РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Пловдив , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300501843 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД гр.*****, чрез
юрисконсулт А. Г. срещу решение № 835/06.03.2020 г. по гр.д. № 108567/2019г. по
описа на РС-Пловдив,3 гр.с., с което е осъден „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. *****, *****, представлявано от Б. И. Н., да
заплати на А. Г. А. , ЕГН ********** от гр.***** по предявените искови с
пр.осн.чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 207,90 лева – недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за предоставяне на кредит от разстояние №167483
от 18.04.2017 г., сумата 578,28 лв.- лева -недължимо платена по клауза за неустойка по
същия договор, сумата от 737,82 лв.-платена при липса на основание по същия договор
, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ- 28.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането,както и разноски по делото в размер на 250 лв.-
платена ДТ и 404 лв.с ДДС – адв.възнаграждение на адв.Д.Б..
Решението се обжалва изцяло, иска се неговата отмяна и отхвърляне на
предявените искове; при условията на евентуалност моли да се отхвърли частично
третия иск за разликата над 460 лв. до присъдения размер от 737,82 лв. Претендира за
1
разноски.
Жалбоподателят „Изи Финанс“ ЕООД гр.***** навежда доводи, че съдът
неправилно е приложил материалния закон и съдопроизводствените правила, като
неправилно е приложил ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Изложени са съображения, че в ИМ
не било ясно изложено основанието, на което се претендират сумите; не се
претендирало прогласяване на нищожност, а само заплащане на отделни суми;
неправилно е уважен иска за неоснователно обогатяване като по двeте претенции
съдът е следвало да прогласи нищожност на отделни клаузи; единственият иск,
уважаването на който не е с предпоставка прогласяване на нищожност, е за сумата
768,35 лв.; че съдът неправилно се е произнесъл с осъдителен диспозитив след като не
е прогласил за нищожни отделните клаузи на договора, поради което счита, че той е
действуващ; ответникът доброволно е погасил договора за кредит, бил е запознат с
клаузите му; от приетата по делото ССЕ се установявало, че дължимата и платена сума
е 2864 лв.; платената сума 3324 лв. като разликата от 460 лв. е само сумата платена без
основание и която следва да се присъди от съда.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се иска жалбата да се остави
без уважение; претендира за разноски по въззивното дело. Изложени са съображения,
че не е налице противоречие между обстоятелствата част и петитума на ИМ, че ищецът
не е длъжен да предяви установителен иск за недействителност на договора заедно с
осъдителния, тъй като осъдителният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД съдържа в себе си
преюдициално произнасяне на съда за наличието на правно основание на договора; че
договорът е недействителен на основание чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочен
начин на формиране на ГПР и общо дължимата сума по кредита /чл.11,ал.1,т.9 ЗПК/,
както и неспазване на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК-да има задължителна разбивка на
погасителния план; счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
надвишаване на 3-кратния размер на законната лихва; неустойката била също
нищожна, тъй като е договорена извън нейната обезщетителна и обезпечителна
функции, тъй като неустойката служи за обезщетение за вредите на кредитора без те да
подлежат на доказване – счита, че с непредставяне на искането обезпечение по
чл.3,ал.1 от договора евентуално би забавило/затруднило събирането на вземането, но
то се копенсирало от мораторната лихва, начислявана върху неплатеното вземане.
Подадена е и ЧЖ от адв.Б. срещу определение №6293/23.06.2020 г. по гр.д.
№10856/19 г. на ПРС: счита, че неправилно съдът е приел, че е неприложим чл.2,ал.5
НМРАВ, поради това, че определянето на възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗА се
извършвало за всеки един иск, когато имат различен предмет. Счита, че
съгл.цит.наредба, за процесуално представителство възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно – счита,
2
че е без значение, че исковите претенции произтичат от едно и също правно основание,
след като е поискана и внесена ДТ не за 1, а за три ОСИ; счита, че е следвало да му
бъде определено адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в размер на 1080 лв.с ДДС – по
360 лв. за всеки един от ОСИ, по НМРАВ, действуваща към 18.12.2019 г./към момента
на сключване на ДПП/.
Постъпил е отговор на ЧЖ от „Изи Финанс“ ЕООД, с който я оспорва като
неоснователна;счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
всеки иск би довело до неоснователно обогатяване на адв.Б. – исковете касаят един
договор, поради което се дължи 1 възнаграждение.Счита, че съдът му е присъдил дори
повече -404 лв. вместо дължимото му възнаграждение от 360 лв. с ДДС.
Пловдивският окръжен съд, 14-ти граждански състав, след като прецени данните
по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка,
намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми
по договор за представяне на кредит от разстояние, от които възнаградителната лихва
и неустойката - били недължимо платени поради нищожност на договора, а сумата
738,35 лв. – платена при липса на основание.
В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан договор за
паричен заем №167483 от 18.04.2017г., по силата на който ответното дружество
предоставило на ищеца в заем сумата от 1800 лева, като била уговорена
възнаградителна лихва в размер от 40,15% и ГПР – 48,44%. В договора било уговорено
задължение за заемополучателя в срок от три дни от сключването на договора да
осигури обезпечение – двама поръчители и банкова гаранция, като в противен случай
се дължала неустойка в размер на 578,28 лева. Общата дължима сума по договора,
заедно с неустойката следвало да бъдат върнати на 6-месечни погасителни вноски,
като общата дължима сума без неустойката е 2007,90 лв., а с неустойката – 2586,18 лв..
Твърди се, че сключеният между страните договор бил недействителен, тъй като
ищцата не била подписала общите условия на всяка страница съобразно чл.11, ал. 2
ЗПК. Освен това не била посочена и общата сума, дължима от потребителя, съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не било ясно и какъв е размерът на възнаградителната лихва и
на ГПР. Нарушена била разпоредбата и на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора
не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. В
3
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК не било посочено в погасителния план
разпределението на вноски между дължимите по договора суми за главница,
възнаградителна лихва, ГПР и неустойка. Твърди, че независимо от цялостната
недействителност на договора, в частност клаузата за неустойката е нищожна, тъй като
нарушава добрите нрави и надхвърля присъщите й наказателна, обезщетителна и
обезпечителна функции. Освен това клаузата за неустойка била нищожна поради
противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл.71 от ЗЗД предвиждала
възможност при непредставяне на обезпечение кредиторът да търси цялата дължима
сума по договора, но не и неустойка. Като допълнителен аргумент за нищожност на
неустойката се сочи, че същата представлявала 77% от заемната сума. Също така
договорената възнаградителна лихва от 40,15% била нищожна поради противоречието
й с добрите нрави, тъй като надвишавала повече от три пъти размера на законната
лихва.
Правопораждащият юридически факт, от който е възникнало правото на „Изи
Финанс“ ЕООД да търси исковите суми, е договор за предоставяне на кредит от
разстояние №167483 от 18.04.2017г., сключен по реда на ЗПФУР.
По възражението за неспазване на чл. 11, ал.2 от ЗПК: ответното дружество
твърди, че не работило с общи условия, като отделен документ на хартиен носител.
Общите разпоредби били поместени в индивидуалния договор за паричен заем, който
бил подписан на всяка страница. С отговора по чл.131 ГПК ответикът е представил ОУ
към договора за кредит, от които е видно, че ищецът е подписал всяка страница от ОУ.
Неправилно ПРС е приел, че е подписана само последната страница от ОУ.
Неправилно ПРС е приел също, че неустойката е включена преварително /преди
изтичане на 3 дни/ в погасителния план на договора за кредит – от представения по
делото договор закредит е видно, че същият съдържа погасителен план в 2 вариянта –
първията без неустойката,и втори – ако се задействува клаузата за неустойката.
От приетото по делото заключение на ССЕ –допълнително от 07.02.2020 г. на
в.л.С. К., неоспорено от страните и сперед съда компентно изготвено, се установява, че
по кредита ищеца е заплатил общо сумата 3324 лв., която включва гланица -1800 лв.,
договорна лихва – 207,90 лв., неустойка – 578,28 лв,разходи за събиране на вземане –
20 лв., при плащане на кнредитора към „Хит инкасо“ООД при забавяне на плащането
на длъжника – 257,52 лв., 460 лв.- надплатена сума.
ПОС намира, че недължимо платени от кредитополучателя са: сумата от 20 лв.,
тъй като не е залегнала в договора, сумата от 257,52 лв.- недоговорено плащане, тъй
като при забава се дължи обезщетение за забава, а не обезщетение на кредитора за
плащане на трето лице „Хит инкасо“ООД за събиране на сумата; сумата 460 лв.-
4
платена без основание.
По отношение на платените възнаградителна лихва и неустойка:
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа следната информация:
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя
за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В процесния договор са спазени изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и 11 от ЗПК за
предоставяне на информация за лихвения процент по кредита, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Доколкото кредитът е отпуснат при
фиксиран годишен лихвен процент, не е налице основание от кредитодателя да се
изисква посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент.
Не е спазено обаче изискването по чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК за посочване
на условията за прилагането на лихвения процент и за изготвяне на погасителен план,
съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, тъй като и при фиксиран лихвен процент следва да е
налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва- на база на
целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната
част от главницата при нейното последователно плащане или др.. Погасителният план
би следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква
част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва.
