Решение по дело №860/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 262
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20212100500860
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500860 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл. 25 ГПК и сл. и е образувано
по въззивна жалба на Г.Д.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** ж.к.*** бл.* вх.
* ет. *, Съдебен адрес: гр. Бургас, к-с „Славейков", бл. 126, вх. А, ет. 3, офиси 6 и 7, Правна
кантора „И ЕЛ СИ", срещу РЕШЕНИЕ № 260439 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. №
1129/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което са уважени исковите претенции
на „Инвестбанк" АД, ЕИК *********,предявени на основание чл. 210, ал. 3 във връзка с ал.
1 и чл. 206, ал. 2 и чл, 203, ал. 1 от Кодекса на труда и ответницата-въззивница Г.С. е
осъдена да заплати на дружеството сумата от 9 546. 48 лв. ,главница, представляваща
обезщетение за реализиране на ограничена имуществена отговорност в размера на
трикратното й уговорено месечно възнаграждение за причинени на Банката вреди
вследствие на твърдяно бездействие и действия от Г.Д.С. при и по повод изпълнението на
трудовите й задължения, за което е издадена и Заповед № 3-5152-4610/17.12.2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати сторените по делото от ищцовата
страна съдебно деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно и моли отмяната му. 1/ Сочи, че първоинстанционният съд в
противоречие със закона приел, че С. е извършила нарушения на трудовата дисциплина и е
1
допуснала неизпълнение на задълженията си като „Директор финансов център, банка",
както и че работодателят й е претърпял вреда от това, тъй като по делото не се доказвали
твърденията на ищеца по исковата му молба.В тази насока се развиват
съображения,основани на нормите на чл.203,ал.1 вр. чл.206,ал.1 КТ, както и се проследяват
обстоятелства по спора.Заявява, че БРС не съобразил липсата на доказателства по делото-
именно ищцата да е определила обезпеченията при сключване на договора за кредит.2/
Заявява, че не било съобразено от БРС неправилното определяне на вида на вредата, чието
обезщетяване се търси със Заповедта, издадена на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 210, ал. 1
КТ. В заповедта, определена като заповед за ограничена имуществена отговорност било
вписано, че С. дължи обезщетяване на липса. “Липсата“ обаче по смисъла на чл. 207, ал. 1
КТ била вреда с неустановен произход, за обезщетяването й отговаряли само отчетници и то
само по съдебен ред/чл. 211 КТ/. Привличането към отговорност за липса се реализира по
друг ред, затова и издадената заповед, съответно- направените съгласно нея удръжки от
трудовото възнаграждение на С.,били незаконни.3/ Дори да се приемело, че заповедта за
ограничена имуществена отговорност за причинена на работодателя по небрежност
вреда представлява претърпяна загуба, ищецът не установил противоправно деяние на
ответника по делото, наличие на причинена от него вреда за банката-работодател, което да
обосновава ограничената имуществена отговорност. Не била установена причинна връзка
между такова деяние на служителя и причинена вреда. Моли да се установи, че вписването
в Заповедта и претендиране на обезщетяване за липса е незаконно, като съдът не следва да
приема, че става дума за обезщетяване на друг вид вреда,тъй като работодателят е задължен,
а не съдът, да определя вида й. От процесната Заповед не ставало ясно обезщетяване на
каква вреда се претендира: неимуществена или имуществена. Ако вредата е имуществена
каква е по вид: за претърпени загуби или пропуснати ползи, за което излага съображения и
доводи. 4/Твърди, че БРС в противоречие с приложимите законови правила не е преценил
липса на нарушения на трудовата дисциплина по небрежност от С., които да са довели до
«липса на обезпечение по кредит». Ищецът не е доказал противоправно деяние на ответника
по делото, наличие на причинена от него вреда за банката- работодател, задължителен
елемент от основанието на ограничената имуществена отговорност; не била установена
причинна връзка между такова деяние на служителя и причинена вреда; не била налице
причинена неимуществена и имуществена вреда от С.. В тази връзка се заявяват
обстоятелства за извършване в изпълнение на служебните задължения на посещения от
ответника обекта на кредитополучателя в с. Садово, обл. Бургас, когато е бил командирован
затова с изрична заповед, първоначално преди отпускане на кредита, а впоследствие винаги,
