Решение по дело №13454/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2003 / 10.5.2019г. , гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.04.2019г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при секретаря АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13454 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 226 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г. / вр. § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./ и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявен иск Е.Д.И. ЕГН **********,с адрес: ***, адрес за кореспонденция: гр.Варна, ул.„ *** "№12, ет.2, оф.2 срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца сумата от 1 975,74лв./хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в медицинските разходи, резултат от ПТП, настъпило на 03.09.2013г. по пътя с.Орешак към главен път гр.Аксаково-с.Кичево, на около 200м. след с.Орешак, обл.Варна, виновно и противоправно причинено от Д.Д.Д. ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Пежо 4-6”, с рег.№ ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелствата, от които се твърди че произтичат претендираните права, се свеждат според изнесеното в исковата молба до следното: На 03.09.2013г. по пътя от село Орешак към главен път гр.Аксаково-с.Кичево, на около 200 метра след село Орешак, област Варна, при управление на МПС -л. а. „Пежо 406" с per.№ В 9539 КР, в който се е возела Е.Д.И. на задната седалка, водачът на посочения лек автомобил Д.Д.Д. ЕГН **********, е нарушил правилата за движение от ЗДвП и в резултат на настъпилото ПТП по непредпазливост, причинил на ищцата следните травматични увреждания:

- черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка в дясно - понто церебеларно и счупване на черепа в областта на пластината и пирамидата на лявата слепоочна кост, травматичен подкожен хематом в лява слепоочна област на главата; травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и трайно намаляване на слуха на това ухо;

- травматично увреждане на улнарния /лакътен/ нерв на десния горен крайник, което доведе до трайно затруднение на двигателните функции на водещата за мен дясна ръка;

- разкъсно-контузна рана по дясната предмишница, множество порезни рани по лицето, околоочен хематом в ляво, кръвонасядания и ожулвания по лицето, ожулвания по лявата ушна мида, корема, лява хълбочна област, двете лакетни стави.

- Счупването на черепа в областта на пластината и пирамидата на лявата слепоочна кост с травматичното разкъсване на тьпанчевата мембрана на лявото ухо, са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина.

За горепосоченото деяние Д.Д. е бил признат за виновен с решение № 194 от 13.01.2014 г., по НАХД № 119/2013г. по описа на ВРС, Първи състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. Решението е влязло в законна сила на 22.02.2014 г.

Управляваният от Д.Д. автомобил е бил застрахован в дружество „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД – София, по силата на комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена на 26.03.2013 г. в гр. Варна и валидна до 26.03.2014 г.

В резултат на описаното ПТП, Д.И. е претърпяла и продължава да търпи редица болки и страдания: на същата е призната 84% инвалидност; контузията на мозъка, съчетана с тежката психотравма е довела до загуби в паметта й; налице е травматична церебрастения; органични мозъчни психични разстройства; постконтузионен синдром; посттравматична пареза на н. улнарис декстра л. ст.; трайна средна слухова загуба с лявото ухо; нарушение на функциите на вестибуларния апарат.

По повод на причинената средна телесна повреда, свързана с травматичното разкъсване на тьпанчевата мембрана на лявото ухо е бил извършен консулт на 24.06.2016 год. при д-р Даниела Петрова. За горното е бил издаден амбулаторен лист №001491/2016 год. Били са проведени изследвания, в резултат на които, е било дадено заключение - адхезивна болест на средното ухо.

За периода 25.06.2016-30.06.2016 год., на ищцата се наложило да бъдат направени допълнителни медицински изследвания и процедури в гр.Виена, по повод на извършената преди това операция от д-р Баумгартнер в клиника Рудолфинерхаус. Във връзка с гореизложеното, се наложило извършването на допълнителни разходи, свързани с причинената й средна телесна повреда, в резултат на претърпяното ПТП. Д.И. е пътувала с майка си с кола до гр.Букурещ, откъдето са взели самолет за гр.Виена. Летели със самолет от Букурещ, тъй като цената на полета е неколкократно по-ниска от тази, която се плаща от гр.Варна до Виена и обратно. В гр.Виена е бил резервиран хотел в близост до клиниката, където са били извършени допълнителните медицински дейности.

На 27.06.2016г. е бил извършен прегледът при проф.Баумгартнер. Ищцата и майка й са предполагали, че ще приключат с медицинските изследвания за един ден, поради което са били букнали билети за връщане на 28/06/2016 год. Когато билетите са с поне три дни разстояние и се букнат и за отиване и за връщане са по-евтини.

При прегледа при проф. Баумгартнер, им било указано, че трябва да останат още поне и на следващия ден (28/06/2016), за да се направят допълнителни изследвания. Предвид горното, полетът от Виена за Букурещ на 28/06/2016 е нямало как да се осъществи. На 28/06/2016 са били проведени изследвания в Клиника АКН във Виена. На 27/06/2016, е бил освободен хотела, като ищцата и нейната майка са били приети да спят при техни познати до 30/06/2016, за което не са плащали пари.

Най-удобно за връщане е било да пътуват на 30/06/2018 от Виена за Букурещ и понеже ако се вземат билети за отиване и за връщане е по-евтино. Поради горното са бил взети билети и за връщане до Виена на 19/07/2016 (това пътуване на връщане не е осъществено в последствие). Т. е. ако са били взели билети само от Виена до Букурещ на 30/06/2016 е щяло да излезе по-скъпо, отколкото билетите за отиване и връщане Виена-Букурещ-Виена - затова е предпочетен този вариант.

Изследванията, които са били извършени в АКН във Виена са -аудиометрия, тимпанограма и други изследвания на слуховия и вестибуларния апарат във връзка с развитата вестибулопатия и счупването на кохлеата (вътрешното ухо).

Във връзка с горепосоченото, ищцата е извършила следните разходи, за които представя копие от оригинален документ и съответния превод на документа на български език, извършен от „Пи Ейч Консултинг" ЕООД:

1. Пътническа разписка/Ф-ра № 216001207675 - потвърждение за резервация за полети - за 338.24 евро - 661,54 лв.;

2. Пътническа разписка № 31600064979 - потвърждение за платен един брой самолетен багаж - за 15.00 евро - 39,34 лв.

3. Пътническа разписка № 31600063943 - потвърждение за платен един брой самолетен багаж - за 15.00 евро - 39,34 лв.

4. Ф-ра № **********/28.06.2016 г. - нощувки в хотел в гр.Виена - за 174.51 евро-341,31 лв.

5. Пътническа разписка № 31600064559 - потвърждение за платен един брой самолетен багаж - за 15.00 евро - 39,34 лв.

6. Фактура HN/16/007942 за извършено плащане в болнично заведение МУ-Виена, ОБ-Виена от 28.06.2016 год. - 222.34 евро - 434,86 лв.

7. Касов бон №701787/29.06.2016 год. от аптека „Йохан Щраус" -Виена - 7.80 евро - 15,26 лв.

8. Дневна карта за пътуване №061 WS033266 гр.Виена - 6,10 евро -11.93 лв.

9. Ф-ра за тексиметрови услуги - летище Виена до ул.Маргаретенщрасе №92 на 25.06.2016 год. - 36.00 евро - 70.41 лв.

10. Ф-ра за тексиметрови услуги - център Виена - летище Виена на 30.06.2016 год. - 36.00 евро - 70.41 лв.

11. Ф-ра №2696/12.06.2018 год. на „Пи Ейч Консултинг" ЕООД -езиков превод на документи - 252 лв.

Съгласно § 3 от КЗ „Документите, изисквани по реда на този кодекс и издадени на език, различен от българския, трябва да са придружени от превод на български език и легализирани в съответствие с изискванията на действащото законодателство. При несъответствие между текстовете за верни се приемат тези в превода на български език." В изпълнение на законовото изискване, ищцата е възложила на лицензиран превод извършването на български език на всички чужди документи, за което е издадена ф-ра №2696/12.06.2018 год.

Тъй като разходите по лечението са значителни за ищцата, същата предяви претенция за обезщетяване на причинените й от посоченото ПТП имуществени вреди, изразяващи се в медицинските разходи, които са описани по-горе (вкл. пътни и за придружител) пред „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД - Гр. София, като за всички направени разходи, са представени надлежните разходни документи. Разходите за това лечението са на стойност 1975,74лв. Тази сума е претендирана пред застрахователното дружество като обезщетение. До настоящия момент няма отговор на молбата от страна на застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл. 51 ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно съдебната практика и теория „Непозволеното увреждане, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт, който кумулативно включва: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51 ал. 1 изр. 1 ЗЗД). Те могат да са имуществени или неимуществени."

В конкретния случай става въпрос за имуществени вреди, представляващи медицински разходи, които са възникнали за ищцата, като пострадало лице от ПТП от 03.09.2013 г. във връзка с направената операция, контролен преглед във връзка с операцията, в това число и разумно извършените разходи, свързани със същата (вкл. пътни и за придружител).

С горното, ищцата обосновава правния си интерес от предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът, с който се изразява становище за допустимост на предявената искова претенция. Оспорва се предявената искова претенция изцяло, както по основание, така и по размер. Ответното дружество не оспорва наличието на застрахователна полица № 06113000928949/26.03.2013 год. „Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна за периода от 00:00 ч. на 27.03.2013год. до 23:59ч. на 26.03.2014год., сключена за лек автомобил „Пежо 406", per. № В 9539 КР, собственост на Пламен Радев Петров. Не оспорва обстоятелството, че на 03.09.2013год., по пътя с. Орешак към главен път град Аксаково - с. Кичево, Д.Д.Д., при управление на МПС „Пежо 406", ДК № В 9539 КР, по непредпазливост и в нарушение на правилата за движение по пътищата, виновно предизвикал ПТП, вследствие на което причинил телесни увреждания на Е.Д.И..

Въз основа на предявена претенция, по реда на чл. 273, ал. 1, пр. 1-во от КЗ /отм./, за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на ищцата, предмет на настоящия спор, Застрахователна експертна комисия при ответното дружество, е разгледало същата и се е произнесло със становище за отказ от изплащане на претендираното обезщетение. В писмо, изпратено до ищцата и до процесуалния й представител, застрахователят е изложил мотивите си за отказ, а именно че от представените по претенцията документи не се установява по категоричен начин необходимостта от конкретния медицински преглед в клиника Рудолфинерхаус, от проф.Баумгартнер. Изложено е също, че компетентна консултация е било възможно да бъде извършена и в България, от съответен специалист, хабилитирано лице.

Поддържа се изложеното становище, че липсват изрични медицински препоръки, обективирани в документация, изхождаща от компетентните специалисти, участвали в хирургичната намеса за извършване на тимпанопластика на ищцата, на 23.03.2015г. в клиника Рудолфинерхаус, гр. Виена. Нещо повече твърди се, че след проведената интервенция, лечение и контролен преглед на Е.И., същата е била изписана „напълно работоспособна", с напълно възстановен слух. Последното е видно от приложените към настоящия писмени документи, изготвени от клиника Рудолфинерхаус и предоставени на ответника застраховател от ищцата при завеждането и образуването на преписка по щета №43072951400181. В тази връзка е и твърдението, че проведеният преглед в клиника Рудолфинерхаус и извършените във връзка с него разходи, не са били по лекарско предписание, а изцяло по лична преценка и желание на ищцата. Към документите, връчени на ответника застраховател, липсва приложение на цитирания в исковата молба амбулаторен лист № 001491/2016 год. от проведен консулт с Д-р Даниела Петрова.

В условие на евентуалност, ако съдът прецени, че са налице доказателства и основание да уважи исковата претенция, се твърди, че с поведението си, към момента на настъпилото на 03.09.2013 год. ПТП, ищцата съществено е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Същата е пътувала в увреждащия лек автомобил на задната седалка, без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, М2, МЗ, и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.". Налице е и допълнително обстоятелство, което мотивира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно това, че към момента на събитието, ищцата е била изправена, показала се през шибидаха на автомобила. Така изложеното се сочи, че е било възприето и от компетентния граждански съд, който е бил сезиран с искова претенция на ищцата срещу ответното дружество, по която е образувано т.д. № 870/2017 год. по описа на Окръжен съд Варна. С постановеното по делото решение № 852/12.12.2017 год., съдът приел, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като определил съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 1/4. В тази част актът на ВОС, е бил потвърден от Варненски Апелативен съд с решение №103/14.05.2018 год., постановено по в.т.д. № 154/2018 год.

Твърди се също, че към периода 25.06.2016г. – 30.06.2016г., Е.И. е била пълнолетна/навършила 18г./ на 18.02.2016г./, което предполага, че същата е могла да осъществи пътуването до гр. Виена без придружител, поради което извършените от нейната майка разходи за самолетни билети и нощувки не попадат в обема на отговорността на ответното дружество. Същите се считат за неотносими и недължими, непредставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, което е понесла ищцата.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Видно от материалите по приложеното НАХД № 119/2014г. на ВРС с решение №194 от 30.01.2014г., в сила от 22.02.2014г., Д.Д.Д. ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 03.09.2013г. по пътя от с.Орешак към главен път гр.Аксаково-с.Кичево, на около 200м. след с.Орешак, в обл.Варненска, при управление на МПС – л. а. Пежо 406 с рег.№*** нарушил правилата на движение от ЗДвП-чл.20, ал.2 и по непредпазливост причинил три средни телесни повреди на Е.Д. И., изразяващи се в проникващо нараняване в черепната кухина; контузия на мозъка, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; травматична руптура/разкъсване/ на лявата тъпанчева мембрана, която е обусловила трайно отслабване на слуха на лявото ухо, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата- престъпление по чл.343а, ал.1, б.а, пр.2 вр. с чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в размер на 1000.00лв.

Решението, досежно виновното противоправно поведение на водача, както и факта на причиняване на телесните повреди на ищеца е задължително за настоящата инстанция, съобразно нормата на чл.300 от ГПК.

По делото между страните няма спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, съществувало между застрахователното дружество със собственика на увреждащия лек автомобил.

Признават се от ответното дружество и получените увреждания от ищцата, така както са изложени в исковата молба.

Спори се относно основанието и размерът на предявената претенция, за изплащане на обезщетение за причинени вреди, в техния имуществен аспект, като се навеждат доводи за съпричиняващо поведение от страна на ищцата, с което същата е допринесла съществено за настъпването на вредоносния резултат.

По делото е проведена комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, като е представено заключение от вещите лица инж.А.Я. и доц.д-р В.Д., което съда кредитира като компетентно дадено.

В заключението си, вещото лице по автотехническата част от експертизата инж.А.Я., на въпроса фабрично оборудван ли е бил с обезопасителни колани за задна седалка лек автомобил „Пежо 406", ДК № В 9539 КР и колко на брой са обезопасителните колани за пътници на задна седалка, излага, че автомобил „Пежо" 406, с ДК № В 9539 КР, е с пет (5) места. Всички места са фабрично оборудвани с обезопасителни колани. На водача и на пътника до него има фабрично поставени три точкови инерционни обезопасителни колани. На задната седалка има три места, на местата до задна лява и задна дясна врата има монтирани 3-точкови инерционнни колани. Триточковите обезопасителни колани при закопчаване фиксират тялото в областа на корема и гърдите към седалката. Мястото, което се намира в средата на задната седалка е фабрично оборудвано с двуточков обезопасителен колан, фиксиращ тялото на пасажера в областта на корема. Целта на този колан е да ограничи движението на пътника при настъпване на ПТП. Безопасността се развива в две направления - активна и пасивна.

На въпрос каква е била траекторията на движение на тялото на ищцата в купето на автомобила при настъпването на произшествието със и без поставен колан, вещото лице сочи следното: В досъдебно производство на страница 17 има приложени снимки на процесния автомобил. След загуба на управление автомобилът се обръща на таван в канавката. Тавана е огънат (деформиран навътре в купето). Траекторията на движение на тялото на ищцата в купето на автомобила при настъпване на ПТП е хаотично и не може с точност да бъде определено. Преди загуба на управление на автомобила от водача, пътник Е. Даскалова И. е била изправена в салона на автомобила и част от тялото и е било извън купето. Когато автомобилът е бил в движение към загуба на контрол от водача, Е. Даскалова И. се е прибрала в салона на купето на автомобила. При преобръщането на автомобила в канавката Е. Даскалова И. е била вътре в купето, в противен случай част от тялото й щеше да е затиснато от автомобила. Изложено е от вещото лице, че ако Е. Даскалова И. е била с поставен обезопасителен колан то, седалищната й част щеше да бъде притисната към седалката, а горната част на тялото щеше да има ограничено движение напред и настрани в ляво и дясно. Мястото, на което се е намирала Е. Даскалова И. е в средата на задната седалка, и е фабрично оборудвано с двуточков обезопасителен колан, фиксиращ тялото на пасажера в областа на корема. Целта на този колан е да ограничи движението на пътника при настъпване на ПТП. В с.з. вещото лице сочи, че ако ищцата е ползвала предпазен колан категорично е че уврежданията й са щели да бъдат по-малко.

Вещото лице по медицинската част от експертизата д-р Д., на въпроса какви наранявания е получила Е.И., вследствие на ПТП от 03.09.2013 г., по пътя с. Орешак, към главен път гр. Аксаково - с. Кичево, като пътник на задна седалка в л.а. „Пежо 406", ДК № В 9539 КР излага следното: От приложената медицинска документация е видно, че Е. Даскалова И. е получила следните увреждания:

черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка в дясно в областта на моста и малкия мозък /понто-церебеларно/ и счупване на черепа в областта на пластината и пирамидата на лявата слепоочна кост, кръвонасядане в лява слепоочна област на главата;

травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и намаляване на слуха на същото ухо;

травматично увреждане на улнарния /лакътен/ нерв на дясна ръка.

разкъсно-контузна рана по дясната предмишница, множество порезни ранички по лицето, кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвонасядания и ожулвания по лицето, ожулвания по лявата ушна мида, корема, лява хълбочна област, двете лакетни стави.

В с.з. д-р Д. сочи, че при поставен колан уврежданията несъмнено са щели да бъдат в по-малък обем, но с уточнението, че не може да се посочи какви и колко.

По делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на виновния за ПТП водач – св.Д.Д.Д. ЕГН **********.

В показанията си същият излага, че непосредствено преди катастрофата, Е. е била изправена по средата на задната седалка на автомобила, без предпазен колан и подадена частично през шибидаха на автомобила, като малко преди настъпването на ПТП той я издърпал от там.

Разпитана като свидетел е и В.Г.Н. ЕГН **********, като лице, което също е пътувало в катастрофиралия автомобил „Пежо 406", ДК № В 9539 КР и е била очевидец на процесното ПТП. И св.Н. потвърждава изложеното от св.Д., че непосредствено преди катастрофата Е.Д. е била в изправено положение, като част от тялото й се е намирало извън шибидаха, съответно без поставен предпазен колан в средата на задната седалка на автомобила.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, като обективно дадени и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963, т. на Пленума на ВС по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.

Предвид заключението на съдебно – автотехническата и медицинската експертиза, приносът на ищцата за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания, съдът намира за безспорно доказан.

Видно и от свидетелските показания, събрани в хода на настоящото производство, ищцата при самото настъпване на ПТП е била без поставен обезопасителен колан, с което съдът приема че е нарушила правилата за движение по пътищата и по конкретно разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, която задължава освен водачите и пътниците в МПС, което се намира в движение, да ползват обезопасителни колани. А видно от приетата комплексна експертиза, процесното МПС е било снабдено с такъв обезопасителен колан включително и за мястото, което е заемала ищцата в лекия автомобил – по средата на задната седалка на автомобила.

При тези данни, доколкото пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с което нарушение на правилата за движение съдът приема, че е допринесла за настъпването на така установената по-горе черепно-мозъчна травма, както и за останалите си увреждания при процесното ПТП, т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, съдът приема възражението на отв.дружество за съпричиняване, че се явява основателно.

По изложените съображения размера на обезщетението, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД, дължимо за компенсацията на направените разходи с оглед лечението на ищцата, следва да бъде редуциран, съответно на участието на ищцата в причиняването им.

Съдът намира, че действително отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо поведението на останалите участници в движението, сред които е пострадалата, и доколкото самия виновен за настъпването на ПТП водач е нарушил задълженията, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, приема, че съпричиняването на ищцата в настъпилия от ПТП резултат следва да се определи в размер само на ¼.

Общият размер на имуществените вреди е установен по делото и се равнява на 1975,74лв., съгласно представените разходно – оправдателни документи, формиран като сбор от следните парични суми: