Решение по дело №1500/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. К. В. с [ЕГН] депозирана чрез адвокат Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0239-000102 от 23.06.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград с която на основание чл. 171,т.2А, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателката, е наложена принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на водач управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Жалбоподателката навежда оплаквания, обосноваващи нищожност, алтернативно незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди, че в съставения АУАН са посочени различни факти, като така е нарушено правото и на защита, оспорва подписа на издателя на ПАМ, сочи че същата е антидатирана. Претендира отмяната на оспорената заповед и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.Д., който излага аргументи за нищожност на оспорената ПАМ, алтернативно за отмяна на оспорената ПАМ поради нейната незаконосъобразност, претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград не изразява становище, не изпраща процесуален представител.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се уважи същата и да се отмени оспорената ЗППАМ. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград. По отношение на аргументите за антидатиране на заповедта не са събрани доказателства, които да дават основание да се приеме, че заповедта е издадена на дата различна от посочената в нея. Деловодното извеждане на същата на дата 24.06.2024 г. не е достатъчно основание за това. От друга страна няма доказателства, въз основа на които да се приеме, че заповедта не е подписана от издателя и, като направеното възражение в този смисъл е оттеглено. Изрично следва да се посочи, че компетентността на Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград е доказана с представянето на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР Пловдив, а обстоятелството, че именно главен инспектор П. Б. е факт, който е проверим и без прилагане на заповед за назначаването му като такъв. Следва да се посочи, че издателят на оспорената ЗППАМ се сочи като началник на РУ Асеновград и на официалната страница на ОД на МВР Пловдив. Ето защо съдът приема, че издателят на акта е компетентен за това.

Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171,т.2А, б. „б“ от ЗДвП е установяването управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

От наличните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна :

Спрямо жалбоподателката С. К. В. е съставен АУАН Серия GA № 951563 на 23.06. 2024 г. от А. С. – командир на отделение в присъствието на очевидеца И. И., за това че в [населено място], на [улица]в 22.31 часа е управлявала лек автомобил „Мерцедес Б 200 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], като около 19 часа в РУ Асеновград категорично отказва да бъде тествана за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRUG Test 500 ARJF – 0026. Сочи се, че е издаден талон за медицинско изследване №0157302 от 23.06.2024 г., който отказва да получи и заявява, че няма да даде кръв за изследване. В АУАН било посочено, че липсват възражения, същият не бил подписан от жалбоподателката, като отказът и да го подпише бил установен от св.А. Г. Х.. Жалбоподателката подписала разписката, с която удостоверила получаване на препис от акта.

По делото е приложено копие от талон за медицинско изследване №0157302 от 23.06.2024 г., издаден от А. С.. В същият се сочело, че проверката стартирала около 18.20 часа на 23.06.2024 г. спрямо С. К. В., която отказала да бъде тествана с техническо средство DRUG Test 500 ARJF – 0026. В талона се сочело, че в 20.15 часа на 23.06.2024 г. същата отказала да го получи и че следва в 45 мин от връчването да се яви в МБАЛ Асеновград за медицинско изследване. Отказът на същата да подпише талона за медицинско изследване бил удостоверен с подписа на един свидетел.

Като доказателство по делото е приложено копие от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който бил изготвен от В. Я. – медицински специалист в ЦСМП Пловдив, ФСМП Асеновград. От същия се установява, че в 20.48 часа на 23.06.2024 г. се явила С. К. В., която отказала да даде кръв и удостоверила това саморъчно и с подписа си.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, с която заповед са длъжностните лица, които могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП.

Така посоченото определяне на длъжностни лица по ЗДвП от страна на директора на ОД на МВР Пловдив, съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

По делото в качеството на свидетел е разпитана А. Х., която сочи какво е възприела относно съставянето на АУАН. Показанията на св.Х. съдът кредитира с доверие, доколкото нейните показания не са оборени от други доказателства по делото. Показанията и обаче не са от съществено значение при определяне дали издадената ПАМ е законосъобразна или не, тъй като св.Х. е удостоверила единствено отказът да се получи АУАН от жалбоподателката.

На следващо място, според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, прекратяване регистрацията на ППС при управление на МПС водач, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай не е установено безспорно кога е осъществено управление на МПС от жалбоподателката, като категорично може да се направи извод, че такова управление не е осъществено в часа сочен в АУАН -22.31 часа на 23.06.2024 г. Това е видно от доказателствата по делото, които са категорични, че проверка е започнала около 18.20 часа на 23.06.2024 г. На следващо място може да се приеме за доказано, че е осъществен отказ за изследване с техническо средство DRUG Test 500 ARJF – 0026 за употреба на наркотични вещества, но не може да се установи с категоричност, че това е станало в 19 часа на същата дата. Безспорно се установява такъв отказ пред медицинско лице, като не е спорно, че С. В. е отведена в 20.48 часа във ФСМП Асеновград на ЦСМП Пловдив и е удостоверила лично, че не желае да даде кръв за изследване.

При тези обстоятелства Съдът намира, че не доказан по безспорен начин релевантният правопораждащ факт за налагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед, макар и издадена от компетентен административен орган, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Следователно, оспорената по делото заповед се явява издадена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите материалноправни норми.

От своя страна, противоречието с относимите материалноправни норми обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното искане от жалбоподателят за присъждане на разноски по делото, като видно от доказателствата са направени такива в размер на общо 400 лева за адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. С оглед на това ще следва да се осъди учреждението, към което ответната страна се числи да заплати сторените по делото разноски в общ размер на 410 лева.

Ще следва да се върне на ответната страна оригинала на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0239-000102 от 23.06.2024 г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. К. В. с [ЕГН] депозирана чрез адвокат Д. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0239-000102 от 23.06.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С. К. В. с [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.