когато е следвало да извършва това.Излага доводи – че без заповед за командироване било
невъзможно на основание разпоредбата на чл. 121 КТ, С. да пътува и да не присъства на
работното си място.При командироването й за извършване на проверки в обекта проверки
на обезпеченията по кредита били извършвани; документите за това се съставяли и били
налични в досието на кредитополучателя в «Инвестбанк» АД, като в протоколите от
извършените проверки било описано състоянието на обезпеченията така, както са
констатирани и тези протоколи били достъпни на работодателя по всяко време в
2
кредитното досие на кредитополучателя.Излага съображения и сочи доказателства за това,
че по делото не било установено наличие на твърдяната от работодателя вреда /причинена
парична загуба/ в размер над 519 278 лв. 5/ Въззивникът твърди, че БРС не установил
неспазване от работодателя на преклузивният срок за осъществяване на ограничена
имуществена отговорност, за което изтъква законови разпоредби и ги съпоставя с
обстоятелствата по делото.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново решение по съществото на спора, с което се отхвърлят исковите претенции на
„Инвестбанк" АД, ЕИК *********;претендира разноски.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалния представител на въззивницата поддържа въззивната жалба
и моли уважаването й.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемия ищец
„ИНВЕСТБАНК“АД, предявен от адвокат Йорданка Джамбазова, пълномощник на със
4
съдебен адрес: гр.Долна баня-п.к.2040, Софийска област, ул."Илинденско въстание' №10,
адвокат Йорданка Джамбазова, в който заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба. В писмения отговор се твърди неоснователност на въззивната жалба по всяко едно
от възраженията,изложени от въззивницата в жалбата й, за което се излагат съображения и
доводи за това, че БРС установил по безспорен начин, че причинените вреди са станали
възможни в резултат на неупражнен дължим контрол, съставляващо нарушение на

трудовата дисциплина от страна на С., в качеството й на Директор на ФЦ „Стамболов, и
неизпълнение на задълженията й, съгласно подписана длъжностна характеристика -
неразделна част от Трудов договор №314/29.05.2014г. Заявява се, че неправилно въззивникът
излагал твърдения за това, че в изпълнение на задълженията си посещавал обекта на Н.,
когато е била командирована с изрична заповед, като изтъква, че тези твърдения се
въвеждали за първи път едва с въззивната жалба, а освен това били и неоснователни. Сочи,
че от приетите по делото писмени доказателства не се установявало задължение на С. да
посещава обекта на кредитополучателя и да извършва проверки по обезпеченията по
отпуснатите му кредити единствено и само след изрична заповед за командироване,
издадена от работодателят й. Несъстоятелно и в противоречие с приетите по делото
доказателства било и твърдението, че С. е следвало да посещава обекта на
кредитополучателя в с.Садово когато е командирована затова с изрична заповед, още
повече, че тези твърдения се въвеждали едва с въззивната жалба, което било
недопустимо.След като С. е запозната със задълженията си и с вътрешните правила на
банката/удостоверено с декларации, приети по делото като неоепорени/, не било
необходимо с нарочна заповед да й се напомня това задължение- че следва да извършва
проверки в с.Садово на обезпеченията по кредитите на Н.. В случая била неприложима
цитираната във въззивната жалба разпоредба на чл.121 от КТ. Заявени са възражения и
срещу твърденията на въззивницата- че по делото не се установявало наличие на
твърдяната от работодателя вреда /причинена парична загуба/, в размер на 519 278 лв„
поради това че задължението на кредитополучателя е достатъчно обезпечено с наличните,
предоставени от него обезпечения, за което се излагат подробни и обстоятелствени
доводи.Излага доводи и сочи Определение № 355 от 08.04.2016 г. по гр. д. М 610 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр.отделение, в подкрепа на тезата си за правилно
приложение нормата на чл.203 КТ. Намира за неоснователно твърдението на въззивника за
това, че първоинстанционния съд не установил неспазване от работодателя на
преклузивния срок за осъществяване на ограничена имуществена отговорност. Заявява
становище относно твърдението на въззивницата за нарушение на разпоредбата на чл.272,
ал.1 от ГПК, като изтъква, че по делото било прието като неоспорено съгласие от С. за
запориране на сметката й в „Инвестбанк" АД в размер на едно месечно възнаграждение,
което да послужи за изплащане на определената сума по заповед № 3-5152-4610/17.12.2019г.
за налагане на ограничена имуществена отговорност. Моли потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява, постъпило е писмено
3
становище с искане за даване ход на делото и за потвърждаване на атакуваното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта
на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
като съобрази Закона , съдът намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са се намирали в трудово
правоотношение; считано от 29.05.2014г. до 17.12.2020г. ответницата е изпълнявала
длъжност „Директор Финансов център Бургас- Стамболов“ с код по НКПД 13466014 , при
категория персонал „Ръководни служители“ във Финансов център Бургас-Стамболов към
„Инвестбанк“ АД, и в това си качество 1/ не е изпълнила задължението си за организиране и
провеждане с лично участие на ефективен начален и последващ текущ мониторинг по
отношение обезпеченията по кредитната експозиция на Иван Йорданов Ненчев в
качеството му на ЕТ“ Иван Ненчев; 2/ не е предприела дължимите мерки за подновяване на
застрахователните полици на учредените обезпечения; 3/ не е изпълнила задължението си за
упражняване на ефективен контрол върху дейността по провеждане на реален мониторинг
и провеждане на проверки на място от служители във финансовия център по отношение
наличността и състоянието на обезпеченията по кредитната експозиция, в резултат на което
е констатирана липса на част от обезпеченията по кредитната експозиция на Н. както
следва: 35 броя говеда на стойност 119 280 лева; 71 броя говеда на стойност 70 811 лева; и
помпа хомогенизатор - 10 570 лева;3/ не е предприела дължимите мерки за подновяване на
застрахователните полици на учредените обезпечения, в резултат на което
застрахователната полица за 35 броя крави изтекла на 18.07.2019г.; за 71 бр. говеда- на
12.08.2019г. и за трактор „Кубота“, ремарке за течна тор и челен товарач „Кубота“ са
изтекли на 18.10.2019г. Ищецът сочи още, че от бездействието на С. са произтекли вреди за
банката /претърпяна парична загуба/, в размер над- 519 278 лева. След установената липса
на част от обезпеченията по горепосочената кредитна експозиция, на 17.12.2019г. била
издадена Заповед №З-5152-4610/17.12.2019г. за налагане на ограничена имуществена
отговорност на С.-„Директор Финансов център Бургас- Стамболов“ в размер на общо
9 546,48 лева, поради факта, че ответницата не е упражнявала дължимия превантивен, текущ
и последващ контрол върху обезпеченията, дължими по договор за кредит, по кредитната
експозиция на Иван Йорданов Ненчев, в качеството му на едноличен търговец и Земеделски
производител.
Предявените искове са с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ вр. чл. 210, ал. 3 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Ответницата с отговора на исковата молба е изразила становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция.Твърди, че не е допуснала
нарушение на трудовите си задължения; не е действала виновно; поведението й не е нанесло
вреда на ищеца като липсвали доказателства за претърпяна загуба за банката вследствие
поведението на ответницата. Заявява твърдения за обезпеченост на договора за стандартен
кредит“ Инвест Растеж“ № 194-С/30.11.2017г., като изброява същите в писмения
отговор.Заявява, че от банковата й сметка по нейно съгласие бил направен запор в размер
на 1 брутно трудово възнаграждение, което било незаконосъобразно предвид липса на
влязла в сила заповед за това.Твърди, че не са налице предпоставките по закон за налагане
на ограничена имуществена отговорност.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По оплакванията във въззивна жалба, настоящата инстанция намира следното:
По делото безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение
между страните, видно от трудов договор № 314/29.05.2014г., като съгласно допълнително
споразумение от 07.11.2016г. ответницата е заемала длъжността „Директор Финансов
център Бургас- Стамболов“ с код по НКПД 13466014 , при категория персонал „Ръководни
служители“ във Финансов център Бургас-Стамболов към „Инвестбанк“ АД, с брутно
4
трудово възнаграждение в размер на 3132,87 лева.
В писмения отговор ответницата заявява и не е спорно между страните, че
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 231 от 17.12.2019г., като на
ответницата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Не е спорно, че по силата на Договор за стандартен кредит „Инвест Растеж“ №194-
С/30.11.2017 г., Договор за инвестиционен банков кредит № 277-С/05.02.2019г. и Договор за
банков кредит /кредитна линия за ДДС/ № 279-С/05.02.2019 г., Договор за стандартен
кредит „ИНВЕСТАГРО” № 221-С/21.05.2018 г., на кредитополучателя Иван Ненчев, в
качеството му на ЕТ и на земеделски стопанин, ищцовата банка е отпуснала кредити. В
полза на банката е учреден залог върху движими вещи – 71 броя животни /говеда/ на
стойност 70 811 лв ., 35 броя животни /говеда/ на стойност 119 280 лв. , както и върху помпа
хомогенизатор за течна тор на стойност 10570 лв.
От доказателствата се установява, че през месец юни 2019г. кредитополучателят
И. Н. е преустановил обслужването на кредитната експозиция, формирана от описаните по-
горе кредити, както и не е подновил застраховките, свързани с предоставените в полза на
Банката обезпечения. Кредитополучателят не е изпълнявал и всички останали задължения
по различните договори, съпътстващи основното му задължение да погасява кредитите си,
съответно банката се е снабдила със заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК / по ч.гр.д.№ 1351; № 1352; № 1353; № 1354, всички по описа за 2019година на РС-
Карнобат/.
Със заповед № 3-5152-4610 от 17.12.2019г. работодателят е мотивирал, че във
връзка с установена вреда на работодателя в размер над 519 278 лева следва да наложи и е
наложил на ответника С. ограничена имуществена отговорност в размер не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на служителя, или
общо 9 546,48 лева. Същата заповед е мотивирана с нарушение на трудовата дисциплина от
страна на С., изразяващо се в неизпълнение на задълженията й, уредени в задължителните
вътрешни правила, издадени от работодателя и в длъжностната характеристика за заеманата
от нея длъжност.
Заповедта е връчена на С. на 17.12.2019 г./ л. 32 от делото на БРС/, която със
саморъчно заявление/ л. 52 от делото на БРС/, е дала съгласие за запориране на сметката й в
ИнвестБанк в размер на 1/едно/ месечно възнаграждение за изплащане на определената
сума съгласно Заповедта за ограничена имуществена отговорност.С писмено възражение,
подадено в срока по чл. 210, ал. 3 КТ, С. е възразила против заповедта, с която е ангажирана
ограничената й имуществена отговорност. Изложила е твърдения, че не е нарушила
трудовите си задължения, вменени с длъжностната характеристика, както и че липсват
данни за действително претърпяна загуба от банката.Заявява, че липсват ранни
предупредителни сигнали по отношение неизпълнение на кредитните задължения от Н.;
кредитите били редовно обслужвани до 26.06.2019г.,като при достигане на просрочието над
90 дни е изготвено предложение до Съвета за управление на риска за предсрочна
изискуемост на кредитите.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението
на трудовите си задължения. Според чл. 206,ал.1 от КТ за вреда, причинена на работодателя
по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или
служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение. Според чл. 206,ал.2 КТ Когато вредата е причинена от ръководител,
включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му
функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното
месечно трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 КТ в случаите на
ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Според ал. 2 на чл.
210 КТ заповедта по ал. 1 се издава в 1- месечен срок от откриването на вредата или от
плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й.
5
Настоящият състав намира, че доводите във въззивната жалба относно неспазването
на срока за осъществяване на процедурата по налагане на ограничена имуществена
отговорност са заявени за първи път с въззивната жалба, поради и което същите са
преклудирани.
Преклудирани са и не подлежат на разглеждане заявените извън срока за писмен
отговор по исковата молба пред БРС доводи на ответницата С. за това, че за да изпълнява
задълженията си по контрол и мониторинг на кредитите на И. Н., същата следвало да бъде
командирована от работодателя за изпълнение на трудовите й функции в друго населено
място или местност. Независимо от обстоятелството, че съдът не следва да разглежда и да
се произнася по това несвроевременно наведено правозащитно възражение, пред БРС е
разпитан като свидетел М.Г., Директор на Дирекция „Управление на човешки ресурси“ към
ИнвестБанк АД-София ,която счита, че С. разполагала със служебен автомобил и това
изключвало необходимостта от командироването й за посещение на клиенти за
осъществяване на мониторинг.
По делото са представени три констативни протокола/ л. 208-212 на БРС/ от
извършена проверка на обезпечението „на място“ – от 19.06.2019г., от 16.09.2019г. и от
09.10.2019г., като в първите два като проверяващ е отразена и подписана ответницата С.
като Директор; тези два протокола не са подписани от кредитополучателя И. Н.. В
протокола от 19.06.2019г. е описана липсата на 70 броя говеда, както и липсата на 35 бр.
говеда, за които е вписан особен залог по реда на Закона за особените залози, както и
липсата на помпа хомогенизатор, за която е посочено, че се очаква доставката й. В
протокола от 16.09.2019г. е описано, че говедата са по-малко от 50, 35 говеда – на паша,
както и липсата на помпа хомогенизатор. В протокола от 09.10.2019г. е отразено, че
проверката е извършена от Д.М. и И.Р., служители на Банката на длъжност „ финансов
консултант“, като е описана липсата на 35 говеда, за стадото от 71 животни е посочено, че
11 бр. са налични, 1 бр. в обор и 10 бр. на паша, както и липсата на помпа хомогенизатор.
Установено е / след запитване от страна на банката до Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните/ , че към 28.02.2019г. 71 броя говеда , които са били
собственост на И. Н. са липсвали при извършена физическа проверка на обекта, същото се
отнася и за 35 броя говеда.
Представена е форма за известяване на операционни събития и загуби от 22.10.2019г.,
от която е видно, че е установена липса на обезпечение, изразяваща се в липса на 35 броя
говеда, 71 броя говеда и помпа хомогенизатор.
Представено е писмо от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
от 22.11.2019г., в което е удостоверено, че ЕТ“ Иван Ненчев“ не е вписан в
Интегриранаата информационна система на БАБХ-ВетИС и няма регистрирани животни и
животновъдни обекти на негово име.
Съдът приема, че в случая, видно от представените по делото констативни проверки,
извършени на място, както и от кореспонденцията, водена от Банката с ОДБХ, отговорното
лице, в случая ответницата, не е идентифицирала липсата на част от обезпечението по
кредитите, а именно част от заложените в полза на банката говеда, както и на помпата –
хомогенизатор, каквато никога не е била доставяна на кредитополучателя и съответно не е
изготвен и подаден извънреден отчет за мониторинг. Установява се , че не е извършена
ефективна проверка за физическата наличност на заложените животни,още повече, че
липсват каквито и да било данни за лицето, от което са взети сведения за това, че
животните са на паша, както това е отразено в сочените по-горе констативни протоколи за
проверка на „място“ . Установява, че от месец юни 2019г. кредитополучателят е
преустановил обслужването на кредитната експозиция, като не е осъществена проверка в
ДФЗ за размера на декларираните площи и очаквана кампания, които факти следва да бъдат
проследявани, тъй като същите представляват ранен предупредителен сигнал.
Безспорен е факта, че движимите вещи/говеда/ са били застраховани в полза на
Банката.По застрахователна полица от 18.07.2018г. /за застраховане на 35 крави за срок от
6
една година/ застрахователната премия е общо в размер на 4626,72 лева, по която
четвъртата вноска не е заплатена.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика, сред основните
служебни задължения на С. като Директор на Финансов център на Банката в гр.Бургас, е
ръководството,организацията и контрола на цялостната дейност в центъра, в офисите и в
изнесените работни места,като Директора на ФЦ-Бургас носи отговорност за мониторинга
на отпуснатите кредити в съответствие с вътрешните правила на кредитната
дейност,упражнявайки постоянен строг контрол върху кредитната дейност на ФЦ.
Основните задължения на С. съгласно длъжностната й характеристика, съпоставени с
представените по делото вътрешни правила за политика на Банката по обезпеченията и
правила за организация на работните процеси по кредитните сделки с корпоративни
клиенти, налагат извода, че С. е следвало да организира и да провежда с лично участие
постоянен и ефективен начален и последващ текущ мониторинг по отношение на
обезпеченията по кредита на ЕТ „Иван Ненчев“; следвало е да осъществява контрол върху
дейността на служителите от финансовия център на Банката , отговорни за наблюдение
наличността и състоянието на обезпеченията по кредитната експозиция, по който начин би
могло да се идентифицира наличието на ранни предупредителни сигнали във връзка с
изпълнението на финансовите и други значими условия на договора, както и да се провежда
извънреден мониторинг при повишение на риска; С. е следвало да упражнява наблюдение
и да предприема мерки по своевременното подновяване на застрахователните полици на
Банката.
Неоснователни се явяват заявените от въззивницата твърдения: за липса на
основания за ангажиране на отговорността й поради това, че Банката реално не била
претърпяла вреда, тъй като задължението на кредитополучателя било достатъчно
обезпечено с други, налични обезпечения. В конкретния случай се установява, че поради
липсата на част от обезпеченията /в случая движими вещи „говеда“ и „помпа
хомогенизатор“/, както и поради неподновяване на последващи застраховки относно част от
обезпеченията, Банката търпи вреда, тъй като реално е лишена от възможността да събере
вземанията си от конкретно липсващите обезпечения. Вредата за Банката е от
установената липса на част от обезпеченията, която липса е в пряка връзка с неизпълнение
задълженията на С. съгласно поверената й ръководна ,организационна и контролна дейност
като директор на Финансов център Бургас-Иван Вазов на „ИНВЕСТБАНК“ АД.
Неоснователни се явяват заявените от въззивницата доводи за ангажиране на
отговорността й от работодателя за липси, за които тя не следвало да отговаря тъй като
нямала качеството на отчетник. В заповедта на работодателя отговорността на ответницата
С. се мотивира с липса на част от обезпеченията, но се претендира обезщетяване на
вреди,настъпили от липсата на тези обезпечения.Заповедта е мотивирана – подробно е
описано извършеното от ответницата вредоносно нарушение на трудовата дисциплина;
условията, при които е извършено; подробно е описана и причинената в резултат на това
нарушение вреда на работодателя, вкл. и нейния размер.
Съдът намира за неотносими към настоящия спор доводите на въззивницата за това,
че по невлязла в сила Заповед на работодателя й за налагане на ограничена имуществена
отговорност бил направен запор на сметката й в банката в размера от едно брутно трудово
възнаграждение. Обект на закрилата по цитираната от въззивницата разпоредба на чл. 272
КТ е самото трудово възнаграждение, докато в случая се установява, че по съгласие на
ответницата е наложен запор на банковата й сметка до размера от едно трудово
възнаграждение.
По така изложените съображения съдът приема, че оспорената Заповед , с която е
ангажирана ограничената имуществена отговорност на ответницита до трикратния размер
на нейното месечно трудово възнаграждение,е законосъобразна, както правилно е приел и
районният съд. По тази причина въззивната жалба срещу атакуваното решение е
неоснователна,което налага оставянето й без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
7
С оглед изхода по спора съдът не присъжда разноски в полза на въззивницата;
въззиваемата страна претендира разноски, като представя списък на разноските ,фактура и
платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар от 2 400 лева / с ДДС/, които на
основание чл.78,ал.3 ГПК съдът възлага в тежест на въззивницата.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260439 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1129/2020
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас .
ОСЪЖДА Г.Д.С.,ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** ж.к.*** бл.* вх. * ет.
*, съдебен адрес: гр. Бургас, к-с „Славейков", бл. 126, вх. А, ет. 3, офиси 6 и 7, Правна
кантора „И ЕЛ СИ", да заплати на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК: *********
гр.София,бул.“България“ №85 съдебно-деловодни разноски в размер на 2400 лева/ с ДДС/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8