, В.С. и И.С. бяха осъдени да заплатят в полза на Д.С. сумата от 10
900 лв. направени разноски в настоящото дело, включваща внесена държавна такса
и 6900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция следва да
се произнесе по постъпилата в срока да обжалване молба с правно основание
чл.248 от ГПК от В.С., да бъде изменено решението в частта за разноските, като
бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в
наредбата минимум, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
В предоставения на ищеца срок,
постъпи писмено становище от неговия пълномощник съдържащо твърдения, че заплатеното
и присъдено адвокатско възнаграждение от 6900 лв. не надвишава минималното
такова по Наредба № 1 два пъти, а е по-ниско. Ответниците също са претендирали
възнаграждение, надвишаващо минималния размер.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното
искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства и
дадените от въззивната инстанция указания, приема за установено следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване и от лице,
което взе участие в производството по делото, макар да не се яви в съдебно
заседание и да не изпрати представител. Адв.А.Д. *** беше назначена за служебен
защитник на ответника, след предоставена правна помощ. Съобразно цит.в акта на
Апелативен съд – Бургас съдебна практика /определение № 260/ 01.06.2015г. по
ч.гр.д.№ 1771/2015г. по описа на І г.о., ВКС/, молбата на В.С. е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Според мотивите на съда в решението в частта за
разноските, присъденото в полза на Д.С. адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. В допълнение към тях, производството по чл.135 от ЗЗД поради самия
си характер, представлява такова с фактическа и правна сложност. Атакуването на
сделка, напълно редовна от външна страна, поради специфични само за страните
обстоятелства, изисква съобразяване на множество фактори. Всички твърдения в
исковата молба, с изключение качеството „кредитор“ на ищеца, бяха оспорени от
ответниците в нарочни писмени становища в срока по чл.131 от ГПК. Това принуди
ищеца да търси и представя още доказателства. От друга страна, В.С. и И.С.
положиха значителни усилия да оборят съществуващата според чл.135 ал.2 от ЗЗД и
приложена по делото презумпция за знание у двамата ответници, което също не
улесни Д.С..
Застъпваното от В.С. разбиране, че „частта над
минимално определения по Наредба № 1 и над подлежащия на възстановяване размер
трябва да си остане за сметка на страната направила този разход“, е в
противоречие с основни принципи в правото. Първо, именно поведението на
ответниците е причината, ищецът да търси правата си по съдебен ред, предвид
приетото в самото решение. Второ, адвокатските възнаграждение се договарят
свободно и установените минимални размери целят съсловна защита на отделните
адвокати с оглед получаване на достойно заплащане за положен квалифициран труд.
Трето, застъпените в цит. ТД № 6/2012г. на ВКС становища по отделните въпроси
указват, че до намаляване на направени разходи за изплатено адвокатско
възнаграждение следва да се пристъпва при наличие на определени предпоставки,
нито една от които не е налице в настоящия спор. Четвърто, както е отбелязано в
отговора на пълномощника на Д.С., претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на И.С. от 4200 лв. /л.31 по делото/, също е над определения в Наредба №
1 минимален размер /3530 лв. според мотивите на съда – л.70/.
Предвид изложеното,
молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на адв.А.Д. *** като процесуален представител на В.Б.С.с ЕГН **********, с
адрес: ***, да бъде изменено решение №
366/ 10.08.2016г. в частта за разноските, като бъде намален размера на
присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Д.И.С.с ЕГН **********, с
адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от
АК-Бургас от 6900 лв. на 3530 лв., като неоснователна.
Определението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: