№ 442
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201347 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Г.Д. чрез адв. К. К. против наказателно постановление № 813151-
F765798/11.02.2025г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас,
с което за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 181, ал. 1 ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП, тъй като се намира за незаконосъобразно, не бил
спазен срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, счита, че неправилно е ангажирана отговорността и
моли за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира съответни разноски
за адвокатско възнаграждение.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
Св. П. Щ. установила, че за дружеството „***“ ЕООД, което е лице регистрирано по
ЗДДС и съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 5 ЗДДС има задължение да подава информация от
отчетните регистри към справка-декларацията – включително на технически носител за
всеки данъчен период, като регистрирано лице, което било длъжно да подава информация от
отчетните регистри към справка-декларацията – включително на технически носител не е
подало такава за данъчен период за месец февруари 2024г. Информацията от отчетните
регистри към справка-декларацията по ЗДДС следвало да се подаде до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – в случая до 14.03.2024г. Към датата
на съставяне на АУАН информация от отчетните регистри към СД по ЗДДС не била
1
подадена. Нарушението било констатирано на 14.03.2024г. чрез извършване на съпоставка
на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и приложенията към тях.
Изпратена била покана до „***“ ЕООД на 02.04.2024г. за явяване в дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП Бургас на представител за съставяне на АУАН чрез пощенска
пратка, която обаче се върнала с отбелязване в обратна разписка „преместен“, но поканата
била връчена по електронен път л. 22. В указания срок представител на дружеството не се
явил и АУАН бил съставен на 29.04.2024г. в отсъствие на представител, след което бил
изпратен за връчване на адреса на дружеството в ***************, на който адрес по-рано
била изпратена и поканата. Видно от обратната разписка пратката се е върнала с отбелязване
„преместен“.
Били изготвени два броя протоколи от 10.07.2024г. и от 02.07.2024г. от двама
служители на НАП, че при посещение на адреса в *************** не е открито лице или
негов представител за връчване на АУАН.
На 10.07.2024г. инспектор по приходите отбелязал спиране на
административнонаказателното производство за нарушението. На 22.11.2024г. било
възобновено, а АУАН връчен на представител на дружеството на същата дата Д.Д..
Обжалваното НП е издадено на 11.02.2025г. като АНО е възприел фактите, описани в
АУАН. НП било изпратено за връчване и връчено на представителя на дружеството на
21.03.2025г. с адрес *** (л. 14).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Нарушението е установено след изтичане на срока за подаване на декларация, АУАН е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но НП е издадено извън
установения срок от шест месеца. Съдебният състав счита, че е основателно възражението,
че е изтекъл срокът, предвиден в чл. 34 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и
ВАС), за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът следи служебно. В конкретния случай към
датата на издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която
разпоредба предвижда, че административнонаказателно производство се прекратява, ако не
е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок
е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на
условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен.
В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното
производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено
щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява
издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по
всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се
2
осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските
администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в
течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице
посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване
на нарушителя (арг. и от Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2311/2023 г.; Решение № 7264 от 4.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2024 г.;
Решение № 3533 от 15.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 423/2025 г.; Решение №
2942 от 31.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 245/2025 г.; Решение № 2667 от
21.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 247/2025 г. и пр.)
АУАН е съставен на 29.04.2024 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след
това са съставени два протокола за посещение на адрес *************** на 10.07.2024г. и на
02.07.2024г., като е посочено, че не е открито задължено лице или негов законен
представител. По-рано именно от този адрес се е върнала обратна разписка за връчване на
покана с отбелязване „преместен“ и покана е била изпратена по електронен път.
По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от време,
не може да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона, а за случайна
невъзможност да се намери представляващия именно в този ден и час. Видно е, че покана за
съставяне на АУАН е била връчена по електронен път. Отделно видно е, че
представляващият дружеството е получил наказателни постановления, но на адрес в кв.
„***“, т.е. на наказващият орган е бил известен и за друг адрес за връчване, на който
съобщението е получено, т.е. при проявена активност не е невъзможно откриването на
нарушителя. В случая не може да се направи извод дали дружеството е напуснало адреса,
дали в конкретния момент при посещението на 02.07.2024г. съответно на 10.07.2024г. само е
липсвало лице, което да е на място, съответно има ли обект, обозначение на юридическо
лице, дали има канцелария, дали не е намерен достъп до тази канцелария и пр. Няма данни
има ли пощенска кутия, дали е оставено съобщение в нея, залепено ли е някакво
уведомление и къде, няма данни да са събрани данни от лица в съседство.
В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е
осъществено нито в рамките на един продължителен период от време, нито пък, че са
извършени поне три посещения на адреса, нито пък че по някакъв начин са събрани
сведения от други лица, нито пък че е извършена справка в Търговски регистър или справка
за постоянен и настоящ адрес на представляващ дружеството. Липсва информация дали ЮЛ
е напуснало адреса си, като не са събрани сведения от когото и да било, няма данни да е
било залепено уведомление или по някакъв начин да е било сигнализирано издирването на
лицето.
Административнонаказателната отговорност следва да се ангажира при стриктно
спазване на закона и едва ако наказващият орган е провел щателно издирване по смисъла на
чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи извод, че са спазени правилата. Такъв извод, с
оглед ангажираните доказателства, по мнение на този състав, не може да се направи. Реално
само две посещения, без дори да има данни за залепване на уведомление или да са събрани
сведения от лица в съседство, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно
издирване и по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това. Щателността предполага
ангажиране и на други ресурси за откриване на представител на нарушителя, а не само
двукратно посещение на адреса в рамките на десет дни.
Наказателното постановление е издадено на 11.02.2025 г., след като към този момент са
изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 29.04.2024г., тоест след
3
изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива
има само жалбоподателят, който претендира 140 лева за адвокатско възнаграждение и следва
да му се присъдят, предвид това, че са платени съгласно договор л. 41 и съответстват на
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 813151-F765798/11.02.2025г., издадено от
Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***
за нарушение на чл.125, ал. 5 от ЗДДС на основание чл. 181, ал. 1 ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***
разноски в размер на 140 (сто и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4