РЕШЕНИЕ
№ 1932
Град Пловдив 09.11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2220/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
Директора на Дирекция Обслужване към ТД на НАП гр. Пловдив чрез *** А. против
решение № 1280/20.07.2023 г., постановено по АНД № 20235330201922/2023 г. по
опис на Районен съд-Пловдив- 14 н.с., с което е отменено НП №686715-F68384 от 17.01.2023г. за наложено на „Сит Билд“ ООД, ЕИК206820007,
седалище в гр.Пловдив административно наказание „имуществена санкция в размер
на 500 лева“ на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.5, вр.
ал.3 ЗДДС.
Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение
поради противоречие със закона – касационно основание по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Излагат се
съображения, че неоснователно съдът е приел, че законът е приложен неправилно
от АНО, тъй като жалбоподателят е наказан два пъти за едно нарушение. Сочи се,
че по смисъла на чл.179 от ЗДДС, ал.1 от ЗДДС, неподаването на
справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри
по чл.124 от ЗДДС представляват отделни нарушения, тъй като са изброени всяко
като самостоятелно такова. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отмененото
с него НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
другата страна в случай на отхвърляне на касационната жалба. В съдебно
заседание касаторът не се явява, не се представлява и не излага допълнителни
съображения по касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба „Сит Билд“ ООД, чрез
процесуалния си представител – адв.Б., оспорва касационната жалба с доводи за
нейната неоснователност. Счита, че издаденото решение е съобразено с актуалната
съдебна практика. Иска съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира
разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият прокурор при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата
и счита, че съдебният акт следва да се отмени, а НП да се потвърди като
законосъобразен акт.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба от „Сит Билд“ ООД
против процесното НП, издадено на основание АУАН № F68384 от 24.11.2022г., съставен от ***
Е.Н.Г., на длъжност *** в ТД на НАП-Пловдив, с който му е вменено
административно нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС, обстоятелствата по
което са се изразили в това, че при извършена проверка на 15.11.2022г. се е
установило, че като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установеният от
закона срок за подаване на отчетни регистри в ТД на НАП за данъчен период
01.10.2022г.- 13.10.2022г. до 14.11.2022г. включително. АУАН е подписан и
връчен от представляващо нарушителя лице. Постъпило е писмено възражение от
06.12.2022година срещу акта, като е посочено, че дружеството не развива дейност
от момента на създаването си, поради което е поискано приложение на чл.28 ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, в което е посочено, че към дата
на съставяне на АУАН отчетните регистри също не са подадени.
За да отмени издаденото НП първоинстанционният съд е
приел, че в процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен
характер доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща
цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния данъчен период
/ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. По аргумент от чл.125, ал.3 от ЗДДС, ПРС е приел, че задълженията за подаване на справки декларации и на
отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно по един и същи начин – по
електронен път при условията и реда на ДОПК – чл.125, ал.7 от ЗДДС.
Задължението не може да бъде изпълнено частично чисто технически доколкото
електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл.125,ал.7 от ЗДДС
не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри
и на отчетни регистри без справка декларация също по аргумент от чл.125, ал.3
от ЗДДС. В крайна сметка ПРС е извел извод, че това задължение е единно деяние
под формата на едно противоправно бездействие, за което следва да се наложи
една единна санкция.
Решението е правилно, но не по изложените от
първоинстанционният съд мотиви.
Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд е съобразил част от актуалната съдебна практика, която
се поддържа в редица касационни решения на Административен съд-Пловдив, като решение
№1772/20.10.2023г по КАНД №1483/20223г на Адм.съд-Пловдив-24 състав, решение
№1195/22.6.2023г., по КАНД № 1226/2023г. на Адм. съд-
Пловдив-22състав, решение № 875/12.05.2023 г. по КАНД №673/2023г на Адм.съд-Пловдив-
19 с. и много други.
От
съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал.
1 от ЗДДС относно отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект, следва да се направи извод, че както неподаването на справка -
декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от
които е приложима санкцията по чл. 179, ал.
1 от ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка -
декларация по чл. 125, ал.
1 от ЗДДС, така и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС са отделни такива на задължения субект, относими към
декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която ясно прави разграничение на две отделни изпълнителни
деяния – неподаване на справка -декларация по чл. 125, ал.
1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, съответно неподаването в срок на всяко едно от тях, всяко от
които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да се подават
заедно, предвидено в нормата на чл. 125, ал.
3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл. 125, ал.
1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Поради това и
съдът намира, че санкционирането на нарушителя за всяко от посочените в
разпоредбата на чл. 179, ал.
1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо, но
е изцяло в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН. Отделно от това, не се установява и нарушение на правилото
"не два пъти за едно и също нещо", още повече, че жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за наличие на друго наказателно постановление за същото
нарушение да е влязло в законна сила.
Установява
се обаче по делото, че отчетните регистри за данъчен период м. 11. 2022 г. не
са били подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнасят, а именно до 14.11.2022г.. Същевременно обаче дружеството
не е развивало дейност. На практика задълженото лице не е препятствало по
никакъв начин разчитането си с бюджета (подадена е нулева СД – обстоятелство,
което не се оспорва от страна на ответника). СД е представена при направеното
писмено възражение. Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с
оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, няма настъпили
конкретни вреди за бюджета, дружеството не развива дейност, то е обоснован
извод, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН за административно
нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС.
Понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9
от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Настоящата
касационна инстанция намира, че случаят е именно такъв, като макар и формално
да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените
по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния
предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца. При оценка обществената опасност на нарушението,
че се касае до такова от възможно най-лекия вид – неподаване в срок на дължимите
отчетни регистри, като същевремено е подадена справката-декларация на
29.11.2022г., което обстоятелство също е сред тези, стоящи на оценка за това
дали случаят е маловажен. Поредността на нарушението също винаги следва да се
отчита като обстоятелство при преценката дали случаят е маловажен, независимо
от това дали е предвидена, или не, санкционна разпоредба за повторно нарушение,
доколкото поредността на нарушението е пряко относима към оценката на
обществената опасност на същото. Тези възражения са били направени от
жалбоподателя пред наказващият орган и на първата инстанция, но предвид
мотивите за отмяна на НП, същият не се е произнесъл по тях.
В
конкретния случай административнонаказващият орган не е извършил правилно
дължимата индивидуална преценка на конкретното деяние и на конкретния нарушител
и като не го е квалифицирал като "маловажно" е приложил неправилно
материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането
на института на чл. 28 от ЗАНН. Последното като
необходимост не е съобразено от административнонаказващия орган, който е приел
АУАН като формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, поради което издаването на процесното НП е направено
при неправилно прилагане на закона. От своя страна, като отменя неправилното
НП, макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно
решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
очерталия се изход на делото и своевременно направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на
касационния ответник, които се
констатираха за изплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300
лева съобразно представения списък с разноски.
По изложените мотиви на основание чл.221 ал.2 АПК
Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1280/20.07.2023 г., постановено по
АНД № 20235330201922/2023 г. по опис на Районен съд-Пловдив- 14 н.с..
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на „Сит Билд“ООД разноски по
делото пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.