№ 841
гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20243100501193 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 30622/12.04.2024г. от
Технически университет-Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, чрез пълномощника му адв. Н.
С., срещу решение № 980 от 22.03.2024г., постановено по гр. дело №
11667/2023г. на ВРС, XL-ти състав, с което са уважени предявените от А. К.
А., ЕГН ********** от гр. **** срещу въззивника обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, с
които е признато за незаконно и отменено уволнението на въззиваемата,
извършено от работодателя със заповед № ЧР-03-63/12.07.2023г.; въззиваемата
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт
международно сътрудничество“ в отдел „Международна дейност“ в
Технически университет– Варна и въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемата сумата от 5605 лв., представляваща обезщетение за оставането й
без работа поради незаконно уволнение в размер на шест месечни брутни
трудови възнаграждения за срок от 13.07.2023г. до 13.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 12.09.2023г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата e изразено становище за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Твърди, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата е спазена процедурата по чл. 333, ал. 1 от КТ, като
1
преди съкращаването на щата е поискано и е получено мнение на ТЕЛК при
МБАЛ Търговище АД, обективирано в ЕР № 0094 от 021/13.02.2023г.
Впоследствие е поискано предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, дадено с писмо изх. №
23050763/29.05.2023г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Сочи, че
работодателят е поискал разрешение за преодоляване на предварителната
закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, но в
полученото разрешение от „Инспекция по труда“ - Варна е дадено разрешение
само за трудоустроен служител, на основание чл. 333, л. 1, т. 2 от Кодекса на
труда. Счита, че след като работодателят е поискал разрешение на посочените
основания, но вероятно поради техническа грешка, е получил разрешение за
преодоляване на предварителната закрила само за едно от тях, той е изпълнил
задълженията си за преодоляване на предварителната закрила за уволнение.
Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови
решение, с което да се отхвърлят предявените искове, както и за присъждане
на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Сочи, че когато един работник се ползва от закрила на
повече от едно основание, какъвто е конкретния случай, то всяка от тях трябва
да бъде преодоляна поотделно. Счита за недостатъчно само поискване на
предварително разрешение, като условие за законосъобразност на
извършеното уволнение. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. № 11667/2023г. е образувано по предявени от А.
К. А. срещу „Технически университет" - Варна обективно кумулативно
съединени искове с правно онование чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
Ищцата твърди в исковата молба, че между страните е бил сключен
трудов договор № ЛС-444/07.11.2007г., с последно допълнително
споразумение № ЧР-03-464/ 07.09.2022г., по силата на е заемала длъжността
„Експерт международно сътрудничество" при основно месечно трудово
възнаграждение 864,00 лева и допълнително за трудов стаж и професионален
опит, в размер на 1,2 % годишно, или общо 18% върху основното
възнаграждение. С експертно решение на ТЕЛК № 91635 - 205/27.10.2021г., на
ищцата й е определена 50 % намалена работоспособност, със срок - пожизнен,
поради онкологично заболяване /Карцином на лява млечна жлеза - С 50.4/.
Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед №
ЧР-03-63/12.07.2023г. на ректора на ТУ - Варна, считано от 13.07.2023г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
Ищцата счита, че не е изискано коректно разрешение от Дирекция
„Инспекция на труда“ за съкращаването й. Сочи, че е има определен 50%
намалена работоспособност пожизнено и страда от онкологично заболяване
„Карцином на лява млечна жлеза“, поради което се ползва със защита по чл.
2
333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Счита, че същата не е преодоляна от работодателя,
тъй като последният не е поискал мнението на ТЕЛК и разрешение от
Дирекция „Инспекция на труда“ за всяко едно основание за закрила.
Сочи, че е налице нарушение при гласуването на академичния съвет за
съкращаване на щата, тъй като е било взето при липса на кворум и
невъзможност да се гласува по свободна воля. Твърди, че не е налице реално
съкращаване на щата, тъй като функциите на длъжността й са прехвърлени на
съществуващи или новооткрити щатове в други звена на предприятието. Не е
бил извършен подбор, въпреки, че в други отдели е имало служители със
сходни функции Твърди, че уволнението й представлява злоупотреба с право
по смисъла на чл. 8 от КТ, тъй като не е мотивирано от реален правен интерес
за работодателя, а от лично отношение на отделни негови ръководни
служители към нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Сочи се, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата е спазена процедурата по чл. 333, ал. 1 от КТ, като
преди съкращаването на щата е поискано и получено мнение на ТЕЛК при
МБАЛ -Търговище АД, обективирано в ЕР № 0094 от 021/13.02.2023г., а
впоследствие с писмо изх. № 23050763/29.05.2023г. от Дирекция „Инспекция
по труда" - Варна е дадено предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с А. А.. Сочи, че съкращаването на щата е реално,
извършено след валидно взето решение от компетентния орган - АС на ТУ -
Варна и трудовата функция на ищцата не е запазена. Академичният съвет на
16.01.2023г. е взел решение да се направят промени в административната
структура на университета и за закриването на длъжността „Експерт
международно сътрудничество". Въз основа на това решение, ректорът на ТУ
- Варна е утвърдил ново щатно разписание, в което тази длъжност не
съществува. На ищцата е била връчена заповед № ЧР - 03-63/12.07.2023г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1,
предложение второ - поради съкратен щат. Моли за отхвърляне на исковете, а
в условието на евентуалност при уважаването им, да се извърши прихващане
с изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1121 лева.
С обжалваното решение са уважени предявените искове.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства: наличието на трудов договор, по
силата на който ищцата е заемала от 07.11.2007г. длъжността „Експерт
международно сътрудничество" в ТУ - Варна и прекратяването му със заповед
№ ЧР- 03-63/12.07.2023г., считано от 13.07.2023г.; последното брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е било в размер на 1121 лв.;
наличието на стратегия на ТУ- Варна за международно развитие и укрепване
на международното сътрудничество.
3
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
трудовият договор между страните е бил прекратен на основание чл. 328, ал.1,
т. 2 предл. 2 от КТ поради „съкращаване на щата“, извършено с решение на
АС, обективирано в протокол № 59/16.01.2023г.
С експертно решение № 91635-205/27.10.2021г. на ТЕЛК при „МБАЛ –
Търговище“ АД, на А. К. А. е определена 50 % намалена работоспособност,
със срок - пожизнен, поради онкологично заболяване млечна жлеза. В
решението е посочена дата на инвалидност – 22.12.2014г. Поставената
диагноза на заболяването на ищцата се установява и от служебна бележка изх.
№ С-75/20.01.2023г. от СБАЛОЗ – Варна, от която е видно, че г-жа А. е
регистрирана в Регионалния раков център с карцином на лява млечна жлеза на
08.06.2012г.
По искане на работодателя, с експертно решение № 0094/13.02.2023г.
ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище“ АД е изразила становище за
нецелесъобразност на уволнение на А. А., позовавайки се на естеството на
заболяването й и евентуалните усложнения при промяна на условията на труд.
От искане вх. № 23063493/19.05.2023г. от Технически университет -
Варна до Дирекция „Инспекция по труда“- Варна е видно, че е поискано
издаване на разрешение или отказ за уволнение на А. А., ползваща се от
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. С писмо изх. № 83050763/29.05.2023г. от Д
„ИТ“- Варна до ТУ – Варна е дадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата на основание чл.
333, ал. 1, т. 2 от КТ: трудоустроен работник и служител, поради липса на
друго свободно подходящо работно място за лицето от списъка за подходящи
длъжности за трудоустроени лица.
По делото са събрани писмени доказателства за извършено съкращаване
на щата и утвърдено ново щатно разписание, прието е заключението на
вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, както и са
събрани гласни доказателства, които доказателства съдът ще коментира в
мотивите на решението си, при необходимост.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Релевираното въззивно оплакване от въззивника е срещу правния извод
на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на процедурата по чл.
