№ 483
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110211437 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № РД-10-16/27.07.2023 г., издадено от
председателя на Съвета за електронни медии, на основание чл. 126 ал. 1 вр.
чл. 127 ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) на "хххххххххх" ЕООД,
ЕИК хххххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 3000, 00
/три хиляди/ лева за нарушение на чл. 17 ал. 2 вр. чл. 10 ал. 1 т. 6 ЗРТ.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят
"хххххххххх" ЕООД го атакува чрез упълномощен представител - адв. М. Д.
от САК, със срочно подадена жалба, с която се прави искане за отмяната му.
В жалбата се навеждат доводи за липса на осъществено административно
нарушение. Изтъква се, че дружеството - жалбоподател е вписано в
публичния регистър на СЕМ за предоставяне на нелинейни медийни услуги с
параметри за предоставяне на 24 - часов достъп до аудио - визуално
съдържание при поискване от потребителите в секция "видео", а контролните
органи са извършили проверка на съдържание от новинарска електронна
медия, която е извън обхвата на вписаната секция, чрез която се доставя
медийна услуга по заявка. Изтъква се, че при публикуване на статията е
използвана техника на фремиране, позволяваща законното използване на
авторско съдържание по начин, който не създава нова аудитория, тъй като
видеоклипът се намира в потребителски профил от социалната мрежа, като
при използваната техника съдържанието му не може да се променя. Сочи се,
1
че видеоматериалът е част от статия, в която дружеството - въззивник е
изразило отношение на дистанциране и осъждане на споделеното
съдържание. Изтъква се, че дружеството - въззивник е вписано в публичния
регистър на СЕМ като доставчик на нелинейна медийна услуга на адрес
novini.bg в секция "видео", а не в секция "шоу", където се е намирало
фремираното съдържание, което изключва възможността за достъпване на
съдържанието по заявка, тъй като аудио - визуалното съдържание е
инцидентно и не попада в приложното поле на ЗРТ съгласно чл. 3 ал. 3 ЗРТ.
Изтъква се, че предвид съдържанието на секция "шоу" не може да се направи
заключение, че е налице услуга с "телевизионен характер" поради
преобладаващото текстово съдържание. Предвид горното се навеждат
аргументи, че издаването на наказателното постановление е извършено извън
правомощията на СЕМ и извън материалната компетентност, която ЗРТ
предоставя на регулатора. Твърди се и че намесата на контролния орган по
отношение на съдържание, което не попада в приложното поле на ЗРТ, е
недопустимо и противоречи на основните принципи на демократичната
общност, в която всеки има право на свобода на изразяване на мнение. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят "хххххххххх" ЕООД, редовно
призован, се представлява от адв. М. Д. от САК, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата. Подробни аргументи
излага в писмени бележки, в които се изтъкват доводи, че регулаторният
орган се е произнесъл извън компетентността си като национален орган по
приложение на Директива 2018/1808. Навежда се, че новинарският сайт
"Новини.бг" не предоставя услуги при поискване от потребителите извън
секция "видео" и наказващият орган не е извършил дължимата преценка, че
аудио - визуалното съдържание, във връзка с което е издадено наказателното
постановление, е спомагателно съдържание към отразена новина и
представлява несъществена част от дейностите в поддомейна "шоу". Изтъква
се, че публикуването на процесната статия не е в противоречие с добрите
нрави, тъй като медията е изразила своята негативна оценка към
осъществения акт, което ясно личи от използваните изразни средства в
заглавието на материала.
Наказващият орган - председател на Съвет за електронни медии,
редовно призован, се представлява от юрк. Красимир Димитров, който
оспорва жалбата и прави искане наказателното постановление да се
потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни аргументи
излага в писмени бележки, в които изтъква, че от събраните доказателства се
установява с категоричност, че въззивникът е извършил нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи се,
че доставчикът на медийни услуги е разпространил процесния видеоклип,
като е осигурил достъп на потребителите до него на конкретен интернет
адрес. Акцентира се, че предвид характера на услугата всеки потребител без
2
ограничение във възрастта си е имал достъп до клипа. Излагат се и доводи, че
обстоятелството, че доставчикът е използвал техника за вграждане
"фрейминг" не го освобождава от отговорността по чл. 17 ал. 2 вр. чл. 10 ал. 1
т. 6 ЗРТ. Навежда се и че информационната цел би могла да бъде постигната
без използването на вградения материал от социалната мрежа Facebook, а
чрез използване на презаписан такъв с наложено замъгляване на кадрите с
лицето в неравностойно положение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххххх" ЕООД е дружество, вписано в публичния регистър на
Съвета за електронни медии като доставчик на нелинейни медийни услуги с
параметри: „предоставяне на 24-часов достъп до аудио-визуално съдържание
при поискване от потребителите в секция видео на уеб
адрес: https://novini.bg/video".
На 05.04.2023 г. в административната сграда на Съвета за електронни
медии - гр. София, бул. "Шипченски проход" № 69, при извършване на
мониторинг от Интегрираната система за мониторинг на СЕМ на вписана в
публичния регистър на СЕМ медийна услуга по заявка, която се създава и
предоставя при поискване на потребителите от доставчика на нелинейни
медийни услуги "хххххххххх" ЕООД, свидетелят И. Л., на длъжност старши
инспектор в СЕМ, установил, че на интернет адрес https:/хххххххххххх била
публикувана статия със заглавие: "Д.Й.а се изгаври с момче със специални
потребности", съдържаща аудио-визуален материал, вграден от социалната
мрежа Facebook, със следното съдържание:
Действието се развива в търговски център. В началото на клипа се
виждат четирима мъже: мъж с руса коса - Д.Й., известен като Д.Й.а, П.К. - Ч. -
ххххххххххх и още двама мъже, както и момче със специални образователни
потребности, което лази на ръце и крака като куче и е вързано на повод, който
се държи от мъжа с русата коса - Д.Й.а. В някакъв момент от записа в кадър
се появява още един мъж. Мъжът с русата коса хвърля картонена чаша и
момчето, държано на повод, отива да я вземе. Момчето връща чашата на
русия мъж и тогава П.К. - Ч. - ххххххххххх повторно хвърля чашата и кара
момчето да отиде и да я вземе. Момчето връща чашата на П.К. - Ч. и той го
погалва по главата.
3
По време на гореописаните събития се чува лаене, което идва от
момчето, вързано на каишка, и се чуват следните реплики на заснетите лица:
Д.Й.: „Седни!
Мъжки глас: Седни, бе!
Д.Й.: Дай лапа!
Мъжки глас: Дай лапа, момче!
Д.Й.: Дръж!
П.К. - Ч.: Дръж, бре! Добро момче! Я пак се върни, я пак се върни!
...Иди вземи чашката!
Д.Й.: Добро момче!
П.К. - Ч.: Донеси я на мен!
Мъжки глас: На ххххххххххх!
П.К. - Ч.: Добро куче!“
Продължителността на аудио-визуалната част била 34 секунди.
Свидетелят Л. направил запис на видеото от сайта novini.bg, който записал на
оптичен носител - диск.
До дружеството - въззивник била изпратена покана изх. № ЛРР - 08-
36-00-22/26.06.2023 г. в 3 - дневен срок от получаването й да се яви законният
представител на дружеството или негов упълномощен представител за
съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 28.06.2023 г. на Д.К.,
упълномощена от законния представител на дружеството - жалбоподател.
На 29.06.2023 г. в присъствието на двама свидетели и на
упълномощения представител на дружеството - жалбоподател Д.К.
свидетелят И. Л. съставил АУАН № НД-01-18/29.06.2023 г., с който
повдигнал против "хххххххххх" ЕООД административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 17 ал. 2 вр. чл. 10 ал. 1 т. 6 ЗРТ - затова, че с
публикуването на 05.04.2023 г. на интернет адрес https:/хххххххххххх на
описаното по-горе аудио-визуално съдържание доставчикът на нелинейни
медийни услуги е допуснал предоставяне за разпространение на видеоклип
(предаване), което противоречи на добрите нрави. Актът бил подписан от
съставителя, от свидетелите и от упълномощения представител на
дружеството - жалбоподател, на която бил предявен за запознаване и й бил
4
връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН били депозирани
възражения вх. № ЛРР - 08-36-00-22/04.07.2023 г. с доводи, че дружеството -
жалбоподател не е осъществило нарушението, за което е образувано
административнонаказателно производство, тъй като липсва предоставяне за
разпространение и създаване на нова публика по причина, че е използвана
техника, която не позволява промяна на авторското съдържание. Излагали се
и агрументи, че процесната публикация попада в обхвата на прокламираната
в чл. 40 ал. 1 КРБ свобода на печата и правото на общността да бъде
информирана по представляващи интерес въпроси, като доставчикът на
медийни услуги е изразил отрицателното си отношение към публикуваното
съдържание видно от придружаващия текст.
След преценка, че възраженията срещу АУАН не са основателни, на
27.07.2023 г. С. Момчилова - Йовева - председател на СЕМ, издала
обжалваното Наказателно постановление № РД-10-16/27.07.2023 г., с което на
основание чл. 126 ал. 1 вр. чл. 127 ал. 2 от Закона за радиото и телевизията на
жалбоподателя "хххххххххх" ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 17 ал. 2 вр. чл. 10 ал.
1 т. 6 ЗРТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля И. Л., писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК: покана изх. № ЛРР - 08-36-00-
22/26.06.2023 г., АУАН № НД-01-18/29.06.2023 г., възражения вх. № ЛРР -
08-36-00-22/04.07.2023 г., наказателно постановление № РД-10-16/27.07.2023
г., известия за доставяне, решение № РД - 05-35/21.04.2022 г. на Съвета за
електронни медии, решение № РД -05-36/20.04.2023 г., пълномощно, заповед
№ РД - 13-19/28.04.2022 г. на Председателя на СЕМ, вещественото
доказателство - 1 брой оптичен носител диск с надписи с черен маркер "СЕМ
NOVINI.BG 05.04.2023 г., запечатан в хартиен плик, приложен на л. 10 от
материалите по делото, способите за събиране и проверка на доказателствата -
заключение на съдебно - техническа експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Л., като ги прецени като
последователни, еднопосочни, детайлни и съответни на писмените
доказателства и на заключението на приетата съдебно - техническа
експертиза. Съдът изцяло се довери и на писмените доказателства, които
5
прецени също като еднопосочни и последователни, съответни както на
гласните доказателствени средства, така и на заключението на съдебно -
техническата експертиза. Съдът кредитира и заключението на съдебно -
техническата експертиза, което оцени като обективно, отговарящо на
поставените въпроси, изготвено от вещо лице със специални знания в
съответната област на науката. Следва да се посочи и че въззивникът не
оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП, а атакува правните изводи
на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност съгласно чл. 127 ал. 1 и ал. 2
ЗРТ.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени давностните
срокове по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН – актът за установяване на нарушението е съставен в присъствието на
двама свидетели и на упълномощен представител на жалбоподателя,
подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия жалбоподателя,
на когото е връчен и препис. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН въззивникът е
упражнил и правото си да възрази срещу съставения АУАН.
Както АУАН, така и НП имат съдържание, съответно на изискванията
на чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като в тях при пълна идентичност
са описани нарушението с посочване на всички съставомерни признаци, на
обстоятелствата по извършването му, като е посочена и нарушената законова
разпоредба.
По изложените съображения съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателят
"хххххххххх" ЕООД е доставчик на нелинейни медийни услуги и е
дружество, вписано в публичния регистър на Съвета за електронни медии
като доставчик на нелинейни медийни услуги с параметри: „предоставяне на
6
24-часов достъп до аудио-визуално съдържание при поискване от
потребителите в секция видео на уеб адрес: https://novini.bg/video".
Нелинейни (медийни услуги по заявка) са медийните услуги, предоставени от
доставчик на медийни услуги за гледане/слушане на предавания в избран от
потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на
предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги (чл. 3 ал. 3 ЗРТ).
От гласните доказателствени средства и от заключението на съдебно -
техническата експертиза се установява и че на 05.04.2023 г. на интернет адрес
https:/хххххххххххх е била публикувана статия със заглавие: "Д.Й.а се изгаври
с момче със специални потребности", съдържаща аудио-визуален материал с
цитираното по-горе съдържание.
Първото възражение на въззивника се отнася до това, че секция "шоу",
където е бил публикуван аудио-визуалният материал, не е вписана в
параметъра на доставка, посочен в публичния регистър на СЕМ, където
дружеството е вписано с параметър на доставка в секция "видео". Съгласно
разпоредбата на чл. 125к ЗРТ СЕМ поддържа публичен регистър, в който се
обособяват шест самостоятелни раздела, като в четвърти раздел се включват
медийните услуги по заявка. В регистъра на медийните услуги по заявка се
включват: идентификационни данни - наименование (фирма), седалище и
адрес на управление на юридическото лице или на физическо лице -
едноличен търговец, което осъществява медийни услуги по заявка след
подаване на уведомление; данни за юридическите и физическите лица,
упражняващи контрол върху управлението на доставчика на медийни услуги
по заявка; данни за органите на управление, включително персонален състав,
на доставчиците на медийни услуги по заявка; предоставяните медийни
услуги по заявка; основни параметри на осъществяване на медийните услуги
по заявка; териториален обхват, където това е приложимо; телефон, факс,
електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти; дата на
започване предоставянето на медийни услуги; критерия за определяне на
юрисдикцията на Република България. Нормата на чл. 125ж ЗРТ предвижда,
че лицата, които имат намерение да осъществяват медийни услуги по заявка,
уведомяват за това СЕМ като подават уведомление по образец, чието
съдържание е уредено в чл. 125ж ал. 2 ЗРТ и в което се включват и кратко
описание и основни параметри на осъществяваните медийни услуги по
заявка. Съгласно чл. 125л ал. 3 ЗРТ лице, осъществяващо медийни услуги по
7
заявка, уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна на данните
от уведомлението по чл. 125ж, ал. 2 в 14-дневен срок от настъпването на
промяната.
В разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗРТ изчерпателно са уредени онези
хипотези, по отношение на които ЗРТ не намира приложение: медийни
услуги, които не са за масово осведомяване, т.е. не са предназначени за
значителна част от аудиторията; дейности, които по принцип са с
нестопански характер като предоставяне на аудио-визуално съдържание на
интернет сайтове за лично ползване и нетърговски общности по интереси и
които не са конкурентни на линейни и нелинейни медийни услуги; лична
кореспонденция на ограничен брой адресати чрез електронни съобщителни
мрежи; всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания,
т.е. когато аудио-визуалното съдържание е включено случайно в услугата и не
е нейна основна цел; игрите на късмета, в които се залагат пари, включително
лотария, наддаване и други форми на хазарт, както и онлайн игри и програми
за търсене, но не и предавания, изцяло посветени на хазартни игри или игри
на късмета; електронни варианти на вестници и списания, включително
видеоклипове, включени в редакционното им съдържание и анимирани
изображения; самостоятелните текстови услуги.
Предвид горното съдът намира, че за да се прецени дали дадено
съдържание попада в обхвата на ЗРТ и респективно - дали СЕМ разполага с
контролни правомощия, следва да се изхожда не единствено от вписаните
основни параметри на осъществяваните медийни услуги по заявка, което е в
зависимост и от това дали доставчикът е изпълнил задължението си по чл.
125ж ал. 2 ЗРТ, а вместо това следва да се държи сметка за действителното
съдържание на услугата. Така и в цитираното в жалбата решение на СЕС по
дело С – 347/14 Съдът изрично е тълкувал съображение 28 от Директива
2010/13 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за
аудиовизуалните медийни услуги), където е предвидено, че приложното поле
на Директивата не обхваща електронни варианти на вестници и списания. В
решението си Съдът посочва, че: „Съображение 28 от Директива 2010/13
обаче не може да се разбира в смисъл, че аудио-визуалната услуга трябва
систематично да се изключва от приложното поле на тази директива
единствено поради това че операторът на интернет сайт, в който тази услуга е
8
включена, е дружество, което издава онлайн вестник. Видеораздел, който в
рамките на един интернет сайт отговаря на условията, за да бъде
квалифициран като аудио-визуална медийна услуга по заявка, не губи тази
характеристика само поради това че е достъпен от интернет сайта на вестника
или че се предлага в този сайт. Всъщност подход, който по принцип изключва
от приложното поле на посочената директива услугите, предлагани от
издателите на онлайн ежедневници, поради техния мултимедиен характер, без
да се извърши преценка във всеки отделен случай на „основната цел“ на
съответната услуга, не би бил съобразен в достатъчна степен с
разнообразието на възможните хипотези и би довел до опасността
операторите, които действително предоставят аудио-визуални медийни
услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква a), подточка i) от тази
директива, да могат да използват информационен мултимедиен портал и по
този начин да заобиколят задължителното законодателство в тази област.“ И
от даденото от Съда тълкуване е видно, че се следва да се извърши преценка
във всеки отделен случай на основната цел на услугата и дали тя е посветена
на предоставянето — в рамките на редакционната отговорност на доставчик
на медийни услуги — на предавания за широката общественост с цел
информиране, забавление или образоване чрез електронни съобщителни
мрежи. Дефиницията за „предаване“ е предвидена в чл. 1 параграф 1 б. „б“ от
Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета и гласи, че:
„предаване“ означава поредица от движещи се образи със или без звук, която
представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърдена от
доставчик на медийни услуги и чиито форма и съдържание са сравними с
формата и съдържанието на телевизионно излъчване“. Като примери за
предавания са дадени пълнометражни филми, спортни събития, комедийни
сериали, документални филми, детски предавания и телевизионен театър.
Отново в решението на СЕС по дело С – 347/14 е посочено, че кратката
продължителност на видеоматериалите не може да изключи квалификацията
им като предаване по см. на чл. 1 параграф 1 б. „б“ от Директива 2010/13 на
Европейския парламент и на Съвета, тъй като посочената разпоредба не
съдържа изискване за продължителността на съответната поредица от образи,
а освен това телевизионното предлагане освен предавания с дълга или средна
продължителност включва и кратки предавания. Разпоредбата на чл. 1
параграф 1 б. „б“ от Директива 2010/13 на Европейския парламент и на
9
Съвета изисква видео откъсите да са сравними с формата и съдържанието на
телевизионно излъчване. По подобие на телевизионно предаване
разглежданият видеоматериал, както и други видеоматериали, поместени в
секция „шоу“, са предназначени за значителна част от обществеността и биха
могли да имат значително въздействие върху нея (съображение 21 от
Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета). Съгласно
съображение 24 Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета
„характерно за аудиовизуалните медийни услуги по заявка е, че те имат
„телевизионен характер“, т.е. конкурират се за една и съща аудитория заедно
с телевизионните излъчвания и естеството и начините за достъп до тези
услуги биха накарали потребителя основателно да очаква регулаторна защита
в рамките на приложното поле на настоящата директива“. Следва да се
посочи и че е необходимо да се прилагат еднакви правила към операторите,
конкуриращи се за една и съща аудитория, за да се изключи възможността
доставчиците на аудио-визуалните медийни услуги по заявка да заобикалят
законодателството, на което се подчиняват доставчиците на традиционните
линейни медийни услуги. В настоящият случай аудио-визуалният материал е
бил публикуван на сайта и е бил достъпен за гледане от потребителите в
избран от тях момент въз основа на тяхна лична заявка измежду каталог от
други аудио-визуални материали, основната цел на услугата е предоставяне
на аудио-визуални материали за широката общественост с цел информиране,
материалът има характеристиката на предаване по см. на чл. 1 параграф 1 б.
„б“ от Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета, въпреки
кратката си продължителност, и е част от предложения от доставчика каталог
на предавания, измежду които потребителят може да избира. Ето защо съдът
намери, че в случая се касае именно за предоставяне на нелинейни медийни
услуги, макар и секция „шоу“ да не е вписана в параметъра на предоставяната
услуга в публичния регистър на СЕМ, поради което предоставянето й попада
в обхвата на ЗРТ и респективно СЕМ като регулаторен орган има
правомощието да извършва проверки за спазването на ЗРТ по отношение на
поместените в секцията аудио-визуални материали.
Не се споделят възраженията в жалбата, че конкретният случай не
попада в обхвата на ЗРТ, тъй като е налице изключението по чл. 2 ал. 5 т. 4
ЗРТ, а именно, че аудио-визуалното съдържание е включено случайно в
услугата и не е нейна основна цел. В случая е видно, че предоставянето на
10
аудиовизуално съдържание не е спомагателно, второстепенно и не
представлява малка част от дейностите на медийната услуга, а напротив –
представлява нейна основна функционална възможност. Съображение 5 от
Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския Парламент и на Съвета от 14
ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за
координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и
административни актове на държавите членки, отнасящи се до
предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за
аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия,
на което се прави позоваване в жалбата, всъщност гласи, че преценката дали
предоставянето на аудиовизуално съдържание е спомагателно и
второстепенно или пък би могло да се разглежда като съществена
функционална възможност на социалната медийна услуга, се дължи и в
случаите на услуги, предоставяни от социални медии, макар целта на
Директива 2010/13/ЕС да не е да регулира услугите на социалните медии като
такива, и същите следва да бъдат включени в обхвата й, ако предоставянето
на предавания и генерирани от потребители видеоклипове би могло да се
разглежда като съществена функционална възможност на социалната медийна
услуга. Цитираното от жалбоподателя решение по дело С – 347/14 на СЕС
разглежда случай, в който жалбоподателят в главното производство издава
онлайн вестник, като решението на Съда е, че: „…при преценката на
основната цел на услуга за предоставяне на видеоматериали, предлагана от
електронен вариант на вестник, следва да се провери дали услугата сама по
себе си има съдържание и функция, самостоятелни спрямо съдържанието и
функцията на журналистическата дейност на оператора на съответния
интернет сайт, а не е само неделимо от тази дейност допълнение към нея, по-
специално поради връзката между предлаганото аудио-визуално и текстово
съдържание“. Макар Съдът да е посочил, че тази преценка следва да се
извърши от запитващата юрисдикция, е отбелязал и че: „…от представените
пред Съда материали изглежда, че в главното производство много малка част
от статиите е свързана с разглежданите видеооткъси. Освен това съгласно
данните, съдържащи се в преписката, с която разполага Съдът, по-голямата
част от тези видеоматериали са достъпни и с тях може да се прави справка
отделно от справката със статиите в електронния вариант на вестника. Тези
обстоятелства сочат, че би могло да се приеме, че разглежданата в главното
11
производство услуга има съдържание и функция, самостоятелни спрямо
съдържанието и функцията на журналистическата дейност на жалбоподателя
в главното производство, и следователно представлява услуга, различна от
другите предлагани от него услуги.“ В настоящия случай от събраните
доказателства се установява, че аудио-визуалното съдържание не е
инцидентно и изолирано, а напротив – то е основна част от предоставяната от
доставчика услуга, поради което и съдът намира, че се касае именно за
предоставяне на нелинейна медийна услуга, а не за инцидентно публикуване
на аудио-визуално съдържание, което не попада в предметния обхват на ЗРТ.
Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 6 ЗРТ един от принципите, от които се ръководят
доставчиците на медийни услуги при осъществяване на своята дейност е
недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено
ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или
насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен
или национален признак. Разпоредбата на чл. 17 ал. 2 ЗРТ предвижда, че
"Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или
предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите
на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа,
религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост
или насилие." Жалбоподателят навежда, че в случая не се касае за
„предоставяне за разпространение“, тъй като при публикацията на процесния
материал е използвана техника за вграждане „фрейминг“, която не позволява
промяна на авторско съдържание, не представлява акт на публично
разгласяване и не създава нова публика. В настоящия случай и в АУАН, и в
НП, е посочено, че процесната статия със заглавие „Д.Й.а се изгаври с момче
със специални потребности“ е била публикувана на адрес https:/хххххххххххх,
като е съдържала посочения по-горе аудио-визуален материал, вграден от
социалната мрежа Facebook. Връзката с профил в социалната мрежа Facebook
не е била изследвана от съдебно – техническата експертиза, тъй като видно от
заключението й към момента на изготвяне на експертното заключение,
публикацията не е налична. Независимо от това съдът приема, че
публикуваната статия е съдържала вграден в социалната мрежа фейсбук
материал, тъй като това обстоятелство не се оспорва от въззивника, който
всъщност основава именно на него част от аргументите си против
административнонаказателното обвинение. Съдът намира, че Директива (ЕС)
12
2019/790 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2001/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, на които се позовава жалбоподателят, не
намират приложение в настоящия случай, тъй като същите касаят авторското
право и сродните му права и третират въпросите кога е налице използване на
произведения, които попадат в обхвата на защитата, предоставяна от
нормативните актове, касаещи авторското право и средните му права.
Посоченото от жалбоподателя решение по дело С – 466/12 на СЕС всъщност
гласи, че в случаите когато оператор на уебсайт предоставя на сайта активни
интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт
без каквито и да било ограничения, не се налага носителите на авторското
право да дават разрешение, тъй като не е налице акт на публично
разгласяване по см. на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година. За да е налице
публично разгласяване по см. на цитираната разпоредба, то трябва да е
насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на
авторското право не са имали предвид, когато са дали разрешение за
първоначалното публично разгласяване. В настоящия случай обаче
жалбоподателят не е санкциониран за нарушение на авторското право, а на
ЗРТ. Още повече, че по дело С – 466/12 на СЕС се разглежда случай, в който
първоначално произведенията са публикувани на уебсайт, без каквито и да
било ограничения и по този начин са били достъпни до всички потенциални
посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до
публикуваните на него произведения не са били наложени каквито и да било
ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители са имало
свободен достъп до тях. В настоящия случай, в който е публикуван материал,
вграден от социалната мрежа фейсбук, кръгът на потенциалните посетители
на фейсбук профила, в който е публикуван клипа, и на сайта novini.bg не е
идентичен. И това е така, тъй като за да бъде възприет публикувания във
фейсбук материал, е необходимо дадения потребител да има регистрация в
социалната мрежа, като възможността да възприеме конкретното съдържание
ще зависи и от настройките на профила, където първоначално е публикуван
материала. Публикуван на адрес https:/хххххххххххх, материалът е станал
достъпен на практика за всяко лице, което има достъп по интернет мрежата.
Не са основателни и възраженията, че предвид използваната техника
за споделяне, не могат да бъдат правени промени в първоначалното
13
съдържание. Доставчикът на нелинейната медийна услуга носи редакционна
отговорност за публикуваното съдържание и е следвало да публикува
материала по такъв начин /включително и използвайки друг технически
способ за публикуването му на страницата/, че да не нарушава разпоредбите
на ЗРТ.
Съдът намери и че публикуваният материал категорично противоречи
на добрите нрави. В Решение № 7 от 4.04.1996 г. на Конституционния съд на
Република Българи по конст. д. № 1/96 г. относно тълкуване на понятието
„добите нрави“ е посочено, че добрите нрави са критерии за обществено
благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване.
Посочено е също така, че: „…публичният морал представлява област, в която
са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но
недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това
да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани
вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е
например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на
подрастващите. Не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно
накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо
защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно.". Понятието „добри
нрави“…трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл,
както и за контекста, в който по принцип се използва. В обичайния си смисъл
това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които
се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми,
които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в
пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в
това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това
определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст,
включително при необходимост, културните, религиозни или философски
различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което
посоченото общество счита в този момент за морално приемливо“ (Решение
на Съда (пети състав) от 27 февруари 2020 година по дело C-240/18). В
Решение № 902 от 13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10710/2022 г. е
посочено: "Ролята на медиите при формирането на общественото мнение и
особено при формирането на морални ценности у подрастващите е голяма,
поради което са неприемливи предавания, които противоречат на добрите
14
нрави, на националните традиции и култура. Електронните медии следва да се
съобразяват с правилата за благоприличие и да си осигуряват зрителски
интерес с приемливи за обществото телевизионни формати." Макар и
последното цитирано решение да е поставено във връзка с представено
телевизионно съдържание, съдът намира, че даденото в него тълкуване следва
да намери приложение и в случаите, когато се касае за аудио-визуално
съдържание, разпространено от доставчик на нелинейни медийни услуги, още
повече, че новите видове съдържание, сред които попадат и видеоклиповете,
придобиват все по-голямо значение, доколкото зрителските навици по-
специално на младите поколения значително са се променили и много
зрители са преминали към преносими устройства за гледане на аудио-
визуално съдържание вместо традиционното телевизионно излъчване.
Настоящият съдебен състав намира, че публикуваният аудио-визуален
материал без съмнение противоречиви на добрите нрави, с него се нарушават
установените в обществото морални ценности и норми и е несъвместим с
обществения морал. Публикуваният материал показва унизително третиране
на човек - разхождането на момчето, вързано на каишка, като куче;
подхвърлянето на чаша с указание да я донесе обратно, даване на команди:
"Седни! Дай лапа!", унизително и снизходително отношение: "Добро куче!",
съпроводено с погалване по главата. Несъвместимостта на публикувания
материал с обществения морал е още по-висока предвид и на това, че
заснетото момче, обект на унизително третиране, е в уязвимо положение като
дете със специални образователни потребности. Подобно поведение и
отношение като заснетото в клипа е от естество да скандализира, възмути и
отврати членовете на обществото. Ето защо съдът намира, че дружеството -
въззивник е осъществило състава на нарушението по чл. 17 ал. 2 вр. чл. 10 ал.
1т. 6 ЗРТ.
Касае се за нарушение, осъществено от юридическо лице – от
доставчика на нелинейни медийни услуги, който носи редакционната
отговорност за публикуваното съдържание и е адресат на задължението по чл.
17 ал. 2 ЗРТ. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна,
безвиновна и се ангажира за неизпълнение на техни задължения при
осъществяване на дейността им, субективната съставомерност на
нарушението не е необходимо да бъде изследвана.
15
Категорично не се споделят възраженията в жалбата, че се касае за
упражняване на прогласената в чл. 39 ал. 1 КРБ свобода на изразяване на
мнение и уредената в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и
другите средства за масова информация, които са преди всичко средства за
разпространяване на мнения (информация, идеи и т. н.) чрез съответен способ
- писмено, чрез звук и чрез изображение. „Обстоятелството, че
конституционният законодател е посветил на средствата за масова
информация отделна разпоредба, указва на особената им значимост в общия
контекст на правото да се разпространяват мнения. По самата си природа и
поради факта, че се разпространяват масово, те изпълняват една важна
обществена функция да информират по въпроси от обществен интерес.
Именно на средствата за масова информация е присъщо да служат като
форум за размяна на различни идеи и информации по многообразието от
проблеми от обществен интерес, както и да създават обществено мнение, като
по този начин придобиват важната обществена функция да информират
обществото и да служат като фактор, който се грижи за неговите интереси“
(Решение № 7 от 4.04.1996 г. на Конституционния съд на Република Българи
по конст. д. № 1/96 г.). В разпоредбата на чл. 39 ал. 2 КРБ са предвидени
основанията, при които е допустимо ограничаването на конституционното
право свободно да се изразява и разпространява мнение - правата и доброто
име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда
или към насилие над личността. В конкретиката на настоящия случай на
първо място следва да се посочи, че процесният аудио-визуален материал
няма каквато и да било информационна стойност. Той не поставя във фокуса
на общественото внимание наболели и значими въпроси, не носи информация
по кой да е обществено значим въпрос, а вместо това преследва единствено
увеличаване на аудиторията и постигане на популярност чрез скандализиране
в много груба форма. На следващо място с процесния видеоклип, в който
лицето и самоличността на заснетото на каишка момче, не са скрити по
никакъв начин, по груб начин се засяга правото му на личен живот.
Неотносими са възраженията, че дружеството - жалбоподател се е
дистанцирало и изразило отрицателното си отношение към видеоклипа, тъй
като в заглавието на статията е използван израза "изгаври". Публикацията не е
съпроводена с ясно изразено и недвусмилено становище на доставчика на
16
нелинейни медийни услуги, че осъжда заснетите действия. Макар
употребеният израз „изгаври“ без съмнение да е натоварен с отрицателна
конотация, същият по-скоро в настоящия случай цели привличане
вниманието на аудиторията, отколкото да е израз на позицията на медията.
Най-сетне, отговорността на дружеството – въззивник е ангажирана за
разпространението на видеоклипа, а не за изразена от доставчика позиция.
Нарушението не може да бъде преценявано като такова с по-ниска
степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид,
поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не може да намери приложение.
Както правилно се позовава процесуалният представител на наказващия
орган, в случая обществената опасност на нарушението се завишава от
обстоятелството, че публикацията е била достъпна за широк, на практика
неорганичен, кръг потребители, в това число и за малолетни и непълнолетни
лица. Следва да се посочи, че противоречаващото на добрите нрави
съдържание на публикацията може да окаже особено вредно въздействие
върху онези най-млади членове на обществото, които са все още в процес на
психическо и емоционално съзряване и нямат устойчива ценностна система,
внушавайки им, че подобно поведение и отношение се приема за нормално и
дори подтиквайки ги да му подражават, като се вземе предвид и че част от
участниците в клипа са популярни и разпознаваеми лица. Така и в чл.6а от
Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
е предвидено задължение за държавите - членки да "предприемат подходящи
мерки да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от
доставчиците на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, които
могат да увредят физическото, умственото или моралното развитие на
непълнолетни лица, се предоставят само по начин, гарантиращ, че тези лица
обикновено няма ги да чуят или видят. Тези мерки могат да включват избор
на времето на излъчване, средства за проверка на възрастта или други
технически мерки." В настоящия случай публикацията е могла да бъде
достъпвана по всяко време от всички потребители, като не се установява
достъпът до нея да е предпоставен от проверка на възрастта или от други
мерки, насочени към филтриране и подбор на аудиторията.
Разпоредбата на чл. 126 ал. 1 ЗРТ предвижда, че за нарушения на чл.
17 ЗРТ на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в
17
размер от 3000, 00 до 20 000 лева. Наказващият орган е определил и наложил
на доставчика на нелинейни медийни услуги „хххххххххх“ ЕООД
имуществена санкция в минималния предвиден размер, а именно 3000, 00
лева. Съдът намира, че така определеният размер на имуществената санкция е
съответен на критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН и е от естество да осигури
постигане на целите по чл. 12 ЗАНН. Размерът на имуществената санкция е
съобразен с обстоятелството, че жалбоподателят не е бил санкциониран за
сходни нарушения, поради което съдът намира, че и с определяне на
санкцията в минималния размер биха се постигнали целите по чл. 12 ЗАНН,
би се оказало необходимото поправително въздействие по отношение на
дружеството – въззивник и същевременно би се постигнало предупредително
въздействие по отношение на останалите доставчици на медийни услуги.
Следва да се посочи и че по аргумент от разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН
определената в минимален размер имуществена санкция не може да бъде
намалявана.
Предвид изложеното съдът намери, че жалбата е неоснователна и
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на производството право на разноски има наказващият орган,
каквато претенция е заявена в съдебно заседание. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания,
съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът
следва да заплати на наказващия орган следва да е към, но все пак над
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно - 100, 00 лева.
В производството пред районния съд са направени разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 327, 60 лева, които също следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал.
3 НПК и съгласно ТР № 3/08.04.1985 г. по н.д. № 98/84 г. на ОСНК на ВКС,
което не е загубило сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-10-16/27.07.2023
18
г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии, на основание чл.
126 ал. 1 вр. чл. 127 ал. 2 от Закона за радиото и телевизията на "хххххххххх"
ЕООД, ЕИК хххххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на
3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 17 ал. 2 вр. чл. 10 ал. 1 т. 6
ЗРТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
"хххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Съвет за
електронни медии, с адрес гр. София, ул. "Шипченски проход" № 69, сумата
от 100, 00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, както и на основание
чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 ал. 3 НПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския
районен съд и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 327, 60 лева
/триста двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/ - разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19