5
Нарушениа е и разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК: Не е посочен начинът, по
който е изчислен ГПР от 48,44%. По дифиниция ГПР включва възнаградителната
лихва и всички други разходи по кредите /такси, комисионни/. След като
възнаградителната лихва е 40,15%, то другите разходи остават да са 8,29%.Вещото
лице е отразило в ССЕ, че ГПР включва само възнаградителната лихва, което поражда
въпроса какво се включва в останалите 8,29%. Не е посочена общата сума на ГПР.
По отношение на неустойката от 578,28 лв., платима ако в 3 дневен срок
заемодателят не представи банкова гаранция за предоставената сума със срок на
валидност 30 след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит или
2 ФЛ-поръчители, с доход над 1000 лв., на безсрочен трудов договор, да не са
потребители или поръчители по друг договор за заем с „Изи Финанс“ЕООД, да имат
добра кредитна история 1 година назад : ПОС намира, че така договорената неустойка
е нищожна по смисъла на ТР №1/1506.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, тъй
като единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, защото по дифиниция ФС неустойката изисква
изискуемост на главното задължение, неговото пълно неизпълнение или забавено
изпълнение, а в случая неустойката е дължима за неизпълнение на задължението за
обезпечеване на кредита при невъзможни условия и срок, поради което ПОС намира,
че така договорената неустойка фактически представлява скрата възнаградителна
лихва, което от своя страна води до завишаване ГПР над допустимите 50%, което е пък
е отделно основание за нищожност.
Не може да се приеме, че е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК за
отразяване в индивидуалния договор между страните на информация за наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
Няма пречка индивидуалният договор да съдържа общите условия, но следва те да
бъдат обозначени ясно, а относно индивидуалния договор следва да бъдат спазени
всички изисквания по чл.11, ал.1 от ЗПК, независимо от това, дали същата информация
се съдържа и в общите условия.
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно
чл.26 от ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.11, ал.1,т.9,10, 11 от ЗПК във вр. с
чл.22 от ЗПК. А съгласно чл.23 от ЗПК – при недействителност на договора за кредит,
кредитополучателят дължи само главницата. Недействителността може да бъде
обявена чрез иск, чрез възражение, както и за нея съдът следи служебно. Когато не е
предявен иск за прогласяване на недействителността, а е напарвено възражение за
недействителност -съдът не се произнася с диспозитив, а само в мотивите на съдебното
6
решение, но диспозитивът на съдебното решение е съобразен с тези мотиви.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част, като в полза на пълномощника на въззиваемата
адв.Д. Б. ще следва да бъде определено и присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА, съобразно с материалния интерес по уважения иск.
По ЧЖ с пр.осн.чл.248,ал.3 ГПК:
РС е приема, че съобразно с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
Адв.Б., с което ищецът има сключен договор за безплатна правна защита, в размер от
404 лева с ДДС, с оглед общия материален интерес по делото и с оглед
обстоятелството, че претенциите произтичат от едно основание- недължимо платени
суми по договор за заем; цитирано е Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1649/2017 г., I т. о., ТК, където е прието, че оплакванията на жалбоподателите,
че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя
съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния
сбор на всички претенции, са неоснователни. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК,
IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о.,
определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора
от цената на отделните искове. Също така трайно в съдебната практика се приема, че
правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки
предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и
основание искове, но не и, както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от
едно и също правоотношение и са с едно и също основание- недължимост на
извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем поради
противоречие с добрите нрави. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена
без уважение.
По искането за присъждане на адв.хонорар на адв.Б. по чл.38,ал.2 ЗА: С оглед
неуважаване на ВЖ, на адв.Б. следва се присъди адв.възнаграждение в размер на
404лв. с ДДС на осн.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ, ред. ДВ,бр.41 от 2017 г., действувала към
датата на сключване на ДПП /18.12.2019 г./, а именно: при материален интерес 1524
лв./сбора на трите претенции/, дължимото възнаграждение е 300 лв.+7% за горницата
над 1000 лв., т.е. 300 лв.+36,68 лв.=336,68 лв.+20%ДДС=404 лв.
Мотивиран така съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 835/06.03.2020 г. по гр.д. № 108567/2019г. по описа на
РС-Пловдив,3 гр.с.
ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. *****, *****, да заплати на адв.Д. Б. от АК-П. сумата от 404 лв.-
адвокатско възнаграждение за процесуално представателство по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба по чл.248,ал3 ГПК на адв.Д. Б. срещу
определение №6293/23.06.2020 г. по гр.д.№10856/19 г. на ПРС за изменение на
решението в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8