333 от КТ. Същото се преценява като неоснователно от настоящия съдебен
състав, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ поставя допълнително изискване на
работодателят преди да извърши уволнение при изрично посочени хипотези,
една от които е и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, да е получил разрешение от
инспекцията по труда за всеки отделен случай. Ако такова разрешение не е
поискано, то само на това основание извършеното уволнение е незаконно /арг.
от чл. 344, ал. 3 от КТ/.
Трайната съдебна практика приема, че когато един работник или
служител се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях
трябва да бъде преодоляна поотделно. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
4
КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните
последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. В
тези случаи преди уволнението се взема мнението и на ТЕЛК /ал. 2/.
Изискванията за предварително разрешение и мнение на ТЕЛК за
предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на
смяната на работата върху здравословното състояние на работника и
възможностите му за адаптация на ново работно място. Моментът, към който
следва да е преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ, е връчване на заповедта за
уволнение /ал. 7/.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че въззивницата е трудоустроена от 2014г. и страда от
онкологично заболяване, както и че тези факти са били известни на
работодателя. Самият той, във въззивната жалба, твърди да е поискал
разрешение и за двете основания за закрила, но поради технически пропуск да
е дадено само за едното от тях. Това твърдение се опровергава от приложеното
по делото искане до Д „ИТ“, в което изрично е посочено, че се иска
разрешение само за основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Липсват данни за друго
подадено искане. Но дори и да се беше установило посоченото твърдение, то
липсата на изрично дадено съгласие и за другото основание за закрила – чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, не може да бъде дерогирана от евентуално
добросъвестното поведение на въззивника. Даденото разрешение от
Инспекцията за уволнение на въззиваемата като трудоустроен служител не
преодолява установената закрила на същата по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като
страдаща от заболяване, посочено в чл. 1, т. 3 от Наредба № 5 за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила /обн., ДВ,
бр. 33 от 1987г./.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че
работодателят не е спазил изискванията на закона при извършване на
уволнението. С оглед горното и поради нарушение на разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от КТ, съдът намира атакуваната заповед за незаконна, поради което
същата следва да се отмени само на това основание, без да се разглежда спора
по същество.
Предвид незаконосъобразността на уволнението, основателен е и
обусловения от него иск за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност
„експерт международно сътрудничество”.
Признаването на уволнението на работника за незаконно и неговата
отмяна е предпоставка за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
КТ. Освен това е необходимо наличието на подлежаща на обезщетение вреда и
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника без
работа. Следователно, в тежест на ищеца е да докаже, че е останал незает по
трудово правоотношение след незаконното уволнение. От събраните по
делото доказателства се налага извод за основателност и на този иск, като
настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от районния съд
мотиви и препраща към тях, на осн. чл.272 от ГПК.
Съобразно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
5
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото,
преценява за основателно. Производството е приключило в едно съдебно
заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по правото.
Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно:
за исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ – 780 лв., а за иска по чл. 344, ал.1,
т. з о КТ – 861,50 лв., или общо 1641,50 лв. Върху последната сума следва да
се начисли 20% ДДС, т.е. още 328,30 лв., или крайна сума 1968,80 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 980 от 22.03.2024г., постановено по гр.
дело № 11667/2023г. на ВРС, XL-ти състав, с което са уважени предявените от
А. К. А., ЕГН ********** от гр. **** срещу Технически университет-Варна,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Студентска“ № 1, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, с които е признато за незаконно
и отменено уволнението на ищцата, извършено от работодателя със заповед №
ЧР-03-63/12.07.2023г.; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „Експерт международно сътрудничество“ в отдел „Международна
дейност“ в Технически университет– Варна и ответникът е осъден да заплати
на ищцата сумата от 5605 лв., представляваща обезщетение за оставането й
без работа поради незаконно уволнение в размер на шест месечни брутни
трудови възнаграждения за срок от 13.07.2023г. до 13.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 12.09.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Технически университет-Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, да заплати
на А. К. А., ЕГН ********** от гр. **** сумата от 1968,80 лв. /хиляда
деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща
направените съдебно разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от датата, която съдът е посочил на
страните за обявяване на решението с мотивите, а именно 18.07.2024г.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7