Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260375
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 15.09.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 62 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от Б.С.Г. с ЕГН ********** чрез адв. Т.Г. със
съдебен адрес *** против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.П.и К.К.. В същата се поддържа, че на 30.11.2018 г. около
09:30 часа в град Пловдив на кръстовището между бул. „Дружба“ и ул. „Г.
Измирлиев“, водачът на лек автомобил с марка „Фиат Скудо“ с регистрационен № *** – И.А.С., при
движение на заден ход, без да се увери, че пътят назад е свободен и че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, е блъснал ищцата, която
пресичала пътното платно като пешеходец. За настъпилото събитие е съставен
констативен протокол за ПТП от инспектор при Областна дирекция на МВР –
Пловдив.
Вследствие на инцидента пострадалата била хоспитализирана в УМБАЛ
„Пловдив“, където след проведени изследвания била насочена за оперативно
лечение по спешност. Установено било счупване на шийката на лява бедрена кост в горния
край с диагноза: „фрактура коли фемоис синистра
субкалитата“, поради което същата била ендопротезирана – подменена с изкуствена
тазобедрена става (алопластика). След
седемнадесет дни престой в болничното заведение ищцата била изписана с указание
за домашно лечение с антибиотична терапия и предписания за пълен покой. Сочи,
че след изписването болките не са отшумели, а се задълбочавали, като били придружени с главоболие, световъртеж и
загуба на памет в определени периоди от време.
Твърди, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка „Фиат Скудо“ с регистрационен № *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Поради това на 21.04.2019 г. ищцата
предявила пред същото претенция за
плащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди
вследствие на инцидента, която не била удовлетворена.
С оглед на изложените обстоятелства обективира искане ЗД „Бул Инс“ АД да
бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в
размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева заедно със законна лихва върху тази
сума от 30.11.2018 г. до окончателно плащане, както и обезщетение за
имуществени вреди, понесени с оглед закупуването на остеосинтезен материал за
проведеното оперативно лечение, в размер на 2 950 (две хиляди деветстотин и
петдесет) лева, ведно със законна лихва от 04.12.2018 г. до окончателно
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът по подробно изложени
съображения оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че твърдяното ПТП не
е установено по предвидения начин, тъй като представеният констативен протокол е съставен половин година по – късно от датата на
настъпване на събитието. С оглед на това оспорва съдържанието на същия, в т.ч.
факта, че на 30.11.2018 г. ищцата е пострадала като пешеходец при ПТП, както и
механизма на последното. При условията на евентуалност, релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като излага, че пострадалата като пешеходец е започнала да пресича
пътното платно на необозначено за това място, след като от водача на автомобила е била предприета маневра за движение
на заден ход, с оглед на което ударът е станал непредотвратим. Независимо от
оспорване на основанието на иска, ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за завишен с оглед принципа на справедливост, установен
в чл. 52 от ЗЗД, и икономическите условия към датата на ПТП. Оспорва
дължимостта на законна лихва върху застрахователното обезщетение поради
неоснователност на главния иск, евентуално – оспорва началния момент на същата.
В тази връзка посочва, че е уведомен за събитието на 21.04.2020 г. от ищцата и
едва след изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне от
негова страна би могло да е налице забава. Отбелязва, че с писмо с изх. № НЩ
-2511/11.05.2020 г. от страна на застрахователното дружество са изискани документи, необходими за установяване на ПТП от ищцата, които
към настоящия момент не били представени от нейна страна.
В срока за подаване на допълнителна
искова молба такава не е постъпила от ищеца.
В открито съдебно заседание – с оглед
одобреното от наказателния съд споразумение, ответникът признава претенцията по
основание, като я оспорва само по размер. В хода на устните състезания
признава, „че действително няма съпричиняване“.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен
за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая ответникът изрично признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е
причинено произшествието.
За безспорни са признати и
обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по
случая НОХД.
Следователно претенцията е безспорно
доказана по основание. Наред с това ответникът я оспорва само по размер.
Според
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати
нарушения на ЗДП средна телесна повреда така, както е описана в споразумението,
признаващо вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК: счупване на шийката на лява бедрена кост в
горния край – в областта на тазобедрената става, довело до трайно затрудняване
на движението на долен ляв крайник.
Тези факти са елемент от състава на
престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно
това престъпление.
С оглед на
горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за
ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите. Колкото до наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, което по принцип е от значение за размера на
дължимото от него обезщетение, същото не се поддържа в хода на устните
състезания, поради което не се дължи произнасяне по него. Само за пълнота
следва да се посочи, че то е и недоказано, тъй като в тази връзка не са събрани
каквито и да било подкрепящи го доказателствени средства.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
Неоспореното заключение на съдебния медик,
което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, е в следния
смисъл: в резултат на произшествието на ищеца е причинено счупване на шийката
на лява бедрена кост в горния край – в областта на тазобедрената става, довело
до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник. Описаното травматично увреждане е
причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да възникне така, както се посочва в материалите по делото, а именно
като пешеходец блъсната от микробус в дясната си страна и последващо падане на
лявата страна и удар на лявата тазобедрена става в пътната настилка. Възстановителният
процес при такъв вид травматични увреждания трае 5-6 месеца, при благоприятен
ход на оздравителния процес, в който период влиза
и регулярно извършване на ЛФК, както в болнични,
така и в амбулаторни условия и липсата на усложнения в него, за каквито липсват
писмени и гласни доказателства в кориците на делото. При спазване на всички лекарски предписания, както и извършване на ЛФК, не би следвало след приключването на възстановителния период да има отражение върху здравословното състояние на ищцата.
В
тази насока са и показанията на св. Г. /*** на ищцата/, от които се установява
видът на увреждането и продължителността на възстановителния период, а също и
психо – емоционалната промяна в поведението й след инцидента. Колкото до
споделения от свидетелката „проблем с ръцете“ и затруднено хранене в тази
връзка, за него не се установява причинно – следствена връзка с инцидента – не
е описан като увреждане в исковата молба, нито се споменава от експерта.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като добросъвестни и непосредствени в светлината на
експертното заключение.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства
и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти;
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност
на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането
и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при
сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на обезщетението да
бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които са довели до
затруднено обслужване по време на лечебния процес с необходимост от чужда
помощ, водеща до ежедневен битов дискомфорт с отчитане на възрастта на
пострадалата, необходимостта от оперативно лечение със сериозна медицинска
манипулация /частична смяна на тазобедрена става и имплантиране на ендопротеза
на нейно място/ и немалката продължителност на възстановителния период в
резултат на тежестта на травмата и отражението й върху цялостната двигателна
способност, като всичко това неизбежно се е отразило и на психо – емоционалния
статус на пострадалата.
Следва да
се съобразят обаче и обстоятелствата, че не са настъпили усложнения по време на
възстановителния процес, като при спазване на лекарските предписания, както и извършване на ЛФК, не би следвало след приключването му да има отражение върху здравословното състояние на ищцата. Резонно
е и възражението на ответника, че сочените от свидетелката травма на ръцете,
както и тежко отражение върху психиката на ищцата, не са наведени като
фактически твърдения в исковата молба и не би следвало да се отчитат при определяне
размера на обезщетението, още повече, че за травмата не се и установява
причинно – следствена връзка с инцидента, а тежко психическо увреждане би
следвало да се докаже чрез специални знания на специалист в областта.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 60 000 лв е справедлив
паричен еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди, до който
размер претенцията е основателна, а до пълния й предявен размер от 90 000
лв следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Изцяло основателна е претенцията за имуществени вреди
в размер на 2 950 лв за закупуването на
остеосинтезен материал за проведеното оперативно лечение, за които вещото лице при устния си
доклад в съдебно заседание установява пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с инцидента и които подлежат на репариране.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за
забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Според цитирания чл. 496,
ал. 1 срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Доколкото в случая видно от отговор на
л.45 застрахователят е изискал допълнителни доказателства от ищеца, то
релевантен е общият 3 – месечен срок от предявяване на претенцията, което няма
спор, че е станало на 21.04.2020г. Т.е. законна лихва върху двете суми се дължи
от 21.07.2020г., като акцесорната претенция ще се отхвърли за претендирания по
– ранен период от 04.12.2018 г. до 20.07.2020г
вкл.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска, като в случая тя е била представлявана от пълномощник при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М.И.Б. ***
адрес на кантората: ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство в размер на 2418.50
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на иска.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на
разноските се установява на сумата от 4 080 лв за платен адвокатски хонорар
/списък на разноските на л. 50 и договор за правна защита и съдействие на л. 51/,
от която по съразмерност на ответника се следва сумата от 1 305.60 лв /4 080 лв х 0,32/.
Няма законово
основание за присъждане на разноски по компенсация, както иска ответникът.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на
ПОС сумата от 2 518 лв за държавна
такса и 134 лв –
депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда, съразмерно на уважената част
от претенцията или общо 2 652 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от дължимата държавна такса и
депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията остава за
сметка на бюджета на съда.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на Б.С.Г. с ЕГН ********** със
съдебен адрес ***, сумата от 60
000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност» за
претърпените по вина на водача на лек автомобил с марка „Фиат Скудо“ с регистрационен № *** – И.А.С., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на 30.11.2018 г. около 09:30 часа в град Пловдив на кръстовището между бул.
„Дружба“ и ул. „Г. Измирлиев“ ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение
№ 719/05.08.2020 г. на Районен съд – Пловдив, Наказателна колегия, III –
ти състав, както и сумата от 2 950 лв. – имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 21.07.2020г до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер от 90 000 лв, както и акцесорната
претенция за лихви за забава за претендирания по – ранен период от 04.12.2018 г. до 20.07.2020г вкл.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на адв. М.И.Б. *** адрес на
кантората: ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство в размер на 2418.50
лв, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Б.С.Г. с ЕГН ********** със
съдебен адрес ***, ** да заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с
ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Джеймс Баучер“ №
87 сума в размер на 1 305.60 лв,
представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 2 652 лв.
- за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважения размер на
претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените на ищеца суми на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните на л. 4 от делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: