Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр. Карлово, 16.07.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Ангелина Господарска, като разгледа НАХД № 309 по описа
на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****/25.02.2019
година на Началник сектор към ОДМВР П., н.Р.н.М.К.н.Л.Г.П., ЕГН ********** *** на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението
и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба в размер
на 20 лв., за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят П. и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява
от адв. П.М., която пледира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се /за
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП/ в неконкретизиране на обстоятелството
какво точно превозно средство е управлявал жалбоподателя. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е частично
основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя С.И.И. и свидетеля И.С. и приложените и приети писмени такива –
Наказателно постановление /НП/ №****/25.02.2019 година, АУАН № ****/26.01.2019г.,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
Заповед № 8121к-1420/12.04.2016г., справка за
водач/нарушител, талон за мед. изследване, протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 58/29.01.2019г., справки
за СИ преминали ПП – анализатори на алкохол,
намира за установено следното:
На 26.01.2019г. около 05,25ч. св.И. и св.С. - и двамата служители на РУП К.,
изпълнявайки служебните си задължения по пътен контрол в гр.С. по ул. “И.В.“ до
№ ** спрели
за проверка лек автомобил „Опел“ модел „Вектра” с
рег. № ****, собственост на Е.Г., управляван от жалбоподателя. Св.И. изпробвал П.
за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с № ARВА-0091, което отчело 0.74 на хиляда алкохол в
издишания въздух. Водачът пожелал лабораторно изследване на кръвта. Бил му
издаден талон за медицинско изследване. Била му взета кръвна проба в указаното
време и място. Освен това констатирали, че на жалбоподателя е наложено
наказание с фиш, което той не е заплатил в срок.
С протокол за химическа експертиза № 58/29.01.2019г. била
установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.85
на хиляда.
За констатираното на място при проверката срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН
№****/26.01.2019г в който нарушенията са квалифицирани като такива по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН и резултата от извършеното
лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената химическа
експертиза, на 25.02.2019г. компетентният орган /съгласно заповед №
8121к-1420/12.04.2016г./ - Началник сектор към ОДМВР Пловдив, н.Р.н.М.К. е
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, и на основание чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20
лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, съставен е в присъствието на свидетел на установяване на
нарушението, посочен в него и е връчен на нарушителя с разяснени му права на
възражения в 3 –дневен срок. Обжалваното
НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до оборване на изложеното в
тях. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН .
При така установените факти, от правна страна се прие
следното:
1.Относно наложеното наказание по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
Нарушението на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
въздействие на алкохол, като в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е установена
концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума и при
наличие на която водач, управлявайки МПС осъществява състава на визираното
нарушение – а именно над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително и
санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва
концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът
намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е
извършил нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Същият не оспорва констатациите
по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде опроверган от
доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло
потвърдено и от гласните доказателства по делото. От показанията на свидетелите
и от констатациите по акта се установява, управлението на автомобил от
жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.74 на хиляда
/съгласно АУАН/.
Количеството на алкохолната концентрация е било измерено
по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел
показанието, а пожелал кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в
рамките на определеното време му била взета кръв за извършване на такова. Резултатът
от химическото изследване е 0.85 на хиляда алкохол в иззетата кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за тази
концентрация, надлежно индивидуализирана в НП е било наложено наказанието.
Неоснователно е твърдението за наличие на процесуално
нарушение в НП изразяващо се в
неконкретизиране на обстоятелството какво точно превозно средство е управлявал
жалбоподателя. В НП точно и ясно е отразено какъв вид превозно средство е
управлявал жалбоподателя и изписването в пълен обем на правната норма не може и
не следва да се приема за процесуално нарушение, и то за съществено.
Извършеното нарушение не представлява и маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за
случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. Деянието - управление на МПС след употреба на алкохол над 0,8
промила, само по себе си застрашава сериозно
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и
подлежи на санкциониране, съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, без да е
необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено наказание
единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5
промила. Т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на алкохол в кръвта,
която не оказва негативно въздействие върху водача. В конкретния случай е
установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.85 промила,
като това деяние, само по себе си, се характеризира с висока степен на
обществена опасност, поради повишеният риск от извършваната дейност /управление
на МПС/, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител,
поради което и в конкретния случай съдът не счита,че следва и може да се
приложи чл.28 от ЗАНН.
Относно наказанието: Правилно са определени по вид
кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени.
Относно размера на глобата от 1000.00лв. и срока на
лишаването от право да управлява МПС 12 месеца, същите са определени във
фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен броя на отнетите
контролни точки, като липсата на индивидуализация на конкретната разпоредба на
Наредба № Iз – 2539 по никакъв начин не
ограничава правата на нарушителя да
разбере какво е извършеното от него нарушение и следващото му се наказание, а
оттам не е налице основание за отмяна на наказателното постановление.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление в частта му относно посоченото в т.1 нарушение на
ЗДвП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
2. Относно
наложеното наказание по чл.190, ал.3 от ЗДвП е необходимо да се посочи
следното:
Съдът, при извършената служебна проверка за законосъобразност
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при даденото описание в
АУАН и наказателното постановление по отношение нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, а именно, че водачът е управлявал на инкриминираната дата с наложено
наказание глоба с наказателно постановление или електронен фиш, която не е
заплатена в срока за доброволно плащане. В съдържанието на АУАН и наказателното
постановление не е индивидуализиран акта, с който е била наложена незаплатената
глоба. При липсата на това обстоятелство остава неясна волята на
административно-наказващия орган, а и се препятства възможността да бъде
извършена проверка на относимите към това нарушение
обстоятелства. Поради изложеното съдът намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, издадено при непосочване на съществен
елемент от фактическия състав на нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДвП, поради
което същото следва да бъде отменено в частта му досежно
посоченото нарушение, поради допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо задължителното му съдържание.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП предписва задължение наложеното наказание „глоба“ да се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В конкретния
случай действително е била налице неплатена в глоба към датата на процесната проверка, но не е ясно, и не е посочено дали същата
е била наложена на жалбоподателя въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, електронен фиш, съдебно решение или определение на съда, или въз
основа на фиш, съставен по реда на чл.186
ал.1 от ЗДвП за нарушение по ЗДвП. Последната деятелност не попада в обхвата на
нормата на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****/25.02.2019
година на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, н.Р.н.М.К. в частта в която на Л.Г.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за
нарушението.
2.ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ****/25.02.2019 година на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, н.Р.н.М.К.
в частта в която на Л.Г.П., ЕГН ********** *** на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Гюрай Мурадов/
ПВ